Решение по дело №6974/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 297
Дата: 17 февруари 2022 г. (в сила от 17 февруари 2022 г.)
Съдия: Панайот Стоянов Атанасов
Дело: 20212120106974
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 297
гр. Бургас, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20212120106974 по описа за 2021 година
Делото е образувано по повод исковата молба на ЕВГ. Т. Ж., от гр. Бургас, с която
претендира приемане за установено, че ответникът „България Травъл Ейджънси” ООД, ЕИК
..., със седалище гр. Бургас, й дължи сума в размер от 1047 лева, представляваща получена
от ответника на отпаднало основание цена по едностранно прекратен от ищеца договор за
туристическа услуга, сключен на 23.12.2019 год., ведно с обезщетение в размер на законната
лихва за забавено плащане на главницата, начиная от 21.06.2021 год. до окончателното й
изплащане, които вземания са част от предмета на Заповед за изпълнение № 1432/22.06.2021
год. по ч. гр. д. № 4437/2021 год. на БсРС; ангажира доказателства и моли за присъждане на
деловодните разноски.
Правното основание на предявените обективно съединени положителни
установителни искове е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, чл. 55, ал. 1, предл. трето, чл. 84,
ал. 1, чл. 86, ЗЗД и чл. 89, ЗТ.
Ответникът не изразява становище по предявените искове, не ангажира
доказателства.
В проведеното по делото на 16.02.2022 год. открито съдебно заседание ищецът моли
за постановяване на неприсъствено решение – чл. 239, ГПК.
Съдът, след запознаване със становището на ищеца и данните по делото, като
съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Ищецът твърди, че е изправна страна по сключен между страните в писмена форма
на 23.12.2019 год. договор за организирано туристическо пътуване за периода 01-03.05.2020
год., до гр. Истанбул, Турция, и обратно. Цената на туристическата услуга е определена на
447 лева – за ищеца и другите двама члена на семейството й, ведно с 600 лева за
1
допълнителни екскурзии. Двете суми – общо 1047 лева – са платени от ищеца в полза на
ответника на 08.01.2020 год., видно от представените 2 фискални бона.
Ищецът сочи, че е упражнил правото си да се откаже от договора, на основание чл.
89, ал. 1, ЗТ, като е уведомил контрахента си по електронна поща и го е поканил да му върне
платената цена.
За заплащане на процесната сборна главница, ведно с обезщетение за забава е
издадена Заповед за изпълнение № 1432/22.06.2021 год. по ч. гр. д. № 4437/2021 год. на
БсРС.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 239, ал. 1, ГПК за уважаване на предявените обективно съединени
осъдителни искове чрез постановяване на неприсъствено решение. Съдът констатира, че на
страните са указани обстоятелствата по чл. 239, ал. 1, т. 1, ГПК и исковете са вероятно
основателни с оглед представените писмени доказателства – договор, фискални бонове и
уведомление по електронна поща за отказ от договора (чл. 239, ал. 1, т. 2, ГПК), неоспорени
от ответника.
Предвид изложеното, съдът счита, че са налице условията за постановяване на
неприсъствено решение за уважаване на предявените искове, без да мотивира съдебния акт
по същество – чл. 239, ал. 2, ГПК.
Основателността на исковете налага, в изпълнение указанията на ВКС в т. 10в от
4/2013-2013-ОСГТК, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноските от 225 лева,
направени в заповедното производство (сбор от 25 лева – държавна такса, и 200 лева –
адвокатско възнаграждение). В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и деловодните
разноски, направени в исковия процес: 75 лева – доплатена държавна такса, и 300 лева –
адвокатско възнаграждение, или общо 375 лева (чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 80, ГПК).
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 239, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето, и чл. 86, ЗЗД
във вр. с чл. 89, ЗТ, че ответникът „България Травъл Ейджънси” ООД, ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление гр. Бургас, ...., дължи на ЕВГ. Т. Ж., ЕГН **********, с адрес гр.
Бургас, ...., сума в размер от 1047 лева, представляваща получена от ответника на отпаднало
основание цена по едностранно прекратен от ищеца договор за туристическа услуга,
сключен на 23.12.2019 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено
плащане на сумата, начиная от 21.06.2021 год. до окончателното й изплащане, които
вземания са част от предмета на Заповед за изпълнение № 1432/22.06.2021 год. по ч. гр. д. №
4437/2021 год. на БсРС.
ОСЪЖДА „България Травъл Ейджънси” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
2
управление гр. Бургас, .... да заплати на ЕВГ. Т. Ж., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ....,
деловодни разноски в размер от 225 лева, направени в заповедното производство по ч. гр. д.
№ 4437/2021 год. на БсРС.
ОСЪЖДА „България Травъл Ейджънси” ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ....., на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на ЕВГ. Т. Ж., ЕГН
**********, с адрес гр. Бургас, ...., деловодни разноски в размер от 375 лева, направени по
гр. д. № 6974/2021 год. на БсРС.
Решението не подлежи на обжалване – чл. 239, ал. 4, ГПК; защитата срещу него
може да се осъществи по реда и в срока по чл. 240, ГПК.
Вярно с оригинала: ЕХ
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3