№ 113
гр. Бургас, 09.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на девети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно частно
търговско дело № 20222001000082 по описа за 2022 година
Производството е по частна жалба, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК,
срещу определение № 260112 от 7-ми юли 2022 г., постановено по т. д. №
89/2021 г. по описа на Бургаски окръжен съд, за прекратяване на
производството по същото дело.
Частната жалба е подадена от името на „В. г.“ ООД (н), действащо чрез
временния синдик – И.Р..
В частната жалба се посочва, че на ищеца по делото – „А И Л Т. П.“
ЕООД е било указано внасянето на депозит за назначаване на особени
представители на ответниците – Н. В. Ж. и А. А. Ж., в размер на общо
2 233.48 лв.- по 1 116.74 лв. за всеки от двамата. След като така определената
сума не е била внесена в указания от съда срок, с определение № 261293 от
17-ти юни 2021 г., съдът е конституирал като съищец частния жалбоподателя
„В. г.“ ООД (н), на когото с определение № 261753 от 2-ри декември 2021 г. е
указал да внесе посочената по-горе сума като депозит за възнаграждение на
особените представители, които да се назначат на ответниците – физически
лица, с предупреждение за неблагоприятните последици при неизпълнение на
указанията.
Искането за разрешение на временният синдик на „В. г.“ ООД (н) да
извърши плащане на така определения депозит за възнаграждение на
особените представители, е било оставено без уважение от съда по
несъстоятелността по съображения за липса на достатъчно предплатени от
1
кредиторите разноски по реда на чл. 629б ТЗ.
Посочва се, че производството по т. д. № 89/2021 г. по описа на БОС е
образувано по предявения от „А И Л Т. П.“ ЕООД отменителен иск в
производството по несъстоятелност на „К. И.“ ООД (н), на основание чл. 647,
ал. 1, т. 3 ТЗ, по отношение на договор за продажба на жилищен имот, с ид. №
11538.4.12.2.103, в гр. СВ. Влас, общ. Несебър, сключен между ответниците,
който иск е за попълване масата на несъстоятелността на „К. И.“ ООД (н). С
оглед особения характер на предявения отменителен иск – за попълване
масата на несъстоятелността, в частната жалба се развиват доводи за
съобразяване по аналогия на правилото на чл. 694, ал. 7 ТЗ, според което
държавната такса не се внася предварително и следва да се определи върху ¼
от вземането. Изложени са аргументи, че понастоящем са висящи 15 бр. дела,
образувани по отменителни искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и, ако по всяко от
делата бъде определен депозит за особен представител на ответниците
физически лица, „В. г.“ ООД (н) като съищец и кредитор на масата на
несъстоятелността на „К. И.“ ООД (н) следвало да заплати на основание чл.
47, ал. 6 ГПК сумата от общо около 450 000 лв., каквито средства липсват и
не са предплатени от собствените му кредитори в производството по
несъстоятелност. Поддържа се, че определянето на възнагражденията на
особените представители по чл. 47, ал. 6 ГПК при съобразяване на Наредба №
1 от 9-ти юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения би препятствало достъпа до правосъдие на жалбоподателя,
както и възможността за попълване и осребряване масата на
несъстоятелността на неговия длъжник - „К. И.“ ООД (н).
Цитирана е съдебна практика – определение № 162 от 06.03.2018 г. на
ВКС, по ч. т. д. № 2785/2017 г. Второ ТО в насока, че в случаите, когато
възнаграждението на особения представител е за сметка на масата на
несъстоятелността, то същото следва да се определи по аналогия с хипотезата
на чл. 78, ал. 8 ГПК при съобразяване на Закона за правната помощ.
Бургаски апелативен съд, като се запозна с данните от делото, намира,
че частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от
надлежна страна срещу определение, подлежащо на обжалване в хипотезата
на чл. 274, ал. 1, т. ГПК.
Разгледана по съществото си е основателна, макар и не по
2
съображенията изложени в нея.
Производството по т. д. № 89/2021 г. по описа на БОС е образувано по
предявения от „А И Л Т. П.“ ЕООД против „К. И.“ ООД (н) чрез синдика - А.
Й. К. и физическите лица - Н. В. Ж. и А. А. Ж. иск, с правно основание по чл.
649 във връзка с чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, за обявяване за недействителна по
отношение на кредиторите на „К. И.“ ООД (н) на договор покупко-продажба
на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №81, том ІV, рег. № 4285,
дело № 643 от 2019 година, вписан в Служба по вписванията - град Несебър
под №160, том 6, дело №1173 от 2019 година, находящ се в гр. Свети Влас,
община Несебър, местността „Ю.-под пътя“ с идентификатор №
11538.4.12.2.103 по КККР.
Цената по договора за продажба е в размер на 10 000 €, а съгласно
представеното удостоверение данъчната оценка е 20 081.90 лв.
След като съдът е констатирал редовност на връчването на съдебни
книжа по реда на чл. 47, ал. 1 – 5 ГПК на физическите лица, с определение №
261633 от закрито заседание на 15.10.2021 година е определил размер на
възнаграждението за особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК в
размер от по 1 116.74 лв. за всеки един от двамата ответника или общо сумата
от 2 233.48 лв. и е указал на ищеца „А И Л Т. П.“ ЕООД да представи по
делото банков документ за внасяне на така определената сума. Същите
указания са били дадени и на конституирания на основание чл. 647, ал. 3 ТЗ
като съищец – жалбоподателя „В. г.“ ООД (н). Видно от приложените към
частната жалба извършването на разноските за заплащане на депозит за
възнаграждение на особен представител, не е било разрешено от съда по
несъстоятелността на „В. г.“ ООД (н), по съображения за липса на достатъчно
предплатени по реда на чл. 629б ТЗ средства от кредиторите.
Бургаски апелативен съд намира, че размерът на възнаграждението за
особени представители, които да бъдат назначени на основание чл. 47, ал. 6
ГПК на ответниците – физическите лица Н. В. Ж. и А. А. Ж., е определен
неправилно – върху 19 558.30 лв. - левовата равностойност на 10 000 € -
цената по договора, като не е съобразено също така, че това е общият интерес
– за двамата купувачи.
Цената на предявения иск на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ – за
обявяване относителната недействителност по отношение кредиторите на
3
несъстоятелността на договора за продажба на недвижим имот, се определя
съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 ГПК – върху данъчната оценка на имота –
предмет на договора. Видно от представената данъчна оценка на имота,
същата е в размер на 20 081.90 лв., в който случай минималното
възнаграждение, определено по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в
размер на 831.23 лв. или общо 1 662.46 лв. Освен това, по преценка на съда и
съгласно чл. 47, ал. 6, пр. 2 ГПК, според фактическата и правна сложност и
съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на
възнаграждението може да бъде определен и под минималния, но не по-малко
от една втора от него.
Предвид обстоятелството, че ответниците следва да се защитават срещу
едни и същи възражения и при един и същ фактически състав като
предпоставка на предявения иск, то по отношение възнаграждението на всеки
от особените представители са налице предпоставките възнаграждението да
се определи под минималния – до една втора – или общо 831.23 лв. – по
415.62 лв. за всеки от особените представители.
Доводите за приложение по аналогия на правилото на чл. 694, ал. 7 ТЗ
към задължението за предплащане на разноски за особен представител, както
и за определянето му при съобразяване разпоредбите на ЗПП, са
неоснователни. Облекчените условия, предвид правото на защита на страните
по искове на основание чл. 649, ал. 1 ТЗ, са изрично регламентирани в чл.
649, ал. 6 ТЗ и те касаят само задължението за предварително плащане на
държавната такса. Както правилно се изтъква в частната жалба, исковете по
чл. 649, ал. 1 ТЗ са в интерес на всички кредитори на несъстоятелния
търговец. В интерес на кредитора – предявил иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ, е да
предплати необходимите разноски по чл. 47, ал. 6 ГПК, във връзка с което
същият има право на преценка за всеки конкретен случай и относно
целесъобразността на заплащането на такива разноски. Когато самият
кредитор е в производство по несъстоятелност, този иск се предявява в
интерес и на собствените му кредитори, които по същият начин и по своя
преценка – според очаквания резултат от делото и възвращаемост на
разноските пор чл. 47, ал. 6 ГПК за сметка на насрещната страна, могат да
осигурят средства за разноските по реда на чл. 629б ТЗ.
4
Цитираната в частната жалба съдебна практика е постановена за случай
на определяне възнаграждението на особен представител по ч. 29, ал. 4 ГПК
на дружество в несъстоятелност, което е ответник по предявения от
синдиците на същото дружество иск, като изрично е посочено, че
възнаграждението за назначения особен представител ( по чл. 29, ал. 4 ГПК,
което при всички случаи ще остане за сметка на масата на
несъстоятелността), не следва да бъде определяно съобразно чл.36 ЗА и
Наредба № 1/2004г., приложими в хипотезата на назначаване особен
представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, докато в настоящия случай
намират приложение тъкмо посочените разпоредби.
Мотивиран от гореизложеното
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260112 от 7-ми юли 2022 г., постановено по
т. д. № 89/2021 г. по описа на Бургаски окръжен съд и
ВРЪЩА делото за извършване на процесуалните действия съгласно
мотивите на определението.
Определението не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5