Решение по дело №6261/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2567
Дата: 30 май 2024 г.
Съдия: Роси Петрова Михайлова
Дело: 20241110206261
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2567
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20241110206261 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е Електронен фиш серия К № 8548380, издаден от СДВР, с
който на Г. С. В., ЕГН **********, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лева на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр.
ал. 1, т. 3 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В законоустановения 14-дневен срок е подадена жалба срещу
електронния фиш от легитимирано лице – санкционирания с електронния
фиш Г. С. В., ЕГН **********. В жалбата се твърди, че фишът е
незаконосъобразен. Сочи се, че не е индивидуализирано използваното АТТС.
Оспорва се извършването на нарушението при условията на повторност.
Навеждат се и твърдения, че не е конкретизирана санкционната разпоредба,
както и че не е посочено в коя от посочените в закона хипотези има
повторност и се налага наказание глоба в двоен размер. Релевирани са
доводи, че не се вижда номерът на заснетия автомобил от приложения по
делото снимков материал, като се навеждат твърдения за недоказаност на
нарушението. Твърди се, че посоченият в електронния фиш номер не
съответства на фигуриращият в снимките. Моли се електронният фиш да
бъде отменен. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна – СДВР, изразява становище в съпроводителното
1
писмо и депозирани писмени бележки, чрез пълномощника юрк. Страхинов,в
които излага становище по същество и моли електронният фиш да бъде
потвърден изцяло. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност, в случай че се претендира
възнаграждение за адвокат на жалбоподателя над законоустановения
минимум.
В последното открито съдебно заседание страните не се явиха и не
изпратиха процесуални представители. След приключване на последното
съдебно заседание, жалбоподателят депозира и писмени бележки.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
На 05.10.2023 г. в 13:43 ч. е управляван лек автомобил „БМВ Х 3 3.0 Д“, с
рег. № ХХХХХ, собственост на Г. С. В., ЕГН **********, по бул. „Рожен”, до
бл. 32, с посока на движение от бул. „Ген. Никола Жеков“ към бул. „Княгиня
Мария Луиза”. На посочения участък от пътя било въведено ограничение на
максимално допустимата скорост на движение – 50 км/ч, (скорост за
движение в населено място). При ограничение на скоростта до 50 км/ч,
автомобилът, е засечен да се движи със 81 км/ч., от която скорост е
приспаднат 3 км/ч толеранс в полза на водача и същата се зачита като 78 км/ч.
Нарушението е установено с техническо средство с № TFR1-M 567.
С ЕФ № К/5137388, влязъл в сила на 28.04.2023 г., на Г. С. В., ЕГН
**********, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е било
наложено наказание глоба за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП.
Съдът приема така посочената фактическа обстановка за установена
съобразно всички събрани по делото писмени доказателства, а именно:
снимков материал (в т.ч. на процесното превозно средство и на АТСС, с което
същото е заснето), справка за собственост на МПС, заповед на МВР, протокол
от метрологична проверка, преглед на вписан тип средство за измерване,
решение за одобрение на типа на уреда за измерване, протокол за използване
на АТСС, справка разпечатка от АИС АНД, ежедневна форма на отчет,
справка за нарушител/водач и разписка за връчване на ЕФ, както и справка за
влизане в сила на ЕФ № К/5137388. Съдът кредитира представените
доказателства, доколкото не констатира противоречия и несъответствия
между същите.
2
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Съдът констатира, че електронният фиш е издаден от компетентен
орган – СДВР. Съгласно §. 1, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗАНН ЕФ представлява
електронно изявление, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на данни, получени от автоматизирано техническо
средство, следователно не се нуждае от име и подпис на физическо лице като
негов издател. По тази причина и в ЗДвП се съдържа изискване фишът да
съдържа означение само на териториалната структура на МВР, на
територията на която е извършено нарушението, а не и други
индивидуализиращи белези на административния орган.
Електронният фиш съдържа всички останали изискуеми реквизити,
предвидени в чл. 189, ал. 4 ЗДвП, а именно: мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и начините за
доброволното заплащане. Относно мястото на нарушението ясно и
недвусмислено е посочено конкретното място, където е била установена
скоростта на автомобила. Посочено е времето на извършване на нарушението,
което кореспондира с посоченото в снимковия материал от използваното
АТСС. Посочени са видът и номерът на използваното АТТС, приложен е
протокол за използването му, данните от който подкрепят посочените в
електронния фиш констатации, приложени са документи за премината
метрологична проверка и за одобрен тип средство. От приложената по делото
справка за собственост на автомобила се установява, че жалбоподателят е
собственик на автомобила. От приложения по делото снимков материал се
доказва измерената скорост и че е заснет автомобил с номера на описания в
електронния фиш. Цифровата квалификация съответства на словесното
описание на нарушението, включително по отношение на извършване на
нарушението при условията на повторност, като е посочено и в коя хипотеза
на повторност е определено наказанието глоба в двоен размер. Посочен е
електронният фиш, с който жалбоподателят е бил санкциониран с влязъл в
сила електрон фиш в момент, предхождащ с по-малко от една година
извършване на процесното нарушение, като по делото са налице данни, че е
електронният фиш за предходното нарушение е влязъл в сила.
3
Извършеното от жалбоподателя нарушение е доказано. Установено е, че
същият е нарушил правило за движение, съдържащо се в ЗДвП, управлявайки
автомобила си със скорост над максимално допустимата. Извършеното
нарушение е по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, каквато правна квалификация е дадена и в
оспорвания фиш. В чл. 21, ал. 1 се съдържат максимално позволените
скорости на движение, които се разграничават съобразно вида на пътното
превозно средство и съответния път. Видно от таблицата в чл. 21, ал. 1 за
населени места максимално допустимата скорост на движение за превозно
средство от категория В е 50 км/ч.
От всички събрани доказателства е видно, че са спазени изискванията
във връзка с изправността на АТСС, с което е установено нарушението, а
именно същото притежава удостоверение за одобрен тип уред за измерване,
преминало е през метрологична проверка и е вписано в Българския институт
по метрология. В протокола за използване на АТСС е предоставена и
информация относно местоположението на АТСС, като е приложена и снимка
на същото. Съдът не намира основания да се поставя под съмнение
правилното функциониране на АТСС.
Към делото е приложена справка за собственост, от която се
установява, че жалбоподателят е собственик на процесното превозно средство
към момента на извършване на нарушението. Доколкото същият не е подал
декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП с данни за друго лице, което счита за
извършител, съдът приема, че жалбоподателят е извършител на основание чл.
188, ал. 1 ЗДвП.
Административнонаказващият орган правилно е определил размера на
наказанието по чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 ЗДвП, тъй като
процесното нарушение се явява повторно за жалбоподателя. Съгласно т. 33 от
ДР на ЗДвП повторност е налице, когато нарушението е извършено в
едногодишен срок от влизане в сила на наказателно постановление (съгласно
чл. 189, ал. 11 ЗДвП влезлият в сила ЕФ се смята за влязло в сила НП), с което
е наложено наказание за същото по вид нарушение. Видно от приложената
справка за жалбоподателя, същият има издаден ЕФ № К/5137388, влязъл в
сила на 28.04.2023 г., на Г. С. В., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4
вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е било наложено наказание глоба за нарушение
на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП.Заверено копие на същия е и приложено по
4
делото.
Съдът намира, че наказанието е правилно определено съобразно
установеното превишаване на позволената скорост с 28 км/ч и изричната
разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, в която е фиксиран размерът на
глобата, а заради повторното извършване на нарушението, на основание чл.
182, ал. 4 ЗДвП глобата е определена в двоен размер.
Предвид горното съдът намира, че обжалваният електронен фиш е
издаден при спазване на законовите изисквания и следва да бъде изцяло
потвърден.
Относно разноските – такива са поискани от въззиваемата страна, като
съобразно изхода на спора на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН и с
оглед правната и фактическата сложност на делото, съдът определя в полза на
СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът:




РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 8548380, издаден от
СДВР, с който на Г. С. В., ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Г. С. В., ЕГН **********, да заплати на ОДМВР на
основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му на основание чл. 63в ЗАНН вр. чл. 211, ал. 1
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5