Решение по дело №494/2023 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 09.02.2024 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

                                         СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Мариана Кадиева като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело № 494/2023 г. по описа на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/. Делото е образувано  по жалба от С.М.Е. от ***, подадена чрез адв.Д.И., против Решение №2153-08-263/05.12.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане №2113-08-1840#2/26.10.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали, за отказ да се отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В жалбата се сочи незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен в противоречие с материалния закон. Жалбоподателката счита, че неправилно административния орган не е зачел за действителен осигурителен стаж, периода на майчинство, за времето от  23.02.1989 г. - 23.02.1992 г. Счита, че за нея са налице условията за отпускане на лична пенсия по реда на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като действителния й осигурителен стаж, при зачитане на периода на майчинство, надвишава изискуемия. Иска отмяна на оспореното решение. В писмено становище, депозирано от пълномощник, поддържа подадената жалба. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Кърджали, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Излага съображения за законосъобразност на оспореното решение, както и на потвърденото с него разпореждане.  

След като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,  приема за установено следното:

Административното производство по издаване на оспореното решение е започнало по заявление на жалбоподателката с вх.№2113-08-1840/27.09.2023 г., за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/.

С Разпореждане №2113-08-1840#2/26.10.2023 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, на жалбоподателката е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ, поради това, че няма 15 години действителен осигурителен стаж. Правото на пенсия при условията на чл.68, ал.3 от КСО е преценено с оглед изискуемата за 2023 г. възраст, като е прието, че към датата на подаване на заявлението лицето има навършена възраст 67 год. 02 мес. и 28 дни. Прието е, че общият осигурителен стаж,  възлиза на 15 год. 02 мес. и 05 дни, а действителния осигурителен стаж е 12 год. 02 мес. и 05 дни. Периодът на майчинство, за времето от 23.02.1989 г. - 23.02.1992 г., с продължителност три години, е зачетен за осигурителен стаж, но не е зачетен за действителен такъв, по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.  

Във връзка с подадената срещу разпореждането жалба,  директорът на ТП на НОИ - Кърджали се е произнесъл с процесното Решение №2153-08-263/05.12.2023 г.,  с което отхвърлил жалбата, като възприел изцяло и доразвил  мотивите, изложени в оспореното разпореждане. В решението е посочено, че предвид изричната легална дефиниция на понятието „действителен стаж“ в § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст, не следвало да се зачита за действителен осигурителен стаж. Прието е, че периодът, през който жалбоподателката е била в майчинство, въпреки, че се зачита за осигурителен стаж, не следва да се зачита за „действителен стаж“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, поради което действителният осигурителен стаж на лицето бил правилно определен.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от лице с  правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

При извършената служебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК, съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискуемата от закона форма, както и на  административнопроизводствените правила. Съдът констатира обаче, че процесното решение противоречи на материалния закон, поради следното:

Съгласно чл.68, ал.3 КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по   ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.

Безспорно е по делото, че жалбоподателката е навършила необходимата възраст по чл.68, ал.3 КСО. Няма спор също така, видно и от приложения опис на осигурителния стаж на жалбоподателката, че периодът на майчинство от  23.02.1989 г. - 23.02.1992 г., който не е зачетен за действителен осигурителен стаж, е с продължителност три години.  

Спорен е въпросът, дали горния период на майчинство представлява  действителен осигурителен стаж по чл.68, ал.3 КСО.

Съгласно  § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. В случая, спорните периоди на майчинство са за времето   1992 г.-1994 г., поради което времето на майчинство следва да се прецени съобразно разпоредбите, действали до 31.12.1999 г.

Според относимата към периода материалноправна разпоредба на чл.80 от Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП (отм.), за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (ЗП (отм.) се зачита и времето, прекарано в законно установен платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Съгласно действащата към относимия период Инструкция № 2492/29.12.1967 г. (отм.),  за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж, времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения ЗП. Относима към спора е и т. 4 от Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на малко дете (обн. ДВ, бр. 15 от 1970 г.), според която при раждане/осиновяване на дете, което не е починало преди изтичане на сроковете на платения и неплатения отпуск по чл. 60 и 61 от Кодекса на труда, на майката/осиновителка се зачита за трудов стаж времето от 12 месеца - при първо дете, 14 месеца - при второ дете, 18 месеца - при трето дете и 12 месеца за четвърто и всяко следващо дете. По отношение на разглеждания период на майчинство, е приложим Указ за насърчаване на раждаемостта (отм.), като в чл. 3ж, ал. 2 от същия изрично е предвидено, на майките и осиновителките, които не работят по трудово правоотношение, времето, до навършване на 3-годишна възраст на детето, да се зачита за трудов стаж.

От своя страна, съгласно сега действащата разпоредба на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО, за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, според която за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени от КТ - изцяло, независимо от продължителността на работното време, като и тук законодателят не прави разлика между неработещите майки на малки деца и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, при общественото осигуряване при майчинство, включително и в хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 от КСО.

От съдържанието на посочените разпоредби следва извод, че и според действалите до 31.12.1999 г. норми на ЗП(отм.) и ППЗП (отм.), и по сега действащия КСО, периодите на майчинство се зачитат за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респ. за осигурителен стаж при пенсиониране. Установи се по делото, че спорния период на майчинство обхваща времето преди 31.12.1999 г. По силата на чл. 80 от ППЗП/отм./, горния период се зачита за трудов стаж, като на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, този период на майчинство следва да се зачете и за действителен стаж по чл.68, ал.3 от КСО. В този смисъл е и трайната съдебна практика: Решение №1306/06.02.2024 г. постановено по адм.д. №4331/2023 г. по описа на ВАС; Решение № 12450/13.12.2023 г. постановено по адм.д. №9988/2023 г. на ВАС;  Решение №1624/21.02.2022 г. по адм.д. №11773/2021 г. на ВАС; Решение №1740/23.02.2022 г. по адм.д.№8649/2021 г. на ВАС; Решение № 6744/22.05.2018 г. по адм. дело № 2009/2018 г. на ВАС и др. Според приетото в горните съдебни решения, осигурителният стаж при ползването на майчинството, като осигурен социален риск е приравнен на осигурителния стаж при фактическото полагане на труд, а възприетото от пенсионния орган разрешение на въпроса, противоречи на разпоредбите на чл. 14 и чл. 47, ал. 3 от Конституцията на Република България.

По изложените съображения следва да се приеме, че действителния осигурителен стаж на жалбоподателката възлиза на 15 г. 02 мес. и 05 дни, поради което и при навършена възраст от 67 год. 02 мес. и 28 дни, за лицето са били налице условията за пенсиониране по реда на чл.68, ал.3 от КСО.

Ето защо, оспореното решение, с което е отхвърлена жалбата на С.М.Е. срещу Разпореждане №2113-08-1840#2/26.10.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали, следва да бъде отменено, като противоречащо на приложимия материален закон. Тъй като съгласно разпоредбата на чл.98, ал.1 КСО, компетентен да се произнесе по заявлението за отпускане на пенсия е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ, преписката следва да бъде изпратена на последния за ново произнасяне по заявление с вх.№2113-08-1840/27.09.2023 г. на С.М.Е., при зачитане на процесния период на майчинство за действителен осигурителен стаж.

При този изход на делото и своевременно направеното искане, в полза на жалбоподателката се следват деловодни разноски в размер на 500 лв., договорени и изплатени съобразно приложения ДПЗС от 01.02.2024 г.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът

 

                                          Р     Е     Ш     И  :

ОТМЕНЯ Решение №2153-08-263/05.12.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, както и потвърденото с него Разпореждане №2113-08-1840#2/26.10.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали, като незаконосъобразни.

ИЗПРАЩА преписката на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали за ново произнасяне в законоустановения срок, по заявление с №2113-08-1840/27.09.2023 г. на С.М.Е., съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите.

ОСЪЖДА ТП на НОИ - Кърджали  да заплати на С.М.Е. от ***, с  ЕГН **********, разноски по делото в размер на 500 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.

Препис от решението, на основание чл. 138 от АПК, да се изпрати на страните.

                                       

 

   С Ъ Д И Я: