РЕШЕНИЕ
№ 3048
гр. Пловдив , 22.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на втори декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Весела П. Кърпачева
Секретар:Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело №
20205330110448 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от М. П. П. против
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД - град София за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не
дължи на ответното дружество сумата в размер на 990 лв., представляваща
главница по договор за потребителски кредит № ******** от 5 януари 2006
г., сключен с „БНП Париба лични финанси”, вземанията по който са
прехвърлени с договор за цесия на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, както и сумата от 238,39 лв., представляваща
възнаградителна лихва, като погасени по давност, евентуално поради
противоречие на договора за цесия със закона.
Ищецът твърди, че между него и „БНП Париба лични финанси” бил
сключен договор за потребителски кредит CREX ******** от 05.01.2006 г.
Посочва, че за вземанията по договора за кредит било образувано ч.гр.д. №
1059 от 2016 г. на Районен съд Пловдив, като била издадена заповед за
изпълнение. Длъжникът възразил срещу заповедта, кредиторът не е предявил
иск, поради което заповедта била обезсилена. Впоследствие било подадено
ново заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично заявление по
1
чл. 410 ГПК от ответното дружество, което се легитимирало като титуляр на
вземането по силата на договор за цесия. По повод на заявлението била
издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът отново възразил и
която отново била обезсилена. Въпреки липсата на образувано изпълнително
дело за принудително събиране на процесното вземане, ищцата намира, че
има правен интерес да предяви иск, с който да се установи, че не дължи
сумите по процесния договор, за да се създаде сигурност в отношенията
между длъжник и кредитор. Поддържа, че вземането по договора било
погасено по давност. Посочва, че договорът за цесия бил нищожен като
противоречащ със закона. Предвид изложените твърдения моли за уважаване
на предявения иск и за присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната
страна „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД - град София.
Ответникът не изпраща представител в откритото съдебно заседание. Не е
направено и искане делото да се разгледа в негово отсъствие; уведомен е за
последиците на чл.238 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
твърденията на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищеца в откритото съдебно заседание
прави изрично искане за постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание – л.37
от делото. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната
страна – л.32 от делото.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
2
неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно:
ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1
ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото
съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е
изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от
представените към исковата молба писмени доказателства – заявление за
издаване на заповед за изпълнение вх. № 79708/ 21.12.2018 г., заявление за
издаване на заповед за изпълнение вх. № 4707/ 29.01.2016 г., заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 549 /01.02.2016 г.,
издадена по ч.гр.д. № 1059/ 2016 г. на Районен съд Пловдив, VI гр.с., заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 39/ 03.01.2019 г.,
издадена по ч.гр.д. № 20388/ 2019 г. на Районен съд Пловдив, X гр.с.,
определение от 10.05.2016 г. за обезсилване на издадената по ч.гр.д. №
1059/2016 г. на РС Пловдив, заповед за изпълнение, определение от
10.10.2019 г. по ч.гр.д. № 20388/ 2018 г. на РС Пловдив, възражение по чл.414
ГПК по ч.гр.д. № 1059/ 2016 г., както и възражение по чл.414 ГПК по ч.гр.д.
№ 20388/ 2019 г. на РС Пловдив, се прави извод за вероятна основателност на
исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му,
следва предявеният установителен иск да се уважи, като бъде признато в
отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника процесните
суми, като погасени по давност.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1
ГПК има ищцовата страна за заплатена държавна такса в исковото
производство в размер на 50 лв., както и за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лв. по договор за правна защита и съдействие
от 30.05.2020 г., съгласно представен списък на разноските по чл.80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по
предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от М. П. П., ЕГН:
**********, адрес: гр. П****, ул. „*****“ № * против „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3, че ищцата не
дължи на ответното дружество сумата в размер на 990 лв., представляваща
главница по договор за потребителски кредит № ***** от 5 януари 2006 г.,
сключен с „БНП Париба лични финанси”, вземанията по който са
прехвърлени с договор за цесия на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, както и сумата от 238,39 лв., представляваща
възнаградителна лихва, като погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3 да заплати на М. П.
П., ЕГН: **********, адрес: гр. ******, ул. „*******“ № * сумата от 400 лв.
(четиристотин лева) – разноски в настоящото производство за ДТ и
адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси
защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването
му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4