Р Е
Ш Е Н
И Е № 812
04.12.2019
година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен
съд Трети граждански състав
на пети ноември през
две хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание
в следния състав:
Съдия : Нели
Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 1061 по описа за 2019г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от „ЕВН България Електроснабдяване” EАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” №37, чрез юрисконсулт Р. С.-Ч., против В.П.В.
с ЕГН:********** ***, с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът
твърди, че на 22.01.2019г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК пред РС-Хасково за вземанията си срещу ответника в
размер на 203,49лв. Било образувано ч.гр.д.№179/2019г. по описа на РС-Хасково,
по което била издадена заповед за изпълнение, срещу която нямало подадено
възражение, но тъй като била връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК
ищцовото дружество подава настоящата искова молба в срока по чл.415 ал.2 от ГПК. Ищецът в качеството си на краен снабдител съгласно разпоредбата на чл.98а
от Закона за енергетиката продавал електрическа енергия на клиентите си при
публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период
били общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН
България Електроснабдяване АД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013/10.05.2008г.
и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл.35 ал.1 от Общите условия същите
влизали в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изричното
им писмено приемане от потребителите. Общите условия били публикувани на сайта
на дружеството. През процесния период доставчик на ел.енергия на ответника било
ищцовото дружество. На 09.02.2018г. пред ЕВН ЕС били входирани
заявление-декларация за започване на продажба на ел.енергия, ведно с декларация
за достъп до мрежата, постановление за възлагане на недвижим имот и протокол за
въвод на недвижим имот от новия собственик на имота и след тази дата партидата
била сменена. Останала неплатена последната вноска на стария собственик за
времето, през което той владял, респ. ползвал имота. От своя страна ответникът,
съгласно чл.11 т.1 от ОУ, се задължавал да заплаща всички свои задължения,
свързани със снабдяването с ел.енергия в сроковете и по начините, определени в
същите – чл.18 ал.1 и ал.2. В изпълнение на задълженията си ищцовото дружество
доставило на обекта на ответника за периода от 16.01.2018г. до 09.02.2018г.
ел.енергия на обща стойност 186,26лв., която до този момент не била заплатена.
Поради забава в плащане на консумираната ел.енергия ответникът дължал и законна
лихва в размер на 17,23лв. за периода от 23.02.2018г. до 21.01.2019г. Предвид
гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се установи със
силата на пресъдено нещо съществуването на вземанията на ищеца към ответника,
както следва: 186,26лв., представляващи стойността на консумираната от обекта
на потребителя ел.енергия за периода от 16.01.2018г. – 09.02.2018г. и 17,23лв.,
представляващи стойността на законната лихва за забава за периода от 23.02.2018г.
до 21.01.2019г., ведно със законна лихва върху горепосочената главница от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане, както и да се присъдят в тежест на последния
направените по настоящото и по заповедното производство разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК назначеният на ответника особен представител адв.Л.Т.П.
не депозира отговор на исковата молба. В съдебно заседание адв.П. заявява, че
процесните суми се дължат от ответника, поради което последният следва да ги
внесе.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намира за установена следната фактическа обстановка :
По подадено от ищеца
заявление е образувано ч.гр.д.№179/2019г. по описа на Районен-съд Хасково по реда на
чл.410 от ГПК срещу ответника за сумите от 186,26лв. –
главница, представляваща неизплатено задължение за заплащане стойността на
електрическата енергия, и 17,23лв. – законна лихва за периода от 23.02.2018г.
до 21.01.2019г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 22.01.2019г. до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски, за които суми е издадена и заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №86 от 24.01.2019г.
Като доказателства по делото са представени издадената на ответника фактура за
дължима сума към ищцовото дружество и общите условия на ищцовото дружество, одобрени с решение
на ДКЕВР от 10.05.2008г. Приложени са заявление-декларация и декларация за
достъп до мрежата от 09.02.2018г., подадени от трето – неучастващо по делото
лице Д. А. К. за присъединяване към разпределителната мрежа , като е посочен
адреса в ***********. С постановление от 21.11.2017г. визирания апартамент,
находящ се на посочения в исковата молба адрес е възложен върху Д. А. К., от ЧСИ З. З. по изпълнително дело №2015875040159, след проведена публична
продан. С протокол за принудително отнемане на недвижим имот – въвод във
владение от 07.02.2018г. купувача Д. А. К. е въведен във владение на имота от
ЧСИ, като са отстранени досегашните владелци на същия Г. Г. В. и В.П.В.. В
протокола е отразено, че при извършване на въвода в имота са установени движими
вещи, които ще бъдат изнесени на следващия ден – 08.02.2018г. в 12ч. от
длъжника.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, като
се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за посочените в исковата
молба суми. Съдът намира така предявения установителен иск за допустим, тъй
като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за
което се твърди, че дължи на ищеца процесната сума, представляваща консумирана
и неизплатена ел.енергия за визирания в исковата молба период, заедно с лихвата
за забава след датата на издаване на съответната фактура. В настоящия случай по
несъмнен начин се установи, че ответникът е владял недвижимия имот, за
снабдяването на който с ел.енергия се иска заплащане на процесната сума до
08.02.2018г. В самото заявление за присъединяване към ел.мрежа, подадено от
новия собственик на апартамента на 09.02.2018г., са отразени показателите на
електромера и е заявено, че така консумираната ел.енергия до тази дата следва
да се заплати от предишните собственици на недвижимия имот. При тези данни по
делото съдът намира за установено по категоричен начин, че именно ответникът
носи отговорност за заплащане на доставената до обитавания от него апартамент
ел.енергия за процесния период. Несъмнено след датата 09.02.2018г.
отговорността за заплащане на консумираната ел.енергия вече се носи от новия
собственик на имота, въведен във владение на апартамента именно на
07.02.2018г., с уговорката, че на 08.02.2018г. предишните собственици ще
изнесат намиращите се в жилището движими вещи.
Предвид
гореизложените съображения съдът намира предявения иск с правно основание
чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД за основателен и доказан и
счита, че следва да се уважи изцяло, тъй като по делото не се представиха
доказателства, от които да се установи, че ответникът е изплатил изцяло процесната
сума за доставената от ищеца ел.енергия за процесния период за визирания в
исковата молба обект. Ето защо, при тези дани по делото съдът счита, че следва
изцяло да се уважи иска с правно основание чл.422 от ГПК, като в случая се
дължи и обезщетение за забавеното плащане на главницата.
На основание чл.78 ал.1
от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца и направените в
настоящото производство разноски в размер на 75лв. – държавна такса; 150лв. –
възнаграждение за особен представител и 50лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК
следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в размер на 25лв. – държавна такса и 50лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Общия размер на разноските на ищеца в двете
производство възлиза на 350лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане на „ЕВН
България Електроснабдяване” EАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо
Г.Данов” №37, от В.П.В. с ЕГН:********** ***, в размер на 186,26лв. – главница, представляваща неизплатено задължение за заплащане
стойността на електрическата енергия, доставена за периода от 16.01.2018г. до
09.02.2018г. по партидата с клиентски номер **********, отнасяща се за обект на
потребление: гр.Хасково, ************ с ИТН 1518678, и 17,23лв. – законната лихва за периода от 23.02.2018г. до 21.01.2019г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 22.01.2019г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена и
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №86 от 24.01.2019г. по ч.гр.д.№179/2019г. описа на Районен
съд-Хасково.
ОСЪЖДА В.П.В. с ЕГН:**********
***, да заплати на „ЕВН
България Електроснабдяване” EАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо
Г.Данов” №37, направените в настоящото и в заповедното производство разноски в размер общо на 350лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :/п/
не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.