№ 400
гр. Русе, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в заседание при закрити врати на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Магардичиян
при участието на секретаря Ирена И.
в присъствието на прокурора И. Й. Г.
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело №
20244500101019 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.336 и сл ГПК вр чл.5 ЗЛС.
Ищцата Н. Г. М. твърди, че е майка и личен асистент на С. Б. М., който
през 1992г бил нападнат от неизвестни лица и пребит с метална тръба.
Вследствие на този побой той получил няколко последователно
инсулта/мозъчни инфаркта/ и започнал да получава епилептични припадъци
със загуба на съзнание. Провеждано му е лечение неколкократно в
неврологични отделения на различни лечебни заведения. Имал и
неколкократни опити за самоубийство. Психичното му състояние се
влошавало, ставал все по-раздразнителен и конфликтен, а след смъртта на
баща му през 2006г започнал да агресира спрямо нея. През 2008г пуснала
жалба в прокуратурата, в резултат на което бил настанен в психиатрично
отделение за принудително лечение.Твърди, че през 2013г се запознал с жена,
която го посещавала за по два дни когато си вземе пенсията. Носела му
алкохол и ответникът развил цироза на черния дроб. Твърди, че опитите му да
го вразуми завършвали с крясъци и побой, била изнудвана за пари от
ответника. От него разбрала, че е получил голяма сума пари която е изхарчил.
Разбрала, че е изтеглил и кредит за сумата от 20 000лв. Твръди,у че
понастоящем състоянието му е свързано с употреба на алкохол ведно с
лекарствата му, припадъци, агресия, неконтролируеми действия. С експертно
решение на ТЕЛК № 90773 от 25.04.2024г е преосвидетелстват с 100%
инвалидност със заболяване от 23.06.1999г с водеща диагноза „органично
разстройство на личността. Психичен статус- психоорганичен синдром,
състояние след черепномозъчна травма и няколко исхимично мозъчни
инсулта.Симптомна епилепсия- големи епи припадъци със загуба на
съзнание“. Твърди, че ответникът е с нисък фрустрационен праг, не успява да
конпролира поведението си. Емоционално лабилен, при фрустрация реагира с
физическа агресия. С нисък самоконтрол и повишена импулсивност. При
отхвърляне и провокация е склонен да реагира с вербална и физическа
1
агресия или друго социално неприемлИ. поведение. Твърди, че е в състояние
да разбира винаги действията си и да свързва с тях обичайните им правни
последици, както и да извършва осъзнати действия в свой интерес, като често
същите са под диктовка на трети лица. Твърди, че в ежедневието си се нуждае
от непрекъсната подкрепа и контрол, не е в състояние да се грижи за своите
работи и ръководи делата си зряло, поради което иска от съда да постави
ответника под запрещение като съда определи степен на същото. Претендира
разноските по делото.
Ответникът С. Б. М. в писмен отговор по реда и в срока по чл.131 ГПК
счита, че искането е допустимо, но неоснователно. Признава обстоятелството,
че ищцата е негова майка, както и че е назначена по трудов договор като негов
личен асистент. Признава факта, че през 1992г му бил нанесен побой с
метални тръби, вследствие на което получил органично разстройство на
личността, впоследствие мозъчни инсулти и впоследствие и епилепсия като
към настоящия момент е инвалид с 100% инвалидност с чужда помощ.
Твърди, че е наясно със здравословното си състояние и винаги е полагал
сериозни усилия да се справи с положението. Към приема на лекарства бил
изключително стриктен и ги взима точно както са му предписани, тъй като
лекарствата му помагат и страданията му са напълно овладяни. В състояние е
да се справя с ежедневните си задължения. Понякога изпитвал затруднение
като имал слабост в краката и ръцете и не винаги можел да си приготви
храната и лекарствата, но за това му помагала майка му. . Твърди, че когато
майка му не можела, той е готвил и е почиствал жилището си. Можел да
пазаруване, да си преценява финансите, да си направи разчетите и да се
справи, макар и трудно, с всичките си задължения. За дрехите и личните си
нужди се грижел и справял сам. Твърди, че се е случвало да имат конфликти с
майка му, но тя била основания му дразнител. Никога не и е нанасял побой, не
е проявявал агресия спрямо нея, не и е крещял и обиждал, не и е искал пари, а
по-скоро обратното- тя му иска пари постоянно. Имало е случаи в който майка
му да направи скандал без каквото и да е предизвикателство от негова страда,
да започне на чука по съседни врати и да крещи, че я е набил. Твърди, че
майка му е много хаотична по отношение на парите си и много често се налага
той да й помага. Относно изтегления кредит, описан в исковата молба, той е
изтеглен не само със знанието и със съгласието на майка му, но и по нейно
настояване. Навсякъде в банките бил придружаван от нея. Кредита изтеглили,
за да направят ремонт на апартамента и да остъклят терасата му. Твърди, че го
погасява редовно. Твърди, че майка му е сприхава и раздразнителна, по всяко
време и по всеки начин се опитва да наложи волята си и го командва. Не
одобрява връзката му с жената, с която се познала от много години и с която
има великолепно разбирателства. Майка му не одобрявала всичките му
контакти, колкото и да са ограничени. Твърди, че живее изолирано, но има
занимания, които му доставят удоволствие, четял, бил информиран. Паметта
му била абсолютно съхранена. Изложеното в исковата молба относно жената,
с която имал връзка не отговаряло на истината. Опити за самоубийство не бил
правил през последните 30 години. Твърди, че към настоящия момент е
напълно в състояние да разбира и да ръководи действията и постъпките си, да
се грижи адекватно за здравето си и да се справя с всичките си проблеми,
поради което счита че не следва да бъде поставян по каквото и да било
запрещение. Претендира разноските по делото.
Русенска Окръжна прокуратура в съдебно заседание чрез прокурор И. Г.
изразява становище, че от събраните по делото доказателства и заключението
2
на съдебнопсихиатричната експертиза, може да се направи преценката, че са
налице медицинските предпоставки на чл.5 от ЗЛС, но по делото не е
доказано, че ответникът не може да се грижи сам за своите работи, поради
което счита,че искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Н. Г. Я. е майка на С. Б. М., вид от представеното по делото
удостоверение за раждане от 18.11.2024г на Община-Русе, издадено въз
основа на акт за раждане № 1768 от 11.09.1967г на същата община.
Съгласно Експертно решение № 90773 от заседание № 82 от 25.04.2024г
на ТЕЛК С. Б. М. е с определена 100% трудова неработоспособност с чужда
помощ, считана от 23.08.1999г като същата е определена пожизнено. Според
експертното решение същият е с диагноза „ органично разстройство на
личността“ и придружаващо заболяване „други уточнение форми на
епилепсия“. Според експертизата същият е с прихоорганичен синдром,
състояние след черепно мозъчна травма и няколко исхемични мозъчни
инсулта; симптомна епилепсия- големи епи припадъци със загуба на съзнание;
емоционално-лабилен с нисък фрустрационен праг. Волево- хипобуличен
мисловен процес- вискозен, обстоятелствен. Фиксиран към соматичните
страдания. Критичен към психическото си страдание. Към момента на
експертното решение не е имало данни за психотичната продукция. Цялостно
влошено личностно и социално функциониране.
Според свидетелство за удостоверяване на психично здраве № 011593 –
165 / 13.01.2025г издадено от „Център за психично здраве-Русе“ЕООД-Русе С.
М. не се води на учет и към момента на издаване на документа е в ремисия и
провежда лечение-психотропна терапия. Според амбулаторен лист, издаден от
д-р М. Б. на 19.12.2024г М. е с диагноза „параноидна шизофрения.
Локализирана/фокална/ / парциална/ идиопатична епилепсия и епилиптични
синдроми с тонично-клонични припадъци с фокално начало“. Провежда му се
терапия с треникта“ и според амбулаторния лист е във фаза на
медикаментозно повлияване. Представени са амбулаторни листи, издадени от
д-р М. Б. за извършени прегледи на М. в периода от 15.06.2020 до 11.02.2025г
за извършваното поддържащо лечение с треникта. В документите е вписано,
че се отчита добър терапевтичен ефект от лечението.
Д-р Б. е разпитана по делото в качеството й на свидетел и същата
установява, че от 20 години познава С. М., тъй като от тогава е негов лекуващ
лекар. М. страда от няколко заболявания като след прекаран мозъчен инцидент
отключва психични поведенчески отклонения, които налагат лечение от
психиатър. Същият имал двойна диагноза- органично разстройство на
личността и параноидна шизофрения. След преживения мозъчен инцидент,
който свидетелката не си спомня, но мисли, че е било инсулт, М. имал
поведенчески промени, които налагали интензивно лечение. След овладяване
на острото състояние, той преминал изключително и само на амбулаторно
лечение, т.е посещавал психиатричния кабинет и не се налага болнично,
стационарно лечение в психиатрична институция. Това било от около 20
години. В началото посещенията му били по-чести, тъй като такава била
терапията на лечението му. Първоначално посещавал кабинета й ежемесечно,
тъй като се поставяла инжекция с удължено действие, а от около 3-4 години
или повече, е на дългодействащо лечение като му се поставя инжекция през
три месеца в годината. Д-р Бранкова заявява, че лично поставя инжекциите на
3
М., тъй като такава и е практиката, за да може да контролира динамиката на
терапевтичните процеси и да контролира състоянието на пациента. Друго
лечение на психичните му проблеми не се провежда. Терапевтичното лечение,
което му провежда свидетелката от няколко години, е най-модерното и най-
сигурното като терапевтичен резултат. Това според свидетелката означава, че
прилагането на дългодействащите антипсихотици означава сигурен прием на
медикамента, тъй като се поставя от лекуващия психиатър. Второ означава
поддържането на трайна наличност на концентрация на медикамента в
организма на пациента от дата на апликация до следваща дата на апликация,
което гарантира, че ще се постигне или пълна ремисия или частична такава.
Пълна ремисия означава липса на симптоми,т.е пациента се намира в
състояние на медикаментозна ремисия. Частична ремисия отзначава, че когато
има въздействие на външни фактори като напрежение, стрес, както и под
въздействие на друго соматично страдание като телесно страдание, употреба
на наркотични вещества или алкохол, могат да доведат до периоди на
влошаване, което да наложи временно да се добави някакво лекарство към
този дългодействащ антихсихотик. Свидетелката твърди, че при М. не й се е
налагало да прави такова допълнително лечение, тъй като от семейната му
среда не е имала обратна връзка, че има някакъв проблем. Когато М. ходел в
кабинета й, първо се обажда да си запише част, след това докато се поставя
лекарството имат 20 минути време, в което разговарят и тя не е забелязала той
да има проблеми. Нямала е и обратна връзка от семейството му за наличие на
такива проблеми. Според свидетелката пациенти, при които има добър ход на
терапевтичния контрол се наблюдава благоприятно развитие, те са
функциониращи като всички останали хора, част от тях ходят и на работа.
Свидетелката знае, че М. провежда лечение за другите си заболявания, които
нямат нищо общо с психичните му проблеми. Според свидетелката М. има
съзнание за болест, дори понякога това било повишено съзнание. Твърди, че
не е забелязала при него слабоумие или някакво друго отклонение.
Свидетелката сочи, че работи по график, които не винаги може да бъде спазен,
а М. винаги си спазва реда и е спокоен докато дойде неговият ред.
Впечатленията й са, че той е много отговорен към заболяванията си и към
провежданото лечение. Той бил стриктен в лечението си до педантичност.
Напълно наясно е какви лекарства взема и ги следи. Сам си следи датите за
издаване на протокол, датата на изтичане на протокола, за да се издаде нов
така, че да няма „луфт“ между две апликации, следи и датите, на които следва
да бъдат поставени инжекциите. Неведнъж и е искал да му издаде
направление за прегледи при други специалисти, спомня си, че му е издавала
такова за преглед при уролог. Според свидетелката при М. са запазени
когнитивните му функции, уменията му за справяне с обичайните битови
дейности. От наблюденията си върху М. свидетелката счита, че същият е
интроверт. Свидетелката не знае как се справя по отношение на финансите му.
Свидетелката знае, че има хоби и шие гоблени, което за човек с психично
заболяване показва, че контролира емоциите си. М. страдал и от
симптоматична епилепсия, която е вследствие на органичните травми и
инсулта. Тази епилепсия се наблюдава от невролог, с който свидетелката
контактува. Според свидетелката, всяка проява на стрес в жИ.та може да
предизвика епилептичен припадък като самата епилепсия не пречи на
възможността да се вземат решения. Свидетелката заявява, че докато му
поставя инжекцията с М., тъй като и е дългогодишен пациент, а и тя има над
30 терапевтичен опит, разговарят за ежедневието му. Той и обяснявал за
4
гоблените, които шие. Свидетелката знае, че в един период от време се грижел
и за майка си. Свидетелката не е запозната той да има проблем с алкохола или
да е пристрастен към хазарт. Св.Б. е виждала майката на М., тъй като два или
три пъти е изчаквала сина си в чакалнята, но не се е обръщала към нея с
забележка относно неговото състояние, в това число за проява на агресия от
негова страна, за възбуда или разрушително поведение. Това е било в периода
преди 2019г. От М. свидетелката знае, че той не се чувства добре, тъй като има
напрежение в отношенията с майка му, но не е влизал в конкретика. От М.
знае, че има приятелка, която няколко пъти го е придружавала. Според
свидетелката е насочвала М. към лечение в Център за психично здраве,
защото за да се яви на ТЕЛК, се изисквало експертиза от болнично заведение-
дневен стационар.
Св.Б. Й., който е племенник на М. и внук на ищцата, твърди, че знае, че
вуйчо му има заболявания, сред които и епилепсия, както и психично
разстройство. Само баба му полага грижи за него, който включват, че го води
на лекари, готви му, чисти му. Страните не живеят заедно, но апартаментите
им са съседни. Свидетелят знае, че баба му подпомага вуйчо му финансово,
тъй като той казвал, че парите не му стигат. Доходите им са от пенсиите, които
получават. Според свидетеля състоянието на вуйчо му е влошено в сравнение
с минали години. Външният му вид е променен и физическото му състояние е
по-зле от преди. Накуцвал, като се движел залитал леко. Разказвали са му, че
вуйчо му е получавал епилептични припадъци, дори и в градския транспорт и
си е гълтал езика. Свидетелят заявява, че с баба си общува по-често като се
чуват всяка седмица, а с вуйчо си по-рядко. Според свидетелят вуйчо му от
дете е свикнал друг да се грижи за ежедневието му – готвене, чистене, пране
затова не знае дали може сам да се грижи за себе си. Знае, че преди години
вуйчо му е имал опит за самоубийство и затова не може да контролира
свиването на пръстите си. Според свидетелят когато е ходил в дома на вуйчо
си, за да му поправя нещо, М. му е давал алкохол в знак на благодарност.
Свидетелят твърди, че е виждал в апартамента му полупразни и празни
шишета. Твърди, че го е виждал в състояние след употреба на алкохол, тъй
като от дъха му личало че е употребил алкохол, но е силно казано да е бил
пиян. От баща си и други роднини разбрал, че на вуйчо му му трябват пари,
защото е задлъжнял, както и че е чувал за хазартни игри. Свидетелят знае, че
отношението между баба му и вуйчо му е силно враждебно като твърди, че
баба му преди се е оплаквала от вербална и физическа агресия от страна на
вуйчо му към нея, но вече търсела помощ в смисъл, че го молела да оправи
нещо, което вуйчо му е потрошил в тях. В началото на тази година свидетелят
е виждал синини по баба му и тя му споделила, че при опит да говори с М. той
и е посегнал. Според свидетелят баба му е дружелюбна към сина си.
Свидетелят е чувал, че вуйчо му си има приятелка, но не я е виждал.
Свидетелят сочи, че в последните две години е ходил на повече от 10 пъти в
дома на вуйчо си, както и че счупените неща са били в дома на баба му.
Свидетелят е виждал вуйчо си в дома на баба си. Според св.Й. когато вуйчо му
е употребил алкохол завалвал думите и трудно се изказвал, а когато не е пил
говорът му е ясен. Свидетелят смята, че „ вуйчо му не е много добре с акъла“,
защото преди като комуникирал с него не се различавал от нормален човек, а
сега като водили разговор, тъй рязко можел да премине на друга тема. Като
пример соча, че в когато в началото на годината отишъл в дома му да му
оправя бойлера и разговаряли за това, а изведнъж вуйчо му започнал да
говори за баба му с враждебна нотка за това, че не е почистила, а ставало дума
5
за фас на земята. Според свидетеля баба му може да стане конфликтна, ако
иска и в зависимо от това дали е провокирана. Според свидетелят вуйчо му
реагира остро на критика и лесно се ядосвал и ставала агресивен. Пред
свидетелят е ритал армираните стъкла, който били на терасата и дори ги бил
счупил. Освен комуникация между баба му и вуйчо му за това какво ще яде и
друго подобно, Й. не е бил свидетел на друга комуникация между тях. Според
свидетеля се вижда, че отношенията между тях са обтегнати и това било
защото вуйчо му очаквал, това което каже и искал да се случи на момента.
Според В. С., която е приятелка на М. от десет години, през м.май тази
година той получил лек инсулт и сам си викнал бърза помощ. Отказал да
остане в болница, защото нямало кой да му носи храна. Тя уточнява, че не
живее заедно с М., живее в с.Зафирово, Силистренско. Преди се виждали в
месеца един път, а от около два месеца преди разпита й започнали да се
виждат по-често- три-четири пъти в месеца, а когато получил инсулта през
м.май тя останала при него 10 дни.Тя го водила на лекар, защото му се
схванала ръката и му били две инжекции. Свидетелката твърди, че преди
разговаряла с майката на С. М., но сега тя не искала да общува с нея, защото
не я иска. Ищцата не е казвала това на свидетелката, но го е казвала на сина
си. Когато тя била в дома му, нито майка му идвала в неговия апартамент,
нито той ходел в нейния. Според свидетелката С. М. сам си пазарува, перял се,
но майка му простира, защото той не може да направи това заради главата му.
Не си готви, защото не може. Когато свидетелката идвала при него му носела
храна- три-четири манджи, а иначе майка му му готви. Според свидетелката
няма приятели, защото е болен. Знае, че получава епилептични припадъци,
дори в деня на съдебното заседание също е припаднал. Свидетелката заявява,
че постоянно говорят с него по телефона и тя е чувала как майка му „му вика,
кряка и иска нейното да бъде“, „това да не бъде и или това да бъде“, както и
да не пие. Според свидетелката той пие бира или вино, но в малки количества.
Пиел в чашка от 100мл, тъй като той пиел много хапчета и се съобразявал с
това. Според свидетелката той не употребявал алкохол всеки ден. Ако пиел
нямало да може да шие гоблени, а той шиел непрекъснато, дори и през нощта
и имал 45 гоблена. Свидетелката заявява, че му е носила туби с алкохол 5
литра, но тя стояла пълна и когато дойдел някой да му закачи готовите
гоблени пълнел шише от 0.500 литра и давал. Свидетелката не е виждала С.
пиян. Според нея майка му не се грижи добре за него. Когато му дойдела на
гости виждала, че в хладилника има сготвено от майка му, но то било само ако
той и кажел. Свидетелката заявява, че идвала в Русе когато С. си купувал
лекарствата и той я молел да му ги подреди в кутийките за цял месец напред.
Преди той го е правил, но сега се страхувал да не обърка. Досега не се било
случвало да обърка някое лекарство въпреки, че пиел по 16-17 на ден. Ходел
редовно на лекар и му правели различни изследвания. Бил наясно с болестите
си и си следял редовно. Ако нещо не било добре, веднага отивал на лекар.
Според свидетелката той разсъждава, преценява, следи новините, чете новини
на телефона си и е наясно с всичко. Свидетелката знае, че той и майка му се
карат заради завещанието, което е направил в полза на свидетелката- той и
завещал апартамента си преди две години. От тогава и майка му спряла да
общува със свидетелката. От както миналата година племенника му му
оправил бойлера, двамата не са контактували и той не е ходил в апартамента
на М..
По делото е разпитана и св.Л. К., която е сестра на ищцата. Знае, че
племенникът й боледува от шизофрения и раздвоение на личността от 32
6
години. През този период от време майка му се грижи за него. Болестта му
прогресирала през годините като получавал епилептични припадъци. Заявява,
е ходи в дома на сестра си един-два пъти в месеца, но не ходи в дома на М.,
защото той не я харесвал, защото му казвала да слуша майка си. Сестра й й
казвала, че всеки ден пие уиски, бира, вино, но свидетелката не знае в какво
количество. Пак от нея знае, че имал постоянно алкохол в дома си.
Свидетелката е влизала в дома на М. когато той не бил там- може би два или
три пъти и била виждала алкохол, кафета, цигари. Лятото на миналата година
последно е влизала в апартамента му. Обяснява, че влизала в апартамента му,
за да разгледа гоблените му, защото ги харесвала. Видяла, че той не си миел
чашите. Майка му почиствала апартамента, почиствала му и тоалетните. От
сестра си знае, че когато му направела забележка той започвал да вика, да я
псува и да я удря. Виждала била синини по ръката и стомаха й. Последно
видяла синини по стомаха й през м.май 2025г. Казала й, че му направила
забележка да не хвърля боклуци през терасата, защото от долу има магазин, и
той е хванал за ръката и я избутал в коридора. Оплакала й се, че той играел
хазартни игри на телефона. Много пъти й се е оплаквала, че измамниците са
му взели парите и тя е давала. От сестра си знае, че М. получава често
припадъци поне два-три пъти в месеца и затова не може да пътува до селото
на приятелката си В. С.. Тя идвала при него на няколко месеца веднъж.
Свидетелката знае от сестра си, че С. М. е завещал апартамента си, който
майка му му била прехвърлила, на това лице.Сестра й се е оплаквала, че синът
й я изнудва за пари и все си измислял причина- да си купи лекарство или нещо
друго. Свидетелката знае, че сестра й и племенника й получават пенсии, а
сестра й получава и възнаграждение за това, че му е социален асистент.
Свидетелката не е виждала племенника си от повече от три години.
По делото е приета и съдебна психиатрична експертиза, според която С.
М. страда от „органично разстройство на личността“, което представлява
душевно заболяване по смисъла на чл.5 от ЗЛС. Това заболяване не
рефлектира върху способностите му да се грижи за своите работи и интереси
по начин, който да променя качеството на способността му да извършва тази
грижа. За да стигне до този извод вещото лице се е запознало с медицинската
документация, касаеща цялостното здравословно състояние на М., както и е
извършил преглед на същия. Вещото лице е установило, че заболяването му е
започнало през 1992 след преживяна черепномозъчна травма със загуба на
съзнание, получена при побой с метален прът и удари по главата. През 1993г е
преживял два исхемични мозъчни инсулта. Симптомите в началото на
заболяването са били водещо неврологични- главоболие, виене на свят,
двойно виждане. Започнал да получава припадъци и е диагностициран с
епилептично заболяване. Започнал да провежда лечение в неврологични
отделения в Русе, Варна, София и Плевен. От тогава е на непрекъснато
антиконвулсивно лечение. От 1999г е с инвалидност поради заболяването си.
Според вещото лице психиатрични симптоми са описани в медицинската
документация през 2005г, а именно- депресивни симптоми, неколкоктратни
суицидни опити, параноидни налудни идеи. Провеждал е лечение в межко
отделение на ЦПЗ-Русе в периода декември2006г-януари 2007г с психотични
симптоми и окончателна диагноза- психично разстройство, дължащо се на
увреждане и дисфункция на главния мозък. От тогава до настоящия момент
няма психотично или други психично състояние налагащо лечение в
денонощен стационар. Периодично е проследяван в условията на дневен
стационар. За психичното си заболяване, както и за физическите си проблеми,
7
М. води стриктно лечение и се консултира със специалисти. Лечението на
психичното му заболяване се извършва с дългодействащ инжекционен
антипсихотик. Състоянието му е добре компенсирано и стабилно, без
психотични симптоми. Според вещото лице от медицинската документация,а
и от извършения от него преглед, е видно, че са налице органични промени на
характера и мисленето на М., които обаче не променят качествено
поведението му по начин да не може да се грижи за интересите си. Данните от
постановлението на РРП, според вещото лице, показват, че в хода на
проверката поведението на М., във връзка с извършената спрямо него измама,
е логично и ситуационно изводимо и не е повлияно от психотичен или друг
психопатологичен механизъм. Поведението му спрямо майка му е изводимо
от неговото трайно формирано негативно отношение към нея, но няма
психотичен характер и не се основава на налудни идеи или сетивни измами.
Поради физическото си състояние в последните години, допълнително
влошено след последните два инсулта- преди три години и през 2025г, е по-
значително зависим от околните в ежедневието си, за извършване на
необходимите му обичайни дейности, свързани както с хигиената в дома и
личната му хигиена, така и с дейностите свързани с излизане извън дома,
включително и за извършване на необходимите медицински прегледи. Според
вещото лице към момента М. приема лекарства за лечение на епилепсия,
кръвно налягане и сърце, за психичното си заболяване, за подкрепа на
мозъчната дейност и за лечение на простатата. Устно в съдебно заседание
вещото лице изцяло потвърждава заключението си, че към настоящия момент
неговото заболяване- органично разстройство на личността- не рефлектира
върху способността му да се грижи за своите работи и интереси. Според
вещото лице в случая факторите на личността на М. са повлияни от неговото
заболяване и е налице едно известно еднообразие в начина, по който той
възприема взаимоотношенията си с хората и от там е налице и еднообразие в
поведението му. Това обаче не определя патологичен механизъм, в смисъл той
да променя по един психотичен начин своето мислене и поведение. От
момента, в който е лекуван в мъжкото отделение на ЦПЗ-Русе /2006-2007/ до
настоящия момент няма данни за активно психотични симптоми. М. поддържа
лечение и е в добро състояние. Заболяването му има хроничен ход, но при
едно непрекъснато лечение, няма влошаване. Според вещото лице липсват и
данни от които да се предположи, че в някакъв близък период ще има някаква
промяна в хода на болестта и по-рязка промяна в неговото състояние.
Агресията към майка му се обяснява с техните хронични конфликтни
взаимоотношения и с неговото заболяване, при което има промяна на
личността. Вещото лице е посочило устно, че не може да отговори на въпроса
дали той от само себе си може да стигне до избухване или трябва да има
предизвикатество за това, тъй като той може да възприема като
предизвикателство и поведения, които не се предизвикателни от страна на
неговата майка с оглед дългогодишния им конфликт. Вещото лице е
констатирало известна неяснота в говора на М., но говорел разбираемо.
Според него това се дължи на инсултите, но не може да говори с
категоричност, тъй като не го е изследвал във времето. В последните години
М. е преживял още 2 или три инсулта, след които неговото състояние се
влошило значително, включително способността му физически да се
самообгрижва.
Според представени амбулаторни листи, издадени от д-р. М.Д. М. страда
и от „мастна дегенерация на черния дроб“, за което приема лекарства, както и
8
страда от „неинфекциозен гастроентерит и колит“, за което също приема
лекарства.
Н. Г. М. е назначена с трудов договор № 2723 от 29.05.2025г от Община-
Русе за личен асистент на сина си С. Б. М. с място на работа – неговият адрес-
Русе, ж.к. „Дружба 3“, ул.“Никола Й.Вапцаров“ ******** на 6 часа работно
време по индивидуален график на работа за срок до 09.05.2029г с основно
месечно възнаграждение в размер на 1030.92лв, видно от представеният по
делото трудов договор.
Н. М. живее на адрес- Русе, ж.к.“Дружба 3“,ул.“Никола Й. Вапцаров“
********, ап.6, който е съседен на апартамента, в който живее С. Б. М..
По делото са представени документи, удостоверяващи, че М. на
05.09.2024г е сключил договор с „Ели М“ да изработване на дограма на
стойност 3 672лв, на 19.07.2024г за дограма на стойност 6790лв. Видно от
договорите същите са сключени за два апартамента на ****** в кв.“Дружба
3“.
М. е сключил с „Уни кредит“ договор за потребителски кредит на
стойност 14 500лв с за срок от 120 месеца с първа вноска на 14.10.2024г в
размер на месечната вноски 185.52лв. При изслушване на ищцата в съдебно
заседание, същата е обяснила, че този заем е изттеглен, за да се ремонтира
терасата, което е направено. Същото обяснява и ответникът при изслушването
му, че парите от кредита са изхарчени за остъкляване на терасата.
Заявява, че е теглил кредит и от ДСК в размер на 1300лв, който теглил
след като си заложил пръстена след като го излъгали украинци като за
измамата е докладвал в полицията.Майка му също обяснява за този случай.
По делото е представено и постановление от 16.06.2025г по преписка 0
3272/25 по описа на РРС във връзка с участието му в инвестиционна дейност
чрез интернет сайт като без негово съгласие била извършена транзакция от
сметката му в „УниКредит Булбанк“АД. В хода на преписката се установило,
че в края на 2024г се нуждаел от средства и решил да си набави такива чрез
посещение на интернет сайтове, предлагащи инвестиционно посредничество.
С него се свързало лице, което го приканило да внесе парична сума по сметка
на друго лице, което М. направил. Поискали от него да инвестира друга сума,
но той отказал. Казали му, че от първата сума има дивидент и той предоставил
данните за банковата си сметка, за да му преведат тези пари. Това се случвало
няколко пъти. Впоследствие поискали от него да видят дебитната му карта
чрез камера, а впоследствие да продиктува полученият SMS код. След като
направил това, видял, че от сметката му е извършена транзакция по сметка на
друго лице и М. подал жалба в ОД на МВР-Русе.
От изслушване на страните се изяснява, че страните са във влошени
отношения. Според М. майка му и жената, с която има връзка от десет години,
са в обтегнати отношения, както и споделя, че не знае защо майка му е
конфликт с него. Според него майка му няма обкръжение. Според него майка
му се е опитала да го изнудва като му е искала стария нотариален акт за
апартамент под предлог, че и трябва да плати сметките, въпреки че той счита,
че за това не и трябва нотариален акт, като му е казала, че няма да му даде
добавката, която се изплаща към нейното възнаграждение като социален
асистент и с която той си купува необходимите лекарства. Пред съда казва, че
много рядко употребява алкохол и то в много малки количества, защото
правят реакция с лекарствата му. Казва, че след като се скарат с майка си
9
получава епилептични припадъци. Според майка му той е груб с нея след като
е употребил алкохол. Според нея непрекъснато пиел алкохол- „пие „сутрин,
обед и следобед“ като пиел всякакъв алкохол. Играел на игри и не можел да си
плати заемите и тогава получавал припадъци и затова тя трябвало да ходи
често в дома му. Понякога се случвало да има припадъци по няколко пъти на
ден. Тя също потвърждава, че след като се скарат, синът й получава
епилептичен припадък. Според нея ако не му даде сумата от 360лв месечно,
щяла да яде бой. Под въздействие на алкохол се карал с нея за най-малкото
нещо. Неговата приятелка му носела алкохол. В апартамента му било пълно с
бутилки от уиски вино.
При изслушване на ответника в съдебно заседание същият е посочил, че
диагнозата му е „разстройство на личността“, а освен това има и други
заболявания, които са изброени от ТЕЛК. Същият е заявил, че се лекува от
години и „всичко е овладяно и под контрол“ и се намира в ремисия.
Продължава да взема лекарства и според него това е първото нещо, което
прави. За основното му заболяване на всеки три месеца д-р Б. му поставя
инжекция и го проверява дали е добре. Заявява, че заболяванията е получил
след побой през 1992г, а през 1999г получил първият си инсулт като има
четири инсулта. Пие лекарства за инсултите, за епилепсията, за сърце и за
основното му заболяване. Отделно от това периодично пиел и други лекарства
и добавки.
Същият споделя, че двамата с майка си живеят в отделни апартаменти,
които са на един етаж и са съседни. Заявява, че той не ходи в апартамента на
майка си, а тя ходи в неговия. При изслушването ищцата е обяснила, че
преградата между терасите им е махната и затова тя по всяко време може да
ходи в апартамента на сина си. Според М. общува с майка си сутрин и на обяд.
Заявява, че се издържа от пенсията си, която е около 600лв и получава
допълнително 200лв социални помощи, които суми тегли от картата си.
Плаща си сметките в Изипей.
При така установената от събраните по делото доказателства фактическа
обстановка съдът намира, че ищцата е сред кръга от лицата, визирани в
чл.336, ал.1 ГПК, имащи правен интерес да предявят иск за поставяне на
ответника под запрещение, поради което искът е допустим.
По същество на иска съдът намира следното :
Според разпоредбата на чл.5, ал.1 и ал.2 ЗЛС непълнолетните и
пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест и не могат да се
грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават
недееспособни. Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така
тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под
ограничено запрещение.
Поставянето под запрещение е уредена от закона възможност за
ограничаване или отнемане дееспособността на физическите лице на
основания, установени в самия закон. За да бъде поставено едно лице под
запрещение е необходимо да са налице две условия. Първото е лицето да е
болно от слабоумие или душевна болест. Душевната болест представлява
страдание на умствено развито лице. Второто условие е лицето да не може да
се грижи за своите работи. Тези условия трябва да са налице едновременно, т.е
дори и дадено лице да страда от слабоумие или душевна болест, ако това не
му пречи да се грижи за работите си, самото наличие на заболяване, не е
10
основание за поставянето му под запрещение.
Съдът намира ,че в настоящият случай не са налице, предпоставките на
чл.5 от ЗЛС вр чл.336 ГПК, които да налагат поставянето на ответника С. М.
под пълно или ограничено запрещение.
Действително по делото е установено, че през 1992г същият е получил
черепномозъчна травма със загуба на съзнание, през 1993г е получил два
исхемични мозъчни инсулта, впоследствие е диагностициран с епилептично
заболяване.Считано от 23.08.1999г е инвалидизиран 100% с поставена
диагноза “органично разстройство на личността” и “ други уточнение форми
на епилепсия” като и понастоящем и пожизнено е с така определена от ТЕЛК
нетрудоспособност като считано от 25.04.2024г е с чужда помощ. Установено
е също, че в последствие 2022г или 2023г е получил още няколко инсулта,
както и през 2025г.
Заболяването му “органично разстройство на личността” представлява
душевно заболяване по смисъла на чл.5 ЗЛС. От медицинската документация
по делото, от приетата съдебно психиатрична експертиза, както и от
показанията на д-р.Б., която е лекуващ психиатър на М. от 20 години, съдът
намира за установено по категоричен начин, че към настоящият момент
заболяването на М. не рефлектира / нито пълно, нито частично/ върху
способността му да се грижи за своите работи и интереси по начин, който да
променя качеството на способността му да извършва тази грижа.
От документите, експертизата и от останалите събрани по делото
доказателства, се установява, че М. има нужда от помощ в ежедневието си във
връзка с физическото му самообслужване и поради тази причина, считано от
2024г е с определена нетрудоспособност с чужда помощ и майка му му е
личен асистент. Това обаче се дължи на физическите му страдания и
неврологичните му заболявания - епилепсия и множество изкарани инсулта, а
не на психичното му заболяване - органично разстройство на личността.
Следва да се отбележи, че мозъчният инсулт и епилепсията не представляват
душевна болест по смисъла на чл.5 от ЗЛС. По делото е установено, че от
1999г след като на М. е определена 100% трайна нетрудоспособност същият
не е полагал какъвто и да било труд. От показанията на св.Б. Й. вуйчо му не
готви, не пере, защото така е свикнал от дете. Свикнал е тези дейности да ги
върши майка му. Св.В. С. също сочи, че М. не може да готви, но същият сам
си пазарува, пере си дрехите, но заради инсултите и проблема с ръката му има
нужда от помощ при простиране.
Св. Б. Й. и св.Л. К. в показанията си сочат, че М. употребявал алкохол.
Първият от тях обаче, заявява, че вуйчо му завалвал думите и затова счита, че
е бил под въздействие на алкохол, но не бил пиян. Св.К. не е била пряк
свидетел на такова поведение от страна на М., а преразказва само какво е
казала неговата майка и нейна сестра. Дори и да се приемат достоверни
показанията им, съдът намира, че по никакъв начин не може да се стигне до
извода, че М. злоупотребява с алкохол, а още по-малко системно, както и че
това по някакъв начин се отразява на способността му да се грижи за
интересите си. Същото касае и твърдяната от ищцата хазартна зависимост у
М.. Такава не е установена по делото. Показанията на посочените по-горе
свидетели са общи, лишени от всякаква конкретика, а освен това от
показанията им се установява, че св.Й. епизодично е общувал с вуйчо си като
последно това е било през 2024г, а св.К. изобщо не общува с него. И двамата
свидетели общуват единствено с ищцата, която им се оплаквала от сина си.
11
По делото е установено, че отношенията между страните са влошени,
независимо, че живеят в съседни апартаменти и че ищцата от години се грижи
за хигиената в дома на сина си, а от 29.05.2024г е и негов личен асистент. М. и
пред д-р Б. и пред вещото лице д-р Б. И. е изразил своето негодувание от
майка си. Очевидно е, че отношенията между майка и син са влошени.
Вещото лице обаче сочи, четова отношение на М. към майка му няма
психотичен характер и не се основава на налудни идеи или сетивни измами.
Що се отнася до твърденията, че това, че е измамен също сочи
неспособността му да се грижи за своите работи, вещото лице отново сочи и
съдът възприема заключението му като компетентно и професионално, че
поведението на М. в общуването му с прокуратурата по образуваната
преписка е логично и ситуационно изводимо и не е повлияно от психотичен
или друг психопатологичен механизъм.
Всички доказателства по делото сочат, че М. е напълно наясно с
всичките си заболявания и провежда предписаното му лечение за всяко от тях.
Св.Б. сочи, че същият спрямо лечението си е точен до педантичност.
Доказателствата сочат, че сам се свързва с лекари за леченията си. Знае
лекарствата, които употребява. Сам ги закупува и подрежда за цял месец
напред. Само след прекараният пореден инсулт през 2025г е помолил св.В. С.
да му ги подреди, за да не ги обърка. По отношение на основното му
заболяване “органично разстройство на личността” също стриктно спазва
терапията си като ходи в кабинета на д-р.Баркованова в уреченият час, за да му
бъде поставена инжекцията и не е пропускал посещение. Установено, че се
интересува и като цяло от здравословното си състояние и посещава и други
лекари при необходимост. Само взема пенсията си и закупува от нея
лекарствата си. Независимо, че ищцата твърди, че не можел да се оправя с
финансите си поради проблеми с хазарт, това не е установено по делото, а и
по делото има писмени доказателства, а и това се потвърждава и от ищцата
при изслушването й, че същият е теглил голям заем в размер на 14 500лв, но
същият е използван изцяло за ремонт и остъкляване на терасата на
апартамента му. Няма данни по делото да не обслужва този кредит, както и
липсват данни и твърдения ищцата да е тази, която да погасява същия. Това
прави ответника. Независимо, че св. Б. Й. и св.Л. К. сочат, че ищцата
подпомагала сина си финансово това не е установено по делото. Факта, който
е установен, че ищцата дава добавка от 360лв, която получава, която е извън
получаваната от нея пенсия и възнагарждение като социален асистент, чието
предназначение е за нужди на ответника.
Вещото лице е категорично, че заради провежданото лечение на
основното заболяване на ищеца “органично разстройство на личността” то е в
ремисия и по никакъв начин към настоящ момент не ограничава способността
на М. да се грижи за своите работи и интереси по начин, който да променя
качеството на способността му да извършва тази грижа. Устно в съдебно
заседание вещото лице е посочило, че въпреки че заболяването му има
хроничен характе, няма данни по делото от които да се предположи, че в
някакъв близък период ще има някаква негативна промяна в хода на болестта
и по – рязка промяна в неговото състояние. Съдът изцяло възприема
становището на вещото лице, тъй като медицинската документация по делото,
както и показанията на св.Б., която е лекуващ психиатър на М. от 20 години,
категорично подкрепят изводите му.
По тези съображения съдът намира, че макар и по делото да е
12
установено, че М. страда от заболяване, което може да се характеризира като
душевна болест по смисъла на чл.5 ЗЛС, по делото липсват доказателства, от
които да се направи извода, че това заболяване пречи на М. да се грижи за
своите работи и интереси по начин, който да променя качеството на
способността му да извършва тази грижа. С оглед изложеното съдът намира,
че предявеният иск за поставяне на С. Б. М. под запрещение / пълно или
частично / е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
В тежест на ищцата са направените от ответника разноски в
производството в размер на 1 000лв заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. Г. М. срещу С. Б. М. иск за поставяне на
С. Б. М. под запрещение като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н. Г. М., ЕГН ********** от гр.Русе, ж.к.”Дружба 3”,
ул.”Н.Й.Вапцаров” ******** и съд.адрес- адв.Р. К.- Русе, ул.”Кирил Старцев”
12, офис 6 да плати на С. Б. М., ЕГН ********** от гр.Русе, жк.”Дружба 3”,
ул.”Н.Й.Вапцаров” ****** сумата от 1 000лв, представляваща разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Апелативен съд - гр.Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
13