Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
град
София, ….01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, II-г въззивен състав, в публично съдебно заседание на четвърти декември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от председателя
гр.д. № 1632/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
478117/28.08.2018 г., постановено по гр. д. № 32918/2017 г. на СРС, III ГО, 151
състав, са уважени предявените от Н.В.А. против С.Ц.С. обективно кумулативно
съединените осъдителни искове с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответницата да заплати сумата от 78,90 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди от нанесени на 16.08.2014 г. удари с гира по
входната врата на жилището на ищцата, както и сумата от 700 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от осъществено на 16.08.2014
г. нападение върху ищцата, ведно със законната лихва върху главниците от
25.05.2017 г. до окончателното им изплащане. Претенцията на ищцата по чл. 45,
ал. 1 ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди е отхвърлена за разликата до
пълния предявен размер от 300 лв.
Недоволна от
постановеното решение в осъдителната част, ответницата е подала въззивна жалба
срещу него от 19.09.2018 г., в която счита решението за неправилно, тъй като
исковете не били доказани. Липсвали данни, подкрепящи с категоричност
твърдението на ищцата за нанесени от ответницата на посочената дата удари върху
шпионката на входната ѝ врата, довели
до нейното счупване. По отношение на претендираните неимуществени вреди,
твърди, че същите не били конкретизирани по отношение на характер, продължителност
и интензитет. Претендира отмяна на решението в обжалваната част, отхвърляне на исковете
и присъждане на разноски.
Ответницата е подала отговор на
въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който посочва, че жалбата е
неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Претендираните
имуществени и неимуществени вреди били установени не само от разпита на
допуснатия по делото свидетел, но и от признанието на ответницата за
осъщественото поведение, дадено в рамките на образуваната по случая пр. пр. №
44914/2014 г. на СРП. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноски за въззивната инстанция.
С разпореждане от 06.02.2019 г. по
реда на чл. 267 ГПК съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно
заседание, като е констатирал, че не са заявени доказателствени искания на
страните във въззивното производство.
Според чл. 269 изр. 1 ГПК съдът
прави служебна проверка, като при настоящата се констатира решението на
първоинстанционния съд да е валидно и допустимо в обжалваната част. По
останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата – изр. 2 на цитираната
правна норма, при което настоящият съдебен състав намира следното:
За да уважи предявените осъдителни
искове, районният съд е приел за установено, че на 16.08.2014 г. ответницата
слязла до апартамента на живеещата под нея ищца и почукала на входната ѝ врата. При отваряне на вратата С.С.
държала в ръцете си гира и отправила заплахи за живота на Н.А., която се
уплашила и веднага затворила вратата. По затворената врата били нанесени
няколко удара с гирата от ответницата, при които вратата била надраскана и била
изкъртена шпионката ѝ.
Причинната връзка между ударите по вратата и претендираните имуществени вреди,
а именно изкъртването на шпионката и надраскването на вратата, както и техният
размер, били установени от доказателствата по делото – свидетелските показания
на А. А., която се е намирала в жилището на посочената дата и назначената по
делото СТЕ, в която била посочена стойността на нанесените щети, до която
стойност е била уважена ищцовата претенция за имуществени вреди. По отношение
на неимуществените вреди съдът е уважил изцяло иска на ищцата, отчитайки
поведението на ответницата и породените от него страх и унижение у ищцата.
По отношение правилността на
решението, във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания по
съществото на спора, настоящият състав на въззивния съд намира следното:
Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК,
препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с
въззивната жалба доводи за неправилност на решението, въззивният съд намира
следното.
Районният съд е постановил решението
си при обстойно изследване на събрания по делото доказателствен материал, като
не е налице твърдяната във въззивната жалба неяснота по отношение на датата,
характера и причинителя на непозволеното увреждане. Ищцата не е претендирала
имуществени вреди за счупване на пружината на входната си врата, поради което
доводите на въззивника, че тези вреди се дължат на продължителна експлоатация,
а не на нанесен по вратата удар, са неоснователни. Неоснователен е и доводът
във въззивната жалба за неопределеността на възрастта на детето на Н.А.. Ищцата
претендира неимуществени вреди, настъпили към датата на осъществявянето на
деликта на 16.08.2014 г., а не към датата, на която е предявила исковата си
молба. Към посочената дата детето на ищцата е било на пет месеца, видно от
представеното в първоинстанционното производство удостоверение за раждане,
поради което у майката е нормално да възникне страх за неговия живот предвид установетото
поведение на ищцата, отправените заплахи и опита ѝ за нахлуване в чуждо жилище.
Доколкото това са оплакванията и
възраженията с въззивната жалба, а съдът е ограничен от рамките ѝ, същата се явява неоснователна и не следва да се уважава, а
решението, като правилно следва да бъде потвърдено.
Разноски за въззивната инстанция при
този изход на спора следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на
въззиваемия Н.В.А. в претендирания размер от 300 лева.
Предвид размера на обжалваемия
интерес, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с ограничението
по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12. 2010 год., ДВ, бр. 50/2015
год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 478117/28.08.2018 г.,
постановено по гр. д. № 32918/2017 г. на СРС, III ГО, 151 състав.
ОСЪЖДА С.Ц.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на Н.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 300 лева, представляваща разноски за процесуално
представителство от адвокат във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.