№ 3
гр. Б.С., 06.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20251410101053 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
5012/25.07.2025 г. / на М. К. М., ЕГН ********** от гр.Б.С., ул. „Х.Б.“№39 срещу И. И. И.,
ЕГН ********** от гр.Б.С., жк. „К.“№3, вх.Г, ет.3, ап.53, с която са предявени осъдителни
искове за следните суми: сумата от 4216,82 лв., представляваща получена цена по договор за
покупко –продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №178, том 4, дело
№391/2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 15.07.2025 г., като с
решение по гр.д.№293/2024 г. по описа на РС – Б.С. ищеца е осъден да предаде владението
по иск по чл.108 от ЗС, сумата в размер на 4216,82 лв. представляваща неустойка за периода
от 12.04.2023 г. до 25.10.2024 г., сумата в размер на 2226,82 лв., представляващи платени
разноски по ревандикационно дело, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 15.07.2025 г. и сумата в размер на 11 341,05 лв., представляващи
пропуснати ползи по сключен договор за аренда за период от 01.10.2023 г. до 30.09.2038 г.
Претендират се разноски по делото.
В исковата молба се претендира възстановяване на платена парична сума по договор
за покупко – продажба на недвижим имот, чиято вещнопрехвърлителна сила е отпаднала по
съдебен ред. Претендира се обезщетение за вреди, разноските направени в съдебния процес
по ревандикационния иск, обезщетение за пропуснати ползи от невъзможността да бъде
реализиран доход от аренден договор, поради липсата на действителна собственост върху
имота.
Посочва, че на 12.04.2023 г. между страните е бил сключен договор за покупко –
продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №178, том 4, дело №391/2023 г.,
с предмет земеделска земя, като ищеца бил заплатил сумата в размер на 8000,00 лв., като
цена за два поземлени имота. Сочи се, че срещу него е предявен ревандикационен иск по
чл.108 ЗС за единия поземлен имот, а именно: ПИ 07702.83.39 с площ от 10 801 кв.м. от
действителния собственик. Твърди се, че с влязло в сила решение №270/25.10.2024 г. по
1
гр.д.№20241410100293/2024 г. по описа на Районен съд – Б.С., съдът е уважил иска, като
постановил, че ответницата И. не е била собственик на имота и не е могла да прехвърли
правото на собственост.
Посочва се съгласно сключения между страните договор, при отпадане на правното
основание ответницата дължала връщане на сумата от 8000,00 лв., както и неустойка в
същия размер, като поддържа, че единия имот е бил отнет и следвало да му бъде
възстановена сумата в размер на 4216,82 лв.
Посочва, че в съдебното производство е бил осъден да заплати като солидарен
длъжник разноски в размер на 2226,82 лв., които били платени от него.
Твърди се, че след сключване на договора за покупко – продажба е сключил аренден
договор с „АГРОМ.“ООД и било договорено арендно годишно възнаграждение в размер на
70,00 лв. на декар със срок от 15 г. /01.10.2023 г. до 30.09.2038 г./. Посочва, че в резултат на
отпадналото право на собственост, ищецът не е могъл да предостави имота за аренда.
Иска се от съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответницата да
заплати на ищеца процесните суми. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответницата е подаден писмен отговор, с който се оспорва
иска като неоснователен. Посочва, че в действителност с ищеца са сключили договор за
покупко – продажба на недвижим имот от 12.04.2023 г., касаещ Поземлен имот с
№07702.83.39 с предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване –
„нива“, трета категория, с площ от 10 801 кв.м., находяща се в местността „Кошанец“, в
землището на гр.Б.С.. Сочи, че продажната цена по договора е била в размер на 4216,82 лв.,
със заложена клауза, при съдебно отстраняване на имотите на купувача, продавачът да върне
продажната цена на имотите и неустойка в същия размер. Посочва, че по делото не са
приложени платежни документи за изплатена действителна сума по договора.
Твърди се, че сумата по нотариален акт, претендирана от ищеца е платена на Г. Г. С.,
ЕГН **********, а не на ответницата. Посочва, че съгласно влязло в сила решение на
Районен съд – Б.С., ответницата не била собственик на земята и на основание чл.108 от ЗС е
върната на собствениците, като ищеца е осъден да предаде владението.
Оспорва твърдението да дължи неустойка, както и претендирано обезщетение за
пропуснати ползи в размер на 11 341,05 лв. Сочи, че в сключеният договор за аренда не са
изпълнени клаузите в него и не е произвел правно действие, както и че ищеца претендирал
за едно бъдещо несигурно събитие, за периода от 15 г.
Твърди се, че фирмата, с която е сключен арендния договор е на неговия баща и
реално нямало да произведе действие договора за аренда.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени при условията на обективно кумулативно съединяване са следните
2
осъдителни искове: иск с правно основание чл.45 вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата от
4216,82 лв., получена на отпаднало основание – поради влязло в сила решение
№270/25.10.2024 г. постановено по гр.д.№293/2024г. по описа на РС – Б.С., съгласно което
ответницата И. не е била собственик на процесния имот и не е могла да прехвърли правото
на собственост; иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4216,82 лв. – неустойка
уговорена в полза на купувача при отпадане на правното основание на сделката
обективирана в Нотариален акт №178/12.04.2023 г.; иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за
сумата от 11 341,05 лв. – обезщетение за пропуснати ползи поради неотдаване под аренда на
имота, за периода от 01.10.2023 г. до 30.09.2038 г., иска по чл.191 от ЗЗД – сумата в размер
на 2226,82 лв. – заплатени съдебни разноски по ревандикационния иск по чл.108 от ЗС по
гр.д.№293/2024 г. по описа на РС – Б.С..
По иска с правно основание чл. 45 вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД:
В разпоредбата на чл.45 вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД са предвидени искове за връщане на
получено без основание, на неосъществено или отпаднало основание, което предполага, че
между страните е имало разменена имуществена престация. Предвид изложените твърдения
в исковата молба съдът намира, че в случая ищеца се позовава на последния от трите
фактически състава на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а именно претендира връщане на парична сума,
предоставена от него на ответницата и получена от нея на отпаднало основание – поради
влязло в сила решение №270/25.10.2024 г. постановено по гр.д.№293/2024г. по описа на РС –
Б.С., съгласно което ответницата не е била собственик на процесния имот и не е могла да
прехвърли правото на собственост. По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже
съществуването на наличието на облигационна връзка - двустранна правна сделка, валидно
договорно задължение, от което да възниква задължение за изпълнение; виновно
неизпълнение /пълно или частично/ на договорното задължение; вреди /ефективни,
предвидими/, настъпили от неизпълнението и причинна връзка между неизпълнението и
настъпилите вреди по вина на ответницата.
Страните не спорят, а и от писменото доказателство на л.11-12 се установява, че с
нотариален акт за продажба на недвижим имот №26, том II, рег.№1420, дело №219 от
12.04.2023 г. И. И. И. е продала на М. К. М. недвижими имоти, а именно: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ №07702.83.39, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на
трайно ползване НИВА, с площ от 10 801 кв.м., трета категория на земята, с адрес на
поземления имот: гр. Б.С., местност „КОЩАНЕЦ“, общ. Б.С., обл. В., по кадастралните
регистри и кадастралната карта на гр.Б.С., одобрен със Заповед №РД-18-267/25.08.2017 г. на
изп. директор на АГКК, при граници: №07702.82.66, №07702.83.8, №07702.83.30,
№07702.83.29, №07702.83.20 и №07702.83.38 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №07702.59.28, с трайно
предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване НИВА, с площ от
9690 кв.м., трета категория на земята, с адрес на поземления имот: гр. Б.С., местност
„ШОПСКИ ПАРЦЕЛИ“, общ. Б.С., обл. В., по кадастралните регистри и кадастралната
карта на гр.Б.С., одобрен със Заповед №РД-18-267/25.08.2017 г. на изп. директор на АГКК,
при граници: №07702.59.13, №07702.59.48, №07702.59.49, №07702.59.52, №07702.59.57 и
3
№07702.59.37, за сумата от 8000,00 лв.
С приетото по делото съдебно решение №270/25.10.2024 г. постановено по гр.д.
№293/2024 г. по описа на РС – Б.С. се установява, че е признато за установено на основание
чл.108 от ЗС по отношение на ответницата И. И. И., че Р.Д.Л. и И.Д.Р. са собственици на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №07702.83.39, с трайно предназначение на територията: земеделска, с
начин на трайно ползване НИВА, с площ от 10 801 кв.м., трета категория на земята, с адрес
на поземления имот: гр. Б.С., местност „КОЩАНЕЦ“, общ. Б.С., обл. В., по кадастралните
регистри и кадастралната карта на гр.Б.С., одобрен със Заповед №РД-18-267/25.08.2017 г. на
изп. директор на АГКК, при граници: №07702.82.66, №07702.83.8, №07702.83.30,
№07702.83.29, №07702.83.20 и №07702.83.38. С постановеното решение ищецът е осъден да
предаде владението на третите за настоящото производство лица - Р.Д.Л. и И.Д.Р. върху
описания по - горе процесен имот. На основание чл.537 ал.2 от ГПК е отменен нотариален
акт за собственост върху недвижим имот №25, том 2, рег.№1417, дело №218 от 12.04.2023 г.,
в частта в която И. И. е призната за собственик на процесния имот. С постановеното
решение страните по настоящото производство са осъдени да заплатят сумата в размер на
1695,35 лв., разноски за производството по гр.д.№293/2024 г. по описа на съда.
В настоящото производство спорно между страните е обстоятелството относно
платената по сделката цена в размер на 4216,82 лв., тъй като ответницата оспорва
твърдението, че същата е изплатена на нея, както и че по делото липсват доказателства за
изплатена действително сума. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
лицето Г. Г. С., за когото ответницата твърди, че именно той е получил сумата по сделката
обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот №26, том II, рег.№1420, дело
№219 от 12.04.2023 г. Свидетелят в показанията си заяви, че не е запознат за спора между
страните, сумата за която се твърдяло, че не е платена на ответницата не е платена на него и
не знае на кого е платена. Показанията на свидетеля следва да бъдат кредитирани с оглед
останалия доказателствен материал по делото, както и с оглед факта, че в производството по
делото не са налице обективни данни за конкретна заинтересованост на свидетеля от изхода
на правния спор, предмет на производството по делото.
По делото не са представени доказателства в подкрепа на защитната теза на
ответницата, че същата не е получила сумата по сделката. В нотариален акт за продажба на
недвижим имот №26, том II, рег.№1420, дело №219 от 12.04.2023 г. е записано, че сумата по
сделката е изплатена в брой от купувача на продавача преди подписване на нотариалния акт,
както и страните са декларирали, че това е действителната цена на сделката, удостоверили
със своите подписи. В случаят верността на отразените в нотариалния акт изявления и при
съвкупната оценка на доказателствата по делото, съдът намира за доказано по делото, че
ищецът е заплатил на ответницата стойността на сделка, в случая сумата от 4216,82 лв. С
оглед изложеното, съдът счита, че искът с правно основание чл.45 вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 3
ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл.92, ал. 1 ЗЗД:
в тежест на ищеца е да докаже, че неустойката уговорена във формата на главния договор, а
4
именно писмена, да е настъпило предвиденото в договора основание за нейното плащане,
като същата трябва да отговаря на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция. Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот №26, том II, рег.№1420,
дело №219 от 12.04.2023 г. в т.III от същия е отразено, че страните са заявили, че са съгласни,
при съдебно отстраняване на купувачът от имотите, продавачът ще следва да върне
продажната цена на имотите и неустойка в същия размер.
С оглед установеното по делото обстоятелство, че ответникът е обявен за
несобственик на процесния имот е възниналло основанието за заплащане на неустойка.
Следователно искът по чл. 92, ал. 1 ЗЗД е основателен за сумата от 4216,82 лв.
По исковете с правно основание чл. 82 ЗЗД за обезщетения за имуществени вреди:
тежест на ищеца е да докаже причинната връзка между вредите на претендираната стойност
и неизпълнението от страна на ответника, както и сигурното увеличение в имуществото му
със същите и обстоятелството, че към датата на сключване на договора ответникът е знаел за
вредите, които биха могли за настъпят за ищеца вследствие на изпълнението.
Съгласно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, очертаваща границите на договорната отговорност,
обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението, а недобросъвестният длъжник отговаря за всички преки и
непосредствени вреди. За претендираното обезщетение за пропуснати ползи в размер на
11 341,05 лв. съдът намира следното:
Понятието пропусната полза не е дефинирано в гражданския закон, но във връзка с
него е постановено ТР № 3/12.12.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В
теорията и съдебната практика се приема, че пропуснатата полза е неосъществено
увеличаване на имуществото на кредитора. При предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване
на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от договорно неизпълнение,
трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която
сигурност не се предполага предвид липсата на установена в закона презумпция.
Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в
което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно
задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като
пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение
винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на
имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на
увеличаването. Затова при спор относно претърпяна пропусната полза съдът следва да
преценява всички – както преки, така и косвени доказателства, за действително
съществуващите факти и състояния, от които може да се направи обоснован извод за
сигурно увеличаване на имуществото на ищеца, което е осуетено от договорното
неизпълнение. Само ако бъде доказано, че при точно изпълнение на длъжника имуществото
на кредитора е могло да бъде увеличено, ще бъде постигната целта на предвиденото в чл. 82
ЗЗД обезщетяване – да се поправят претърпените от кредитора вреди, без да се допусне
5
обогатяването му за сметка на длъжника.
Ето защо за доказване основателността на иска с правно основание чл. 82 ЗЗД за
обезщетение за пропуснати ползи е необходимо ищеца да установи, че е пропуснал сигурно
увеличаване на имуществото си в претендирания размер за исковия период, който пропуск
се дължи именно на неточното изпълнение от ответника. Съгласно чл. 82 от
ЗЗД обезщетението за неизпълнение на договорно задължение обхваща вредите, които са
пряка и непосредствена последица на неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждането на задължението, а ако длъжникът е недобросъвестен той отговаря за всички
преки и непосредствени вреди. В решение № 73 от 27.07.2010 г. по т. д. № 897/09 г. на ВКС,
ТК, I т.о., решение № 172/11.12.2013 г. по т. д. № 588/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
296 от 05.11.2013 г. по гр. д. № 48/2013 г. на ВКС, ГК, IV гр.о., които настоящият състав
изцяло възприема, са разяснени различията между претърпените загуби и пропуснатите
ползи, които се обхващат от отговорността за обезщетение, както и изискванията за тяхното
доказване. В посочените решения се приема, че разликата между имуществото след
неизпълнението и икономическото положение, което кредиторът би имал, ако задължението
би било изпълнено, формира размера на претърпяната загуба. Тоест загубите представляват
ефективните вреди, изразяващи се в намаляване на актива на имуществото на кредитора.
Тези вреди следва да са в причинна връзка с неизпълнението на длъжника, като съставляват
пряка последица от същото. Пряка е онази вреда, която нормално произтича от
неизпълнението на поетото задължение, поради това и настъпването й е предвидимо към
момента на неизпълнението. Когато вредите се дължат на други фактори, независещи от
волята и желанието на длъжника - на поведение на кредитора, на трети лица или на
непреодолима сила, вредите са косвени. Вредата следва да е и предвидима, освен в случаите
когато длъжникът е недобросъвестен. Предвидими са вредите, които нормално би трябвало
да се допуснат при пораждане на задължението, като закономерен резултат от неговото
неизпълнение. Съгласно решение № 296 от 05.11.2013 г. по гр. д. № 48/2013 г. на ВКС, ТК,
IV гр.о., предвидимите вреди са по - тесен кръг от преките, това са тези вреди, които
кредиторът е могъл да предвиди при полагане на дължимата грижа, според обстоятелствата,
които са били известни на страните при сключването на договора и обстоятелствата, които е
могло да им бъдат известни. Предвидимостта се отнася до настъпването на вредите, а не до
размера им. С Решение по чл. 290 ГПК № 296/05.11.2013 по гр. д. № 48/2013г. на ВКС е
посочено, че продавачът дължи на добросъвестния евинциран купувач обезщетение за
вредата, съставляваща разлика между платената цена и увеличената стойност на имота при
съдебното отстранение поради промени в пазарните условия, тъй като тя (вредата) е пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и може да бъде предвидена при пораждане на
задължението. Добросъвестността на продавача има правно значение само за неговата
отговорност за непредвидимите преки и непосредствени вреди от евикцията.
Вредата за евинцирания купувач е отнемането на вещта. Тя (вредата) може да се
изчерпи с цената, която купувачът е платил, ако за същата цена той може да си купи от
пазара равностойна вещ, но когато през времето от покупката до съдебното отстранение
6
цените на пазара са се повишили, вреда е превишението - сумата, която евинцираният
купувач трябва да добави към подлежащата на връщане цена, за да купи равностойна вещ.
При имуществените вреди паричното обезщетение се определя като разлика между
паричната равностойност на имуществото на кредитора, както е увредено и паричната му
равностойност, ако не беше увредено.
Определянето на вредите като преки, непосредствени и предвидими се извършва във
всеки конкретен случай с оглед конкретните факти и обстоятелства, като преценката на
предвидимост се осъществява към момента на сключване на договора.
В случаят по делото е представен от ищеца договор за аренда на земеделска земя от
06.2023 г. сключен между „АГРОМ.“ ООД, представлявано от Красимир М.в М., като
арендатор и М. К. М., като арендодател. Съгласно представения договор арендодателя е
предоставил на арендатора за временно и възмездно ползване земеделска земя, заедно с
трайните насаждения върху нея, в това число и процесната: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
№07702.83.39, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно
ползване НИВА, с площ от 10 801 кв.м., трета категория на земята, с адрес на поземления
имот: гр. Б.С., местност „КОЩАНЕЦ“, общ. Б.С., обл. В., по кадастралните регистри и
кадастралната карта на гр.Б.С., одобрен със Заповед №РД-18-267/25.08.2017 г. на изп.
директор на АГКК, при граници: №07702.82.66, №07702.83.8, №07702.83.30, №07702.83.29,
№07702.83.20 и №07702.83.38, за срок от 15 стопански години – 01.10.2023 г. до 30.09.2038
г., с арендно плащане по 70 лв. на дка.
Представен по делото е разходен касов ордер издаден от „АгроМ.“ ООД на 20.09.2024
г. за платени на М. К. М. 7193,00 лв. за рента на 79,923 дка за 2023 – 2024 г. От същия се
установява, че ищеца е получил плодове от отдаването под аренда на земи, без да е
конкретизирано по безспорен начин, че в тези 79,923 дка е включен и процесния имот.
Съдът намира, че действително кумулиране на неустойка и вреди по общия ред за
едно и също неточно договорно неизпълнение би било недопустимо; /с решение по т. д. №
450/2011 г. на І т. о. на ВКС и решение по т. д. № 1141/2010 г. на ІІ т. о. на ВКС, е прието, че
обезщетителната функция на неустойката се проявява чрез освобождаване на изправната
страна от необходимостта да доказва вредите от неизпълнението, но с уговорката за
неустойка не се ограничава размера на обезвредата на кредитора. Изводът се основава на
нормата на чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, която изрично предвижда възможността кредиторът да
иска обезщетение и за по-големи вреди, които не се покриват от неустойката. Доколкото
неустойката има и санкционна функция, няма законова пречка за кредитора да я претендира,
заедно с обезщетение по чл. 82, ЗЗД, ако размера на обезщетението се приспадне от размера
на неустойката. /. Т. е. при евентуална основателност на претенцията за пропуснати ползи и
последваща претенция за неустойка същата би подлежала на приспадане от присъдената
сума, ако неустойката е равна ли по-малка от обезщетението.
Пропуснатите ползи представляват неосъщественото увеличение на имуществото на
кредитора., което от своя страна се обосновава от предположението за състоянието, в което
би се намирало, ако не би било налице неизпълнението на задължението на длъжника. Т. е за
7
да е налице пропусната полза е необходимо да е налице сигурност за увеличаване на
имуществото-печалба или други облаги, които увреденият би получил, ако същите не са
били осуетени от неизпълнението на длъжника. Неизпълнението на поето задължение за
изграждане на обект в уговорения от страните срок лишава кредитора за периода на забавата
от възможността да придобие собствеността върху изградения обект и да упражни по
отношение на него присъщите на правото на собственост правомощия - владение, ползване
и разпореждане. Не във всички случаи, обаче, упражняването на изброените правомощия би
довело до увеличаване на имуществото на кредитора. Увеличаване не би настъпило в
хипотезата на ползване на обекта от самия кредитор и поради това лишаването му от тази
възможност не може да има за последица пропускането на полза в посочения по-горе
смисъл. Невъзможност за увеличаване на имуществото на кредитора и съответно
пропусната полза ще е налице например, когато, в резултат от забавата, кредиторът е
пропуснал възможността да получи граждански плодове от обекта чрез предоставянето му за
възмездно ползване на друго лице, да получи доходи чрез използването на обекта за
осъществяване на предназначената дейност или е пропуснал възможността да се разпореди с
имота при изгодни условия. /В този смисъл ТР № 3/12.12.2012 год. на ОСГТК на ВКС/.
По делото са ангажирани доказателства за претърпени от ищеца пропуснати ползи,
които да са в пряка причинна връзка от съдебното му отстраняване. Налице е сключен
договор за аренда, с годишно арендно плащане в размер на 70 лв., получаването на което да
е осуетено от осъществената евикция. Т. е. исковата претенция е основателна и следва да
бъде уважена до размера на 7124,23 лв. / разликата между претендирания пълен размер и
платената неустойка/ като за горницата до пълния претендиран размер 11 341,05 лв. следва
да бъде отхвърлен
По иска с правно основание чл.191 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2226,82 лв.
платени от ищеца разноски по ревандикационното дело. Съгласно чл. 191, ал. 1 ЗЗД, ако
купувачът бъде съдебно отстранен, той може да иска от продавача още и стойността на
плодовете, които е осъден да върне на третото лице, и заплащане на разноските по делото.
По делото е представено решение по гр.д.№293/2024 г. по описа на РС – Б.С., видно от
който страните по настоящото дело са осъдени да заплатят сумата в размер на 1695,35 лв.
разноски в производството по иска по чл.108 от ЗС. Представено е още преводно нареждане
за кредитен превод от 29.04.2025 г., с който М. М. е превел по сметка на ДСИ – Б.С. сумата в
размер на 2226,82 лв. с основание „ИД 131/25г.“ От така представеното преводно нареждане
за съдът не е изяснено какъв е поводът за образуване на изпълнителното дело, кои са
страните по него. В хода на производството ищецът не навежда твърдения за образувано
изпълнително производство. В случая съдът приема, че подлежат на присъждане всички
направени от ищеца разноски по гр. дело № 293/2024 г. по описа на Районен съд – Б.С., но в
случая липсват доказателства, от които да се установява, че действително е заплатена
претендираната от ищеца сума в размер на 2226,82 лв. В този смисъл съдът приема, че
липсват доказателства и че е заплатена и сумата в размер 1695,35 лв., присъдена по гр.д.
№293/2024 г. по описа на РС – Б.С.. Ето защо, иска следва да бъде отхвърлен като
8
недоказан.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
В настоящото производството страните не са представи списък по чл.80 от ГПК и в
края на устните състезания не претендират разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. И. И., ЕГН ********** с адрес гр.Б.С., жк.“К.“№3, вх.Г, ет.3, ап.53, да
заплати на М. К. М., ЕГН ********** от гр.Б.С., ул. „Х.Б.“№39, на основание чл.45 вр. с чл.
55, ал. 1, пр. 3 сумата от 4216,82 лв., получена на отпаднало основание – представляваща
получена цена по договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт №178, том 4, дело №391/2023 г., като с решение по гр.д.№293/2024 г. по
описа на РС – Б.С. ищеца е осъден да предаде владението по иск по чл.108 от ЗС, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 15.07.2025 г.;
ОСЪЖДА И. И. И., ЕГН ********** с адрес гр.Б.С., жк.“К.“№3, вх.Г, ет.3, ап.53, да
заплати на М. К. М., ЕГН ********** от гр.Б.С., ул. „Х.Б.“№39 на основание чл. 92, ал. 1
ЗЗД сумата в размер на 4216,82 лв. представляваща неустойка за периода от 12.04.2023 г. до
25.10.2024 г.
ОСЪЖДА И. И. И., ЕГН ********** с адрес гр.Б.С., жк.“К.“№3, вх.Г, ет.3, ап.53, да
заплати на М. К. М., ЕГН ********** от гр.Б.С., ул. „Х.Б.“№39 сумата в размер на 7124,23
лв. на основание чл.82 от ЗЗД, ведно със законната лихва от 15.07.2025 г. до окончателното
плащане, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализиран доход по
арендния договор, като ОТХВЪРЛЯ, горницата до пълния претендиран размер 11 341,05 лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл. 191 вр. с
чл.45 от ЗЗД предявен от М. К. М., ЕГН ********** от гр.Б.С., ул. „Х.Б.“№39 срещу И. И.
И., ЕГН ********** с адрес гр.Б.С., жк.“К.“№3, вх.Г, ет.3, ап.53, за сумата от 2226,82 лв.,
представляващи разноски по гр.д.№293/2024 г. по описа на Районен съд – Б.С..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
9