Решение по дело №28/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе,взе предвид:

Производството е по чл.74 ТЗ.

Образувано е по исковата молба на Г. П. Я. от Г.С.,насочена срещу „. О. - в ликвидация, със седалище и адрес на управление в Г.Ч.,обл.С.,с твърдения,че:ищецът е съдружник в това дружество;че на 26.09.2009 год. при справка в уеб сайта на Агенция по вписванията /АВп./- Търговски регистър, узнал, че със заявление с вх. № *1411 от името на „. О. - в ликвидация е подадено заявление А4,към което е приложен протокол от общо събрание на съдружниците, проведено на 25.09.2009 год..Твърди се,че при свикването и провеждането на общото събрание са допуснати редица нарушения на повелителни разпоредби на Търговския закон и дружествения договор,обуславящи правния интерес на ищеца от предявяване на иск с правно основание чл. 74 ТЗ - за отмяна на взетите от общото събрание решения като незаконосъобразни.Според ищеца конкретно допуснатите нарушения, представляващи основания за отмяна на взетите решения ,са следните:

Събранието е нередовно, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 139 от Търговския закон - в качеството му на съдружник в дружеството не му е връчена писмена покана за провеждането на същото и че след запознаване с документите, приложени към заявлението до АВп., установил,че там има 2 бр. покани, които са адресирани до него на следните адреси за получаване: Г. С., ж. к. Връбница2, бл. 635, вх. Б, .14, ап. 93 и Г. С., кв. „Горна Баня"ул. 646, № 49.

Ищецът сочи още,че връчването на поканата е удостоверено с подпис и печат на нотариус Ив.Н., с рег. № 0..на НК, като за основание е посочен чл. 47 ал. 2 от ГПК. Според твърдението му,връчването по реда на чл. 47 от ГПК е нередовно,тъй като съгласно така посочената разпоредба „Когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението,връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия",т.е. императивна предпоставка за приложение на реда за връчване на съдебни книжа,установен в нормата,е залепването на уведомление до адресата. В настоящия случай уведомление до него не е залепено нито на постоянния му адрес, нито на другият посочен в поканите адрес, нито такова е пуснато в пощенската му кутия;че в действителност на постоянния му адрес и на адреса,посочен в нотариална покана с рег. № 9176 на нотариус Ив.Н., е било оставено уведомление, но че то не е адресирано до него, а до неизвестно му лице и вероятно - несъществуващо такова - Г. П. С..Твърди още,че така посоченият в поканата адрес не е постоянният му такъв, поради което и връчването на този адрес по реда на чл. 47 от ГПК е нередовно, тъй като в разпоредбата на ал. 3 на същия член е посочено, че чрез залепване на уведомление може да се призовава само ако посоченият адрес съвпада с постоянния адрес на получателя.С оглед тези твърдения,ищецът оспорва като неистински нотариалните удостоверявания за връчването по реда на чл. 47 ал.2 ГПК на нотариални покани с рег. № 9175 и рег. № 9176 на нотариус И. Н..

Ищецът твърди още,че съгласно вписаните в търговския регистър по партидата на дружеството обстоятелства,освен него,съдружници в ответниковото дружество са и лицата: Б.Ив.С. Т.Т. Б.и Ж.В.М.,а че в участие в общото събрание не е взел Ж.В.М.,който – пак съгласно вписаното в търговския регистър - е съдружник,притежаващ 524 дяла от капитала на дружеството и затова ищецът счита,че в нарушение на чл. 139 ТЗ ,той не е поканен на това общо събрание – чрез връчване на писмена покана.

Ищецът счита и твърди,че решението по точка първа и втора от дневния ред за приемане на „крайния ликвидационен баланс към 15.08.2009. и пояснителния доклад към него" и приемане на „разпределението на остатъка от имуществото на дружеството между съдружниците", са взети в нарушение на чл. 271- чл. 273 ТЗ - в срока за предявяване на вземания на кредитори,в качеството си на такъв,е предявил парична претенция към „. О. за връщане на суми,получени от дружеството без основание,което кредиторово вземане не е удовлетворено / и за което има висящо Г. д. с № 80/2007 г. пред СмОС по предявен от него иск срещу „. О. на основание чл. 55 ЗЗД/.Тъй като съгласно чл. 272 ал.3 ТЗ „Ако някое задължение е спорно, имуществото се разпределя само след като се даде обезпечение на кредитора" и тъй като в настоящия случай обезпечение като на кредитор не му е дадено,счита,че решението за прекратяване на ликвидацията е взето без да са уредени всички задължения на дружеството, а поради това – в нарушение на чл. 273 Т3.В подкрепа на това становище,ищецът е посочил в ИМ Г.дела,по които ответникът е страна.

С тези твърдения ищецът е обосновал правния си интерес от предявяване на иска,като моли съдът да постанови решение за отмяна като незаконосъобразни на приетите от това общо събрание на съдружниците /ОСС/ решения – поради противоречия с повелителни разпоредби на ТЗ и дружествения договор /непрецизно устава/ .

В допълнителната ИМ,депозирана по реда на чл.372 ГПК,ищецът е изложил доводи във вр.със становището на ответника за надлежно уведомяване за процесното ОС и е оспорил представените от него доказателства за това.

Искът се поддържа изцяло чрез пълномощника А.Т.З..

Ответникът е подал писмен отговор,с който оспорва твърденията на ищеца за незаконосъобразност на приетите от ОСС решения – счита и сочи,че няма нарушаване на разпоредбата на чл.139 ТЗ относно поканването на ищеца ,тъй като на постоянния му адрес по лична карта това е станало с нот. покана № 9175/03.09.2009 год.на нотариус Ив.Н.,а на посочения от самия ищец адрес /който е адрес и по др.негови документи/ – с нот.покана № 9176/03.09.2009 год. на същия нотариус;че връчването от нотариуса е станало на 17.09.2009 год. по реда на чл.47 ал.2 – чрез залепване на уведомления,представени като доказателства към отговора,във вр. с които се оспорват уведомленията,представени от ищеца с исковата му молба.

Относно неучастието на съдружника Ж.М. ,ответникът е изложил съображения в следния смисъл:с договор от 10.10.2008 год. с нот.заверка на подписите,сключен между този съдружник и съдружника Б.С.,е извършено прехвърляне на 524 дружествени дяла от първия на втория ,от което следва,че от така посочената дата Ж.М. не е съдружник.

Оспорени са и твърденията за нарушаване на чл.271 - чл.273 ТЗ – че в срока по чл.272 няма предявено вземане към ответника / в л./,че соченото от ищеца в тази връзка уведомление не е получено от упълномощено от ответника лице;че в счетоводните записвания на ликвидационния баланс няма задължения към ищеца;че е несъстоятелно твърдението за недадено обезпечение на кредиторите .

В с.з. ответникът чрез пълномощника А.Б.П. и ликвидатора Б.С.,поддържа становището в отговора.

След преценка на твърденията и доводите на страните и на представените доказателства,съдът счита за установено от фактическа страна следното: на 25.09.2009 год. е било проведено заседание на общо събрание на ответното търговско дружество,от протокола от което заседание е видно,че са присъствали съдружниците Б. Ив.С. и Т.Т.Б.а за Г. П.Я.,притежаващ 206 дяла преди изключването му на 30.04.2005 год.,което изключване е заличено на 04.06.2008 год. и вписано в ТР на 29.07.2008 год., е посочено,че е получил поканата на 17.09.2009 год. чрез нот.Ив. Н.и че не се явява и не изпраща представител.

За Ж. В. М. е посочено,че по силата на договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 10.10.2008 год. с нот.заверка на подписите,от така посочената дата той не е съдружник.

Събранието е проведено при дневен ред : т.1.Приемане на краен ликвидационен баланс и пояснителен доклад към нето…,т.2.Приемане на разпределението на остатъка от имуществото на дружеството между съдружниците;т.3.Освобождаване от отговорност на ликвидатора Б. С.за дейността му;т.4.Приемане на решение за заличаване на дружеството в търг.регистър….

Приетите по този дн.ред решения са за приемане на крайния ликвидационен баланс към 15.08.2009 год. и пояснителен доклад към него;за разпределението на остатъка от имуществото на дружеството,описано в протокол от 15.08.2009 год.; за освобождаването на ликвидатора Б.С. от отговорност и за окомплектоване на необходимите документи за вписване заличаването на дружеството.

По делото са представени покани за това ОСС ,адресирани до Г. П. Я.-съдружник в ответното дружество,на два адреса в С.,връчването на които е станало чрез нотариус Ив.Н. с рег.№ 42…,т.е. чрез нотариални покани.Според удостоверяването от нотариуса, поканите са представени на 03.09.2009 год. от „. О. с подател Б.С.-управител. И на/за двете покани ,на 18.09.2009 год. нотариусът е удостоверил,че връчването на екземпляр от тях на адресата Г. П. Я. – съдружник в дружеството,е станало на 17.09.2009 год. по чл.47 ал.2 ГПК .Приложени са и разписки за получаване на нот.покани,оформени от връчител,в които е посочено,че са за Г.П. Я..

Представени са и уведомления на основание чл.47 ал.2 ГПК - от ищеца /в копие на л.24 и 25, със заверка от него и на л.257 и 258 – в оригинал – с подпис на нотариуса и син печат/ ,от ответника / в копие на л.81 и 83, със заверка от Б.С. и на л.259 и 260 – в оригинал – с подпис на нотариуса и син печат/ и от нотариус Ив. Н. / на л.309 и 313 – в копие с надлежна заверка от нотариус Ив.Н./.Видно е,че в екземплярите на уведомленията,представени от ищеца и от нотариуса,е посочено името Г. П. С.а в екземплярите,представени от ответника – Г. П. Я..

В придружителното писмо / на л.306/ нотариусът пояснява,че по двете депозирани на 03.09.2009 год. от Б. С. нот.покани,изведени в общия му регистър с № 9175 и № 9176,с адресат съдружника в „.О. Г. П. Я. и с адреси на връчване в Г.С.,той е изготвил уведомленията на основание чл. 47 ал.2 ГПК в три еднообразни екземпляра,че са подписани от него и са залепени на съответните адреси на 03.09.2009 год. от Й. Г.,връчваща към тази дата нот.покани .

Относно посочените в поканите адреси няма оспорване от ищеца,че не са негови.Оспорването е само относно обстоятелството,че адресът по покана рег.№ 9176 не е постоянният му адрес и че поради това редът по чл.47 ал.2 ГПК е неприложим.

За изясняване на обстоятелствата относно залепването и получаването на уведомленията за ищеца,в качеството на свидетел по делото беше разпитан сина му П.Г.Я..От показанията му се установява,че и двата,посочени в поканите адреси,са на Г.Я.,че семейството му пребивава и на двата адреса,но основно живее на този в Горна баня;че св. е видял непозната нему жена да лепи лист на входната ,на външната врата на къщата;че той отлепил листа и видял,че е уведомление за Г. П. С. ,поради което решил,че става дума за грешка,тъй като познавал лице с такава фамилия-Б.С.,чиято фирма - според св.била - изписана на колата,от която е слязла и с която заминала залепващата уведомлението жена;че го оставил в гаража,където по принцип оставяли получена кореспонденция и др.книжа и че доста време след това – след три-четири седмици ,по повод запитване от страна на баща му,го намерили на същото място ;че такова уведомление – пак за Г. П. С.,било залепено и на вратата на ап. в ж.к.Връбница /Надежда/ ,което пък отлепила майката на ищеца и го оставила при други документи,при които – също след време,го намерил свидетеля.За представените на л.258 и 259 уведомления сочи,че са залепените на съответните врати листове,намерени от него и от баба му.

По делото беше изслушана графическа експертиза,от заключението по която се установява,че не е възможно да се отговори дали подписите за “получател “ в обр.разп.№ 3114/27.03.2009 год. – на л.271,с нея ищецът твърди,че е изпратил на ответника уведомление за вземанията си към дружеството,обявено в ликвидация и в съответната за тази пратка графа в книгата в пощенската служба в Г.Ч.,са изписани от Б.С. –управител на ответника.

След преценка на установеното от фактическа страна,съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск на основание чл.74 ал.1 ТЗ – ищецът в качеството на съдружник в търговско дружество,което обстоятелство не се оспорва по делото,атакува приети на ОСС решения на проведеното на 25.09.2009 год. заседание.Съдът счита,че искът е допустим,тъй като за предявяването му е спазен преклузивния срок по ал.2 – не само с оглед хипотезата “14-дневен …от узнаването” – по твърденията в ИМ,но срокът е спазен и в хипотезата по най-първото предложение – в 14-дневен срок от деня на събранието.

По същество съдът счита следното:основният спорен въпрос е дали за процесното общо събрание ищецът - в качеството на съдружник, е бил редовно поканен,т.е. при спазване на законовите и на дружествените разпоредби за това.

Съгласно чл.139 ал.1 ТЗ общото събрание се свиква с писмена покана,получена от всеки съдружник най-малко седем дни преди датата на заседанието му ,ако не е предвидено друго в дружествения договор,като в нея се посочва и дневният ред. От представения по делото дружествен договор е видно,че “друго” в случая не е уговорено /това “друго” може да е само относно срока от връчването до събранието/ – според чл.25 ал.4 от дружествения договор /л.31/ ,ОСС се свиква чрез писмена покана,която трябва да бъде получена най-малко 7 дни преди датата на заседанието,т.е. повторена е законовата разпоредба /макар и да не е възпроизведен текста / и това трябва да стане “…от всеки съдружник” - в тази част законовата разпоредба е императивна и се приема,че и в случая е предвидено получаването да е от съдружника.

От извършеното от нотариуса удостоверяване,във вр. с което той е изпратил по делото и съставените от него документи,е видно,че това е станало чрез залепване на уведомление /две в сл.-на два адреса/ по реда на чл.47 ал.2 ГПК. Съгласно чл.50 от ЗННД нотариусът може да възложи на определен служител в нот.кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл.37-58 от ГПК,което означава,че може да връчва и по реда на чл.47 ал.2 ГПК – тази разпоредба се вкл.в посочените,а и съгласно чл.540 ГПК за охранителните производства се прилагат общите правила на този кодекс /чл.37-58 са в Част първа-Общи правила/.

Съдът обаче счита,че връчването чрез залепване в сл. не е надлежно,тъй като нотариусът е допуснал грешка относно фамилното име на адресата в залепените по посочения в ГПК ред уведомления и макар първите две имена да са правилни,макар адресите,на които е станало връчването чрез залепване,да са адреси на ищеца-съдружник ,от обстоятелството,че фамилното име не е неговото,не може да се направи извод,че е налице редовно връчване. А щом е така,щом съдружникът Г. П. Я. не е надлежно,т.е. редовно поканен ,събранието е незаконосъобразно проведено и взетите на него решения са също незаконосъобразни.Като такива, подлежат на отмяна.

Съдът прави този извод въз основа на документите,изпратени по делото от самия нотариус - от тях е видно,че в залепените уведомления,изготвени от нотариуса, фамилното име е С.,а не Я..Или представени са съставените от него уведомления и затова съдът не може да не им даде вяра - и с оглед удостоверителната дейност на нотариуса,и с оглед отговорността му.Удостоверяването,направено от страна на нотариуса,е официално съгласно чл.592 ГПК и предназначението му е да се докаже предприетото и осъществено от него съобщаване на тези покани на лицето,за което са били предназначени,на адресата.Точно във връзка с предприетото и осъществено връчване на съобщението на поканите ,нотариусът е изготвил уведомления,в които е посочил грешно фамилно име на адресата.Затова съдът приема,че тези уведомления са верните,действително съставените и залепени на адресите,поради което не следва да обсъжда представените такива от самите спорещи страни и да прави изводи въз основа на тях.

На удостовереното от нотариуса съответстват и показанията на св.П. Г.Я. и затова,макар да е син на ищеца,съдът им дава вяра.

Съдът счита за неоснователно ответниковото становище,че щом адресите са на ищеца, щом другите имена са негови ,щом в уведомленията е посочено,че се касае за съдружник в “Маримекс” О. , следва да се приеме,че Г.Я. е бил уведомен,че е бил редовно поканен. Всяко физическо лице се идентифицира чрез името, което се състои от лично,бащино и фамилно име - в тази съвкупност.Затова не може да се приеме,че се касае за едно и също лице при данни за две лица с еднакви лични и бащини имена,но с различни фамилни такива.Непосочването на точното име на съдружника е важното,релевантното в случая за редовността на съобщаването на поканата,на поканването,а не посочването на дружеството и на качеството,в което то участва в него.

Съдът не споделя и доводите на ответника относно липсата на дата в изпратените от нот.Ив. Н. уведомления и относно значението на това обстоятелство за релевантното такова по делото.Датата се поставя от лицето,което извършва фактическото действие по залепването/в сл.Й.Г./ и затова в екземпляра при нотариуса тя може да липсва.Датата е от значение за адресата и в предназначения за него екземпляр такава е посочена.Датата е от значение и за нотариуса – с оглед срока,и за него тя е удостоверена в изготвената от техн.изпълнител разписка /два бр. в сл./.По делото няма и спор относно тази дата.Важно е и че тя съвпада,една и съща е в приложените уведомления,които са попълнени с такава.

При този извод за нередовност на свикването и провеждането на ОСС,отпада необходимостта да се обсъждат и останалите спорни по делото въпроси – за невръчването на покана и за неучастието в работата на събранието и на съдружника Ж.М. и за неспазване процедурата по приключване на ликвидацията /и заличаването поради това на прекратеното дружество/.

С оглед изхода на спора по делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 1130 лева.

Водим от горните съображения и на посочените основания Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразни решенията ,приети на общо събрание на съдружниците на „. О. Г.Ч. – в ликвидация,проведено на 25.09.2009 год.,с които е приет краен ликвидационен баланс и пояснителен доклад към него,прието е разпределение на остатъка от имуществото на дружеството между съдружниците,освободен е от отговорност ликвидатора Б.С.за действията му и за предприемане на необходимото относно вписването на заличаването на дружеството.

ОСЪЖДА „. О. Г.Ч. - в ликвидация,да заплати на Г. П. Я. разноски по делото в размер на 1130 /хиляда сто и тридесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: