Мотиви
към присъда по НОХД № 63/2015 г. по описа на Районен съд Луковит
Районна
прокуратура Луковит е внесла обвинителен акт, с който са повдигнати обвинения,
както следва:
срещу
И.С.К. за това, че
на 09.03.2012 г., в гр.Луковит, област Ловеч, около 03,30 часа в дискотека
„Ъндърграунд", в качеството на длъжностно лице - охранител в заведението,
при изпълнение на службата си, в съучастие като извършител с М.Й.Й., причинил
телесни повреди на повече от едно лице: средна телесна повреда на Н.И.Я.,
изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота /тъпа
черепно-мозъчна травма с данни за сътресение на мозъка със загуба на съзнание/,
и лека телесна повреда на В.Н.Б., изразяваща се в разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК /множество рани, охлузвания и
кръвонасядания/, като престъплението е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, т.
4, пр.3-то и т. 12, пр. 1-во вр. чл. 12* ал. 1 вр. ал. 2, пр. 5-то, алт. 2-ра
вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
срещу
М.Й.Й. за това, че на 09.03.2012 г., в гр.Луковит, област Ловеч,
около 03,30 часа в дискотека „Ъндърграунд", в качеството на длъжностно
лице - управител на заведението, при изпълнение на службата си, в съучастие
като извършител с И.С.К., причинил телесни повреди на повече от едно лице:
средна телесна повреда на Н.И.Я., изразяваща се в разстройство на здравето,
временно опасно за живота /тъпа черепно-мозъчна травма с данни за сътресение на
мозъка със загуба на съзнание/, и лека телесна повреда на В.Н.Б., изразяваща се
в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК /множество
рани, охлузвания и кръвонасядания/, като престъплението е извършено по
хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, т. 4, предл. 3-то
и т. 12, предл. 1-во, вр. чл. 12* ал. 1, вр. ал. 2, предл. 5-то, алт. 2-ра, вр.
с чл. 20, ал. 2 от НК.
В
съдебната фаза на процеса не са конституирани частни обвинители и граждански
ищци, респ. приети за съвместно разглеждане граждански искове.
В съдебно заседание представителят на РП
Луковит поддържа
обвинението срещу подсъдимите така, както е възведено с обвинителния акт като
фактическа и правна квалификация, намирайки го за доказано по несъмнен начин, и
предлага същите да бъдат признати за виновни в извършване на престъплението по
обвинението. При индивидуализацията на наказанието предлага на всеки от
подсъдимите да се наложи наказание три години лишаване от свобода, което да
бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим.
Защитникът на подсъдимите - адв. М.Х. пледира за
оправдателна присъда с доводи за
недоказаност на авторството на деянието в лицето на подсъдимите, анализирайки събраните
в съдебното следствие доказателства. Този си извод обосновава основно с
показанията на пострадалите, дадени в съдебната фаза на процеса, в които
заявяват, че подс. Й. не им е нанасял удари, а подс. К. не са го видели на
мястото на инцидента. Излага съображения, че не следва да се кредитират
показанията на пострадалите, дадени в досъдебната фаза на процеса, прочетени по
реда на чл. 281, ал.4 НПК. Защитникът счита, че не са доказани и
квалифициращите обстоятелства - длъжностното качество на подсъдимите, както и
хулиганските подбуди.
Подсъдимият
М.Й. не се признава за виновен и дава обяснения, в които отрича той да е
нанасял удари на пострадалите. Твърди, че не е видял и някой друг да удря
пострадалите. Не е видял пострадалия Я.
да лежи на земята. Моли да бъде оправдан.
Подсъдимият
И.К. не се признава за виновен и дава обяснения.Твърди, че той не е удрял
никого и него никой не го е удрял. Моли да бъде оправдан.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият М.Й.Й. е
роден на ***г***, живущ ***, * българин, български гражданин, висше
образование, разведен, неосъждан /реабилитиран по право/, учител в **-то ОУ „Т.
К.“ гр. София, ЕГН **********.
Подсъдимият
И.С.К. е роден на ***г***, българин,
български гражданин, средно образование, разведен, осъждан, безработен,
ЕГН **********.
Към
инкриминираната дата "Кетъринг и забавления" ООД, гр. Луковит, с
управител св. Н.И. С., стопанисвало
търговски обект кафе-аператив "Ъндърграунд", находящ се в сградата на
Народно читалище "Съзнание" в гр. Луковит, който функционирал като
дискотека. Заведението работело петък и събота от 23.00 до 04.00 часа. Към този период подс. М.Й.Й. бил съпруг на
управителката на дружеството - св. Н. С.и фактически управлявал
дейността на търговския обект, без да има сключен трудов или договор за
управление с юридическото лице. Другият
подсъдим - И.С.К. бил ангажиран от подс. Й. да му помага с охраната в обекта,
като фактически извършвал работа като охранител в заведението, без да има
сключен трудов договор с дружеството.
На
08 срещу 09.03.2012 г. заведението било пълно с клиенти. Двамата подсъдими също
били в заведението, като подс. К. осъществявал пропускателния режим на входа. След
полунощ в дискотеката пристигнали пострадалият Н.И.Я. със съпругата си Л.Я.,
св. С.П.М. със съпругата си св. Н.Д.М., св. Х.Й.Х. /известен с прякора "М."/
със съпругата си св. Н.Д.Х., които преди това празнували заедно "Осми
март" в друго заведение. Компанията на пострадалия Я. се настанила на маси
до една колона близо до входната врата. Около 03.00 часа към тяхната компания
се присъединили пострадалият В.Н.Б., св. М.Т.М. /с прякор "Г."/ и св.
И.Д.Г.. Тримата били подпийнали, но не били пияни. Дискотеката била пълна с
хора, всички се забавлявали, танцували по дансинга.
Около
03.30 часа до пострадалия Н.Я. се приближили двамата подсъдими, които той до
тогава не познавал, и го извикали да излезе за малко навън. Подс. М.Й. бил
висок, пълен, русоляв, с дълга коса,
вързана на опашка, а подс. К. бил по-слаб и по-нисък от първия, късо подстриган
и с черна коса. Пострадалият Я. тръгнал с двамата подсъдими. Подс. Й. му
отворил входната врата на залата, св. Я. излязъл в коридора, след него излезли
и двамата подсъдими. В този момент
пострадалият Я. се обърнал към двамата подсъдими, които стояли срещу него. В
същия момент подс. М.Й. нанесъл удар с юмрук по устата на пострадалия Я., а
подс. К. го ритнал с крак по главата и пострадалият паднал на земята по гръб,
изпаднал в безсъзнание, без да си спомня какво се е случило след това.
В
това време пострадалият В.Н.Б. тръгнал да излиза от залата на дискотеката, за
да отиде до толетната, която била на входа на заведението. С излизането си в
коридора видял пострадалия Я. да лежи на земята неподвижен, а подсъдимите Й. и К.
да го бият. Избутал подсъдимите и се надвесил над Я., който не реагирал. В този
момент двамата подсъдими започнали да нанасят побой и на пострадалия Б., като подс.
К. имал бокс на дясната ръка и с него ударил Б. по главата, а подс.
Й. му нанесъл удар по тялото, пострадалият паднал на земята. Подсъдимите
продължили да му нанасят удари с ритници предимно в областта на Г. - по носа,
устата, отстрани на главата и темето, откъдето започнала да тече кръв. Подс. К.
продължил да нанася удари с ритници и по лежащия на земята Н.Я.. Пострадалият В.Б. успял да се
измъкне и избягал нагоре по стъпалата, а пострадалият Н.Я. останал да лежи
неподвижен на пода в коридора на заведението. Междувременно в коридора били
излезли св. И.Г., св. М.М. и други лица - клиенти и от персонала, които станали
свидетели на част от ударите, нанесени от подсъдимите на пострадалите. В
коридора излезли и всички приятели на пострадалите, като ситуацията започнала
да ескалира. Св. И.Г. се опитал да се намеси и също отнесъл няколко удара от
подсъдимите. Подс. М.Й. отишъл до входната врата на заведението и взел едно
гребло за сняг. Междувременно св. Х.Й.Х. /"М."/ излязъл от
заведението и извикал патрулиращите наблизо два екипа полицейски служители - св.
Т.П.К., св. Х.Г.Х., св. Г.П.П. и св. Х.В.К.. Пръв в заведението влязъл св. Т. П.К.,
след него вървял св. Х.Г.Х. и последен св. Х.В.К.. Св. Г.П.П. останал отвън при
патрулните автомобили. Влизайки в заведението
св. Т.П.К. видял на входа подс. М.Й. да държи гребло за сняг, по-надолу
по стълбите видял пострадалия В.Н.Б., който имал кръв по устата, а зад ъгъла в
коридора - пострадалият Н.Я. лежал на земята безпомощен, около главата му имало
кръв, а до него изправен подс. К. го ритал в областта на гърдите. Пострадалият Н.Я.
бил неконтактен, не реагирал, бил си глътнал езика, като св. В.П.Б. и св. Х.Г.Х.
го извадили. Присъстващите, сред които и сервитьорката в заведението св. Л.Л., посочили
двамата подсъдими като лицата, които са му нанесли побой. Св. К. поставил на
подс. К. белезници, а подс. Й. го последвал доброволно, без белезници до
патрулния автомобил. Докато св. К. и св. Х. помагали да натоварят пострадалия Я.
в пристигналата на място линейка, патрулният автомобил неусетно бил заобиколен
от множество хора, които блъскали по него, викали, опитвали да се доберат до
задържаните /подс. К. и подс. Й./ и да се саморазправят с тях. В тази ситуация
св. М.Т.М. нанесъл с бухалка няколко удара на подс. М.Й. и му причинил наранявания
на дясната ръка, представляващи средна телесна повреда, за който случай било
проведено друго наказателно производство, приключило с влязла в сила осъдителна
присъда по НОХД № 435/2012 г. по описа на РС - Луковит, който факт е служебно
известен на съда.
Пострадалият
В.Н.Б. на 09.03.2012 г. бил прегледан от хирург в МБАЛ - Луковит и му било
издадено медицинско свидетелство за пред съд № 257/09.03.2012 г., в което са
отразени констатираните травматични повреди по пострадалия.
Пострадалият
Н.И.Я. на 12.03.2012 г. посетил МБАЛ - Луковит, където бил прегледан от хирург
- д-р Д.Д., който констатирал наранявания в областта на главата: множество
хематоми по темпорална и лява париетална област; под ляво око масивен хематом в
процес на разграждане с виолетово-жълт цвят; охлузна рана в областта на лява зигоматична кост; двете устни силно оточни с кръвонасявания в
тях; горна устна разкъсни рани по вътрешна повърхност с дължина 3 см с напречен
вървеж; долна устна разкъсна рана в лява половина по вътрешна страна. Тъй като
пострадалият се оплаквал от главоболие, световъртеж и липса на спомен, д-р Д.
го изпратил за консултация с невролог. При прегледа на пострадалия от невролога
д-р М.В. било установено: липсват признаци на менинго-радикулярно дразнене
/МРД/; черепно-мозъчни нерви /ЧМН/ - двустранно изразен хоризонтален нистагъм; сухожилия
и надкостни рефлекси /СНР/ в норма; сетивност в норма; координационни проби
извършва с дискретна дизметрия. Издадено
му било медицинско свидетелство за пред съд № 260/12.03.2012 г., в което са
описани установените при прегледа травматични повреди и неврологичен статус на
пострадалия.
Съгласно
заключението на изготвената от д-р М.Г. в
хода на досъдебното производство съдебно-медицинската експертиза В.Н.Б. е
получил множество рани, олузвания и
кръвонасядания, предимно в областта на главата, които са му причинили временно
и неопасно разстройство на здравето /разстройство на здравето извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 НК/, т. е. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1
от НК. Вещото лице е посочило, че същата се дължи на множество удари с твърд
тъп предмет, най-вероятно юмруци. В съдебно заседания обяснява, че е невъзможно
нараняванията да се получат от един единствен удар, тъй като са в различни плоскости
по отношение на главата, както и че тези наранявания могат да бъдат причинени с
бокс.
Съгласно
заключението на изготвената в досъдебното производство съдебно-медицинска
експертиза от д-р М.Г. на пострадалия Н.Я. е причинена тъпа черепно-мозъчна
травма с данни за сътресение на мозъка със загуба на съзнание, която повреда му
е причинила разстройство на здравето временно опасно за живота, т.е. средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 от НК. В съдебно заседание д-р Г.
обяснява, че се касае за сътресение на мозъка със загуба на съзнание, който
извод основава на наличието на обективен неврологичен симптом - дустранен
хоризонтален нистагъм, установен при прегледа на пострадалия от невролог и
описан в медицинското свидетелство. Останалите травматични изменения в областта
на главата /описани в медицинското свидетелство от 12.03.2012 г./ са причинили
на Я. временно и неопасно разстройство на здравето. Установените изменения са
от травматично естество, дължат се на множество удари с твърд тъп предмет и
отговарят да са получени по начин, съобщен от пострадалия и свидетелите
очевидци.
Съгласно
заключението на назначената в съдебното производство разширена
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от съдебен медик д-р П.Д. и невролог
д-р Д.М. на пострадалия Н.Я. е причинено: Закрита черепно-мозъчна травма -
клинично е поставена диагнозата мозъчно сътресение, разкъсно-констузни рани по
устните на устата, множество хематоми в окосмената теменна и лява слепоочна
област на главата, хематом на левия долен клепач, дълбоко охлузване на лявата
скула. От прегледа на специалист невролог е установен двустранен хоризонтален
нистагъм и дискретна дизметрия на координационните проби. Пострадалият съобщава
за липса на спомен за известо време /около час/, след удар с крак в главата и
падане. Описаните травматични увреждания са резултат на тъпи травми. Според
вида и разположението им отговарят да са причинени от удари с ръце, крака,
падане, каквито са данните в делото. Според вещите лица травмата в областта на главата
- описаните травматични увреждания и диагностицираното мозъчно сътресение са
протекли с пълна загуба на съзнание, което състояние обуславя реалната опасност
за живота на пострадалия, т. е. причинено му е разстройство на здравето,
временно опасно за живота. Вещите лица обосновават изводите си с липсата на
спомен у пострадалия за известно време след травма в областта на главата /удар
с крак и падане/, клинично е поставена диагнозата "Мозъчно
сътресение", която кореспондира с травмите в областта на главата. Свидетелските
показания са категорични, че пострадалият Я., след падането на земята е бил в
състояние на пълна арефлексия, напълно неконтактен. При прегледа от невролог са
установени патологични отклонения, които също могат да се свържат с причинена
черепно-мозъчна травма. Двустранният хоризонтален нистагъм е установен от
специалист лекар - невролог. Като причини за появата на този симптом могат да
се посочат различни фактори като травми /удар в областта на главата с мозъчно
сътресение, както е описано в разглеждания инцидент, прекомерна употреба на
алкохол, наркотици, медикаменти /лекарствени средства против епилепсия като фенитоин/,
заболявания на очите, вътрешното ухо, централната нервна система, различни
инфекции. Единствено и само наличието на симптома "нистагъм" не може
да се свърже с конкретна причина, но в този случай е налице черепно-мозъчна
травма, която е една, и то честа причина за появата му. Обикновено за появата
на хоризонталния нистагъм са отговорни участъци от мозъка, намиращи се в
задната черепна ямка - продълговатият мозък, мостът. При Н.Я. са налице описани
травматични увреждания - хематоми в лицевата, теменната и слепоочната област,
като не може да се изключи и механизма "контра ку" - по механизма на
противоудара. Налице е пряка причинна връзка между причинените травми и
описания механизъм на тяхното причиняване - удари с ръце, крака в областта на главата.
Изложената фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото доказателства, както следва: гласни доказателствени средства - обясненията
на подсъдимите /частично/, показанията на св. Т.П.К. /на последния и показанията
от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т.
1 от НПК/, св. Х.Г.Х., св. Г.П.П., св. Х.В.К., св. Н.И. С., св. И.Д.Г. /на
последния и показанията от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.
281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, св. М.Т.М. от съдебната фаза, св. Л.А.Л., св. Н.Д.М. /на последната и
показанията от досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4
вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК/, пострадалия св. Н.И.Я. /на последния и
показанията от досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им по реда
на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК/, пострадалия св. В.Н.Б. /на
последния и показанията от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.
281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК/, св. И.В.И., св. Н.Д.Х. /на
последната и показанията от досъдебното производство приобщени по реда на чл.
281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, св. Н.П.Н. /на последния и показанията
приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, св. В.П.Б. /на
последния и показанията от досъдебното производство приобщени по реда на чл.
281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, св. Х.Й.Х. /на последния и показанията от
досъдебното поизводство, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. а. 1, т. 1 от НПК/, св. Д.И.Д., св. С.П.М. /на последния и показанията от досъдебното
производство приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, св. М.В.М.,
от проведените очни ставки между св. Л.А.Л. и св. Т.П.К. и между св. Л.А.Л. и
св. Х.Г.Х., заключенията на съдебно-медицинските експертизи на В.Б. и Н.Я. от досъдебното
производство, заключението на разширената съдебно-медицинска експертиза на Н.Я.,
назначена на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл. 283 НПК
писмени доказателства - медицинско свидетелство за пред съда № 257/09.03.2012
г., медицинско свидетелство за пред съда № 260/12.03.2012 г., копие от
амбулаторен журнал на дежурен лекар, договор за наем и анекс към него, удостоверение
за актуално състояние, писмо от ТД на НАП - Велико Търново, офис Ловеч, трудови
договори и длъжностни характеристики, писмо от ЦСМП - Ловеч с приложени към
него журнал за повикванията, амбулаторен журнал, фиш за спешна медицинска
помощ, писмо от МБАЛ Луковит с приложено медицинско свидетелство за пред съда №
260/12.03.2012 г. ведно със копие от медицинското свидетелство в чернова,
справки за съдимост, декларации за семейно и материално положение и имотно
състояние и др.
Основният спорен въпрос по делото е относно авторството на
деянието.
Преки доказателства относно авторството на деянието в лицето
на подсъдимите и механизма на неговото изпълнение се съдържат в показанията на
пострадалите - св. Н.И.Я. и св. В.Н.Б. от досъдебното производство, приобщени
по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, показанията на св. И.Д.Г.,
депозирани в съдебната фаза и в досъдебното производство, в частта им,
приобщена по реда на чл. 281, ал. 4 вр.
ал. 1, т. 1 от НПК, показанията на св. М.Т.М., дадени в съдебната фаза,
показанията на св. Х.Й.Х. от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.
281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК.
Пострадалите Н.Я. и В.Н. пред съда отричат подсъдимите да са
автори на деянието. Коренно различна позиция са заявили в показанията си от
досъдебното производство.
Св. Н.Я. в показанията си пред съда твърди, че вътре в
дискотеката между него и подс. М. Й.възникнало
спречкване - приятелите от компанията на свидетеля крещели и подсъдимият М.Й. дошъл
и направил забележка на свидетеля Я. "да не се държи като мъж", св. Я.
бил употребил алкохол и под негово въздействие му отвърнал с реплики, сбутали
се двамата. Подс. Й. му казал да излезе навън, "да не се прави много на
мъж". Св. Я. излязъл във фоайето, излезли и много други и както се
разправяли с подс. Й. лице в лице, някой отстрани ударил св. Я. с юмрук в
лицето, свидетелят се обърнал и в този момент му бил нанесен удар с крак в
лицето. Следващият му спомен е вече отвън на тревата пред дискотеката, до
патрулката и линейката. Св. Я. твърди, че подс. Й. не му е нанасял удар с юмрук
в лицето, някой друг го е ударил, но не си спомня кой. Твърди, че не е виждал подс.
К. изобщо, запомнил е подс. Й., който бил с вързана на опашка коса. Някой от
приятелите му, но не си спомня кой, му е казал, че подс. К. му е нанесъл удара
с крак в лицето.
Коренно различни са показанията на св. Я., депозирани пред
разследващ орган в досъдебното производство. В показанията си от 14.06.2012 г.,
както и две години по-късно - в
показанията му от 15.07.2014 г,. св. Я. последователно поддържа, че подсъдмите
са тези, които са му нанесли побоя, като ги описва - единият по-висок, дебел, с
руса коса, вързана на опашка, по-късно разбрал, че се казва М.,
"собственик" на дискотеката, а
другият по-нисък, слаб, късо подстриган, който го е проверил за оръжие при
влизане в дискотеката. И при двата разпита от досъдебното производство св. Я.
очертава една и съща фактическа обстановка, описана от съда по-горе, а именно,
че подс. М.Й. му е нанесъл удар с юмрук по устата, която усетил да се изпълва с
кръв, и в същия момент подс. К. му е
нанесъл удар с крак - с ходилото в главата, усетил силна болка в зъбите, паднал
на земята и след това няма спомен.
След прочитане на показанията
му от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1
и т. 2 от НПК св. Я. заявява, че поддържа показанията си, дадени на съдебното
следствие, като не може да даде логично обяснение за показанията си от
досъдебното производство - "най-вероятно съм казал така, защото съм бил
афектиран", "нямам логично обяснение защо съм дал тези
показания", "не мога да си обясня и сам на себе си точно какво съм
приказвал и съм казал". Съдът кредитира показанията на св. Я. от
досъдебната фаза на процеса, тъй като кореспондират с останалия доказателствен
материал - с показанията на св. И.Г., св. М.М., св. Х.Й.Х. /от досъдебното
производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК/, както и
със заключенията на единичната и разширената съдебно-медицинска експертиза.
Освен това липсва логично обяснение за промяната в позицията на свидетеля
относно извършителите на нанесения му побой, а обяснението му, че на
досъдебното производство е посочил подсъдимите, защото е бил афектиран, съдът
намира за ирационално и несъстоятелно, тъй като свидетелят е дал показания пред
разследващ орган - първия път три месеца след инцидента и втори път - две
години след инцидента и няма как да се приеме, че "афектът" му е
продължил толкова дълго време. Прави впечатление и че след образуване на
съдебното производство пострадалият Я. неколкократно е депозирал по делото
молби /макар и бланкетни/, в които е заявявал желание да участва като страна в
процеса и поради неявяването му в съдебно заседание делото е било отлагано. Ето защо съдът приема показанията му пред
съда, дадени близо шест години след инцидента, за недостоверни в частта, в
която твърди, че подсъдимите не са му нанасяли удари, а плод на допълнителна интерпретация под влиянието на
външни фактори.
Сходна е промяната в процесуалната позиция от досъдебната
фаза и на другия пострадал - св. В.Н.Б.. В показанията си от досъдебното
производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК, св. Б.
е описал фактическа обстановка, описана по-горе от съда, а именно, че при
излизане от залата на дискотеката видял, че св. Н.Я. лежи по гръб на земята и двамата
подсъдими го бият, описвайки ги - единият рус с вързана коса на опашка, който
впоследствие разбрал, че е управител на дискотеката, и другият по-слаб и
по-нисък. По-нататък пояснява, че същите две лица по-късно полицаите са
задържали. Макар и да е твърдял за съпричастност към побоя над него и на трето
лице, посочил е, че двамата подсъдими са
се нахвърлили да бият и него: "Н. беше в безсъзнание и не реагираше. Аз
избутах двамата биячи и застанах над Н....Двамата биячи скочиха на мен да ме
бият. По-ниският бияч, не този с опашката, а другият, имаше бокс на дясната
ръка. Той ме удря в главата. Един ми скочи отзад, но не го видях. Тримата ме
биха в главата. Аз паднах на земята. Течеше от мен кръв отвсякъде - от нос, от
уста, отстрани на гавата ми и от темето ми.".
Пред съда, близо шест години след инцидента, св. Б. вече
твърди друго - че, тръгвайки към тоалетната, е видял двамата подсъдими и Н.Я.
само да се "карат, дърпат, викат". Твърди, че бил пиян и той се
"сбутал" с подсъдимите и докато се бутали и блъскали с подсъдимите,
които били срещу него, "някой от другите" /двама или трима непознати,
които не били от града/ изритал Я. в главата отстрани и той паднал на земята в
несвяст, изритал го и в ребрата, св. Б. се надвесил да му вади езика, някой се
хвърлил на гърба му, после му казали /не може да посочи кой/, че това бил
диджеят, и него също някой го ударил - по главата, по ребрата, но не може да
каже кой. Този, който изритал св. Я., държал бокс, с който ударил св. Б. по главата.
Не помни някой от подсъдимите него да го е удрял. Не е видял подсъдимите да
удрят и св. Я.. Въпреки, че видял полицаите да задържат двамата подсъдими, не е
казал, че не те са "виновниците" за побоя, защото бил пиян и много
ядосан. След прочитане на показанията му от досъдебното производство св. Б.
поддържа казаното в съда, като обяснява показанията си от досъдебното
производство относно авторите на побоя
над св. Я. и над него самия с това, че трябвало "някой да понесе
последствията от побоя", "трябваше да има някои потърпевши",
"тогава съм казал, че подсъдимите са били Н. понеже се сбутах с тях и те
се бутаха с него. Може и да е имало удар лек или нещо такова, но в
бутането". Съдът намира това обяснение на свидетеля за нелогично. Също
така намира за нелогични, противоречиви, колебливи и неконкретизирани
показанията на св. Б., дадени в съдебната фаза, поради което не ги кредитира, а
кредитира приобщените показанията на свидетеля от досъдебното производство.
Приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК показания на пострадалите св. Я. и св. Б. от
досъдебното производство, сочещи на авторството на деянието в лицето на двамата
подсъдими, не са изолирани, поради което не е налице хипотезата на чл. 281, ал.
8 от НПК. Факти в това отношение се извличат и от показанията на другите
свидетели.
Св. И.Д.Г. в показанията си пред съда излага, че на излизане
от залата на дискотеката е възприел в коридора двамата подсъдими да бият с
крака и ръце Н.Я., който лежал на
земята, над него се бил надвесил св. В.Б. и се опитвал да му извади езика,
подсъдимите нанесли удари с крака и ръце и на св. Б. -
"...бяха налегнали Н. и го биеха, който се беше опънал до една
картина във фоайето...", "...с крака го биеха, с ръце, като
животно...", "... В.се беше навел, те биеха
отгоре като озверели животни...", "... след това и В.биха...". Св. Г. сочи, че след въпрос към
подсъдимите какво правят и той самият е получил удар с ритник в Г.. Доколкото за пръв път пред съда св. Г. заявява
факта, че е видял двамата подсъдими да бият с ръце и крака св. Н.Я., а на
досъдебното производство е заявил, че е видял двамата подсъдими да бият с ръце
и крака само св. В.Б., който се опитвал да извади езика на св. Я., лежащ на
земята по гръб, без реакции, по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК
бяха частично прочетени показанията му от досъдебното производство. След
прочитането им св. Г. заявява, че ги поддържа, както и поддържа заявеното пред
съда, а именно, че е видял подсъдимите да нанасят удари и на Н.Я., и на В.Б..
Съдът кредитира показанията на св. Г. от съдебното следствие, както и тези от
досъдебното производство, в частта им, в която бяха прочетени. Обстоятелството,
че св. Г.е станал свидетел на последващи удари от
страна на подсъдимите по св. Я., след като той вече е бил паднал на земята,
намира опора и в показанията на св. В.П.Б., който пред съда заяви, че е чул св.
И.Г. да казва на този, когото впоследствие полицаите са извели с белезници, да
спре да рита св. Я..
Св. В.Б. в показанията си на съдебното следствие твърди, че,
отивайки към тоалетната, е видял в коридора св. Н.Я. да лежи на земята, не е
видял да има кръв по него, бил си глътнал езика, не е видял там подсъдимите. Свидетелят
извадил езика на св. Я., след което последният издишал тежко. След това дошли
полицаите, той си тръгнал и не е видял да извеждат някого. Поради съществени
противоречия между заявеното в съда и заявеното пред разследващия орган в
досъдебното производство относно тези обстоятелства бяха приобщени показанията
на св. Б. от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1
от НПК. В тях свидетелят е заявил, че до
пострадалия Я., който лежал по гръб на земята "като умрял", около главата
му имало кръв на земята, е възприел две лица - един едър, с вързана коса на
опашка, който го е псувал Я., и друг, по-млад, който е ритал Я., отстрани в
областта на ребрата. Полицаите сложили белезници на този по-младия, който ритал
Я.. След прочитането им св. Б. заявява, че поддържа това, което е казал на досъдебното
производство, тъй като са минали години от инцидента. Поради това, че
показанията от досъденото производство са дадени сравнително скоро след
инцидента, кореспондират с показанията на другите свидетелите очевидци, както и
с показанията на полицейските служители, пристигнали на мястото непосредствено
след побоя, а и свидетелят заяви, че ги поддържа, съдът ги кредитира.
Съществена промяна в процесуалната позиция от досъдебната
фаза е налице и при св. Х.Й.Х.. В показанията си от досъдебното производство
св. Х. е дал детайлна информация относно авторството и механизма на деянието.
Разказал е, че когато със св. М.М. са излезли, за да отидат до тоалетната, е
видял св. Я. на 3-4 метра по-назад, след него подсъдимите, които описва -
единият с вързана коса на опашка, рус, дебел и другият по-дребен, остриган, с
черна фланелка. Разказал е, че русият с опашката е ударил Я. с юмрук в Г., а
другият го изритал с крак в главата, паднал на земята, от устата му и от носа
му течала кръв. Видял, че от входа на залата излезли св. В.Б. и св. И.Г.. Св. Х.
изтичал навън и извикал полицаите, които били на паркинга с патрулния
автомобил. После видял, че двамата, които биели Я. - "този с опашката и
другият остриган" полицаите ги качили в патрулката. В показанията си пред съда св. Й. се отрича
от показанията си от досъдебното производство и твърди, че не е видял никой
никого да бие, вътре в залата на дискотеката е видял само подс. М.Й. да
разговаря със св. Я., другият подсъдим не го е виждал. Твърди, че е отишъл да
извика полицаите, защото като се обърнал, видял, че св. Я., който вървял след
него, го няма, върнал се и го видял да лежи на земята, не знае дали е паднал
сам, но не е видял някой да го бие, да го удря, просто бил паднал на земята,
там нямало никой друг. След прочитане на показанията му от досъдебното
производство по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК св. Х. заявява,
че поддържа показанията си пред съда, а показанията си от досъдебното
производство /след като потвърди подписа си под протокола за разпит/ обяснява
така - "тогава съм го казал в яда си", "не съм чел този
протокол", "не си спомням нищо", "може да съм ги казал тези
неща, защото човек в яда си казва разни неща". Това обяснение на св. Х.
съдът намира за абсолютно ирационално и несъстоятелно. От друга страна показанията му от досъдебното
производство са в съответствие с кредитираните от съда свидетелски показания,
коментирани по-горе. Показанията на св. Х. на съдебното следствие - че не е видял никой никого да удря,
по-конкретно св. Я., а го е видял само да лежи на земята и нямало никой около
него, очевидно не са в унисон с показанията на полицейските служители, които
съдът изцяло кредитира, тъй като са логични, последователни и кореспондиращи с
останалия доказателствен материал. В показанията си полицейските служители
заявяват: св. Т.П.К. - "Аз бях в патрулния автомобил и Х.Х. "М."
тичаше към нас и каза ела бе, че ги пребиха", св. Х.Г.Х. - "Около
2,30 ч. - 3,00 ч. при нас дойде лицето Х.Й. и ни заяви, че има голям бой в
дискотеката и че негов приятел е загинал, че е мъртъв", св. Г.П.П. -
"Сутринта рано, около 1-2-3 часа, малките часове, излезе от дискотеката
един и се развика долу се бият, "М.", не му знам точно имената",
св. Х.В.К. - "След един часа беше, не помня час, излезе лице, което
познавам като Х. "М." и каза, че вътре има масов побой". Ето
защо относно посочените обстоятелства съдът кредитира показанията на св. Х.Й.Х.
от досъдебното производство, а дадените пред съда намира за недостоверни, плод
на външни фактори.
Кредитираните от съда показания на св. Х.Й. от досъдебното
производство кореспондират и с показанията на св. М.Т.М., дадени на съдебното
следствие. Св. М. разказва пред съда, че със св. Х.Й. тръгнали да излизат от
залата на дискотеката и видял, че на
вратата двамата подсъдими /посочва ги в залата/, спрели св. Я. да говорят, св. М.
продължил по коридора и някъде по средата му чул, че св. Х.Й., който вървял
след него, извикал "пребиха К." и тогава св. М. се обърнал и видял,
че св. Н.Я. е на земята, а двамата подсъдими го ритат. Излязъл навън да търси
помощ. Доколкото на досъдебното производство в показанията си пред разследващ
орган св. М. е заявил друго - че е видял
на входа на помещението двамата подсъдими само да разговарят с пострадалия Я.,
след което св. М. е излязъл отвън пред дискотеката, след около минута отвън излязъл и св. Х.Й. и от него разбрал,
че трябва да се извика линейка, защото "Н. е пребит и умира". Св. М.
е твърдял, че след това не се е връщал в дискотеката, по-късно видял в полицейската
кола двама с белезници. Със съгласието
на страните показанията на св. М. от досъдебното производство бяха приобщени по
реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 от НПК. След прочитането им св. М.
заявява, че поддържа това, което казва пред съда, а именно, че е видял двамата
подсъдими да ритат падналия на земята Н.Я., като обяснява позицията си от
досъдебното производство /че не бил вътре в дискотеката, когато на св. Я. е бил
нанесен побой, а е бил отвън/ с висящото към този момент наказателно
производство срещу него самия за причинена на подс. М.Й. средна телесна повреда
- "...защото тогава те ме съдеха мен и аз казах, че не съм бил там, имам 6
месеца условно за 3 години за същия случай, че съм бил ударил един с бухалка..."
Сочи, че взел бухалката именно, защото видял, че двамата подсъдими са биели св.
Я.. Съдът намира за напълно резонно и логично това обяснение на св. М. за позицията му на досъдебното
производство. Понастоящем е налице влязла в сила осъдителна присъда на св. М.
по НОХД № 435/2012 г . на РС - Луковит
за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 12* ал. 1 вр. ал. 2 от НК за
това, че на същата дата и място е причинил на подс. М.Й. средна телесна
повреда, който факт е служебно известен. Освен това показанията му на съдебното
следствие кореспондират с останалите гласни доказателствени източници,
кредитирани от съда. Ето защо приема за достоверни показанията на св. М. дадени
пред съда. Същите представляват преки доказателства за главния факт на
доказване по делото.
Св. С.П.М. пред съда демонстрира липса на спомени за
инцидента, поради което на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК бяха
прочетени показанията му от досъдебното производство. Според тях охраната на
дискотеката - "един нисичък, здрав, набит, млад" и управителят -
"висок, дебел, с руса къдрава коса, която беше вързана на опашка", са
извикали пострадалия Н.Я. да излезе в коридора, а свидетелят тръгнал след тях.
Описва, че на входа на помещението по-младият с бокс на дясната ръка ударил Н.Я.
в главата, последният паднал на земята и двамата започнали да го ритат,
предимно в главата. Същите две лица впоследствие полицаите са задържали. След
прочитане на показанията му от досъдебното производство св. М. заявява, че
отново нищо не си спомня след седем години, но пък изразява съмнение - "това, което съм казал чак да съм си го
измислил тогава, когато съм го казал, но нямам спомен сега". Показанията
на този свидетел са изолирани досежно твърдения от него факт, че подс. К. е
ударил с бокс в главата Н.Я., поради което в тази част показанията му не се
кредитират. В останалата част, доколкото
съответстват на коментираните по-горе свидетелски показания, показанията на
свидетеля от досъдебното производство се кредитират от съда.
Съдът изцяло кредитира показанията на полицейските служители
св. Т.П.К., св. Х.Г.Х., св. Х.В.К. и св. Г.П.П., пристигнали непосредствено след
побоя, тъй като свидетелите са незаинтересовани, а показанията им са
последователни, взамнодопълващи се и безпротиворечиви. Свидетелите пресъздават
лични възприятия относно обстановката, която са заварили, присъствалите лица,
състоянието на пострадалия Я., а св. К. и относно състоянието на пострадалия Б..
По същество показанията на тези свидетели съдържат производни доказателства и
относно авторството на деянието, тъй като свидетелите сочат, че
присъстващите там лица, конкретно св. И.Г., св. Х.Й.Х. /"М."/, св. М.М.,
св. В.Б., св. Л.А.Л. са им казали, че двамата подсъдими са нанесли побоя на Я.
и Б.. Противоречието между показанията на св. Л. в това отношение /пред съда
св. Л. твърди, че не е разговаряла с полицаите/ и показанията на св. Т.К. и св.
Х.Х. беше преодоляно чрез проведените очни ставки между тях, при които св. Л. е
колеблива - първо твърди, че не си спомня, после, че може и да са разговаряли и
в крайна сметка заявява, че св. К. и св. Х. казват истината. Макар и да са
производни в частта относно авторството на деянието, това не изключва
доказателствената стойност на показанията на полицейските служители, тъй като те
не се използват, за да заместят първични доказателства /каквито са
коментираните по-горе/, а само за тяхната проверка. Нещо повече, в приобщените
по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК показания на св. Т.К. от
досъдебното производство /които свидетелят заяви, че поддържа поради това, че
скоро след инцидента е имал по-пресни спомени/ се съдържат и преки
доказателства относно съпричастността на подс. К. към побоя над св. Я.. Св. К.,
който пръв от полицаите е слязъл в дискотеката, лично е възприел подс. К. да
рита лежащия по гръб на земята в безпомощно състояние Н.Я..
Св. Н.Д.М. и св. Н.Д.М. са от компанията на пострадалия Н.Я..
Те не са били очевидци при осъществяване на изпълнителното деяние и не са
възприели пряко елементи от него, за които да дадат показания. Въпреки това се
явяват източник на доказателствена информация за състоянието на пострадалия Я.,
което пряко са възприели непосредствено след деянието.
Св. И.В.И. и св. Н.П.Н. - работили като бармани в
дискотеката също не са очевидци на
изпълнението на деянието. Според показанията на първия, дадени пред съда, а на
втория - дадените на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК, както и показанията на сервитьорката св. Л.Л. за персонала на заведението подс. М.Й.
фактически е бил управител на дискотеката - с него са уговаряли условията на
работа, разпореждал е кой на кой бар да работи. Св. И.И. и св. Л.Л. сочат, че на инкриминраната дата
подс. К. е бил "охрана".
Съдът изцяло кредитира и показанията на хирурга - св.Д.И.Д. и невролога
- св. М.В.М., които са извършили
преглед на пострадалия Н.Я. на 12.03.2012 г.
В обясненията си подс. М.Й. не отрича, че на въпросната дата
08.03.2012 г. с подс. К. са били заедно в дискотеката - решили да празнуват
"Осми март" тук, тъй като съпругата му била управител на
заведението. Били седнали в едно сепаре
с други приятели от София. Към 4.00 ч. забелязал, че в дискотеката влиза една
групичка от около десетина човека, видимо подпийнали, които започнали да се
бутат и да падат по дансинга. Отишъл да им направи забележка и връщайки се към
мястото си, пред него застанал св. Н.Я. и започнал да го ръга в гърдите с
телефона си, казал му "какъв си ти,
че ще ми правиш забележка". Разправяли се и в един момент Я. му казал
"излизай навънка да те пребия". Около тях двамата започнали да се
скупчват приятелите на Я., на които преди това подс. Й. бил направил забележка.
При тях дошъл и подс. К., като Я. насочил агресията си към него - ръчкал го
"айде, излизайте, сега ще ви пребия и двамата". Излезли в предверието,
с тях излезли и тези, на които бил направил забележка, както и други приятели
на Я.. В предверието започнали да се разправят, но само словесно, никой никого
не е удрял. Слязъл и охранителят, който
стоял на входа. В един момент станал масов бой, но подс. Й. не е видял кой кого
удря. Той самият отрича да е удрял някого. Качил се по стъпалата нагоре към
входа на дискотеката, за да натисне паник-бутона и
там го нападнал с метална бухалка М.М. /"М. с прякор "Г." /, но
не успял да го удари. Твърди, че затова взел и лопата за сняг, за да се
предпази. В това време дошли полицаите,
видял, че отвеждат подс. К. с белезници. Отвели и него, но не знае защо. По
нататък разказва, че отвън в патрулката вече, М.М. успял да отвори вратата на
автомобила и с бухалката го ударил по ръката, получил фрактура на
фалангата. Отрича той да е удрял св. Я.,
отрича да го е виждал да лежи на земята, както и да е виждал някой окървавен.
В обясненията си подс. К. излага версия в унисон с
обясненията на подс. Й., че в предверието св. Я. бил доста агресивен, псувал
ги, обиждал ги. По едно време подс. Й. тръгнал нагоре по стълбите, двама от
охраната слезли надолу, единият ударил св. Я.. Подс. К. видял св. Я. да лежи на
земята, целият в кръв, в безсъзнание и всъщност отишъл до него, за да му окаже
помощ - да му извади езика, в същото време дошли двама полицаи, които се
нахвърлили върху подсъдимия и му сложили белезници. Подс. К. отрича той да е
удрял някого. Отрича да е работил в дискотеката като охранител.
При тези обяснения на подсъдимите и показания на свидетелите
съдът не дава вяра на
обясненията на подсъдимите относно основния факт от предмета на доказване, в
които отричат те да са извършили деянието,
и ги приема за израз на защитната им позиция. Обясненията им
противоречат както на показанията на свидетелите очевидци, коментирани по-горе
и кредитирани от съда, така и на писмените доказателства за здравословното
състояние на двамата пострадали, и на заключението на вещите лица по
медицинските експертизи. Подсъдимите отричат те да са нанесли ударите по
пострадалите съгласно приетата за установена фактическа обстановка, в
противоречие с останалите доказателствени източници.
Заключението на вещите лица по повторната разширена
съдебно-медицинска експертиза на пострадалия Н.Я. е пълно, ясно и обосновано,
същото е обективно и компетентно, изготвено, дадено е след запознаване на експертите със събраните по делото доказателства, поради което се
кредитира от съда. Вещите лица са дали отговор на поставените задачи относно медико-биологичната характеристика на нанесените телесни
увреждания, механизма на причиняването им и възможността да се получат по време
и начин, съответстващ с другите данни по делото. Затова съдът прие и изцяло дава вяра на заключението
на тази експертиза. То не противоречи на изводите на съдебно-медицинската
експертиза на досъдебното производство,
което съдът също прие. Поради пълнотата, яснотата и обосноваността му съдът дава вяра и на заключението на вещото
лице по съдебно-медицинската експертиза на В.Б..
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:
Съдът
намира, че подсъдимите М.Й.Й. и И.С.К. са осъществили от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. 3-то и т. 12,
предл. 1-во вр. чл. 12* ал. 1 вр. ал. 2, предл. 5-то, алт. 2-ра вр. чл. 20, ал.
2 от НК тъй като на 09.03.2012 г., в гр.Луковит, област Ловеч, около 03,30 часа
в дискотека „Ъндърграунд", в съучастие като съизвършители помежду си, причинили
телесни повреди на повече от едно лице: средна телесна повреда на Н.И.Я.,
изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота /тъпа
черепно-мозъчна травма с данни за сътресение на мозъка със загуба на съзнание/,
и лека телесна повреда на В.Н.Б., изразяваща се в разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК /множество рани, охлузвания и
кръвонасядания/, като престъплението е извършено по хулигански подбуди.
От обективна страна на
инкриминираните дата и място с действията си подсъдимите Й. и К. са
причинили на Н.Я. и на В.Б. телесни
увреждания, описани по-горе, които са
довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота за първия,
вследствие на което са му причинили средна телесна повреда по смисъла на чл. 12*
ал. 1 вр. ал. 2 , предл. 5-то, алт.2-ра от НК и до разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК за втория, вследствие на което
са му причинили лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
Подсъдимите по едно и също време заедно са нанесли удари с ръце и крака
в областта на главата на пострадалия Я. /първо подс. Й. му нанесъл удар с юмрук
по устата, след което подс. К. му е нанесъл удар с крак по главата, след
последвалото падане на пострадалия на земята двамата са му нанасяли удари с
ритници/ и непосредствено след това двамата
заедно нанесли множество удари с ръце по
главата и тялото на пострадалия Б.. Налице е причинно-следствена връзка между
поведението на подсъдимите и настъпилия вредоносен резултат.
Така извършеното
посегателство срещу телесния интегритет на потърпевшите е осъществено при наличието
на квалифициращия признак по т. 4 на чл. 131, ал. 1 от НК, тъй като увреждащите
действия и резултат са спрямо две лица. Тъй като на потърпевщшите са причинени
различни по степен увреждания, престъплението се квалифицира с оглед по-тежкия
резултат.
Действията на
подсъдимите са били продиктувани от хулигански подбуди, което обуславя
наличието и на квалифициращия признак по т. 12 на чл. 131, ал. 1 от НК. Това е
така, тъй като липсва личен мотив у подсъдимите за причиняване на телесните
повреди на пострадалите. Безспорно е, че те дори не са се познавали преди
деянието. Не се установи действията на подсъдимите да са били провокирани от
поведението на пострадалите. В случая доминиращият мотив на двамата подсъдими е
чрез нанасяне на побой на пострадалите да демонстрират явно неуважение към
обществото и незачитане на общоприетите норми на обществото и на личността. Престъплението е извършено на
публично място - дискотека, а публичността на мястото пък е задължителен елемент
за всяко хулиганско действие, без да е нужно присъствието на хора на това
място, каквито по делото се установи, че е имало и то множество хора.
Що се отнася до
обвинението досежно квалифициращия признак по чл. 131, ал. 1, т. 2 от НК -
всеки от подсъдимите да е действал в качеството на длъжностно лице по смисъла
на чл. 93, т. 1, б."б" от НК при изпълнение на службата си, съдът
счита, че този признак не е налице.
По делото липсват
писмени доказателства, че на двамата подсъдими е било възложено да изпълняват
със заплата или безплатно, временно или постоянно работа свързана с
управлението /за подс. Й./ или пазенето
/за подс. К./ на имуществото на търговското дружество. В материалите по
досъдебното производство е налична справка от НАП, съгласно която към
08.03.2012 г. не е имало действащи регистрирани трудови договори между
дружеството "Кетъринг и забавления" ООД и подсъдимите. Липсват
писмени доказателства за това подс. Й. да е имал сключен договор за управление
с дружеството. Св. С.в показанията си твърди, че е
била упълномощила с нотариално заверено пълномощно бившия си съпруг – подс. М.Й. да управлява дискотеката в гр. Луковит, но не е
подписвала договор с него. Такова пълномощно по делото не е представено, за да
се прецени какъв обем права евентуално са били делегирани на подс. Й.. Липсва и сключен трудов или пък друг вид договор
/напр. договор за управление/. Не е налице същественият и необходим признак,
който е общ за всички категории длъжностни лица - лицето да е включено в
организационната система на юридическото лице посредством трудов договор
или по друг предвиден в
законодателството ред. Поради това,
съдът оправда всеки от подсъдимите по обвинението да е извършил деянието
в качеството на длъжностно лице /за подс. Й. като управител на заведението, а
за подс. К. като охранител в заведението/, при изпълнение на службата си.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимите при форма на вина пряк умисъл с целени и настъпили
вредни последици, съзнавайки общественоопасния му характер, като същото е
осъществено при общност на умисъла и под формата на съизвършителство.
Подсъдимите са действали при съучастие като съизвършители, тъй като всеки от
подсъдимите е съзнавал всички обективни признаци от състава на престъплението
/че нанася удари на пострадалите/, че заедно с него действа и другият
подсъдим, предвиждали са възможността пострадалите да получат телесни увреждания, преследвали са
една обща цел /да причинят телесни увреждания на пострадалите /, което са
и сторили.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За извършеното от подсъдимите престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4,
предл. 3-то и т. 12, предл. 1-во вр. чл. 12* ал. 1 вр. ал. 2, предл. 5-то, алт.
2-ра вр. чл. 20, ал. 2 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от
две до десет години.
При индивидуализацията на наказанието на всеки от подсъдимите
съдът съобрази степента на обществена опасност на конкретното деяние, която не
е по-висока от типичната за този вид престъпления. Личната обществена опасност
на подсъдимия М.Й. не е висока – същият е неосъждан /реабилитиран по право/.
Към датата на извършване на деянието подс. И.К. е бил
осъждан веднъж на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, за което
осъждане е била настъпила реабилитация по право по чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство за двамата
подсъдими се явява отдалечеността на извършване на деянието във времето, осем
години до постановяване на присъдата. Принципно неразумният срок на
наказателното производство представлява изключително смекчаващо отговорността обстоятелство
по смисъла на чл. 55 НК, когато това не се дължи на укоримо
поведение на подсъдимия. В случая обаче
неразумно дългият срок на наказателното производство в съдебната фаза се дължи
основно на недобросъвестното поведение на подсъдимите, насочено към шиканиране
на процеса, тъй като и двамата подсъдими са ставали причина поради некоректно свое
поведение за многократни отлагания на делото. Поради това съдът счита, че
дългият времеви интервал от извършване на престъплението до постановяване на
присъдата в случая не представлява изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, което да обоснове определяне размера на наказанието под
предвидения в закона минимум.
Предвид горното съдът определи на всеки от двамата подсъдими
наказание две години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66,
ал. 1 от НК отложи с изпитателен срок от
три години.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: