№ 4180
гр. София, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно
наказателно дело № 20241110206720 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. П. Г. срещу наказателно постановление № 765287-
F759370/15.04.2024г., издадено от заместник-директор на ТД на НАП – София, с което на
основание чл. 80а, ал. 1 Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 29337, 45
(двадесет и девет хиляди триста тридесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки) лева,
за нарушение на чл. 50, ал. 1, т. 5, б. “б“, вр. чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ.
В жалбата се твърди, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено при
допуснати съществени процесуални нарушения. Излагат се доводи, че е налице неправилна
правна квалификация на нарушението. На следващо място се посочва, че размерът на
глобата е бил определен неправилно, доколкото според чл. 80а, ал. 1 от ЗДДФЛ същата
следва да бъде в размер 10 на сто от недекларираните суми, а жалбоподателят е декларирал
процесния заем, макар и не в срок. Поддържа се и че ако се приеме, че жалбоподателят е
извършил административно нарушение, то същият следва да бъде санкциониран по реда на
чл. 80, ал. 1 от ЗДДФЛ за неподаване в срок на ГДД. Излагат се и съображения за
неправилно посочване на датата на извършване на нарушението, както и за приложимост на
чл. 28 от ЗАНН. По изложените съображения се иска НП да бъде отменено.
В съдебно заседание, в което е даден ход на съдебните прения, жалбоподателят се
представлява от адв. Л. П., редовно упълномощена, която поддържа искането за отмяна на
оспореното наказателно постановление по изложените в жалбата съображения, като моли и
за присъждане на сторените от жалбоподателя деловодни разноски.
1
Процесуалният представител на въззиваемата страна – юрк. Ф. моли наказателното
постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, отправя искане за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 17.05.2022 г. бил сключен Договор за заем между жалбоподателя Г. Г., като заемател и
***., дружество, регистрирано в Кипър с per. № ***, в качеството на заемодател. Заемната
сума по договора била в размер на 150 000 /сто и петдесет хиляди/ евро, равняваща се на
293 374.50 лева /двеста деветдесет и три хиляди триста седемдесет и четири лева и петдесет
стотинки/. Заемната сума била преведена от ***. по банкова сметка на жалбоподателя, на
три пъти по 50 000 /петдесет хиляди/ евро, преведени съответно на 03.06.2022 г., на
06.06.2022 г. и на 07.06.2022 г.
На 29.05.2023 г. жалбоподателят Г. подал годишната си данъчна декларация /ГДД/ за 2022 г.,
получила вх. № 2210И1262640/29.05.2023г., В същата Г. не декларирал получения от него
заем в размер на 150 000,00 евро с левова равностойност 293 374,50 лв. в Приложение №11
„Предоставени, получени парични заеми за 2022 г." към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
На 01.03.2024 г. в офис „Център“ при ТД на НАП - София, при извършена проверка,
органите по приходите установили, че в подадената от жалбоподателя Г. ГДД по чл. 50 от
ЗДДФЛ за 2022 г., с вх. № 2210И1262640/29.05.2023 г., същият не е декларирал получения
заем в размер на 150 000,00 евро с левова равностойност 293 374,50 лв. в Приложение №11
„Предоставени, получени парични заеми за 2022 г.“ към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
С оглед на тази констатация на 12.03.2024 г. свидетелят Р.А.А. на длъжност главен
инспектор по приходите при ТД на НАП – София съставила срещу жалбоподателя Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № F759370/12.03.2024 г., като
квалифицирал нарушението по чл. 50, ал. 1, т. 5, б. “б“, вр. чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ. Актът бил
съставен в присъствието на двама свидетели и на жалбоподателя Г., на когото бил предявен
и връчен срещу подпис. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят депозирал
възражение срещу АУАН.
На 13.03.2024 г. жалбоподателят Г. подал годишната си данъчна декларация за 2023 данъчна
година, получила вх. №: 2210И1400544/13.03.2024 г., като в нея той декларирал процесния
заем, получен от него.
Въз основа на така съставения АУАН, на 15.04.2024 г. било издадено обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по
делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетеля Р.А.А. – актосъставител,
както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН писмени доказателства
– извлечени от банкова сметка, Договор за заем от 17.05.2022 г., справки от електронната
система на НАП, ГДД за 2022 г. с вх. № 2210И1262640/29.05.2023г., ГДД за 2023 г. с вх. №:
2210И1400544/13.03.2024 г., ведно със справки за тяхното подаване, Заповед № ЗЦУ-
2
384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП.
Посочените доказателствени източници се кредитират изцяло от съда, тъй като са логични,
последователни, еднопосочни и установяват в цялост релевантните по делото факти и
обстоятелства, като поради липсата на противоречия помежду им не се налага тяхното
подробно аналитично обсъждане.
Съдът намира, че представените от жалбоподателя Годишни отчети за вземанията и
задълженията на местни физически лица от чуждестранни лица, подадени до БНБ, както и
потвърждения за подаването им, не са относими с оглед премета на доказване по делото,
поради което не ги използва при формирането на изводите си по фактите.
При така установената фактическа обстановка съдът от правна страна намира
следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от процесуално легитимирана страна в
предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, който подлежи на обжалване. По
същество жалбата е основателна.
Съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са
издадени от компетентни органи по смисъла на чл. 85, ал.1 и ал.2 от ЗДДФЛ и приложената
към материалите на делото Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на
НАП. Спазени са и давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН и НП.
Независимо от това обаче съдът намира, че в хода на производството по ангажиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са допуснати процесуални
нарушения, съществени по своята тежест, които са довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя. Поради това НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
На първо място съдът намира, че в АУАН и издаденото въз основа на него НП са налице
неясноти и противоречия между словесното описание на нарушението и дадената му правна
квалификация. От една страна се твърди, че Г. П. Г., в качеството си на данъчно задължено
лице по смисъла на ЗДДФЛ, бил подал Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за
2022 г., в която невярно е посочило данни и обстоятелства. След това се посочва, че в
подадената ГДД жалбоподателят не бил декларирал получен заем в размер на 150 000,00
евро или левова равностойност 293 374,50 лв. в Приложение №11 „Предоставени, получени
парични заеми за 2022 г." към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Накрая и след цитиране текста на
разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „в“ от ЗДДФЛ, която предвижда задължение за
деклариране на непогасената част от получените от данъчнозадълженото лице парични
заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв., с изключение на
получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за
кредитните институции, е прието, че жалбоподателят бил извършил нарушение на чл. 50, ал.
1, т. 5, б. „б“ от ЗДДФЛ. Последно цитираната разпоредба повелява в ГДД да бъдат
декларирани непогасените към края на данъчната година остатъци от предоставени през
3
същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, ако размерът на тези
остатъци общо надхвърля 40 000 лв. От изложеното следва, че волята както на
актосъставителя, така и на наказващия орган относно естеството на вмененото на
санкционираното лице административно нарушение е изразена противоречиво и неясно.
Неясно остава дали в оспореното НП недекларирането на непогасената част от
получените/предоставените парични заеми се приравнява на деклариране на неверни данни
и обстоятелства, при все това, че първото се извършва чрез бездействие, а последното чрез
действие. Наред с това не става ясно какви неверни обстоятелства се твърди жалбоподателят
да е декларирал, както и в това ли е обвинен същият или пък в липсата на деклариране на
непогасената част от получените или пък от предоставените парични заеми. Волята на
административните органи следва да бъде ясно и прецизно изразена така, че да не се налага
извличане на нейното действително съдържание чрез тълкуване или анализ на приобщените
доказателства. При противоречиво и неясно описание на нарушението, съдържащо
едновременно твърдения за невярно деклариране и за липса на деклариране на изискуеми по
закон данни, както и посочване на правна квалификация, която не съответства на нито едно
от изброените, е ограничено правото на защита на жалбоподателя, което включва
възможността му да разбере в какво точно се изразява вмененото му административно
нарушение и кои точно са нарушените законни разпоредби. Това представлява съществено
процесуално нарушение на нормите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
което не може да бъде отстранено едва в хода на въззивното съдебно производство и
представлява основание за отмяна на обжалваното НП.
Налице е и още едно съществено процесуално нарушение, допуснато в предсъдебната фаза
на административнонаказателното производство, а именно неправилно посочване на датата
на извършване на административното нарушение. В АУАН и в НП е посочено, че датата на
извършване на нарушението е 02.05.2023 г., когато е изтекъл законоустановеният срок за
подаване на ГДД по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2022 г. Уточнено е, че тъй като в конкретния
случай последният срок, а именно 30.04.2022 г., както и 01.05.2023 г. са били неработни дни,
лицето е следвало да декларира предоставените парични средства до 02.05.2023 г., т.е.
първият работен ден. Неправилно обаче е прието, че датата на извършване на нарушението е
02.05.2023 г., защото това е последният ден, в който задълженото лице може да изпълни в
срок задължението си за подаване на ГДД с изискуемите данни, а щом това е така
административното нарушение не може да бъде осъществено на тази дата. Ето защо в
константната съдебна практика правилно се приема, че когато нарушението се извършва чрез
бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължение, което е следвало да бъде
изпълнено до определен срок, административното нарушение се счита за извършено на
датата, следваща тази, до която задължението би могло да бъде изпълнено. Поради това в
настоящия случай датата на твърдяното административно нарушение е 03.05.2023 г., а не
02.05.2023 г., както е прието в АНАН и НП. На посочената дата 02.05.2023 г.
жалбоподателят не е извършил нарушение, а все още е могъл да изпълни законовите си
задължения. Прецизното посочване на датата на извършване на нарушението е от значение
както за индивидуализацията на деянието, така и за преценката относно приложимите
4
давностни срокове по чл. 34 от ЗАНН, както и за приложимата абсолютна давност.
Неправилното определяне на датата на извършване на вмененото на жалбоподателя
административно нарушение е самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП.
За пълнота на изложението, по същество съдът намира, че по делото несъмнено се установи,
че жалбоподателят не е изпълнил задължението си в срок до 02.05.2023 г., вкл., да подаде
ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в която да декларира непогасената към 31.12.2022 г. част от
получения от ***., дружество, регистрирано в Кипър с per. № ***, паричен заем, която част
надхвърля 10 000 лева, а именно 150 000 /сто и петдесет хиляди/ евро, равняваща се на 293
374.50 лева /двеста деветдесет и три хиляди триста седемдесет и четири лева и петдесет
стотинки/ и на 03.05.2023 г. е осъществил от обективна страна състава на административно
нарушение по чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „в“, вр. чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ (а не, както неправилно е
квалифицирано в АУАН и НП – по чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „б“, вр. чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ).
Нарушението е извършено умишлено, с пряк умисъл – жалбоподателят е съзнавал, че е
получил от търговско дружество паричен заем в размер, съответстващ на 293 374.50 лева,
съзнавал е, че към 31.12.2022 г. непогасената част от получения заем надхвърля 10 000 лева
и не е декларирал това обстоятелство в законоустановения срок.
Въпреки това обаче с оглед извода на съда за допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения,
обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
При този изход на спора, с оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, е основателно искането
на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, каквото, видно от приложения на л. 55 от делото Договор за правна помощ,
е заплатено от жалбоподателя на адв. Л. П., в размер на 1000 лева, платени в брой. Съдът
като отчете това, че настоящото дело е с невисока фактическа и правна сложност и е
проведено само едно открито съдебно заседание с участието на защитника, намира, че
релевираното от процесуалния представител на АНО възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение се явява основателно. Ето защо, вземайки
предвид обаче и високия размер на наложеното административно наказание, съдът намира,
че претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до сумата от 1000
лева, която въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 765287-F759370/15.04.2024г., издадено от
заместник-директор на ТД на НАП – София, с което на основание чл. 80а, ал. 1 Закона за
данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) на Г. П. Г. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 29337, 45 (двадесет и девет хиляди триста
тридесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки) лева, за нарушение на чл. 50, ал. 1, т. 5,
б. “б“, вр. чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ.
5
ОСЪЖДА ТД на НАП – София да заплати на Г. П. Г., ЕГН **********, сумата от 1000
/хиляда/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по съдебното
производство
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. София в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6