№ 51170
гр. София, 15.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:В. М. Станиславова
като разгледа докладваното от В. М. Станиславова Гражданско дело №
20251110126948 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на М. Т. М., подадена чрез адвокат П. П. /с
пълномощно на л. 7/, срещу „А.Т.Е.Г.“ АД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от „А.Т.Е.Г.“ АД, чрез адвокат В. Б.-К. /с пълномощно, приложено към ОИМ/.
Като съобрази, че размяната на книжа е приключила и на основание чл. 140 ГПК,
Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.03.2026 г. от
13:35 часа, за която дата да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са за разглеждане при условията на обективно евентуално съединяване
искове с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване
нищожността на клаузата на т. 7 от Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит
№ /14.11.2022 г., предвиждаща заплащане на възнаградителна лихва при годишна лихва за
ползване на кредита 37.45 %, кумулативно съединени с осъдителен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от
1 089,22 лева, представляваща недължимо платена сума за възнаградителна лихва по
нищожната клауза на т. 7 от Приложение № 1 към Договоро за потребителски кредит №
/14.11.2022 г.
В исковата молба се твърди, че на 14.11.2022 г. между „А.Т.Е.Г.” АД, в качеството на
кредитодател, и М. Т. М., в качеството на кредитополучател, е бил сключен Договор за
потребителски кредит № , по силата на който кредитодателят се е задължил да предостави
на кредитополучателя сумата в размер на 2 500,00 лева, срещу насрещното задължение на
кредитополучателя да върне заемната сума на 24 броя месечни вноски, при уговорени
годишен лихвен процент за кредита 37,45 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 49,00
%. В чл. 4 от Приложение № 5 към договора за кредит било предвидено заплащане на
неустойка в размер на 3 964,96 лева. Предвидено било заплащане още и на такса в размер на
99,84 лева. Така общият размер на сумата, която кредитополучателят следвало да върне на
1
кредитодателя, възлязъл на 7 654,02 лева. В срока на договора заемополучателят погасил
изцяло задълженията, вкл. заплатил и сума в размер на 1 089,22 лева – възнаградителна
лихва. С решение № 7005/17.04.2024 г. по гр. д. № 49620/2023 г. на СРС, 50 състав, клаузата
на чл. 4 от Приложение № 5 към договора за кредит била прогласена за нищожна, на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Ищецът излага доводи за нищожност на клаузата на т. 7 от
Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № /14.11.2022 г., като накърняваща
добрите нрави поради протИ.речие с принципите за справедлИ.ст и добросъвестност.
Твърди, че посоченият в договора за кредит фиксиран лихвен процент не отговаря на
действително приложения в заемното правоотношение, тъй уговорената в чл. 4 от
Приложение № 5 неустойка представлява добавък към договорната лихва и в нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК кредиторът не е оповестил на потребителя действителната цена на
кредитния ресурс. Излага доводи за неравноправност на оспорената клауза по т. 7 по
смисъла на чл. 143 поради нарушение чл. 147, ал. 1 ЗЗП. Посочва, че в процесния договор за
кредит липсва ясно посочена методика на формиране на ГПР, което представлява
нарушение на изискването ан чл. 10, ал. 1 ЗПК за сключване на договора по ясен и
разбираем начин. Счита целият договор за кредит за недействителен и позовавайки се на чл.
23 ЗПК сочи, че платендото над чистата стойност на кредита следва да му бъде
възстановено, в т. ч. и платената възнаградителна лихва в размер на 1 089,22 лева.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Излагат се подробни съображения за действителност на процесния договор за
потребителски кредит и на клаузата от него, предвиждаща заплащане за възнаградителна
лихва. Не оспорва фактическите твърдения на ищеца относно сключване на процесния
договор за паричен заем при посочените в исковата молба параметри. Оспорва твърденията
на ищеца за извършени от него плащания в погашение на задълженията по процесния
договор за кредит, в т. ч. на сумата от 1 089,22 лева за възнаградителна лихва. Позовава се на
изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.
По разпределението на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на
пълно и главно доказване: 1./ сключването на Договор за кредит /14.11.2022 г. с ответното
дружество, с посоченото в исковата молба съдържание, включително на оспорената клауза
на т. 7 от Приложение № 1 към него 2./ твърдяната неравноправност на клаузата на т. 7 от
Приложение № 1 към Договор за кредит /14.11.2022 г.; твърдяното протИ.речие на
императивни изисквания на закона; твърдяното накърняване на добрите нрави; 2./
извършено плащане на сумите по договора за заем в полза на ответното дружество,
включително на процесната сума от 1 089,22 лева за възнаградителна лихва; 3./ спиране и
прекъсване на погасителната давност.
УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже наличие на
основание за получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи
страните договорни клаузи.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1./ на
14.11.2022 г. между „А.Т.Е.Г.” АД, в качеството на кредитодател, и М. Т. М., в качеството на
кредитополучател, е бил сключен Договор за потребителски кредит № , по силата на който
кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя сумата в размер на 2
500,00 лева, срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне заемната сума на
24 броя месечни вноски, при уговорени годишен лихвен процент за кредита 37,45 % и
годишен процент на разходите /ГПР/ - 49,00 %. 2./ главницата по договора за кредит е реално
усвоена от кредитополучателя.
2
По доказателствата:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата
молба документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 400,00 лева, вносим от ищеца в 3-
дневен срок от връчване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Д..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата по реда на чл. 190 ГПК, тъй като,
доколкото ищцата твърди, че е страна по процесния договор за кредит и е извършвала
плащания по него, то същата следва да разполага с поисканите документи, а и нейна
доказателствената тежест е да установи плащането на претедираните суми.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора
на исковата молба, ведно с приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3