№ 21296
гр. София, 23.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110118392 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от „ФИРМА България“ ЕООД, ЕИК: 9999999, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС срещу Р. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС,
за която съдът констатира, че е редовна, а предявения с нея иск – допустим.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3, Софийският районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без движение исковата молба в частта относно сумата от 1270.00
лв. - възнаграждение за закупена услуга Фаст, като указва на ищеца до датата на с.з. да
посочи дали претендира сумата от 270 лева- така както е посочено в заявлението в
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и в договора, като в случай, че предявява
осъдителен иск за разликата до 1270 лева да заплати държавна такса в размер на 50
лева по сметка на СРС, в противен случай съдът ще приеме, че се претендира сумата
от 207- лева и производството за разликата до 1270 лева ще бъде прекратено.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.10.2022 г.
от 13:30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК:
9999999, със седалище и адрес на управление: АДРЕС срещу Р. Г. Г., ЕГН: **********, с
адрес: АДРЕС, с която се иска съда да признае за установено, че ответникът дължи на
ищеца: сума в общ размер на на 2 429.47 лв. /две хиляди четиристотин двадесет и девет лева
и четиридесет и седем стотинки/, от които: главница в размер на 900,00 лв, договорно
възнаграждение в размер на 325.73 лв. за период от 01.12.2019 г. до 03.12.2020 г.,
възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 270.00 лв., възнаграждение за закупена
услуга Флекси в размер на 810 лв. и лихва за забава в размер на 123.74 лева за период от
02.12.2019 г. до 03.12.2020 г., представляващо неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № 30040122790, ведно със законната лихва от дата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането, по отношение на които суми е издадена Заповед за
1
изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 6211/2021 г. на СРС.
Твърди се, че на 22.10.2019 г. между „ФИРМА България“ ЕООД, в качеството му
на кредитодател и Р. Г. Г. като длъжник е сключен Договор за потребителски кредит №
30040122790, по силата на който ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на
900 лева при следните параметри:Сума на кредита: 900 лв.; Срок на кредита: 24 месеца;
Размер на вноската: 55.56 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 48.03 %; Годишен
лихвен процент: 41.00 %; Лихвен процент на ден: 0.11 %; Общо задължение по кредита:
1333.29 лв. Сочи се, че били поискани и закупени допълнителни услуги по т.15.1 от ОУ, по
които се дължи възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 270.00 лв. и
възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 810.00 лв., като размера на вноската
по закупени допълнителни услуги е 45.00 лв.
Сочи се, че ищецът е изпълнил задължението си да предостави договорената
сума, като на 22.10.2019г. превежда парична сума в размер на 900.00 лв. по посочена от
длъжника Р. Г. Г. сметка.
Сочи се, че длъжникът Р. Г. Г. не е изпълнявала поетите договорни задължения и
не е направила нито една погасителна вноска.
Претендират се разноски за исковото и заповедното производство.
Представят се писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в
който исковете се оспорват по основани и размер. Оспорва се получаване на сумата от 900
лева, както и поискването и закупуването на допълнителни услуги по договора. Оспорва се
дължимостта на договорната лихва като нищожна доколкото размера й противоречи на
добрите нрави. Сочи се, че клаузите за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са нищожни
като противоречащи на чл. 10а, ал. 2 и чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.
Претендират се разноски.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 422 ГПК във вр.
чл. 415 ГПК.
По делото няма ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства по смисъла
на чл. 154, ал. 2 и чл. 155 ГПК.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
- В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните, породено от договор за заем, по който е изпълнил
задълженията си точно, както и наличието на възникнало в полза на ищеца изискуемо
вземане срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми на соченото
основание.
- В тежест на ответника е да установи настъпили правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи юридически факти.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства като
2
допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора
факти.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи в преписи писмени доказателства под номера
1-8 в оригинал на основание чл. 183 ГПК, като в противен случай, ще бъдат изключени от
доказателствена съвкупност.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в
потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3