№ 16223
гр. С., 29.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110100626 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „.....” ЕАД срещу Ю. Д. Д., като
наследник на починалия Д. Й. Д., и К. С. Д., с която са предявени обективно и
субективно съединени осъдителни искове с искане да се постанови решение, с което
да се осъдят ответниците да заплатят на ищцовото дружество сумите както следва:
1441,03 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.
05.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
изплащане на вземането, 332,81 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. –
06.12.2023 г., 23,77 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от
м. 11.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до изплащане на вземането и 6,61 лв. – мораторна лихва за периода от
15.06.2021 г. – 06.12.2023 г. върху главницата за услуга дялово разпределение, в
условията на разделна отговорност при квоти както следва:
- Ю. Д. Д. ½ - сумата от 720,51 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до изплащане на вземането, сумата от 166,41 лв. – лихва за
забава върху главното вземане за топлинна енергия, дължима за периода 15.09.2021 г.
– 06.12.2023 г., сумата от 11,89 лв., представляваща стойността на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от м. 11.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането, както и
сумата от 3,31 лв. – лихва за забава върху тази главница, дължима за периода
01.02.2021 г. – 06.12.2023 г.;
- К. С. Д. ½ - сумата от 720,50 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до изплащане на вземането, сумата от 166,40 лв. – лихва за
забава върху главното вземане за топлинна енергия, дължима за периода 15.09.2021 г.
– 06.12.2023 г., сумата от 11,88 лв., представляваща стойността на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от м. 11.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането, както и
1
сумата от 3,30 лв. – лихва за забава върху тази главница, дължима за периода
01.02.2021 г. – 06.12.2023 г.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответниците на адреса на топлоснабдения имот: гр. С., ж.к. ..., аб. № ..,
инсталация № ... за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са
престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Поддържа, че ответниците
като собственици на топлоснабдения имот, имат качеството на потребител на услугите
на ищеца съобразно наследствените квоти, а именно по 1/2. Сочи, че поради
неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите
към договора общи условия, последните са изпаднали в забава, с оглед на което и
претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че
съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава
върху това вземане. Претендира разноски.
Ответницата К. С. Д. не е депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Ответникът Ю. Д. в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба, чрез
назначения особен представител адв. С., с който оспорва предявените искове. Оспорва
ответникът да е бил клиент на ищеца за ТЕ през исковия период, съответно не е
потребител на ТЕ за исковия период, както не е бил неговият наследодател – Д. Й. Д.,
доколкото липсва молба-декларация, в която да е заявено, че желае да му бъде открита
партида на адреса. Поддържа ответникът да не е бил собственик на имота за исковия
период. Оспорва за процесния период да е имало сключен договор за топлинно
счетоводство, редовно проведено общо събрание на етажната собственост, по решение
на което да е избран топлинен счетоводител. Сочи, че не са налични доказателства за
публикуването на ОУ на ищеца от 2016 г., поради което счита, че същите не са
породили правни последици. Не се установява през исковия период до процесния имот
да е реално доставена топлинна енергия в претендирания размер. Излага доводи за
недължимост на процесните суми, поради погасяването им по давност. Оспорва на
ищеца да се дължи сумата за дялово разпределение. Поддържа лихви да не се дължат
изобщо, тъй като чл. 32 и чл. 33 от ОУ са неравноправни. Наред с горното заявява, че
липсват доказателства редовно посещение и отчитане на евентуално изразходваната
топлина енергия. При горните съображения моли за отхвърляне на предявените
искове. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „.....” ООД не взема становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и
становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификациячл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за
цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответника в забава.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
2
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни
за себе си последици.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обусловили спиране, респ. прекъсване течението на погасителната
давност за вземанията, предмет на делото.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота
по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/,
така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и
да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще
на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в
общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ/. С оглед на така установената законова
уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага
заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени –
собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица,
свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция като писмени
доказателства е представен - договор за продажба държавен недвижим имот от
19.01.1988 г., от който се установява, че Й. Д. Й. и Ц. Й. Й. придобиват собствеността
върху апартамент № 8, находящ се в гр. С., ж.к. Н. II част, в бл. ..... От приетите по
делото три удостоверения за наследници е видно, че наследници на починалите Й. Д.
Й. и Ц. Й. Й. са Д. Й. Д. (починал на 05.12.2022 г.), който от своя страна е наследен от
своя син ответника Ю. Д. Д. и С. Й. Д. (починал на 16.06.2012 г.) – наследен от своята
дъщеря ответницата К. С. Д..
По делото е представена и искова молба от 26.11.2012 г., с която К. Д. предявява
иск за делба срещу Д. Й. Д. на апартамент № 8, находящ се в гр. С., ж.к. Н. II част, в
бл. ...., по която е образувано гр. д. № 55891/2012 г. по описа на СРС. С влязло в сила
на 22.05.2015 г. решение № II-63-68/23.07.2014 г., постановено по гр.д. № 55891/2012 г.
съдът е поставил в дял на съделителя Д. Й. Д. на апартамент № 8, находящ се в гр. С.,
3
ж.к. Н. II част, в бл. ...., при условие, че в шестмесечен срок от датата на влизане в
сила Д. Д. заплати на К. Д. сумата 18875 лв. за уравнение на дяловете. По делото,
въпреки предоставената, не са ангажирани доказателства от страните горното решение
за възлагане да не е породило правните си последици, поради неизплащане на
уравнението, съответно имотът да е изнесен на публична продан, съгласно чл. 349, ал.
6 ГПК. Ето защо с оглед доказателствената съвкупност настоящият съдебен състав
приема, че собственик на процесния имот е единствено наследодателят на ответника
Ю. Д. - Д. Й. Д., починал преди предявяване на иска. Ищецът не е ангажирал други
доказателства, от които да се установява, че ответницата К. С. Д. е собственик на
процесния имот при твърдяната квота в съсобствеността – 1/2, поради което съдът
приема, че през процесния период последната не е била нито собственик, нито вещен
ползвател на процесния имот, съответно не е потребител на топлинна енергия,
доколкото не се установява и да е ползвала имота на друго основание и да е сключила
с ищеца договор за доставка на топлинна енергия, поради което и исковете за
заплащане цената на топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение по
отношение на К. Д. са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.
Страните по делото не са формирали спор, а и от събраните по делото писмени
доказателства, в т. ч. извлечение от сметка за аб. № .., съобщения към фактури и
неоспореното заключение на изслушаната по делото СТЕ се установява, че сградата в
режим на ЕС, находяща се на горния адрес през процесния период е била
топлоснабдена. Установено е, че на проведено общо събрание на етажните
собственици е взето решение да бъде сключен договор за услугата топлинно
счетоводство с „.....“ ООД.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника
и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила
на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява наследодателят на ответника Д. Д. да се
възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Противно на възраженията на ответника
Д. по делото са ангажирани доказателства за публикуването на относимите за исковия
период ОУ на ищеца във в. „М.“. В конкретния случай ответната страна не твърди, а и
не установява по делото по отношение на неговия наследодател да се прилагат
специални условия, договорени между страните, използвайки установения в закона
механизъм.
Следователно се налага извод, че между Д. Д. и ищеца през исковия период е
съществувало облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия, по силата на което за ищеца „.....” ЕАД е налице задължение да доставя в
топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща
нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение
№ 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС
е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от ДР
на Закона за защита на потребителите.
От служебно изисканата справка се установява, че в особената книга на съда за
периода 05.12.2022 г. – 16.01.2025 г. не се установява вписване на отказ от
наследството на Д. Й. Д. от страна на наследника му Ю. Д. Д..
Следователно от горните документи, които анализирани в съвкупност водят до
извода, че ответникът Ю. Д. се явява собственик на процесния недвижим имот на
4
основание наследствено правоприемство, като в тази връзка възражението на
последния, че не се установява наследодателят му да е собственик, респективно да е
бил в облигационни отношения с ищеца е неоснователно. В случая ищецът
претендира процесните вземания за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. от
ответника Д. в качеството му на наследник на Д. Й. Д., починал на 05.12.2022 г. От
горното съдът приема, че със смъртта на неговия баща ответникът придобива
качеството на негов наследник по закон, като съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН, като отговаря до
размера на своята наследствена част за задълженията на своя наследодател. С оглед на
горното настоящият състав приема, че като наследник по закон, на основание чл. 60,
ал. 1 ЗН Ю. Д. отговаря за задълженията на оставеното от своя баща Д. Д. наследство,
включително за цената на доставената в имота топлинна енергия.
Съобразно гореизложеното ответникът е пасивно легитимирани да отговаря за
задълженията на своя наследодател като потребител на топлинна енергия по силата на
закона за доставката на топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. към
ищцовото дружество. Ето защо неоснователни са възраженията на ответника Ю. Д.
относно притежаването на правото на собственост върху процесния топлоснабден
имот през исковия период, доколкото вземанията се претендират от последния не на
основание притежание на право на собственост, а в качеството му на наследник на
своя праводател през исковия период Д. Д., като с оглед диспозитивното начало,
доколкото ищецът претендира само ½ от вземането за имота от Ю. Д., то същата
следва да се разгледа така, както е заявена.
Въз основа на заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа
експертиза, както и представените от третото лице помагач документи във връзка с
отчитането на уредите в процесния имот, настоящата инстанция приема, че за
процесния период количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща
процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, се измерва и отчита от
общ топломер, отчитан по ел. път в началото на всеки месец. Дяловото разпределение
е осъществявано в съответствие с приложимата към процесния период нормативна
уредба. През исковия период в процесния имот е имало 3 броя радиатори, на които са
поставени ИРРО, 2 бр. щранг-лира, но не е имало узаконен водомер. Вещото лице е
констатирало, че дяловото разпределение през процесния период е извършвано от „Б.“
ООД на база реален нулев отчет на разпределителите, но доколкото на лирата не е
поставен ИРРО ТЕ за отопление имот е начислявана на база екстраполация по
максималния специфичен разход на сградата съгл.т.6.5 от приложението към чл.61,
ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1. Начисляване е ТЕ за отопление, ТЕ за подгряване на
вода на база двама потребители по 140 л/ден за един човек (поради липсата на
узаконен водомер), както и ТЕ, отдадена от сградната инсталация в съответствие с
нормативно установените правила на база отопляемия обем на имота /137 куб.м./.
След края на всеки отоплителен сезон е извършвано изравняване и са съставяни
изравнителни сметки. За процесния период задължението за имота възлиза на сумата
1521 лв. В посочената сума не са включени суми по изравнявания, корекции и
просрочени задължения за предходни периоди, не са включени стойностите по
фактури за цена на услугата за дялово разпределение. Вещото лице не е констатирало
отклонения от нормативните изисквания за начисляване на ТЕ за периода. Вещото
лице е посочило, че през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца
технологични разходи. Общият топломер е преминавал редовни метрологични
проверки, с оглед което и съдът приема, че през процесния период същият е бил годно
средство за търговско измерване на преминаващата през същия ТЕ.
Съдът кредитира заключението на СТЕ като обективно, компетентно и
непротиворечащо на ангажираните по делото доказателства в това число и от третото
лице-помагач – изравнителна сметка и формуляр за отчет за периода 05.2020-04.2021г.,
съгласно които показанията на монтираните уреди на отоплителните тела са нулеви,
начислявана е ТЕ за сградна инсталация на база отопляем обем на имота, респективно
5
ТЕ за отопление от 2 бр. щранг-лира и ТЕ за подгряване на вода – без водомер за две
лица.
Не се твърди, а и не се установява по делото ответникът да е извършил други
плащания през исковия период.
По възражението за погасяване на главното вземане за ТЕ по давност:
Предвид горния извод на съда за дължимост на вземането за цена на доставена
топлинна енергия следва да бъде разгледано своевременно въведеното от ответника
Ю. Д. в срока по чл. 131 ГПК възражение по чл. 120 ЗЗД за изтекла погасителна
давност по отношение на част от претендираните от ищеца с исковата молба вземания.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна
енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени,
известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж.
Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между
страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ, и имат
съществения елемент на периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД –
предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на
същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия.
Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на
доставената на потребителите топлинна енергия съдът, и при зачитане на тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги
определят като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б "в" ЗЗД,
предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма
кратка тригодишна давност.
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако
е уговорено, че то става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в
който вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната
давност по начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага да
се свързва с обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по
правоотношението. Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да
възникне отговорността на длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от
който момент започва да тече погасителната давност. Ищецът е депозирал исковата
молба на 02.01.2024 г., като с оглед на горните съображения погасени по давност са
всички вземания на ищеца станали изискуеми преди 02.01.2021 г. Погасени по давност
са вземанията за периода до м.10.2020 г. вкл., доколкото последното е станало
изискуемо на 15.12.2020 г. Следователно необхванати от погасителната давност се
явяват задълженията, чиято изискуемост е настъпила, респ., които са възникнали след
02.01.2021 г., т.е. вземанията за периода от 11.2020 г. насетне.
Предвид горното съдът приема, че погасени по давност са вземанията за периода
05.2020г.-10.2020 г., поради което погасена по давност се явява сумата от 550,85 лв.,
съответно непогасена по давност, съгласно заключението на СТЕ е в размер на 890,18
лв. за периода от 01.11.2020г. до 30.04.2021г. за целия имот. Следователно искът за
главница за потребена ТЕ по отношение на ответника Ю. Д. (за ½ част) следва да се
уважи за сумата от 445,09 лв. и да се отхвърли за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 720,51 лв. и за периода м.05.2020 г. – м.10.2020 г. вкл., поради
погасяване на вземането по давност в тази част.
По претенцията за цена на услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
събраните в хода на производството доказателства и заключението на СТЕ е
установено, че услугата е извършвана през процесния период от „.....“ ООД (предишно
6
наименование „Б.“ ООД“, следователно и се дължи заплащане на нейната стойност.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите условия,
приети по делото като доказателство, като според чл. 36, ал.2 от същите условия редът
и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача,
съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22
от ОУ услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача – „.....“ ЕАД, от което
следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово
разпределение за процесния период.
От приетите по делото Договор от 14.09.2002г., така и от Протокола от проведено
ОС на ЕС от 31.08.2022г., се установява, че е проведено ОС на ЕС за имотите в
сградата на ЕС за извършване на монтаж на индивидуални топлинни разпределители и
е сключен на договор за услугата „дялово разпределение“ с ТЛП. Не е спорно по
делото, че имотът се намира в сграда етажна собственост, а съгласно разпоредбата на
чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост, се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно
или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Етажната
собственост по местонахождението на процесния имот е сключила договор с „Б.” ООД
за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода. Не се твърди и не се
представят доказателства взетото от общото събрание решение да е оспорено по
надлежния законов ред, поради което същото е влязло в сила. Съдът намира за
неоснователно възражението, че не е налице облигационна връзка между етажната
собственост и „.....“ ООД, доколкото се касае в случая за едно и също юридическо
лице, с един и същ ЕИК ......, с променено наименование, каквото между впрочем се
установи и в настоящото производство, а именно, че „Б.“ ООД и преименовано на
„.....“ ООД. Не се твърди, нито се доказва решението на общото събрание да е било
атакувано от наследодателя на ответника по реда на ПУРНЕС /отм., но действащ към
момента на вземане на решението/. Ето защо, съдът намира, че това решение обвързва
всички етажни собственици, вкл. и ответника предвид установеното титулярство на
право на собственост върху самостоятелен обект в сграда в режим на етажна
собственост през исковия период. В случая, касае се за сделка – решение на общност
от субекти – етажни собственици, което е взето на проведено общо събрание,
осъществено по определен в закона ред и които решения имат действие по отношение
на всички субекти в общността, вкл. и ответника. Нещо повече, по делото се
установява, че за процесния период дяловото разпределение в сградата – етажна
собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач – „Б.“ ООД (сега „.....“
ООД), като видно от приетите и неоспорени документи за връчване на изравнителни
сметки и формуляр за отчет страните са изпълнявали поетите по договора задължения,
като потребителите са допускали представителите на третото лице – помагач за
отчитане до адреса, с което фактически са потвърдили обвързаността си от договора за
топлинно счетоводство и след изтичане на уговорения в него срок.
В отношенията между страните са приложими общите условия, приети по делото
като доказателство, като според тези условия редът и начинът на заплащане на
услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение. Доколкото съдът достигна до извод, че
страните са били обвързани от договорно правоотношение през периода, а от
доказателствата по делото и заключението на СТЕ е установено, че услугата е
7
извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е дължима на ищеца. Ето защо
и този иск е доказан по основание. Нормата на чл. 36, ал. 2 ОУ на ищеца от 2016 г.
предвижда обявяване по подходящ начин на клиентите на реда и начина на заплащане
на услугата дялово разпределение, предвид на което съдът приема, че давността за
тези вземания тече от възникването им, т. е. от фактурирането. В случая се претендира
вземане за периода м.11.2020г.-м.04.2022г., а съгласно представената от ищеца справка
на л. 21 от делото дължими са вземания за периода 31.07.2021-04.2022 г. в общ размер
на 23,77 лв., като с оглед горните съображения вземането на ищеца за дялово
разпределение не е погасено по давност.
Предвид горното искът за главница за дялово разпределение по отношение на
ответника Ю. Д. следва да се уважи изцяло за сумата от 11,89 лв.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца, доколкото падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода
страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая
такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Ищецът претендира лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от
ответника Д. сумата 166,41 лв. за периода 15.09.2021 г. – 06.12.2023 г. Съдът като
съобрази, уважената част от главницата, момента на изпадане в забава за заплащане на
задължението по тази изравнителна сметки /15.09.2022 г./ и крайната дата, до която
лихва за забава се претендира, с помощта на онлайн калкулатор изчисли на основание
на чл. 162 ГПК, че лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на
сумата от 445,09 лв. и за периода 15.09.2021 г. – 06.12.2023 г. възлиза общо на сумата
от 64,07 лв., до която сума искът за лихва върху главницата за топлинна енергия
следва да се уважи и да се отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен
размер от 166,41 лв.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение
на ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от
дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна
и следва да бъде отхвърлена за пълния й размер, претендиран от всеки от ответниците.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК ищецът претендира разноски в
8
производството за държавна такса, депозит за вещо лице, за такса за издаване на СУ и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв., възлизащи общо на
860 лв., т.е. по ½ за всеки от ответниците, а по отношение на ответника Ю. Д.
претендира и възнаграждение за особен представител в размер на 300 лв. Доколкото
исковете срещу К. Д. са изцяло отхвърлени на ищеца не следва да бъдат присъждани
разноски.
По отношение на предявените срещу Ю. Д. искове съдът намира, че на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на общо на 421,64 лв., съразмерно уважената
част от исковете за държавна такса, депозит за вещо лице, за такса за издаване на СУ и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв., както и за
възнаграждение за особен представител, които следва да бъдат възложени в тежест на
ответника Ю. Д. Д..
Ответникът К. Д. също има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но
доколкото не е направила искане в този смисъл, съдът не следва да присъжда разноски.
Ответникът Ю. Д. също има право на разноски съобразно отхвърлената част от
исковете, но доколкото не е сторил такива, тъй като е бил представляван от назначен
особен представител, такива не му се следват.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ю. Д. Д., ЕГН ********** да заплати на „.....” ЕАД, ЕИК ***** на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД
сумата от 445,09 лв., представляваща цена на потребена топлинна енергия за
топлоснабден имот – ап. 8, находящ се в гр. С., ж.к. „Н. 2“ бл. ...., аб. № .. за периода
от м.11.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
изплащане на вземането, сумата 64,07 лв. – лихва за забава върху главното вземане за
топлинна енергия, дължима за периода 15.09.2021 г. – 06.12.2023 г., сумата от 11,89
лв., представляваща стойността на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от м. 11.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ за заплащане цената на топлинна енергия над сумата от 445,09
лв. до пълния предявен размер от 720,41 лв. и за периода от м.05.2020г. до м.10.2020 г.
като погасен по давност, както и исковете по чл. 86 ЗЗД за сумата над 64,07 лв. до
пълния предявен размер от 166,41 лв., представляваща лихва за забава, начислена
върху вземането за топлинна енергия и за сумата от 3,31 лв., представляваща лихва за
забава, начислена върху вземането за дялово разпределение за периода от 01.02.2021г.
до 06.12.2023г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.....” ЕАД, ЕИК ***** срещу К. С. Д., ЕГН
********** искова с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл.
139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 720,50 лв., представляваща цена на потребена
топлинна енергия за топлоснабден имот – ап. 8, находящ се в гр. С., ж.к. „Н. 2“ бл. ....,
аб. № .., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на
вземането, сумата от 166,40 лв. – лихва за забава върху главното вземане за топлинна
енергия, дължима за периода 15.09.2021 г. – 06.12.2023 г., сумата от 11,88 лв.,
представляваща стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от м. 11.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до изплащане на вземането, както и сумата от 3,30 лв. – лихва за забава върху
тази главница, дължима за периода 01.02.2021 г. – 06.12.2023 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Ю. Д. Д., ЕГН ********** да заплати на „.....“ ЕАД, ЕИК ***** на
основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК сумата от 421,64 лв.- разноски в производството.
9
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „.....“ ООД на
страната на ищеца „.....“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10