О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер: 682 Година 2019г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 09. 12. 2019 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : БОРИСЛАВ
ИЛИЕВ
ДИМИТЪР БОЗАДЖИЕВ
СЕКРЕТАР : ………………………
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. ч. гр. д . № 851 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е въззивно , по реда на чл. 274 и сл.
от ГПК - за въззивен контрол по отношение
разпореждане на районния съд .
І.
Развитие на съдебното производство.
На
05.
09. 2019г. търговското дружество „Първа инвестиционна Банка „ АД гр. София , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността гр. София , бул. „Драган
Цанков „ № 37, е подало заявление
за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК против длъжника Р.Й.Х.
, ЕГН **********, с постоянен адрес ***.
Със
Заповед № 2011/ 10. 09. 2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК на районен
съд Пазарджик ,постановена по ч. гр. д.
№ 3560/ 2019г. по описа на същия съд , искането на заявителя е уважено ,като е
допуснато незабавно изпълнение в полза на заявителя и издаден изпълнителен
лист.
Против разпореждането на районния съд , с
което е допуснато незабавно изпълнение е подадена частна жалба от длъжника Р.Й.Х. , ЕГН **********, чрез
пълномощника на страната, адвокат С.Н.М.
***. В
частната жалба се твърди, че разпореждането на районния съд е неправилно и незаконосъобразно . Искането е
да се отмени обжалваното разпореждане ,с
което се уважава молбата за незабавно изпълнение, да се отхвърли искането на молителя за
допускане на незабавно изпълнение и се
обезсили издадения изпълнителен лист.
В срока по чл. 276 ал.1от ГПК е подаден писмен отговор от противната
страна,чрез пълномощника на страната . С отговора се оспорва
частната жалба по съображенията изложени в нея . Искането е
да се остави без уважение частната жалба , като
неоснователна и се потвърди обжалваното
разпореждане, като правилно и законосъобразно.
ІІ.
Правни изводи .
Частната жалба
е процесуално допустима.
Частната жалба изхождат
от активно легитимирана страна
в заповедното производство (длъжник
в заповедното производство –чл. 419 ал. 1 от ГПК ) .
Частната
жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл. 419
ал.1 от ГПК.
Разгледана
по същество частната жалба е частично основателна .
В
текста на чл. 418 ал. 2 от ГПК са посочени предпоставките за допускане на
незабавно изпълнение. Документът по чл. 417 от ГПК трябва да е „ редовен от външна страна „ .Освен това този документ трябва да „установява
подлежащо на изпълнение вземане против длъжника“ .
Въпросът
за съдържанието на тези два елемента е развит в множество съдебна практика на
ВКС, постановена по реда на чл. 274 ал. 3 т.2 от ГПК (виж Определение №
545/ 11.07. 2011г. по ч. т. д. № 373/2011г. на 2-ро т. отд. на ВКС
; Определение № 162/ 09.02. 2010г. по ч.
т. д. № 66/2010г. на 1-во т. отд. на ВКС ; Определение № 118/ 24.02. 2009г. по
ч. т. д. № 25/2009г. на 2-ро т. отд. на ВКС ; Определение № 364/ 26.04. 2011г.
по ч. т. д. № 117/2011г. на 2-ро т. отд. на ВКС ; Определение № 697/ 19.11.
2009г. по ч. т. д. № 618/2009г. на 2-ро т. отд. на ВКС ; Определение № 693/
16.11. 2009г. по ч. т. д. № 731/2009г. на 2-ро т. отд. на ВКС ; Определение №
475/ 17.06. 2010г. по ч. т. д. № 401/2010г. на 1-во т. отд. на ВКС ;).
Редовността
на документа от външна страна се свързва с неговото „ удостоверително действие „.
Според
горепосочената съдебна практика документа
ще бъде редовен от външна страна,когато:
1/Документът съдържа достатъчно данни , които индивидуализират вземането по основание и по размер. Това изискване е особено важно по две съображения:
а/За да има възможност съда да провери
основателността на подаденото заявление;
б/С оглед защитата на длъжника в заповедното
производство . Длъжникът трябва да е
наясно с основанието и размера на вземането ,за да прецени дали да оспори вземането по реда на чл. 414 , 414а и
чл. 419 ал. 1 от ГПК или да изпълни
задължението по заповедта в срока за доброволно изпълнение ( чл. 412 т.8 от ГПК ).
Неслучайно с изменението на чл. 418 ал. 5 от ГПК( Дв.бр.86/2017г.) законодателя въведе
задължението за съдебния изпълнител да връчи на длъжника и препис от документа ,въз основа на който е
издадена заповедта за изпълнение.
в/Изискването за индивидуализация
на вземането по основание и по размер представлява в същото време и изискване за
редовността на заявлението ( чл. 410 ал. 2
от ГПК във вр. с чл. 127 ал. 1 т.4 и т.5
от ГПК). Виж в този смисъл
мотивите и диспозитива на т. 2б
на ТР № 4 /2013г.от 18. 06. 2014г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на заповедното
производство .
2/Когато документа е изготвен
и подписан от оторизирани длъжностни лица . Това
представлява изискване и на
чл. 10 от ЗСч. Изискването касае достоверността на информацията в документа и отговорността на съставителите на документа .
3/В
случаите , когато документа по чл. 417
от ГПК представлява „ извлечение от счетоводните книги на банките
„ , минимално необходимото съдържание на извлечението, което индивидуализира вземането
по основание и по размер и прави
документа редовен от външна страна е посочено в
чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/- изм.
ДВ. бр. 59/29. 07. 2016г. Това съдържание е следното :
-
Броя на просрочените вноски , които
не са издължени напълно или частично на
договорените дати ;
-
Общият размер на просрочената сума
;
-
Общият размер на непогасената част
от дълга ;
-
Непогасената главница по кредита ;
-
Непогасената договорна лихва ;
-
Размера на обезщетението за забава за просрочените плащания (санкционираща
или наказателна лихва ) ;
Изискването на закона е
извлечението от счетоводните книги да се базира на информация и записвания от съответните счетоводни документи ( първични счетоводни документи ,вторични счетоводни
документи , регистри) ,а не да бъде пълно
копие на тези документи и да проследява в хронологичен вид движението по кредитната сметка.
От съдържанието на представеното
към заявлението Извлечение от
счетоводните книги на Банката съдът прави
извода , че то отговаря напълно на изискванията по чл. 60 ал. 2 от ЗКИ.
В
извлечението са посочени страните по договорното правоотношение- кредитора и кредитополучателя. Посочен е договора за
кредит . Размерът на отпуснатия кредит. Срокът на усвояването му. Краен падеж. Брой,размер и
падеж на погасените и на просрочените
вноски по главница и по договорни лихви . Общият размер на непогасената част от
дълга. Размера на дължимата главница , договорни( възнаградителни) лихви ,размер на обезщетението за забава (наказателни лихви ).
Документът е изготвен и подписан от компетентни длъжностни лица .
При
това съдържание на извлечението съдът прави извода , че то представлява редовен
от външна страна документ по смисъла на чл. 418 ал. 2 от ГПК.
Неоснователно
е възражението , което се прави в частната жалба за това,че в
извлечението от счетоводните книги на Банката
не са посочени лихвените
проценти , от които се формира размера на възнаградителната лихва и на
наказателната лихва . Възражението
е неоснователно по две съображения :
1/Изискване за такова съдържание на
извлечението от счетоводните книги на Банката няма в текста на чл. 60 ал. 2 от
ЗКИ. В текста на посочената правна норма има изискване да се посочи общия
размер на непогасената договорна лихва и на лихвите за забава( обезщетението за
забава ). Няма изискване да се посочи как
се формира размера на тези две вземания на кредитора .
2/Обстоятелството ,че в извлечението е посочен
размера на двете вземания е достатъчно
,за да се индивидуализират вземанията по размер.
Следващото
изискване на закона е свързано с „ изпълнителното действие“ на
документа по чл.417 от ГПК . Според
утвърдената съдебна практика , документа, (
в конкретния случай това е извлечението от счетоводните книги на банката
) заедно с приложенията към документа ( договори , анекси , общи условия ,погасителни планове и
т. н. ) трябва да установяват „изискуемост“
на вземането на кредитора .
В
текста на чл. 419 ал. 2 от ГПК е посочено , че частната жалба може да се основе
само на съображения , които са извлечени от актовете по чл.417 от ГПК . Това законодателно уреждане е развито в мотивите
на т.1 и на т.4а на ТР № 4 /2013г.от 18.
06. 2014г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на заповедното производство. Посочено е
, че
заповедното
производство има строго формален
характер и с него се цели бързина на
съдебната защита. В заповедното производство съдът не събира доказателства. . Посочено е,че изпълнителното основание (документа по чл. 417 от ГПК ) се ползва с формална доказателствена сила .
Посочено е също така,че в заповедното производство съдът проверява само формалната
доказателствена сила на изпълнителното основание и не може да се основава на данни, които стоят извън изпълнителното
основание.
Посочените
разрешения водят до следните изводи:
1/
в заповедното производство и в производството по чл. 419 от ГПК съдът следва да преценява изискуемостта на вземаното само въз основа на
съдържанието на заявлението и представените писмени доказателства към
заявлението ;
2/В
заповедното и във въззивното производство съдът
не събира доказателства. Основателността на искането се преценява въз основа на
представените със заявлението и от
страните писмени доказателства.
3/Както
в заповедното производство , така и във въззивното производство по чл. 419 от ГПК съдът
не може да разглежда възражения, които са свързани с разрешаване на спора по
същество( строго формален
характер на производството и формална
доказателствена сила на изпълнителното основание). Такива възражения могат да се правят и следва да се
разгледат в исковото производство по чл.422 от ГПК .
В
заявлението по чл. 417 от ГПК кредитора е посочил следното:
Между Банката и длъжника е сключен Договор за банков кредит от 16. 07.
2012г. По този договор Банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 1670
евро . Крайният срок за погасяване на кредита е 20. 07. 2019г. Към датата на
подаване на заявлението (05. 09. 2019г.) кредита е станал изискуем.
Към
заявлението кредитора е представил следните писмени доказателства- Извлечение от
счетоводните книги на Банката ; Договор
за банков кредит с дата 16. 07. 2012г.
; Погасителен план към договора;
От
съдържанието на извлечението от
счетоводните книги на банката и от представените към заявлението писмени
доказателства може да се направи извод за изискуемост на вземането
на кредитора .
В
извлечението от счетоводните книги на Банката е посочено ,че предоставения
кредит в размер на 1670 евро е бил изцяло усвоен от кредитополучателя по негова банкова сметка ***. 07. 2012г. Посочено е в извлечението
,че длъжника е изпадал в просрочие по
46 погасителни вноски по главницата и по
38 погасителни вноски по договорните лихви . Падежът на целия кредит е настъпил
на 20. 07 2019г. – преди подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК на 05. 09.
2019г. Представените
със заявлението писмени доказателства притежават необходимата формална
доказателствена сила за изискуемостта на вземането .
Следва
да се отбележи ,че жалбоподателя не
оспорва вземането на кредитора по основание и по размер. Такива
твърдения не се съдържат в частната жалба . Оспорва се единствено падежа на
задължението с мотива ,че в
извлечението от счетоводните книги на банката не е посочен крайния падеж на
вземането . Възражението е неоснователно , тъй като както в заявлението
,така и в извлечението е посочен крайния
падеж на задължението – 20. 07. 2019г.
По възражението в частната жалба за съществуването на неравноправни клаузи в
договора за банков кредит.
Първият
въпрос , който поставя казуса е – допустимо ли е в заповедното производство
, което има строго формален характер да
се преценява въпроса за съществуването на неравноправни клаузи в договора за банков кредит?
Отговор
на този въпрос е даден в няколко решения на Съда на Европейските общности/СЕО/
( виж Решение по дело
С-618/210 от 14. 06. 2012г. ; Решение
по дело С – 243/08 от 04. 06. 2009г. ; Решение по дело С- 415/
11 от 14. 03. 2013г. ).По силата на чл. 633
от ГПК решенията на този съд са задължителни за съдилищата и
всички учреждения в РБ.
Какво се приема в тези решения на
СЕО?
1/Въведената
с Директива 93/13 ЕИО ,за
неравноправните клаузи в потребителските договори, система на защита се основава на идеята ,че поначало потребителя е
по – слаба страна спрямо продавача или доставчика на стоката и услугата , както от гледна точка на
преговорните си възможности,така и от степента на информираност , което го
принуждава да приеме предварително установените от продавача или от
доставчика условия ,без да може да повлияе на съдържанието им;
2/
Националният съд е длъжен да разгледа служебно
неравноправния характер на договорна клауза и когато счете такава клауза
за неравноправна , той не я прилага ,
освен ако потребителя се противопостави
на това ;
3/
На всеки етап в заповедното производство съдът следва да преценява служебно
наличието на неравноправни клаузи за мораторни лихви, дори потребителя да не
подаде възражение ;
4/
Допустимо е съда в исковото производство да разгледа възражение на потребителя
за неравноправни клаузи в договора между продавач или доставчик и потребител ,във фазата на
принудителното изпълнение, по искане на длъжника за спиране на принудителното изпълнение;
От
указанията ,дадени в посочените решения на
СЕО, настоящия съдебен състав прави извода , че няма процесуална пречка
в заповедното производство , както пред
първоинстанционния съд,така и пред въззивната инстанция , съдът служебно
или по възражение на длъжника да прецени наличието на неравноправни клаузи в
договора за потребителски или банков кредит.
Следва
да се отбележи ,че този извод може да се направи и от разрешението , дадено в
Определение № 545/ 11. 07. 2011г. по
т.д. № 373/ 2011г. на ТК
на ВКС ,2 постановено по реда на чл. 274
ал. 3 т. 2 от ГПК.
По същността на възражението .
Възражението
е частично
основателно.
В
раздел ІІ т. 4 на договора за банков кредит
страните са приели ,че договорната (възнаградителната ) лихва следва да се формира на основата на Базовия
лихвен процент на банката за евро към датата на сключването на
договора .
В
раздел ІІ т. 10 на договора за банков кредит е посочено ,че при просрочие
на плащанията,просрочените плащания се олихвяват с наказателна лихва, която се формира от размера на договорната лихва + размера на законната лихва .
Посочено е също така ,че при наличие на просрочени плащания Банката може едностранно да увеличи размера на лихвения
процент по кредита, включително надбавката.
В
раздел V на договора е посочено ,че договора се сключва при условията на чл. 298 ал. 1 т.1 от ТЗ, като с подписването на договора
кредитополучателя декларира ,че Общите условия на Банката за кредити на
физически лица са предоставени на кредитополучателя при сключването на
договора, запознал се е с тях и ги и приема.
1./Въззивната
инстанция счита ,че клаузата на раздел ІІ т. 4 от договора , с която е прието ,че договорната лихва
ще се формира въз основа на Базовия лихвен процент на банката за евро ,
представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 т. 10 и т. 11 от ЗЗП.
На
първо място , съдът счита ,че клаузите
на раздел ІІ т. 4 и т. 10 от договора за
банков кредит не са уговорени индивидуално . Както бе посочено по-горе
, в раздел V на договора изрично е прието, че договора се сключва при Общи условия. При положение ,че договора е сключен при Общи
условия следва извода ,че посочените клаузи от договора са били изготвени
предварително от Банката ,поради което при сключването на договора потребителя
не е имал възможността да влияе върху съдържанието им. Изрично в текста на чл.146 ал. 1 от ЗЗП е
посочено ,че не са индивидуално уговорени клаузи , когато договора е сключен при Общи
условия . Настоящият казус е точно такъв .
Отделно
от това следва да се отбележи ,че според разрешенията, дадени в цитираните
решения на СЕО , когато се касае за потребителски договори( каквито по своя характер
са договорите за банков кредит), поради вида и характера на правоотношението ( кредитор и кредитополучател), по презумпция кредитополучателя е в положението на по – слаба страна по
договора, което не му дава възможност предварително да повлияе върху
съдържанието на договора и го принуждава
да приеме предварително установените от
продавача условия по договора .
Няма
спор по отношение на обстоятелството
,че страните по договор за банков
кредит покриват критериите на параграф 13 от ДР на ЗЗП за „потребител „ и
„търговец“ ,при което разпоредбите на чл. 143 и сл.от ЗЗП относно неравноправните клаузи са приложими по отношение на
тези видове договори .
В
текста на чл. 143 т. 10 и т. 11 от ЗЗП е посочено ,че неравноправни
са клаузи , които позволяват на търговеца едностранно да променя условията на договора въз
основа на непредвидени в него основания . Неравноправни са и клаузите, които
позволяват на търговеца да променя едностранно и без основание характеристиките на стоката
или услугата .
При
положение ,че в договора за банков кредит съществува клауза , която дава право
на банката да определя базовия лихвен процент ,
въз основа на който се формира възнаградителната лихва, не въз основа на
международни референтни индекси ,като „ЛИБОР“ , „ЮРИБОР“ и др. такива ,а въз основа на индекси , определени
едностранно от Банката,следва да се
приеме ,че тази клауза има неравноправен
характер. Неравноправният характер на клаузата се състои в това , че Банката може по всяко време на действието на договора , едностранно
и без основание ( след като не е
обвързана от международните индекси) , да променя базовия лихвен процент
в посока на увеличение и по този начин да променя едностранно размера на
договорната лихва .
2./Въззивната
инстанция счита ,че клаузата на раздел ІІ т. 10 от договора , с която е прието ,че Банката може
едностранно да увеличава размера на лихвения процент при просрочие на плащанията
представлява неравноправна клауза
по смисъла на чл. 143 т. 10 и т. 11 от
ЗЗП.
Тази
клауза от договора позволява на търговеца
по всяко време на действието на договора, при просрочие на плащанията ,
едностранно да увеличава размера на
договорната лихва ,без ограничение в размера на увеличението . Тази уговорка е във вреда на потребителя, тъй като не
отговаря на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни
правоотношения и равнопоставеност на
съконтрагентите. Клаузата води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя .
3./
Въззивната инстанция счита ,че клаузата на раздел ІІ т. 10 от договора , с която е прието ,че при просрочие на плащанията , просрочените плащания се олихвяват с наказателна лихва, която се формира
от размера на договорната лихва +
размера на законната лихва, представлява неравноправна клауза по смисъла
на чл. 143 т. 12 от ЗЗП и чл. 33 ал. 2
от ЗПК във вр. с чл. 24 от ЗПК.
В
текста на чл. 143 т. 12 от ЗЗП е посочено ,че неравноправна клауза е таза, която
позволява на търговеца да увеличава
цената , без потребителя да има право в този случай да се откаже от договора
, ако окончателно определената
цена е значително завишена в
сравнение с цената ,която е уговорена при сключването на договора .
В
текста на чл. 24 от ЗПК е посочено ,че за договорите за потребителски
кредит се прилагат разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП.
В
текста на чл. 33 ал. 2 от ЗПК е посочено
,че когато
потребителя забави дължимите плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва .
При
положение ,че обезщетението за забава надхвърля размера на законната лихва за
забава по чл. 86 от ЗЗД и крайната цена , която трябва да заплати потребителя
значително надвишава цената , която е уговорена при сключването на договора ,
следва да се приеме неравноправния
характер на клаузата на раздел ІІ т. 10 от договора.
В
текста на чл. 146 ал. 1 от ЗЗП е
посочено ,че неравноправните клаузи са
нищожни.
При
това положение вземането на кредитора е основателно само до размера на просрочената
главница, а именно сумата 1166,
18 евро. Вземането на кредитора е неоснователно за договорната лихва в размер на 316, 95 евро и за наказателната лихва в размер на 556, 13 евро , поради нищожност на
клаузите в договора , с които са уговорени тези два вида лихви . В тези части
ще следва да се отмени допуснатото
незабавно изпълнение и да се отхвърли
искането на молителя.
По разноските във въззивното
производство .
С
оглед изхода на спора пред въззивната
инстанция и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва да се осъди ответната
страна по частната жалба да заплати в полза на жалбоподателя сумата 294, 51лв. , представляваща част
от сторените разноски във въззивното производство , съразмерно на уважената
част от жалбата .
Предвид
на гореизложеното и на основание чл. 419 от ГПК във вр.
с чл. 278 и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд
О
П Р
Е Д Е
Л И
ОТМЕНЯВА допуснатото незабавно
изпълнение, постановено с Разпореждане по Заповед № 2011 / 10.09.2019г. на районен
съд Пазарджик , по
ч. гр. д.№ 3560/2019г. по описа на същия съд
, за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
В ЧАСТТА , в която
длъжника е осъден да заплати сумата 316, 95 евро , представляваща просрочена договорна лихва за
периода 20. 06. 2016г. до 20. 07.
2019г. ,включително и В ЧАСТТА , в която
длъжника е осъден да заплати сумата 556,13 евро , представляваща просрочена наказателна лихва за периода 20. 10. 2015г. до 04. 09. 2019г.
,включително ,вместо което постановява :
ОТХВЪРЛЯ искането на търговското дружество „Първа инвестиционна
Банка „ АД гр. София , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността гр. София , бул. „Драган
Цанков „ № 37,против длъжника Р.Й.Х. , ЕГН **********, с постоянен адрес ***, за допускане на
незабавно изпълнение въз основа
документ по чл. 417 от ГПК и издаване на
изпълнителен лист по Заявление вх.№
21062/ 05.09. 2019г. , за сумата 316, 95
евро , представляваща просрочена договорна лихва за периода 20. 06. 2016г. до 20. 07. 2019г.
,включително и за сумата 556,13 евро
, представляваща просрочена наказателна
лихва за периода 20. 10. 2015г.
до 04. 09. 2019г. ,включително,като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОБЕЗСИЛВА издадения въз
основа на заповедта изпълнителен
лист от 10. 09.2019г. в посочените
части .
В останалата обжалвана част ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане на районен съд Пазарджик от 10. 09. 2019г. , с което е допуснато
незабавно изпълнение на Заповед №
2011/10. 09. 2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
и е издаден изпълнителен лист от същата дата.
ОСЪЖДА търговското дружество „Първа инвестиционна Банка „ АД гр. София , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността гр. София , бул. „Драган
Цанков „ № 37, да заплати в полза на Р.Й.Х. , ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата 294,
51лв. , представляваща част от сторените
разноски във въззивното производство , съразмерно на уважената част от жалбата
.
На основание т. 8 на ТР № 4 / 2013г. от 18. 06.2014г.на
ОСГТК на ВКС определението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: