РЕШЕНИЕ
№ 240
гр. Сливен, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20212230105128 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 557, ал.1, т.2, б.“А“, вр.чл.558
КЗ, вр.чл.45 ЗЗД .
Ищецът Гаранционен фонд твърди, че виновен за настъпилата
катастрофа на 26.07.2016 г., около 22:30 часа по път III 6607 км. 1+900 бил
ответникът, тъй като в тъмната част на денонощието не обезопасил и не
обозначил паркираният автомобил т.а. „МАН-26403 ДФ“ с ДКН ЕВ 0613 АМ,
като по този начин останал незабелязан от правомерно движещия се л.а.
„Рено Меган“ с ДК СН 8175 АК, като причинил ПТП. В нарушение на чл.490
КЗ ответникът управлявал автомобила без действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”. На основание чл. 557, ал. 1, т. 2 КЗ
ищецът заплатил на 03.04.2017 г. на собственика на увредения автомобил
обезщетение за настъпилите имуществени вреди в размер на 1660 лв. по щета
№ 110068/30.01.2017г. Въпреки изпратената до ответника покана същият не
погасил задълженията си.
Иска се от съда осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в
размер на 1660 лв., представляващо обезщетение по щета №
110068/30.01.2017 г., изплатено на увреденото от ПТП лице от ответника на
1
26.07.2016 г. при ПТП в по път III 6607 км. 1+900, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба 28.06.2021г. до окончателното
плащане на сумата.
Претендират се деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника.
Оспорва твърдението на ищеца, че получил покана за плащане на
задължението и не бил уведомен за изплащането на обезщетение на
собственика на увредения автомобил. Посочва, че ПТП настъпило единствено
поради поведението на увреденото лице, тъй като камионът му бил спрян,
поради авария по време на движение с габарити и аварийни светлини
принудително върху банкета на пътя, поради извънредно обстоятелство,
непосредствено преди инцидента и на прав участък, който бил с видимост от
няколко стотин метра. Твърди, че собственика на увреденото МПС се движел
със спътник и не видял нито светлините, нито светлоотразителните табели на
ремаркето отзад, поради което бил виновен за настъпване на ПТП.
Претендира съпричиняване на вредоносния резултат от увреденото лице в
размер на 90 %.
Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на насрещната страна.
Съдът след преценка доводите на страните и анализ на събраната
доказателствена съвкупност по делото прие за установено от фактическа
страна следното:
На 16.07.2016г. около 22:30ч. било реализирано ПТП на път III 6607км
1+900 в посока гр.Сливен с участието на две МПС. Товарен автомобил Ман
26.403 ДФ с рег.№ ***, с прикачено към него ремарке с рег.№ ЕВ 3081 ЕА с
водач ответникът С. Щ. В. не обозначил паркираното ППС в тъмната част на
денонощието, като по този начин останал незабелязан от движещия се по
пътното платно л.а Рено Меган с рег.№ ****, управлявано от С.А.К. от
гр.Сливен, който се блъснал в задната част на ремаркето и следствие на удара
причинил имуществени вреди – десен, преден калник, дясна врата, заден
десен калник. За реализираното ПТП бил съставен протокол за ПТП №
1641282 от полицейски орган.
На виновния водач и настоящ ответник било издадено НП № 16-0804-
2
001390/05.08.2016г., връчено на ответника срещу подпис на 12.09.2016г. и
влязло в законна сила на 20.09.2016г.
Тъй като ответникът шофирал без да има сключена задължителна
застраховка „ГО на автомобилистите“, наказателното постановление било
изпратено от ОД МВР Сливен на ищеца с писмо от 18.11.2016г., а увреденото
лице завело щета пред него на 27.01.2017г. Заведена била щета № 11
0068/30.01.2017г., респ. техническа експертиза и на 03.04.2017г. на
увреденото лице ищецът превел по банков път обезщетение в размер на 1660
лв.
На 19.09.2017г. ищецът поканил ответникът, чрез регресна покана да
заплати на ищеца заплатено обезщетение, ведно с ликвидационни разноски и
съпътстващи разходи. Не се установява поканата да е била връчена на
ответника.
В хода на процеса е допусната, назначена, изслушана и приета съдебна
авто-техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява
следния механизъм на ПТП:Лек автомобил Рено се движел в тъмната част на
денонощието по път III 6607 км. Движението се осъществявало в условията
на тъмнина при къси светлини на фаровете. В същия момент в дясната лента
бил паркиран товарен автомобил МАН, водачът на който не поставил
нужното обозначаване. Водачът на л.а. рено, поради движение с несъобразена
с видимостта пред автомобила скорост, допуснал удар между челната и дясна
странична част на автомобила, съответно в лявата задна част на товарния
автомобил МАН. При този удар били нанесени масивни увреждания в
областта на купето, повече изразени в дясната зона. Вещото лице посочва, че
от техническа гледна точка била налице причинно следствена връзка между
настъпилото ПТП и нанесените материални щети по автомобила.
Справедливата пазарна стойност на автомобил Рено била 2 492 лв., а
стойността на нанесената щета в размер на 2651,22 лв., включваща нови
части, труд и материали. Стойността на нанесената щета надхвърляла размера
на тоталната щета, която била 75% от справедливата пазарна стойност.
Стойността на тоталната щета била в размер на 1869,08 лв.
От техническа гледна точка водачът на товарен автомобил МАН имал
техническата възможност да направи необходимото обозначаване, чрез
поставяне на светлоотразителен триъгълник, като при поставянето му на 100-
3
150 м. зад автомобила, водачът на л.а. Рено би възприел опасността по-рано и
би предотвратил ПТП. Водачът на л.а. Рено също имал техническата
възможност да избегне ПТП, тъй като се е движил с технически несъобразена
скорост, съобразно зоната на видимост пред автомобила, при движение на
къси светлини на фаровете.
Исковата молба е депозирана в съда на 28.06.2021г.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от
събраните по делото писмени доказателства и писмено доказателствено
средство, които съдът кредитира изцяло като неоспорени от страните.
Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Предпоставките за възникване на задължение на Гаранционния фонд
(ГФ) за плащане на обезщетения по задължителна застраховка „ГО на
автомобилистите” са настъпване на ПТП, МПС, причинило процесното ПТП
обичайно се намира на територията на РБ, водачът да е виновен, да
съществуват изрично предвидени в КЗ пречки пострадалото лице да получи
пряко от застрахователя дължимото обезщетение, като най-често това са
причинени вреди от собственик или ползвател на МПС, който няма сключена
задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите и вреди, причинени от
неидентифицирано МПС или неизвестен извършител.
В случая е налице хипотезата на чл.557, ал.1, т.2, б.“А“ И чл.558 КЗ.
След изплащане на застрахователното обезщетение по задължителната
застраховка „ГО” на автомобилистите ГФ встъпва в правата на увреденото
лице до размера на платеното, вкл. и на направените разходи за определяне и
изплащане на обезщетението, какъвто е и настоящия казус, респ.предявеният
иск.
В настоящият процес безспорно се установи наличието на изброените
по-горе предпоставки, обуславящи вземането на ищеца ГФ спрямо ответника,
а именно настъпилото застрахователно събитие по вина на ответника, като
водач на МПС, за което към датата на ПТП не е имало налична и валидно
сключена задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите, както и
плащане на обезщетение за причинените на увреденото лице имуществени
вреди от страна на ищеца. Установи се по категоричен начин, че ищеца ГФ
изплатил обезщетение на увреденото лице по банков път в размер на
исковата сума, по заведената пред него щета.
4
Механизмът на ПТП, вината на ответника и причинно следствената
връзка между реализираното ПТП и нанесените имуществени щети се
доказаха, чрез протокол за ПТП, наказателно постановление, както и от
автотехническата експертиза. От последната обаче се установи и вина за
настъпилото ПТП от страна на водача на увреденото МПС л.а. Рено, поради
което съдът приема за основателно възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат, което определя на 50%.
Следователно претенцията се явява основателна до размер на 830 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 28.06.2021г. до окончателното
плащане, а над този размер до пълния предявен размер от 1660 лв. искът бива
отхвърлен, като неоснователен.
Предвид изхода на правния спор ответника следва да заплати на ищеца
деловодни разноски, съобразно уважената част на иска в размер на 183,20 лв.
Възражението на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар на
ищеца е неоснователно, тъй като такова не се претеднира сред разноските.
Сторените разноски от ищеца са в размер на 66,40 лв., платена държавна
такса и 300 лв. платен депозит за вещо лице.
Ответникът също има право на разноски, съобразно отхвърлената част на
иска, но не е представил доказателства за сторени разноски, поради което
съдът не следва да държи изричен диспозитив в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.558, вр. 557, ал.1, т.2, б.“А“ КЗ, вр. чл.45
ЗЗД С. Щ. В., ЕГН: ********** от с.**, общ.Сливен, ул.”**“ № ** ДА
ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София, ул.”Гр.Игнатиев” № 2, ет.4,
представляван заедно от изпълнителните директори Максим Колев и С.
Стоилков сума в размер на 830 лв. /осместотин и тридесет лева./,
представляваща изплатено обезщетение на увреденото лице за нанесени
вреди / десен, преден калник, дясна врата, заден десен калник /на л.а Рено
Меган с рег.№ СН 8175 АК, управлявано от Стоян Андреев Курдов от
гр.Сливен, следствие на ПТП на 16.07.2016г. около 22:30ч. на път III 6607км
1+900 в посока гр.Сливен, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като
5
ОТХВЪРЛЯ искът над уважения размер до пълния предявен размер от
1660 лв. /хилада шестстотин и шестдесет лева/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК С. Щ. В., ЕГН: ********** от
с.**, общ.Сливен, ул.”**“ № **ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД
гр.София, ул.”Гр.Игнатиев” № 2, представляван заедно от изпълнителните
директори Максим Колев и С. Стоилков сума в размер на 183,20 лв. ( сто
осемдесет и три лева и 0,20 ст.), деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6