Р Е Ш
Е Н И Е
№…..........................
гр.
С., 02.12.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I – во Г. О. , 5-ти състав, в публично заседание на
шестнадесети ноември, две хиляди и шестдесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА И.
при секретар Кр.Г., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 607 по описа за 2014г. на СГрС, І-во Г.О., 5-ти
състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 124 и сл. от ГПК (в сила от 01.03.2008г.)
Образувано по искова молба вх.№
3621/14.01.2014г. на Б.Ж.В.,
белгийски гражданин, роден на ***г. с лична карта № ********** , валидна от
06.06.2012г. до 06.06.2017г., с постоянен адрес:***, 1030 Схарбек, Б. и съдебен
адрес:Адвокатско съдружие „Д.И.-М. и С.”, гр.С., бул. „*********** срещу Н.Р.К., ЕГН **********, с адрес: *** и адрес за призоваване: гр. П.,
ул. „******* с която е поискал от
съда да осъди ответника да му заплати на
основание на чл. 55, ал.1, предл.1 и чл.
86 от ЗЗД сумата от 46 000
евро, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 14.01.2014г., до изплащането й, представляващи
наредена на 25.03.2010г. по банкова сметка *** Н.Р.К. сума. Навел е твърдения,
че няма правоотношения с ответника, на 25.03.2010г. наредил по банковата сметка
на ответника процесната сума, но същата следвало да му бъде върната поради
липса на основание за превода й. Оспорил е твърденията на ответника, че
плащането е било на основание на сключен с „П.Д.“ООД предварителен договор,
посредник по който бил ответника, посочил е че такъв писмен договор не е
сключван, оспорил е истинността на банковите документи, представени от
ответника, на протокола от 01.03.2006г. и
договора за посредничество. Претендирал
е разноски.
Ответникът в
предоставения му срок е оспорил исковете. Навел е твърдения, че процесната
сума е платена от ищеца на основание на
предварителен договор за продажба на апартамент 7С1 в жилищен комплекс във вилно селище „Горски кът-3” в поземлен
имот кад № 1785,786, местност „Караманджа”, к.к.”Пампорово” в землището на гр.С.,
сключен на 17.04.2009г. между ищеца като купувач и „П.Д.”ООД (преобразуван към
момента в Я.-И.-***”ООД) като продавач , като сумата представлявала първа вноска от 17500 евро и част от втора
вноска цялата за 54000 евро по предварителния договор. Посочил е, че е бил съдружник в „П.Д.”ООД, като
сключил посреднически договор с дружеството за сключване на договори, като
съгласно посредническия договор плащанията по предварителните договори следвало
да се извършват по сметка на посредника, това била причината и за превеждането
на сумата от ищеца по сметка на ответника, но тази сума ответникът бил отчел на
дружеството на 30.03.2010г. Претендирал е разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и представените
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е прието
неоспорено от страните платежно нареждане от 25.03.2010г. съгласно което ищецът
е наредил по сметка на ответника сумата от 46000 евро и със същата сметка на
ответника е заверена.
По делото са приети
оспорени от ищеца като неистински Протокол от ОС на С. от 01.03.2006г. на П.Д.”ООД,
договор за посредническа дейност от 02.03.2006г. съгласно които ОС на „П.Д.”ООД
е взело решение и е предоставило на всеки съдружник, един от които е
ответникът, да извършва посредническа дейност от името на дружеството при
възнаграждение от 1%, за което да се сключат съответните посреднически
договори, на 02.03.2006г. е сключен договор, с който дружеството е възложило на
ответника да проучи пазара, да търси продавачи и да подготвя сключване на
договори за закупуване на апартаменти/студия в жилищен комплекс във вилно селище „Горски кът-3” в поземлен
имот кад № 1785,786, местност „Караманджа”, к.к.”Пампорово” в землището на гр.С.
при възнаграждение от 1% от цената, на която ще се закупят имотите, платимо при
сключване на предварителния договор. Съгласно чл. 6.2. и чл. 5.5. от
посредническия договор ответникът има право да получава по своя сметка
преведените от купувачите суми за закупуване на имотите и да оперира с тях до
сключване на предварителния договор, а до 7 дни след сключването му е длъжен да
отчете средствата на дружеството.
По делото са приети
извлечения от сметки на ответника и на П.Д.”ООД, оспорени от ищеца, съгласно които сметката на
ответника е заверена със сумата от 46 000 евро ,, преведена от ищеца, по сметка на ответинка суми са нареждани суми
и от ІІІ-ти лица през април 2010г., сметка на дружество също е заверявана със
суми.
По делото е приета оспорена
от ищеца като неистинска издадена от „П.Д.“ квитанция от 30.03.2010г. към
приходен касов ордер № 10-03-17, получен от ответника, за сумата от 46 000
евро представляващи вноска за апартамент 7С1 по предварителен договор с Б.В..
По делото са приети
извлечения от електронна поща на ответника, съгласно които на 17.01.2012г.
ищецът е посочил в писмо, че апартамент 7С1 в „Горски кът” е негов и ще се
ползва от негови роднини през февруари 2012г., като се е интересувал от
полагащите му се средства събрани от наема на имота, на 12.04.2012г. е поискал информация
кога ще се подпише окончателния договор , каква е оценката за апартамент 7С1.
Третото неучастващо
в процеса лице „Я.И.****”ЕООД не е изпълнило задълженията си по чл. 192 от ГПК
да представи по делото предварителен договор от 17.04.2009г., счетоводните
документи за закупуването на апартамент 7С1,в жилищен комплекс във вилно селище „Горски кът-3” в поземлен
имот кад № 1785,786, местност „Караманджа”, к.к.”Пампорово” в землището на гр.С..
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал.1 пр. 1
вр. с чл. 86 от ЗЗД.
При този иск в тежест на ищеца
е да докаже, че ответникът е получил актив от имуществото на ищеца в размер
на процесната сума, че престацията на ищеца е извършена в момента, в който
основанието за същото не е съществувало.
Ответникът при така депозирания отговор следва да докаже, че за плащането на сумата е
имало основание, което е посочил в отговора – вноски за плащане на имота по предварителен
договор за покупко-продажба, по който ищецът е купувач, а продавач е ІІІ-то
лице и сумата е платена по сметка на ответника по съгласие на страните по
делото и това ІІІ-то лице, но е отчетена от ответника на това ІІІ-то лице като
плащане на ищеца по сделката му с това ІІІ-то лице.
Фактическия състав
на разпоредбата на чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД изисква начална липса на
основание, тоест когато още при
извършване на престацията, липсва основание за същата. При установяване на
липса на основание за преминаване на блага от една в друга имуществена сфера,
се дължи връщане на същите, освен ако законодателят с изрична норма не е
допуснал възможност за обратното, каквито разпоредби съществуват например в
Кодекса на труда. В хипотезите на чл.
55, ал.1 от ЗЗД винаги се дължи всичко,
което е дадено, независимо от това дали обогатяването е по-малко. (В този
смисъл т.1 и т. 4 от Постановление № 1/28.05.1979г. на Пленума на ВС).
Съдът приема, че в
конкретния случай от приетите по делото
доказателства и изявления на страни по делото се установява, че на
25.03.2010г. ищецът е наредил по сметка на ответника процесната сума от
46 000 евро, като сметка на ответника е заверена с тази сума.
Съдът приема, че по
делото не е установено плащането на тази сума да е имало основание в момента на
плащането й. По делото не е установено, ищецът да е бил страна по предварителен
договор от 17.04.2009г. за закупуване на недвижим имот с продавач П.Д.”ООД, за
сключването на който е посредничил ответника. Ищецът е оспорил тези обстоятелства,
предварителен договор за закупуване на имота по делото не е представен, ищец е
оспорил и истинността на представените от ответника договор за посредничество,
квитанция за отчитане на сума, справки от банкови сметки, като независимо че на
ответника е указана тежестта да установи тези обстоятелства и истинността на
документите, това не е направено по делото. Ответникът е направил искания,
които са от естество да установят твърденията му, но в последствие не е внесъл
депозит за допусната по негово искане съдебно-счетоводна експертиза и същата е
заличена, ответникът не е ангажирал други доказателства, поради което и твърденията му, включително и истинността на
оспорените от ищеца документи за плащания, не са установени по делото. Приетите
по делото протокол от ОС от 01.03.2006г., посреднически договор (оспорени от
ищеца) , извлечения от електронна поща на ответника, дори да беше установена
истинността им, сами по себе си не са от естество да установят валидно
правоотношение по предварителния договор, за сключването на който да е
посредничил ответника. Това е така, защото тези документи не сочат
индивидуализиращи белези на правоотношението по предварителния договор, посочен
от ответника като основание за плащането. Приетите по делото документи биха могли да
служат като косвени доказателства за установяване на твърденията на ответника,
но само ако освен тях по делото са ангажирани и други доказателства, които да
позволят при обсъждането в съвкупност на всички доказателства по делото, да
обосноват извод за основателност на твърденията на ответника. В тежест на
ответника при условията на пълно и главно доказване е било да установи наличие
на валидно основание за плащане на процесната сума към момента на плащането, а
това не е направено по делото.
При така възприето
съдът приема, че искът следва да се уважи, като следва да се присъди и лихва от
подаване на исковата молба.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на
делото съдът приема, че разноски следва да се поставят в тежест на ответника и
той следва да бъде осъден да заплати на ищеца 3598,73лв. разноски за държавна
такса и сумата от 3051,10лв. разноски за адвокат.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.Р.К., ЕГН **********, с адрес: *** и
адрес за призоваване: гр. П., ул. „******* да заплати на Б.Ж.В., белгийски гражданин, роден на ***г. с лична карта № **********
, валидна от 06.06.2012г. до 06.06.2017г., с постоянен адрес:***, 1030 С., Б. и
съдебен адрес:Адвокатско съдружие „Д.И.-М. и С.”, гр.С., бул. „*********** сумите в размери и на
основание, както следва: на основание на
чл. 55, ал.1, предл.1 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 46 000 евро, (четиридесет и шест хиляди евро), ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 14.01.2014г., до изплащането й,
представляващи платена без основание сума, наредена на 25.03.2010г. от ищеца Б.В.
по банкова сметка *** Н.Р.К.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 6649,83лв.(шест
хиляди шестстотин четиридесет и девет лева и 0,83лв).
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщаването
за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: