№ 18161
гр. София, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В. Б. В.
при участието на секретаря Д. А. А.
като разгледа докладваното от В. Б. В. Гражданско дело № 20241110102303
по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявени от *** с ЕИК ***, иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ разделно срещу Е. Д. Д. с ЕГН ********** и Й.
Б. Д. с ЕГН **********, за признаване за установено, че дължат на ищеца сумите, за които
потребление в имота ап. 30, находящ се в гр. ***, начислени за периода 01.05.2019г. –
30.04.2022г., за които има издадена Заповед за изпълнение по ч.гр. д. 40193/2023г. на СРС, 70
състав. Претендира законната лихва върху главницата считано от подаването на заявлението
по чл. 410, както и разноски в заповедното и в настоящото производство.
Ответницата Е. Д. Д. чрез адв. М. М. от АК - ***, оспорва иска, като твърди, че не
се доказва да е потребител, отделно прави бланкетно възражение за изтекла погасителна
давност. Претендира разноски.
Ответницата Й. Б. Д. чрез адв. Д. М. от АК - ***, оспорва иска, като твърди, че не се доказва
да е потребител, отделно прави бланкетно възражение за изтекла погасителна давност.
Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца ***, с адрес: гр. ***, не изразява
становище по исковете, представя данни за извършеното дялово разпределение за този
абонатен номер в посочения период. Заявява, че то е извършено съгласно действащата
нормативна уредба.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
1
От писмените доказателства се установява, че за процесният ап. е осъществявана
услуга по топлоподаване. Същата е доставяна при Договор при Общи условия, надлежно
публикувани във вестник „Монитор“, в сила от 11.07.2016г.
Надлежно се установява собствеността върху жилището – по силата на Договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда за Наредбата за държавните имоти на л. 24 от
делото Й. Б. Д. и съпругът й Д. Й. Д. купуват жилището, за което е начислена процесната
топлоенергия – ап. 30, находящ се в гр. ***.
Видно от Удостоверение за наследници от 06.08.2018г. Д. Й. Д. е оставил за свои
законни наследници своята съпруга Й. Б. Д. и общата им дъщеря Е. Д. Д. – двете ответници
по делото.
Видно от справките за адресна регистрация, както и посоченото от самите
ответници в подадените отговори техният административен адрес е топлоснабдения имот, за
който се твърди, че не се плаща топлоенергия.
Приложен е Договор между ищеца и третото лице – помагач за извършване на
дялово разпределение по чл. 139 от ЗЕ при общи условия – л. 10 и следв. от делото.
Установява се договорна връзка и между Етажната собственост, част от която е и
апартамент на посочения адрес, и дружеството, осъществявало дяловото разпределение –31
и следв. от делото. Същият е сключен въз основа на Решение на Общото събрание на същата
етажната собственост.
По изготвената и приета по делото СТЕ се установява, че в процесния имот за
посочения период надлежно е извършвано дялово разпределение – посочени са отделните
месечни плащания. Всички измервателни уреди отговарят на метрологичните изисквания и
са минали проверки. За периода не е начислявана такса мощност, тъй като същата е
отменена с Решение на ДКЕВР от 2006г. и Протокол на Съвета на директорите но ищеца от
30.06.2006г. Дава се крайно заключение, че са спазени нормативните изисквания при
начисляване на топлоенергията, отчетени са технологичните разходи. Измервателните уреди
са в изправност.
Приетата по делото ССЕ се дава заключение, че в процесния период няма
плащания. Начислените суми не са плащани въобще. При формирането на плащанията са
издавани месечни фактури, няма отклонения във връзка с конкретния абонат. По пера се
дължат сумите както са претендирани с исковата молба.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Съдът намира исковете за основателни. Доказана е осъществена доставка на топлоенергия,
навеждат се общи аргументи от ответника и възражение за погасяване по давност. Доказано
е, че обектът, собственост на ответниците по силата на покупко-продажба и наследствено
правоприемство за процесния период е топлоснабден, надлежно е присъединен към мрежата
2
на услуги на ищеца. Редовни са всички измервателни уреди. Не са констатирани нарушения
на нормативните изисквания нито за начисляване, нито за отчитане на претендираното
количество. Доказа се още, че сумите са дължими и не са плащани. ССЕ дава точни размери
като дължими, съвпадащи с претендираните. Общата сума се разпределя при посочените в
заявлението и в исковата молба квоти.
Изложеният в отговора аргумент за изтекла погасителна давност е недоказан по размер.
Действително същата е три-годишна за периодичните вземания по заплащане на
топлоенергия. Най-старото начислено вземане датира от 01.05.2019г., като фактурата за
същото се изготвя и то става изискуемо 45 дни след като ищцовото дружество публикува на
своята интернет страница това задължение, т.е. считано от 15.06.2019г. /тук е мястото да се
отбележи, че с приемането на Общите условия на потребителите отнапред е известен срокът
за плащане, след което по силата на чл. 86 ЗЗД при неплащане изпадат в забава и без
покана/. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 18.07.2023г. Макар и да има период, по-
дълъг от три години преди подаването на заявлението, в който да се претендира вземане от
ищеца, ответната страна не доказа възражението си по размер. Позоваването на същата не
означава доказване. Тук е важно да се отбележи, че с оглед диспозитивното начало съдът не
може да събира и да приема по свой почин доказателства за размера на тези суми.
Позоваването на каквото и да е възражение с погасителен характер /за изтекла давност, за
прихващане, за подобрения и т.н./ без конкретното му доказване по размер не е достатъчно,
тъй като съдът правораздава, а не извършва дейност по калкулация и сметки вместо
страната, която евентуално би се ползвала от доказването на благоприятен за нея факт. На
двете ответници бяха осигурени пълни процесуални възможности да сочат и да искат
събирането на доказателства, от които те по субективен избор не се възползват, дори не
вземат активно участие в производството, единствено подават отговор с бланкетни
аргументи. Ето защо възражението е неоснователно и подлежи на отхвърляне.
По разноските
С оглед изхода на спора при заявената претенция на ищеца се дължат сторените разноски
общо за двете в заповедното: 25,00 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско
възнаграждение, или общо 75,00 лева, съответно в исковото 1075,00 лева общо по списъка
на л. 116 от делото /375,00 лева държавна такса, 300 лева за СТЕ, 300 лева за ССЕ и 100,00
лева юрисконсултско възнаграждение/. Разноските се дължат съобразно квотите на всеки
ответник към общото задължение – ¾ части за Й. и ¼ част за Е..
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД, че Й. Б. Д. с ЕГН **********, и адрес: гр. ***, ап. 30,
ДЪЛЖИ на *** с ЕИК ***, сумите: 458,42 /четиристотин петдесет и осем лв. и 42 стотинки/
3
главница, ведно със законната лихва от 18.07.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата 79,73 /седемдесет и девет лв. и 73 стотинки/ мораторна лихва от
15.09.2020г. до 22.06.2023г., сумата за дялово разпределение в размер на 32,90 /тридесет и
два лв. и 90 стотинки/ лева главница за периода от м.06.2020г. до м.04.2022г., ведно със
законната лихва от 18.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането и 6,75 /шест лв. и
75 стотинки/ лева мораторна лихва за периода от 15.08.2020г. до 22.06.2023г., за които има
издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 40193/2023г. на СРС, 70 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД, че Е. Д. Д. с ЕГН **********, и адрес: гр. ***, ап. 30,
ДЪЛЖИ на *** с ЕИК ***, сумите 152,82 /сто петдесет и два лв. и 82 стотинки/ главница
ведно със законната лихва от 18.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, сумата
26,58 /двадесет и шест лв. и 58 стотинки/ лева мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до
22.06.2023г., както и сума за извършена услуга дялово разпределение в размер на 10,96
/десет лв. и 96 стотинки/ лева главница за периода от м.06.2020г. до м.04.2022г., ведно със
законната лихва от 18.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането и 2,26 /два лв. и
26 стотинки/ лева мораторна лихва за периода от 15.08.2020г. до 22.06.2023г., за които има
издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 40193/2023г. на СРС, 70 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Й. Б. Д. с ЕГН ********** и Е. Д. Д. с ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТЯТ разделно на ***, в съотношение ¾ части за Й. и ¼ част за Е.
сумите 75,00 /седемдесет и пет/ лева разноски в заповедното производство и 1075,00 /хиляда
седемдесет и пет/ лева разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на ***, с адрес: гр. ***, като трето лице помагач на
ищеца.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4