№ 4258
гр. Варна , 29.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
девети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Даниела И. Писарова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503571 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл.274 вр.чл.413 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на АЙ ТРЪСТ ЕООД, ЕИК
*********, София, чрез ю.к.В.Генов, срещу разпореждане №269354/04.11.2020г.,
постановено по ЧГД №12684/2020г. на 48 състав на ВРС, с което съдът е отхвърлил
заявление на АЙ ТРЪСТ ЕООД за издаване на заповед по чл.410 ГПК срещу длъжника Г. Н.
С., ЕГН **********, Варна, за сумите: 21.48 лева, представляващи адм.разноски; сумата
65.12 лева, представляващи възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство
както и сумата 11.13 лева, законна лихва за забава по договора за поръчителство.
В жалбата се излага, че разпореждането на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно в обжалваната част. Оспорва се изводът на съда, че претендираните
адм.разноски противоречат на чл.33 ЗПК както и на чл.10а, ал.2 от същия. Твърди се, че тези
разноски са сторени от кредитодателя Кредисимо ЕАД за изпращане на съобщения до
длъжника, покани и телефонни разговори, с оглед изпълнение на задълженията по договора
за кредит. Поддържат, че сумата представлява разход за събиране на вземането, в който
случай не попада в обхвата на чл.33 от ЗПК и не противоречи на чл.10а, ал.2 от същия
закон. Навеждат се доводи, че сумата не е изискуема към датата на сключване на договора
както че нейната изискуемост настъпва от неизпълнение задължението на потребителя-
кредитополучател, в който смисъл представлява разход, пряко следствие от неизпълнението
на длъжника. Отделно от това, жалбоподателят оспорва извода на съда, че на
кредитополучателя не е предоставена информация за естеството на обезпечението по
договора за кредит и право на избор на гарант по кредита. Твърди се, че именно уговорката
за обезпечаване на договора чрез задължаването на трето лице спрямо кредитора солидарно
с длъжника, представлява индивидуално договаряне на условията по договора. Поддържа се,
че на клиента на Кредисимо ЕАД е предоставена възможност да избере дали да сключи
договор с поръчителство или без него. Избирането на договор без гаранция/обезпечение/ не
е санкционирано от договора и ОУ към него. Прави се довод, че наличието на обезпечение
чрез поръчителство дава преднина единствено в срока за разглеждане на заявлението за
отпускане на кредит. Поддържа се, че договорът за поръчителство е отделен акт, различен
от кредитния договор, макар и свързан с последния. Дружеството заявител извършва по
занятие гаранционни сделки срещу заплащане не само по отношение на Кредисимо ЕАД, но
и спрямо други търговски субекти. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че договореното
обезпечение по кредита сочи на неизпълнение от кредитодателя на задълженията му по
1
чл.16 ЗПК да оцени кредитоспособността на длъжника. Оспорват се изводи на съда и
относно претендираното възнаграждение по договора за поръчителство. Изтъкват се доводи
във връзка с последващото сключване на договора за поръчителство и липсата на връзка с
договорения в договора за кредит ГПР. Твърди се, че не са налице основания за
включването на възнаграждението на поръчителя в ГПР по кредита тъй като този разход
нито е задължителен, нито е пряко свързан с договора за кредит. Твърди се, че
неоснователно съдът е отхвърлил претенциите за адм.разноски, възнаграждение по договора
за поръчителство ведно със мораторната лихва върху това задължение. Претендира се
отмяна на разпореждането в обжалваната част и вместо това уважаване на заявлението
изцяло ведно с присъждане на сторените за производството разноски.
При преценка редовността на частната жалба, въззивният съд констатира, че същата е
подадена от надлежно легитимирана страна, чрез редовно упълномощен проц.представител,
при интерес от обжалването, в преклузивния срок, считано от връчване на препис от
разпореждането на съда. Жалбата е надлежно администрирана. Производството по жалбата
е допустимо.
За да се произнесе по същество на частната жалба, съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по заявление на АЙ ТРЪСТ ЕООД срещу Г. Н. С.,
ЕГН **********, Варна, за сумите: 270.64 лева, главница по договор за кредит
№1112393/27.07.2018г., сключен между длъжника и КРЕДИСИМО ЕАД; 11.10 лева,
дължима договорна лихва за периода от 01.12.2018г. до 31.01.2019г.; 29.73 лева, законна
лихва за забава по кредита, за периода от 01.01.2019г. до 17.09.2020г.; 21.48 лева
адм.разноски на кредитора за извънсъдебно събиране на вземането; сумата 65.12 лева,
представляващи възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство както и
сумата 11.13 лева, законна лихва за забава по договора за поръчителство ведно със същата,
следваща датата на подаване на заявлението на 12.10.2020г. до окончателното изплащане.
Твърди се в т.12 от заявлението, че след сключване на договора, кредитодателят е
сключил с жалбоподателя Ай Тръст ЕООД договор за поръчителство, по който поръчителят
се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за всички задължения по договора
за кредит, срещу възнаграждение. Твърди се, че поради неизпълнение на задълженията от
Г.С., след падежирането на договора на 31.01.2019г., кредитодателят е изпратил искане до
поръчителя за плащане на задълженията, за което е изпратено уведомление и до длъжника
съгласно чл.3, ал.2 от договора за поръчителство. Твърди се, че на 24.09.2020г. поръчителят
е заплатил всички дължими суми от Г.С. към Кредисимо ЕАД, а именно главница от 270.94
лева ведно с договорна лихва от 11.10 лева, обезщетение за забавено плащане в размер на
29.73 лева, сторените адм.разноски в размер на 21.48 лева. Твърди се, че на 28.09.2020г.
заявителят е уведомил длъжника за изпълнение на задължението си по договора за
поръчителство както и за възникване задължение на длъжника да заплати възнаграждението
по договора за поръчителство ведно със законна лихва за забава. Твърди се, че длъжникът не
е изпълнил доброволно задълженията си, поради което и дължи законната лихва за периода
на забавата. Въз основа на разпореждане за без движение на заявлението, Ай Тръст ЕООД е
посочило размера на претендираната лихва за забавено изпълнение, начислена съответно
върху дължимото по кредита и върху главницата по договора за поръчителство.
Съдът е уважил заявлението за претендираната главница, договорна възнаградителна
лихва и дължимата по договора за кредит лихва за забава, всички заплатени от заявителя Ай
Тръст ЕООД на Кредисимо ЕАД по договора за кредит и дължими съгласно договора за
поръчителство като отхвърлил за останалите претендирани суми. За да откаже издаване на
заповед за изпълнение, заповедният съд е посочил, че както възнаграждението, така и
адм.разноски противоречат на чл.33 от ЗПК, тъй като преследват забранена от закона цел и
не пораждат права и задължения за страните. Приел е, че вземането за адм.разноски
противоречи пряко на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК както и на чл.21 ЗПК. Уговарянето на
възнаграждение по договора за поръчителство противоречи на чл.16 от ЗПК като
2
представлява недействителна клауза по смисъла на ЗПК. Отделно от това, съдът е приел, че
този договор е недействителен както поради изложеното противоречие с чл.16 ЗПК, така и
поради допуснато значително нарушаване равновесието в правата и задълженията на
страните, несъответствие с изискването за добросъвестност. Приел е, че от една страна
потребителят е бил лишен от право на избор относно гарантирането на отпуснатия му
кредит като е бил заставен да сключи договор за поръчителство със свързано с
кредитодателя лице, при завишаване на дължимата крайна сума по кредита. От друга страна,
съдът намерил, че с уговореното възнаграждение се прехвърля риска от неизпълнение
задължението на кредитодателя да провери кредитната способност на клиента изцяло в
тежест на кредитополучателя. Съдът е формирал мотиви за нищожността на договора за
поръчителство, поради което и отхвърлил тази претенция ведно с акцесорната претенция за
законна лихва върху главницата по този договор.
Въззивният съд, въз основа на оплакванията в жалбата и изложеното в заявлението
по чл.410 ГПК, намира за установено следното: Предмет на заявлението са заплатените от
поръчителя АЙ ТРЪСТ ЕООД на кредитодателя КРЕДИСИМО ЕАД /въз основа на договор
за поръчителство от 27.07.2018г./ суми, част от които представляват платеното по договор за
кредит, сключен между Кредисимо ЕАД и кредитополучателя В.С., а останалата част –
дължимото по договор за поръчителство, сключен между длъжника и АЙ ТРЪСТ ЕООД, на
същата дата. Всички договори, вкл. Общите условия на кредитодателя са представени със
заявлението. Предмет на въззивна ревизия са сумите, представляващи сторени от
кредитодателя адм.разноски, наказателната лихва в размер на законната лихва по договора
за поръчителство както и дължимото по този договор възнаграждение на поръчителя –
заявител Ай Тръст ЕООД, всички претендирани от встъпилия в правата на кредитора,
изплатил дълга на длъжника съгл.чл.74 и чл.143 ЗЗД, поръчител.
По отношение на адм.разноски по кредита: Действително, в договора за кредит,
договорите за поръчителство, Общите условия към ДПКр, се съдържат клаузи, от които
следва, че извършените от кредитодателя разноски за извънсъдебно събиране на вземането,
са в тежест на длъжника. Същите представляват част от общия дълг и се начисляват
помесечно към дължимата вноска. При изплащането им от поръчителя, същите подлежат на
възстановяване нему съгласно чл.140 ЗЗД. Не е налице противоречие с разпоредбата на
чл.10а от ЗПК, тъй като се твърди, че разноските са сторени за извънсъдебно събиране на
задължението, поради което не представляват разноски по управлението на кредита.
Независимо от това, доколкото липсва конкретизация на сумата от 21.48 лева, съдът намира
искането за издаване на заповед за изпълнение, за неоснователно. В уточняващата молба
също не е внесена яснота относно характера на това вземане – дали същото представлява
такса по вътрешните правила и тарифи на кредитодателя или представлява сторени разноски
за извънсъдебно събиране на вземането, в който случай следва да бъде конкретизирано с
посочване на конкретните твърдения за сторени разноски спрямо този кредитополучател.
Посоченото в ОУ към договора за кредит условие за право на обезщетение за всички
направени от кредитодателя разноски за съдебно и извънсъдебно събиране на просрочено
вземане, е общо и макар да представлява основание, не конкретизира естеството на
претенцията /такси или разноски/ като се явява неиндивидуализирана претенция. Липсват
каквито и да са конкретни твърдения, които да обосновават вземане на кредитодателя,
съотв. на поръчителя, за претендираната сума още повече, че в т.12 от заявлението е налице
изрично твърдение за уведомяване на длъжника от поръчителя след изплащане на
задължението, на 28.09.20г. Без значение е представения с частната жалба протокол
№115/2020г. за извършени услуги по извънсъдебно събиране на просрочено вземане, тъй
като същия е издаден от Кредисимо ЕАД едностранно и отново не индивидуализира сумата,
предмет на заявлението – дали същата е определена въз основа на тарифа на кредитодателя
като глобална сума или процент, или представлява разноски за уведомяване на длъжника, в
който случай не е ясно как е формирана до претендирания размер от 21.48 лева. Тъй като
намира предявеното вземане за напълно неиндивидуализирано въззивният състав счита, че
разпореждането на заповедния съд следва да бъде потвърдено на основание чл.411, ал.2, т.1
3
ГПК.
По отношение на възнаграждението по договора за поръчителство: С изпълнение
задълженията на длъжника, поръчителят встъпва в правата на кредитора и може да
претендира платеното както и изрично уговореното по договора възнаграждение. Наличието
на договор за поръчителство от процесния тип не винаги е свързан с нарушаване
разпоредбите на ЗПК и увреждане правата на потребителя. Преценката за действителността
му е винаги конкретна, въз основа на постигнатите уговорки между страните – както по
кредитния, така и по договора за поръчка/поръчителство/. Принципно съдът съобразява
автономността на договора за поръчителство спрямо договора за кредит както и
възможността съгл.чл.9 ЗЗД, страните по него свободно да уговорят възнаграждение по
него. Това не означава, че съдът не следва да съобрази общите критерии за спазване на
добрите нрави и морала, нещо повече, е длъжен да го направи съгласно чл.411, т.2 ГПК.
Видно от договора за поръчителство, сключен едновременно с договора за кредит /на
същата дата/, със свързано с кредитодателя лице, възнаграждението не е уговорено ясно и
точно. Същото е посочено като основание в чл.8 от договора за поръчителство, но след
преценка препращането в Приложение №1 към същия договор, е очевидно, че уговорката е
недействителна като противоречаща на естеството на поръчителството, на ЗПК, а вероятно
и на ЗЗП. Налице е уговорка за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство,
който би следвало да се активира едва при неизпълнение задълженията по кредита от
длъжника и изплащането им от поръчителя, но с падеж на плащанията месечно, за срока на
действие на договора за кредит. Този начин на уговаряне на възнаграждението както и
възможността същото да бъде заплатено на кредитодателя Кредисимо ЕАД сочи, че същото
има друг характер и цел - да увеличи дължимото на кредитора плащане по договора за
кредит като създаде привидност у длъжника за гарантиране задълженията по договора за
кредит от солидарен длъжник. В този смисъл, уговорката за възнаграждение пряко
противоречи на чл.22 от ЗПК. Възнаграждението е изцяло неиндивидуализирана претенция
доколкото въпреки посоченото основание в чл.8 от договора за поръчителство, не е ясно как
е формирана конкретната сума, предмет на заявлението съобразно изчисляването му по
Приложение №1 към договора. В т.12 от заявлението както и в уточняващата молба не са
правени допълнителни уточнения каква сума е била заплатена от длъжника, съответно как е
изчислен размера от 65.12 лева, дължимо възнаграждение на поръчителя. Изчисляването
следва да е просто и прозрачно за длъжника /при липса на уговорена глобална сума/, така и
за съда, а този резултат не следва нито от заявлението, нито от приложението към договора
за поръчителство. Очевидно е, че възнаграждението не зависи от конкретната неплатена
част по кредита и от платеното накрая от поръчителя. Тъй като в Приложение №1 към
договора за поръчителство /л.24/ възнаграждението е посочено единствено като 6 вноски по
52.76 лева, а се претендира различна сума, претенцията подлежи на отхвърляне също
съгласно чл.211, ал.2, т.1 ГПК, макар да са налице основания и по т.2 и т.3 от същата
разпоредба. Поради отхвърляне на главницата, неоснователна се явява и претенцията за
законната лихва за забава, изчислена върху договореното възнаграждение.
Поради изложеното, с оглед характера на заповедното производство, заявлението в
тази част подлежи на отхвърляне съгласно чл.411, ал.2, т.1 вр.чл.410 и чл.127 ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №269354/04.11.2020г., постановено по ЧГД
№12684/2020г. на ВРС, в обжалваната част, в която съдът е отхвърлил заявление на АЙ
ТРЪСТ ЕООД за издаване на заповед по чл.410 ГПК срещу длъжника Г. Н. С., ЕГН
**********, Варна, за сумите: 21.48 лева, представляващи адм.разноски; сумата 65.12 лева,
представляващи възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство както и
4
сумата 11.13 лева, законна лихва за забава по договора за поръчителство, на основание
чл.413 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5