Решение по дело №1092/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 139                                             11.06.2020 г.                         гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ окръжен,  ГРАЖДАНСКО отделение,  ІІ състав,

на втори юни две хиляди и двадесета година,

в публичното заседание, в следния състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                      ЧЛЕНОВЕ :           ВЕСЕЛИНА МИШОВА

                                                                                     БОРЯНА ХРИСТОВА

                                                                  

Секретар : Катерина Маджова

Като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело N 1092 по описа за 2020 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

         Производството е на основание чл.267- 268 във вр. с чл.163- 169 във вр. с чл.178-194 и чл.201 от ГПК и във вр. с чл.31, ал.1 от ЗЗД.

 

         Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалбата от първия ответник Й.М.Й. *** против изцяло негативното за него първоинстанционно Решение № 1294/10.10.2019г., постановено по гр.д.№ 238/2019г. по описа на PC- Ст.Загора, с което е била уважена исковата молба на С.Д.П. от ***и заради опорочено нотариално заверено пълномощно peг.№ 6987/27.09.2018г. за удостоверен подпис и за удостоверено съдържание от нотариус Р.Б., peг. № 435 в НК- София, район на действие PC- Ст.Загора, подписано от ищеца С.  Д.П. от ***, с което той е бил упълномощил да извършва разпоредителни действия по отношение на един свой недвижими имоти, находящи се в ***, ***, ***, са били унищожени това пълномощно и съответния нотариален договор за покупко- продажба на процесния недвижим имота на втория ответник- пълнолетния български гражданин М.И.М.- също от ***. Прави оплаквания, че в постановеното първоинстанционно Решение РС безкритично бил приел заключенията на вещите лица по назначените комплексни експертизи, не било взето предвид, че ищеца в един кратък период от време, след като е приет в медицинско заведение, се е възстановил и издал на своя брат/основен свидетел по производството/ пълномощно, с което същия да се разпореди с процесния недвижим имот. Не било ясно от мотивите на РС, по какви точно съображения съдът е бил приел за установено, че към момента на издаването на атакуваното пълномощно ищеца не е разбирал действията си и не е могъл да ги контролира. Напротив- счита, че видно от неговите твърдения, заплатената му парична сума/според него „в заем“, а в действителност заплатена цена на имот/, му била необходима за извършване на търговска дейност, с цел реализиране на печалба. Счита, че атакуваното съдебно Решение е неправилно, необосновано и постановено без да са взети предвид и обсъдени, всички обстоятелства и съображения по делото. Поради което моли настоящия въззивен съд да отмени изцяло това първоинстанцонно Решение и да отхвърли изцяло исковите претенции, включително и в частта за връщането на имота обратно в патримониума на ищеца- продавач. Претендира разноските си пред двете съдебни инстанции. В този смисъл е пледоарията му пред настоящия въззивен съд, както и писмените му защити по делото.

 

В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор на в.жалба от ищеца С.Д.П. от ***, който счита, че в.жалба е неоснователна и недоказана, понеже РС- Ст.Загора бил изследвал подробно всички доказателства  делото/писмени доказателства, две съвпадащи в заключенията си експертизи и свидетелските показания/, бил изложил доводи по всяко доказателство, като ги бил преценил в тяхната съвкупност и бил изложил съображения, защо тези показания не опровергавали твърдените факти в исковата молба. Излага подробни фактически и правни аргументи в тази насока. Относно въззивното оплакване относно постановеното предаване владението на недвижимия имот, счита, че ответникът/въззиваем/ Й. не бил страна по този иск, а страна по него бил ответникът М., като този ответник не бил подавал отговор на исковата молба, не бил правил възражения и не бил подавал въззивна жалба, поради което счита, че в тази му част решението на РС било влязло в законна сила и не следва да бъде обсъждано. Счита делото за напълно изяснено от фактическа и правна страна, поради което моли въззивния съд да постановите съдебно решение, с което да потвърди изцяло първоинстанционното Решение на РС- Ст.Загора, със законните последици. Няма нови доказателствени искания пред настоящата въззивна съдебна инстанция. Претендира разноските си пред въззивния съд. Процесуалният му представител- адвокат пледира, че атакуваното първоинстанционно Решение е напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, и моли да бъде потвърдено, със законните последици от това.

 

В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от втория ответник М.И.М. от ***, който заявява, че атакуваното съдебно решение на РС било неправилно, необосновано и незаконосъобразно, тъй като РС неправилно бил приел за установено, че към момента на издаването на атакуваното пълномощно ищеца не е разбирал действията си и не е могъл да ги контролира. По отношение на искането за предаванена владението на имота от него, към момента на депозирането на исковата молба в РС, ищеца П. не притежавал легитимация за това, понеже същият вече не бил собственик на процесния имот, което обстоятелство било посочено пред първа инстанция от Й.Й., но то не било обсъдено никъде в мотивите на съда и липсвало произнасяне за това. Претендира да му бъде върната платената цена, както и да му се заплатят разноските по продажбата (такси, хонорари и др.). Моли ОС да отмени Решението на РС- Ст.Загора, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, и да се отхвърлят исковите претенции изцяло, със законните последици. Претендира разноските си пред двете съдебни инстанции.

 

         В законния 1- седмичен срок по чл.263, ал.3, изр.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор на насрещната в.жалба от ищеца С.Д.П. от ***, който счита, че насрещната въззивна жалба била процесуално недопустима и материално неоснователна, понеже видно от искането, формулирано в края на жалбата, се искало отмяна на първоинстанционното Решение, понеже такава една жалба следвало да се нарича „въззивна“ и се подавала в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, който за ответника М. вече бил изтекъл- видно от датата, на която му е връчено съобщението за постановеното решение и датата, на която е подал жалбата си. Подаването на жалбата след законоустановения срок правело същата просрочена и недопустима, а постановеното съдебно решение било влязло в законна сила по отношение на този ответник съгласно чл.296, т.2 от ГПК. Счита, че било процесуално недопустимо да се приеме, че жалбата е „насрещна въззивна“ по смисъла на чл.263, ал.2 от ГПК и подлежало на разглеждане, защото насрещна въззивна жалба от ответник, какъвто в случая бил М., се подавала срещу въззивна жалба на ищеца, а в случая такава не била подавана, поради уважаването на исковете. Освен това дори и да не била недопустима, по съществото си тя била неоснователна, защото ответникът М. не бил подавал отговор на исковата молба и в хода на делото не е правил каквито и да било възражения по предявените искове. Поради което изложените негови възражения били преклудирани, съобразно разпоредбата на чл.133 от ГПК. Моли ОС да остави „насрещната въззивна жалба“ от М.И.М. без разглеждане, като процесуално недопустима, със законните последици от това.

 

Въззивният ОС- Ст.Загора, в настоящия си състав, след като провери в атакуваната му част Решението на РС, като обсъди събраните по делото доказателства пред РС и становищата на всяка една от страните, като взе предвид приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намира за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин следната фактическа и правна обстановка по делото :

 

Пред настоящия въззивен съд не са поискани, не са допускани и не са събирани никакви нови писмени и/или гласни доказателства, нито са представени нови заключения на вещи лица, поради което фактическата и правната обстановка, изяснена и установена пред РС не се е променила и пред настоящата въззивна инстанция.

 

Основното оплакване във в.жалба на ответника Й.Й. е, че ищецът- упълномощител С.П. бил имал ясно съзнание за намерението си да се разпореди с имота си, когато го е упълномощавал. Видно от подробните мотиви на РС, той обстойно е обсъдил всички доказателства по делото/писмени документи и свидетелски показания/, както и заключенията на 2 бр. напълно съвпадащи в заключенията си комплексни съдебни експертизи, преценил ги е в тяхната съвкупност, взел е предви и оказанията на свидетелите, поискани от ответника Й./а не само на брата на ищеца/. РС подробно е изложил своите фактически и правни мотиви, защо тези показания не опровергават твърдяните факти и обстоятелства в исковата молба. Дори нещо повече- самите доведени от отв.Й. свидетели са категорични, че към онзи момент на упълномощаването ищецът С.П. не е разбирал свойството и значението на постъпките си, поради наличието на болестно състояние в периода на извършване на тези действия, които медицински и правни изводи не са опровергани от въззивника Й. по никакъв фактически и юридически начин.

 

Оплакването на жалбоподателя Й. относно незаконосъобразното според него уважаване на иска за предаване владението на имота- видно от ИМ, този въззивник- ответника Й. въобще не е страна по този иск, а страна по този иск е само другия ответник М.М., който въобще не е подавал писмен отговор на исковата молба, не е правил възражения и не е подавал въззивна жалба, поради което в тази своя част първоинстанционното Решение на РС, като неатакувано от никоя от страните, вече е влязло в законна сила, не следва да бъде обсъждано от настоящия въззивен съд и има силата на присъдено нещо за страните по делото и за ОС- Ст.Загора.

 

Следователно въззивната жалба на ответника Й.М.Й. от ***се явява изцяло неоснователна и недоказана, насрещната в.жалба от втория ответник М.И.М. от ***, е напълно обоснована, основателна и доказана, поради което атакуваното първоинстанцинно Решение на РС- Ст.Загора се явява напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, и следва да се потвърди на осн. чл.273 от ГПК, със законните последици от това.

 

С оглед изхода на делото и предвид изричното заявление на процесуалния представител на въззиваемия/ищеца/ С.П., иницииралия въззивното обжалване въззивник/първия ответник/ Й.Й. следва да бъде осъден на осн. чл.78, ал.2 и 3 във вр. с чл.80 от ГПК да му заплати разноските пред въззивната инстанция в размер на общо 915 лв. за възнаграждение на един пълномощник- адвокат пред въззивната инстанция съгласно чл.38, ал.1, т.2 и ал.2 във вр. с чл.36, ал.1 и 2 от ЗАдв.

 

Предвид цената на облигационната искова претенция в размер на под 5 000 лв. за всеки един от процесните искове по данъчната оценка на недвижимия имот в размер на 1 107, 40 лв., настоящото въззивно съдебно Решение не подлежи на по- нататъшно касационно обжалване съгласно императивната разпоредба на чл.280, ал.3, т.1, пр.1 от ГПК и същото е окончателно.

 

Ето защо предвид гореизложените Мотиви и на осн. чл.267- 268 във вр. с чл.163- 169 във вр. с чл.178-194 и чл.201 от ГПК, и във вр. с чл.31, ал.1 от ЗЗД, въззивният ОС- Ст.Загора  

 

                                            Р  Е  Ш  И  :

 

 ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1294/10.10.2019г., постановено по гр.д.№ 238/2019г. по описа на PC- Ст.Загора.

 

ОСЪЖДА Й.М.Й.- ЕГН *************, със съдебен адрес *** да заплати на адв.К.М.К.- адв.№ ********** от АК- Ст.Загора, ул.“М.М.Кусев“ № 35, вх.А, ет.2, ап.5 сумата 915 лв./деветстотин и петнадесет лева/ адвокатски хонорар за пред въззивната инстанция.

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.                                             

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ :