№ 478
гр. Ямбол, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на четвърти октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря П. А. А.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20222330101542 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, предявена от В. Я. К. против ГД
„ПБЗН“ - С., с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
318, 73 лв./след допуснато изменение на иска/ – дължимо и незаплатено
възнаграждение за положен извънреден труд, трансформиран в нощен за периода
01.01.2020 – 09.07.2020 год., сумата от 66,67 лв. /след допуснато изменение на иска/–
лихва за забава до завеждане на иска за главница , в едно със законната лихва върху
главницата от датата на исковата молба.
В исковата молба се посочва, че ответникът е осъден да заплати на ищеца с
решение на СРС /делото било спряно и все още невъзобновено/ суми за положен
извънреден труд, преизчислен като нощен за периода 01.01.2017 – 31.12.2019 год.
Ищецът работел по служебно правоотношение като „ВСА, той и ***“, първоначално в
РСПБЗН – гр. С., а от 01.06.2020 год. в РС”ПБЗН”- гр. Я., като работата била
организирана на смени, от по 24-часа непрекъснати денонощни дежурства/или 12
часа/, по предварително утвърдени графици за смените. През периода 01.01.2020 –
09.07.2020 г. твърди, че е изпълнявал служебните си задължителни смени, всяка от
които включва полагането на нощен труд, в часовия интервал от 22.00ч. до 06.00 ч. на
следващия ден, като за посочения период е отработил 50 нощни смени. Положеният от
него труд следвало да се изчислява съгл. разпоредбите на чл.187, ал.5 – 6 от ЗМВР
предвиждащи компенсиране на работата извън работното време с възнаграждение за
извънреден труд за служителите на смени.
Според ищеца в действащите през процесния период Наредба № 8112з-
592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен, което представлявало празнота в уредбата,
поради което счита че следва субсидиарно да се приложи чл.9,ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, според която, при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощно
1
работно време, или коефициент 1.143. Според ищеца неприлагането на тази
разпоредба би довело до поставяне на държавните служители, работещи в системата на
МВР в неравностойно положение спрямо другите държавни служители. Посочената
празнота била налице до 09.07.2020 год., когато уредбата била осъвременена чрез
въвеждане на нови текстове в чл. 187 ЗМвР. На осн. чл. 84,ал.1 от ЗЗД работодателят
бил изпаднал в забава, поради което и се иска присъждане на лихва за забава върху
главницата, законна лихва от датата на исковата молба, както и разноски в
производството.
В законоустановения срок, ответникът е депозирал писмен отговор, в който
заявява, че счита исковете за допустими, но ги оспорва по основание и размер.
Ответникът не оспорва факта на съществуването през процесния период на служебно
правоотношение на ищеца с ГДПБЗН-МВР, както и че ищецът е полагал труд на смени
при 24-часов режим на работа, съгласно графици при сумирано отчитане на
отработеното време.
Според ответника НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово
правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т.2 от допълнителните
разпоредби на КТ независимо от формата на собственост и източниците на
финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната
администрация, за които се прилага чл.107а КТ. Посочва, че ищецът е държавен
служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР, според
който нормалната продължителност на работното време за държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от
което следва, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа
и не е налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба. Счита, че не е налице
празнота, а има специфична законова уредба, различна от общата, с която е допусната
продължителност на нощния труд от 8 часа. Твърди, че според ЗМВР-чл.187,ал.1 ,
нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в
МВР е 8 часа, а положеният труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период.
Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на работното
време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа : 8 часа,
което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа : 7 часа , което е равно на
1,143.
Посоченото разрешение било възприето и в решение на СЕС от 24.02.2022 год.
по дело С-262/2020 год.Израз на последователността на законодателя по този въпрос
било и последното изменение в ЗМвР от 11.07.2020 год., според което нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24- часов период.
Оспорва претенцията на ищеца за заплащане на нощния труд, като извънреден
труд като неоснователна. Позовава се на ЗМВР, който прави ясно разграничение на
извънреден от нощен труд. Допълнителните възнаграждение за двата вида труд се
изплащат по различен ред и размерът им е регламентиран в различни нормативни
актове. Посочва, че полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното
работно време, не се явява извънреден труд и с оглед на неговата продължителност от
8 часа не се преобразува в дневен, умножен по съответния коефициент, а се заплаща
като нощен по смисъла на т.1 от Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на министъра на
ВР. Според ответника положеният от ищеца през процесния период нощен труд е
правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно
2
определено и заплатено, поради което претенцията за заплащане на извънреден труд е
неоснователна.Оспорва се и претендираната мораторна лихва с оглед
неоснователността на главните вземания.
Претендират се разноски и се прави евентуално възражение на осн.чл.78,ал.5 от
ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
В с.з. ищецът се представлява от упълномощен адвокат, чрез който поддържа
исковете.
Ответникът не изпраща представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не е налице спор, че през процесния период, страните са били обвързани от
служебно правоотношение. С оглед характера на заеманата длъжност, през процесния
период ищецът е полагал труд на 24-часови смени, т.е и през нощта (22.00 – 06.00
часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумирано, за което обстоятелство
също липсва спор между страните.
Към отговора на исковата молба е приложено копие от кадрова справка от
29.06.2022 год. на мл. инсп. В. Я. К.. Представени са още графици за дежурства и
време на разположение на Втора РС ПБЗН и РСПБЗН -Я. за периода м. януари - м.
юли 2020 год. включително. Приета е и справка за часове положен извънреден за
периода 01.-10.2020 год. вкл.
Приети са платежни бележки за заплатени на ищеца трудови възнаграждения за
периода 01.2020 – 09.2020 год. включително, както и Протоколи за отчитане на
отработено време между 22.00 и 06.00 и положен труд по време на официални
празници в Втора РСПБЗН и РСПБЗН-Я..
По искане на ищеца по делото е назначена и прието заключение на ССЕ, която
съдът кредитира като обективно изготвена и неоспорена от страните. От
заключението на вещото лице се установява, че за процесния период ищецът е
положил общо 32 дежурства, всяко от по 24 часа, включващи и времето от 22.00 до
06.00 ч. Положеният от ищеца нощен труд , преизчислен в дневен с коефициент 1.143 ,
възлиза на 37 часа, като паричната му равностойност е – 318,73 лв. За исковия период
не е изплатено възнаграждение по перо извънреден труд - дежурства. Обезщетението
за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за периода от първо число на месеца следващ тримесечието, в което е положен
труда до датата на завеждане на исковата молба, с натрупване за периода на забавата,
възлиза на общата сума от 66, 67 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно чл.178,ал.1,т.3,
вр. с чл.187,ал.5,т.2 от ЗМВР и акцесорен по чл.86 от ЗЗД.
Съгласно чл.176 от Закона за Министерство на ВР ЗМВР) брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд (чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР).
Съгласно чл.143, ал.1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът, който се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя
3
или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за
него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
(чл.187, ал.1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период - чл.187, ал.3, изр.3
ЗМВР. От тълкуването на цитираната норма не може да се направи категоричен извод,
че тя определя продължителността на нощния труд по ЗМВР, която да е 8 часа, а не 7
часа, каквато е по КТ, а по-скоро разрешава полагането на нощен труд средно по 8
часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към дневен и
съответно без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд,
когато такъв е положен. Така, съгласно чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР, работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
Съгласно чл.187, ал.9 ЗМВР - редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на ВР.
Издадените от Министъра на ВР и действали в рамките на процесния период
Наредби, които са относими към спора са - Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. и
Наредба № 8121з-36/07.01.2020 год. В предходен на процесния период приложими са
били съответно - Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г. и Наредба №8121з-592 от
25.05.2015 г. Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., и чл. 3,ал.2 от Наредба
№ 8121з-36/07.01.2020 год. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В
последните три посочени Наредби, обаче липсва изрично правило, аналогично на
чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00
ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл.31 от Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., и чл. 33 от Наредба №
8121з-36/07.01.2020 год. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се
отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и
начинът на отчитане на броя отработени часове.
При липсата на специално правило, което да определи методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР, настоящия състав
намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез
субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
4
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време. Възприемането на обратното
становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение
спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и
НСОРЗ.
В същия смисъл е и даденият от Съда на европейския съюз отговор на
поставения въпрос по дело С-262/20 г. /до приключване, на което производството по
настоящото бе спряно/, че не се налага приемане на национална правна уредба, която
да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от
публичния сектор като полицаите и ***ите е по-кратка от предвидената за тях
нормална продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза на такива
работници трябва да се вземат други мерки за защита, които да компенсират особената
тежест на полагания от тях нощен труд - под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки. В случая при
липса на други приложени мерки, именно уважаването на претенцията за заплащане на
положения извънреден труд през нощта дава тази компенсация за тежестта на
положения от ищеца нощен труд.
Предвид всичко изложено до тук ЯРС намира , че исковата претенция за
заплащане на извънреден труд, за процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. Размерът му
е установен от неоспорената ССЕ. Изрично в заключението си вещото лице посочва, че
изчислена по този начин, дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като
дневен и отчетен като извънреден труд възлиза на сума в размер на 318,73 лева. Тази
сума е дължима от ответната страна, като представляваща възнаграждение за отчетен
извънреден труд вследствие на разликата между заплатен нощен труд и преизчислен с
коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, като по този начин исковата претенция за
главница се явява доказана и по размер.
Предвид акцесорния характер на претенцията за мораторна лихва, с оглед
уважаването на главния обуславящ иск, основателна се явява исковата претенцията за
присъждане на мораторна лихва - обезщетение за забавено изпълнение на главното
парично задължение. Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за
заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок - при тримесечно
сумарно отчитане на работното време по смисъла на приложимата в случая разпоредба
на чл.187, ал.3 от ЗМВР. По делото не се доказа ответникът да е платил на
ищеца дължимото се допълнително възнаграждение за извънреден труд в
законоустановените срокове, поставящи го в забава. Размерът на мораторната лихва
със съответното натрупване според неоспореното заключение на експерта възлиза на
общата сума от 66,67 лева
върху неизплатеното допълнително възнаграждение. До този размер, заявен от ищеца и
установен въз основа на кредитираното заключение на вещото лице, акцесорният иск
се преценя за основателен и доказан, поради което съдът следва да го уважи изцяло.
Разноски по делото:
При този изход на делото с оглед уважаване на исковите претенции в
претендираните им размери и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски.
5
По отношение на направеното от ответника чрез процесуалният му представител
още с отговора на исковата молба възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, съдът намира същото за основателно. В случая,
съобразно цената на уважените по делото искове, минималният размер на
адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7,ал.2,т.2 от Наредба
№1/2004г., възлиза на 300 лв. С оглед обстоятелството, че делото не е с по-висока от
обичайната за подобен род дела фактическа и правна сложност, както и е проведено
едно о.с.з., възнаграждението следва да бъде намалено до горепосочената сума.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Я. дължимата държавна такса
върху уважените искове, като същата на основание чл.1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 100 лв., както и разноските
за ССЕ, които са направени от бюджета на съда– 200 лева.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГД“ПБЗН“, към МВР – С., с адрес гр. С., ул.*** да заплати на В. Я.
К., ЕГН ********** сумата от 318, 73 лв. представляваща незаплатено
възнаграждение за положен извънреден труд, трансформиран в нощен за периода
01.01.2020 – 09.07.2020 год. , в едно със законната лихва от датата на исковата молба –
06.06.2022 год. до изплащане на вземането, както и на осн. чл. 86,ал.1 от ЗЗД сумата от
общо 66,67 лв. – лихва за забава за периода от падежа на всяко плащане до 06.06.2022
год.
ОСЪЖДА ГД“ПБЗН“, към МВР – С., с адрес гр. С., ул.*** да заплати на В. Я.
К., ЕГН ********** сумата от 300 лв. - разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.6 от ГПК ГД“ПБЗН“, към МВР – С., с адрес гр.
С., ул.*** да заплати по сметка на ЯРС сумата от 100 лв. – държавна такса и 200 лв. –
разноски за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Ямбол в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6