№ 21640
гр. София, 27.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Частно гражданско дело
№ 20231110160208 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 5 от ГПК.
По делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 от ГПК № 34048/14.11.2023 г. и изпълнителен лист от същата дата.
Заповедта е връчена на длъжника на 08.01.2024 г., същият в срок е
депозирал възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта, поради което с
разпореждане от 31.01.2024 г. съдът е указал на заявителя да предяви иск на
основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК в едномесечен срок от уведомяването,
като представи доказателства за това в указания срок. Съдът е указал на
заявителя, че в случай, че не изпълни дадените указания заповедта ще бъде
обезсилена. Разпореждане е връчено редовно на заявителя на 16.02.2024 г.
Едномесечният срок за предявяване на иска, изчислен по правилата за броене
на сроковете по месеци съгласно чл. 60, ал. 6, вр. ал. 3 от ГПК, е изтекъл на
18.03.2024 г. – понеделник, присъствен ден. До този момент по делото не са
представени доказателства за предявен против длъжника иск.
Ето защо, издадената по делото заповед за изпълнение на парично
задължение, следва да бъде обезсилена.
Направено е искане за присъждане на разноски в размер за адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Съгласно чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2, т. 2 от НМРАВ се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 596,50 лв. Съдът намира обаче, че в
разглеждания случай определеното по реда на НМРАВ възнаграждение не е
съответно на обема на правната помощ, предоставена от процесуалния
представител на длъжника, респ. същата се заключава единствено в подаване
на възражение по чл. 414 от ГПК по образец с изявление, че длъжникът не
дължи изпълнение на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение.
Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22 съдът не е
обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ минимални размери на
1
адвокатските възнаграждения.
С оглед изложеното и като съобрази действителния обем на правната
помощ, оказана на длъжника в заповедното производство, съдът намира за
справедлив размер на адвокатското възнаграждение, което следва да се
присъди, сумата от 200,00 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 415, ал. 2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло издадените по ЧГД № 60208/2023 г. по описа на
СРС, III ГО, 148 граждански състав заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК № 34048/14.11.2023 г. и изпълнителен лист от
същата дата, издаден въз основа на нея.
ОСЪЖДА „Финансцентър” ЕООД, ЕИК ********* на основание чл.
38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв да заплати на АД "Д.М.", ЕИК *********
сумата от 200,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставената от адв. Д.М. безплатно адвокатска помощ и съдействие на
длъжника в заповедното производство.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2