№ 49883
гр. София, 04.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20251110107434 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „Т.С.“ ЕАД срещу „Р.“
ЕООД.
На основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК и като съобрази
фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД:
Съдът е сезиран с предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу „Р.“ ЕООД
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за установено, че „Р.“
ЕООД дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 197,68 лева (сто деветдесет и седем лева и
68 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 18.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 46,20 лева
(четиридесет и шест лева и 20 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 01.12.2021 г. до 14.10.2024 г., 6,54 лева (шест лева и 54 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2022 г. до 31.10.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 18.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 1,74 лева
(един лев и 74 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
01.07.2022 г. до 14.10.2024 г., за които суми е била издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 61891/2024 г. по описа на СРС, 148 състав.
Ищецът твърди, че между страните не е бил подписан договор за
продажба на топлинна енергия, въпреки отправена покана на ищцовото
дружество, поради което ответникът се е обогатил неоснователно и дължи
връщане на онова, с което се е обогатил неоснователно. Твърди, че
ответникът не е изпълнил задължението си за сключване на договор за
стопански нужди. Твърди, че ответникът е дължал плащане в срок до 20 число
на месеца, следващ месеца на доставка, след получаване на издадена данъчна
фактура, като след този срок е изпаднал в забава. Посочва, че е изпратил
писмо, с което е поканил ответника да заплати доброволно дължимите суми,
1
но въпреки това не е последвало плащане. Посочва, че за имота били издадени
изравнителни сметки. С оглед на това моли за уважаването на предявения иск
и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата от ответника, с
който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Счита, че
ищецът извежда претенцията си на противоположни правни основания.
Оспорва да е налице както наличие на облигационно отношение между
страните, така и която и да е от предпоставките за неоснователно обогатяване.
Сочи, че възнаграждението услугата дялово разпределение се дължи на друго
лице и ищецът не разполага с легитимация по този иск. Счита, че издадената
заповед за изпълнение е нищожна, което води и до недопустимост на
предявения установителен иск. Оспорва иска по размер, като счита, че
претендираните суми са завишени. Оспорва до имота да е доставено
твърдяното количество топлинна енергия. Моли за отхвърлянето на исковете.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за
доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъден на СРС,
като са подадени в срока по чл. 415 ГПК.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД
съдържа следните елементи: 1. имуществено разместване в патрумониума на
ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на
ищеца; 2. връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника,
което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3.
липса на правно основание за имущественото разместване; и 4. липса на друго
основание за защита на правата на обеднелия ищец.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване на обедняването му до стойността на доставената в топлоснабдения
имот през исковия период топлинна енергия и че този имот се е ползвал от
ответника в този период, респ. до стойността на предоставената услуга дялово
разпределение, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази
енергия и спестяването на разходи за това (в т. ч. за услугата дялово
разпределение), както и наличието на връзка между обогатяването и
обедняването – че топлинната енергия е ползвана от ответника при липсата на
валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между
двете страни.
По искове по чл. 422, ал. 1 ГПК във чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да установи възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
По исканията на страните:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора на
2
исковата молба писмени доказателства като относими, допустими и
необходими за изясняване предмета на спора.
Ответникът е поискал отправяне на преюдициално запитване до СЕС,
което искане е неоснователно. В чл. 267(предишен член 234 от ДЕО) от ДФЕС
е посочено, че Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася
преюдициално относно: а) тълкуването на настоящия договор; б) валидността
и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или
агенциите на Съюза. Когато такъв въпрос бъде повдигнат пред юрисдикция в
държава- членка, тази юрисдикция би могла, ако счита, че по този въпрос е
необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, да поиска от
Съда на Европейския съюз да се произнесе. Когато такъв въпрос е повдигнат
по висящо дело пред национална юрисдикция на дадена държава, чиито
решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, тази
юрисдикция е длъжна да сезира Съда на Европейския съюз. Отправяне на
преюдициално запитване се налага и тогава, когато тълкуването на конкретна
разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на
акт на органите на ЕС са от съществено значение за правилното решаване на
делото /чл. 628 ГПК/. Тълкуване е необходимо и, когато конкретна правна
норма противоречи на разпоредба от правото на съюза или актът на органите
на Европейския съюз са неясни и смисълът им буди съмнение /арг. чл. 629, ал.
3 ГПК/.
По изложените съображения съдът приема, че не са налице посочените
предпоставки, поради което следва да остави без уважение искането на
ответника за отправяне на преюдициално запитване до Съдът на Европейския
съюз.
Направеното от ответника искане за задължаване на ищеца на основание
чл. 190 ГПК да представи издадените за периода фактури и известия към
същите, е основателно и като такова следва да бъде уважено. Останалите
искания на ответника по чл. 190, ал. 1 ГПК за задължаване на ищеца да
представи по делото документи, следва да бъдат оставени без уважение като
неоснователни, тъй като част от описаните документи подлежат на проверка
от вещото лице по допуснатата СТЕ, друга част са неконкретизирани или
представянето им не цели установяването на относими по делото
обстоятелства, ще по-малко такива, които са в тежест на ответниците.
Ищецът е поискал да бъдат допуснати съдебно - техническа и съдебно -
счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба, което искане
следва да бъде уважено. Ответниците са възразили срещу въпросите предмет
на двете експертизи, но съдът счита, че същите са относими за правилното
решаване на делото.
Следва да се приложи по делото ЧГД № 61891/2024 г. на СРС, III ГО,
148 гр. с.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, СЪДЪТ
3
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
17.03.2026 г. от 11:15 часа, за която дата и час да се призоват страните, като
съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е
констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно
мотивите на настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищецът да представи
издадените за периода фактури и известия към същите за процесния
топлоснабден имот, като му УКАЗВА, че при неизпълнение в срок на
дадените указания на основание чл. 161 ГПК съдът може да приеме за
доказани обстоятелствата, за установяване на които страната е създала пречки.
ДОПУСКА СТЕ със задачи, формулирани в исковата молба при депозит
в размер на 400,00 лв., вносими от ищеца, в едноседмичен срок от получаване
на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Х.Д.Б..
ДОПУСКА ССчЕ със задачи, формулирани в исковата молба при
депозит в размер на 400,00 лв., вносими от ищеца, в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А.Т.Б..
УКАЗВА на вещите лица, че следва да изготвят заключението след
представяне на доказателства за внесен депозит.
ПРИЛАГА към делото ЧГД № 61891/2024 г. по описа на СРС, III ГО,
148 гр. с.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на
страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за спиране на
производството по делото, за отправяне на преюдициално запитване до СЕС и
за сезиране на Конституционния съд на Република България.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3
4
ГПК, могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените
със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на
влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5