Решение по дело №768/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба вх. № 5172/04.04.2023г. от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна срещу Решение № 282/20.02.2023 г., постановено по АНД № 20223110204870/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, 22 състав, с което е отменено Наказателно постановление № 23-0000316/22.06.2022г. на Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, с което за нарушение на чл. 34, т. 7, във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Наредба № 34/06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници, и на осн. чл. 105, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/, на „В.Т.“ ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 200 лв.

Решението е оспорено с твърдения за незаконосъобразност – касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Сочи се, че районният съд неправилно е отразил фактическата обстановка. Излагат се доводи, че неправилно случаят е преценен като маловажен. Твърди се, че неправилно въззивният съд е счел, че дружеството няма налагани други наказания за подобен вид нарушение, като сочи, че именно 22-ри състав на Районен съд – Варна е разгледал АНД №4731/2022, чийто предмет е било НП, издадено на „В.Т.“ ЕООД за идентично нарушение. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условия на евентуалност моли съда да се произнесе по адвокатското възнаграждение на насрещната страна при условията на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН.

Ответникът – „В.Т.“ ЕООД, чрез процесуалния си представил адв. К., оспорва жалбата. Позовавайки се на Тълкувателно решение №1/12.12.2007г. твърди, че преценката на административнонаказващия орган за маловажност по чл. 28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Счита, че първоинстанционния съд е направил законосъобразен анализ на всички доказателства по делото и е постановил един законосъобразен акт, който моли да бъде потвърден. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд – Варна, след като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка по чл. 218 от АПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Районен съд – Варна е обсъдил становищата на страните и всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното:

През 2022г. е извършена комплексна проверка на документи на превозвача „В.Т.” ЕООД, който притежава удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници № 9222/19.12.2007 година. От проверените документи – пътни книжки и справки за технически прегледи проверяващите установили, че дружеството е извършило таксиметрова дейност с лек автомобил „Дачия“ с рег. № В****НВ, за който към 07.06.2021 г. е нямало издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници, както и че такова удостоверение е липсвало в периода 03.06.2021г. – 09.06.2021 година. Предвид констатациите на дружеството е съставен АУАН за нарушение на чл. 34, т. 7 вр. чл. 21, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ, надлежно връчен на представител на „В.Т.“ ЕООД. В законоустановения срок не е постъпило възражение пред АНО. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление.

За да постанови оспореното в настоящото производство решение, въззивният съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни административни органи, в предвидените в ЗАНН срокове. Районен съд – Варна е счел обаче, че неправилно АНО не е приложил хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като конкретният случай показва занижена степен на обществена опасност, доколкото липсват данни на дружеството да са налагани наказания за подобен вид нарушения. Изложил е мотиви, че нарушението е извършено в кратък срок след изтичане на удостоверението и липсват данни за каквито и да е вредни последици. С тези мотиви въззивният съд е отменил наказателното постановление.

Касационната инстанция намира обжалваното решението за недопустимо.

Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК /вж. Тълкувателно постановление № 3/28.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС по Тълкувателно дело № 5/2022 г./ при проверка на съдебни актове, постановени по административнонаказателни дела, надзорната инстанция извършва контрол по посочените в жалбата или протеста пороци на решението, като за валидността, допустимостта и съответствието на съдебния акт с материалния закон следи служебно.

Производството пред Районен съд – Варна е било образувано по жалба на „В.Т.“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 23-0000318/22.06.2022 г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, с което за нарушение на чл. 34, т. 7, във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Наредба № 34/06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници, и на осн. чл. 105, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 200,00 лева.

Макар в мотивите си районният съд да е обсъдил Наказателно постановление № 23-0000318/22.06.2022 г., с диспозитива на проверявания съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 23-0000316/22.06.2022 година.

Касационната инстанция намира, че е налице произнасяне извън предмета на съдебния процес, очертан от въззивната жалба от „В.Т.“ ЕООД. Съгласно чл. 84 от ЗАНН производствата пред районния съд по обжалване на наказателни постановления се осъществяват по реда на НПК, а в този кодекс няма регламентация по отстраняване на явна фактическа грешка на съдебните решения, каквото уредба има в ГПК и АПК. Единственият процесуален способ за възстановяване законосъобразността на съдебния акт остава обезсилването му като недопустим по реда на инстанционния контрол.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.3 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 282/20.02.2023г., постановено по н.а.х.д. № 20223110204870/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, двадесет и втори състав, с което е отменено Наказателно постановление № 23-0000316/22.06.2022 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за нарушение на чл. 34, т. 7, във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Наредба № 34/06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници, и на осн. чл. 105, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/, на „В.Т.“ ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 200 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Варна.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

	Председател:	КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
	Членове:	ДАНИЕЛА СТАНЕВА ДИМИТЪР МИХОВ