РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Силистра , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и втори
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стоян И. Стоянов
при участието на секретаря П. Г. Т.
като разгледа докладваното от Стоян И. Стоянов Административно
наказателно дело № 20213420200219 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 375 и следващите от Наказателно-
процесуалния кодекс.
Съдебното производство по делото е образувано във връзка с внесено
предложение от Районна прокуратура Силистра за освобождаване от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и налагане на
административно наказание на основание чл. 375 и следващите от НПК на
обвиняемия Р. М. Р. с ЕГН **********, роден на ..., за това че на 06.06.2016 г.
в гр. С., ул. „Т.“ № ..., в сградата на „О. п. у.“ - гр. С., е потвърдил неистина,
като не е посочил, че от 15.04.2011 г. е управител и едноличен собственик на
капитала на търговско дружество „С.“ ЕООД с ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „П. М.“ № ..., в писмена декларация към трудов
договор РД 13-005/03.06.2016 г., която по силата на закон - чл. 107а, ал. 1, т. 2
от КТ се дава пред орган на държавно управление - директор на „О. п. у.“ - гр.
С. при Агенция „П. и.“, за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, а именно, че не е управител на търговско дружество, с които
действия обвиняемият Р. М. Р. е осъществил състава на престъпление по чл.
1
313, ал. 1 от НК. Предлага се признаването му за виновен и освобождаването
му от наказателна отговорност с налагането на административно наказание.
Постановлението се поддържа от прокурора при РП - Силистра при
разглеждането на делото. Прокурорът предлага обвиняемият да бъде
освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, тъй като не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност към датата на
извършване на деянието, като му бъде наложено административно наказание
глоба в минималния размер, предвиден от законодателя.
Обвиняемият е редовно призован, явява се лично и със защитник адв.
Р.Н. от АК – В.. Защитникът е съгласен с представителя на Районна
прокуратура – Силистра и моли съда да постанови решение, с което да
признае обвиняемия за виновен по така повдигнатото обвинение, като приеме,
че са налице всички предпоставки за освобождаване от наказателна
отговорност и да му наложи глоба в минимален размер, като посочва, че
подзащитният му работи на трудов договор, женен е, с висше образование е и
има добри характеристични данни.
Силистренският районен съд, след като разгледа делото в рамките на
фактическите положения, изложени в постановлението, след обстоен анализ
на събраните писмени и гласни доказателства по делото се установява
следната фактическа обстановка:
По силата на сключен Трудов договор № РД-13-005/03.06.2016 г.
между АПИ - С., представлявано от инж. И. И. - Директор, като работодател и
Р.Р. като служител, на 06.06.2016 г. обвиняемият Р. бил назначен като главен
специалист в отдел „Инвестиционно-ремонтни дейности“. Трудовият договор
№ РД-13-005/03.06.2016 г. бил изготвен на 03.06.2016 г., но екземпляр от него
бил връчен на обвиняемия Р. на 06.06.2016 г. ведно с длъжностна
характеристика, като на същата дата той започнал работа. Към момента на
назначаване на обвиняемия Р. на длъжност „главен специалист“, както и от
2009 г. преди това, същият бил едноличен собственик на капитала и
управител на търговско дружество „С.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр. С.. Тези обстоятелства били обективна и законова пречка по
чл. 107а, ал. 1 от КТ за сключване на трудов договор с обвиняемия в
администрацията на Агенция „П. и.“ MPP. Обвиняемият Р. бил длъжен да
декларира тези обстоятелства при сключването на трудовия договор, по реда
на чл. 107а, ал. 3, във връзка с ал. 1 от КТ, тъй като същите са основание за
несъвместимост със заемане на публична длъжност.
На 06.06.2016 г., в сградата на ОПУ - С., свидетелката Д. Н. - главен
2
специалист „Човешки ресурси“ в отдел „АО“ на ОПУ - С., връчила на
обвиняемия Р. комплект документи - трудовият договор, декларации,
автобиография, свидетелство за съдимост, личните му документи,
медицинско удостоверение, декларация, съгласие за съхранение на трудовите
му книжки, самите трудови книжки и много др., които той трябвало да
попълни и подпише при назначаването му на работа. На същата дата и място
обвиняемия Р. собственоръчно попълнил и подписал всички документи,
касаещи неговото назначаване. В този комплект документи била и
декларацията по чл. 107а, ал. 1 от КТ. Обвиняемият Р. лично пред
служителката попълнил и подписал тази декларация. В декларацията по чл.
107а, ал. 1 от КТ, наред с останалите изискуеми по закон обстоятелства той
декларирал, като потвърдил обстоятелството, че не е управител на търговско
дружество. Декларацията била предадена от него на свидетелката Д. Н. -
главен специалист „Човешки ресурси“ в отдел „АО“ на ОПУ - С. и приложена
към трудовото му досие.
Видно от доказателствата по делото е установено и безспорно
доказано, че на 06.06.2016 г. обвиняемият е сключил Трудов договор № РД-
13-005/2016 г., подписан от директора на „О. п. у.“ - гр. С. при АПИ“ и
встъпил в длъжност „главен специалист“ в отдел „ИРД“. Към момента на
назначаване на обвиняемия Р. на длъжност „главен специалист“ в отдел
„ИРД“ - 06.06.2016 г., както и от 2009 г. преди това, същият е бил едноличен
собственик на капитала и управител на търговско дружество „С.“ ЕООД.
Обвиняемият Р. е имал едновременно статут на държавен служител и на
управител на търговско дружество, което е недопустимо. Статутът на
служителите по трудово правоотношение в АПИ се урежда с КТ. Едно от
основните изисквания към лицата, с които може да се сключи трудов договор
в държавна администрация, е те да не са управители на търговски дружества.
От изложеното се установява, че изискването за деклариране на
обстоятелството дали лицето е управител на търговско дружество към
момента на назначаване на публична държавна служба е задължително
изискване на закона. Невярното деклариране от страна на обвиняемия на това
обстоятелство в декларацията по чл. 107а, ал. 1 от КТ е предпоставка да бъде
сключено трудово правоотношение при наличието на несъвместимост със
закона.
От изготвената справка за съдимост рег. № 388 от 18.03.2021 г. се
установява, че обвиняемият Р. М. Р. не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК.
Тези фактически положения е установил и прокурорът. Същите се
потвърждават и в хода на съдебното производство. От тях могат да се
направят следните изводи:
От обективна и субективна страна обвиняемият Р. М. Р. с ЕГН
3
**********, роден на ..., е осъществил състава на престъпление по чл. 313, ал.
1 от НК, тъй като на 06.06.2016 г. в гр. С., ул. „Т.“ № ..., в сградата на „О. п.
у.“ - гр. С., е потвърдил неистина, като не е посочил, че от 15.04.2011 г. е
управител и едноличен собственик на капитала на търговско дружество „С.“
ЕООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „П. М.“ № ...,
в писмена декларация към трудов договор РД 13-005/03.06.2016 г., която по
силата на закон - чл. 107а, ал. 1, т. 2 от КТ се дава пред орган на държавно
управление - директор на „О. п. у.“ - гр. С. при Агенция „П. и.“, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че не е
управител на търговско дружество.
От приложените писмени доказателства се налага изводът, че
обвиняемият е действал виновно, с пряк умисъл, съзнавал е всички обективни
признаци от състава на престъплението, предвиждал е общественоопасните
последици и пряко ги е целял. Това деяние е обявено за наказуемо с
разпоредбата на чл. 313, ал. 1 от НК и за него е предвидено наказание
лишаване от свобода до 3 години или глоба от 100,00 до 300,00 лева. Тъй като
обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност
към датата на извършване на деянието, предмет на настоящото наказателно
производство, то следва да се приложи разпоредбата на чл. 78а от НК, като
същият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание.
Обвиняемият се признава за виновен в съдебно заседание, оказал е
съдействие във фазата на досъдебното производство, поради което съдът
намира, че наказанието трябва да бъде наложено към минималния размер, а
именно глоба в размер на 1000,00 лева.
В хода на досъдебното производство на обвиняемия е взета мярка за
неотклонение „Подписка”, която, предвид разпоредбата на чл. 309, ал. 4 от
НПК, съдът следва да отмени.
По изложените съображения и на основание чл. 78а от НК, във връзка
с чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА обвиняемия Р. М. Р. с ЕГН **********, роден на ..., ЗА
ВИНОВЕН в това, че:
На 06.06.2016 г. в гр. С., ул. „Т.“ № ..., в сградата на „О. п. у.“ - гр. С., е
потвърдил неистина, като не е посочил, че от 15.04.2011 г. е управител и
едноличен собственик на капитала на търговско дружество „С.“ ЕООД с ЕИК
..., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „П. М.“ № ..., в писмена
декларация към трудов договор РД 13-005/03.06.2016 г., която по силата на
закон - чл. 107а, ал. 1, т. 2 от КТ се дава пред орган на държавно управление -
директор на „О. п. у.“ - гр. С. при Агенция „П. и.“, за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, а именно, че не е управител на
търговско дружество, поради което на основание чл. 313, ал. 1 от НК и чл.
78а от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000,00 (хиляда) лева,
която сума същият да заплати в полза на държавата.
ОТМЕНЯ наложената в досъдебното производство мярка за
неотклонение „Подписка” на обвиняемия Р. М. Р. с ЕГН **********, за което
да бъде уведомено РУ - С..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест пред Силистренски
окръжен съд в 15-дневен срок по реда на Глава ХХІ от НПК, считано от днес
за страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5