№ 3025
гр. София, 19.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110168390 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Г. А. Н. срещу „фирма” ООД.
Ищецът твърди, че на 19.04.2023г. с ответника сключили договор за
потребителски кредит № ********* за сумата от 1500лв. В договора било предвидено,
че потребителят ще се ползва от услугата „динамично плащане“, за която дължи
възнаграждение от 820,04лв., платимо заедно с месечните погасителни вноски.
Ищецът поддържа, че клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора е неравноправна и
нищожна, тъй като потребителят се задължава да плати сума за услуга, която не е
извършена, а не била индивидуално уговорена. Счита, че същата е нищожна и поради
противоречие с добрите нрави, тъй като води единствено до оскъпяване на кредита и
допълнителна печалба. Освен това, били нарушение чл. 10а, ал. 2 и чл. 19, ал.4 от ЗПК.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора е нищожна.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който счита, че клаузата не накърнява добрите нрави и била резултат от доброволно
договаряне между страните. Отрича тази сума да представлява скрита възнаградителна
лихва и чрез дължимостта и да се заобикалят правилата на ЗПК.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Предявен за разглеждане е установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване:
сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание на
оспорените клаузи, които противоречат на императивни материалноправни разпоредби
и на добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже: валидно обвързващи страните договорни
клаузи или индивидуалното им уговаряне, за което не сочи доказателства.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно, че между тях е
сключен процесният договор за заем със соченото съдържание.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за задължаване на ответника да
представи договора по делото.
1
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.02.2024г.
от 9:50ч., за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в 1-седмичен срок да представи заверен по реда на чл.
183 ГПК препис от сключения между страните договор за потребителски кредит №
*********/19.04.2023г. При неизпълнение, съдът ще приложи последиците на чл. 161
ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2