Мотиви към ПРИСЪДА от 27.11.2019г. по НОХД № 403
по описа на КжРС за 2019г.
Повдигнато е обвинение срещу А.Е.А. по чл.209 ал.1 от НК
за това, че в периода от 21.04.2018г. до 28.04.2018г. в гр.Добрич, гр.Габрово и
гр.Кърджали, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като
помагач с неизвестно лице, с цел да набави за себе си и за другиго имотна
облага, възбудил и поддържал заблуждение у Г.Е.В. *** и с това й причинил
имотна вреда в размер на 1000лв., у Н.Д.И. *** и с това й причинил имотна вреда
в размер на пари от 300лв., 61.30грама златни накити на стойност 2210.48лв. и
114.75грама сребърни накити на стойност 590.96лв. и у Т.П.Н. *** и с това й причинил
имотна вреда в размер на пари от 13400лв. и 20.636 грама златни накити на
стойност 744.13лв., всички вещи на обща стойност 18245.57лв.
Производството по делото се гледа по реда на съдебното
следствие по глава 27 от НПК. Подсъдимият А. признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. Съдът на основание чл.372 ал.4 вр.чл.371 т.2 от НПК с определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието без събира доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на прокуратурата пледира, че от събраните
по делото доказателства безспорно се установява, че подсъдимият А. е извършил престъплението,
за което е предаден на съд, а именно измама по чл.209 ал.1 вр.чл.20 ал.4
вр.чл.26 от НК. Той е действал в съучастие като помагач в хипотезата на чл.20
ал.4 от НК, тъй като е спомогнал престъплението да бъде извършено. По отношение
на наказанието счита, че следва да му се наложи такова без приложение на
разпоредбата на чл.55 от НК. Предлага „лишаване от свобода“ за срок от 3
години, което да бъде намалено с 1/3 и да се отложи с изпитателен срок от 4
години, както и да му се възложат разноските по делото. Настоява веществените
доказателства да се върнат на техните собственици.
Подсъдимият се признава за виновен и в своя защита
заявява, че признава вината си и съжалява, че е послушал измамника. Моли
съдийския състав да бъде снизходителен предвид лошото му здравословно
състояние, тъй като не може да ходи да вижда. В последна дума се извинява. Защитата
на дееца взима отношение само досежно размера на наказанието. Настоява да се
приложи чл.55 от НК като се вземе предвид напредналата възраст на подсъдимия и
чистото му съдебно минало.
По делото са конституирани две от пострадалите лица като
частни обвинители. В съдебно заседание се явява само Т.Н., която в ход по
същество се съгласява с изложеното от прокурора в неговата пледоария.
Съдът като обсъди всички доказателства събрани по делото,
прие за установено следното от фактическа и правна страна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият А.Е.А., роден на ***г***, български
гражданин, женен, със средно образование, безработен, пенсионер, осъждан, с ЕГН
**********.
Безспорно на съдебното следствие се установи фактическата
обстановка описана в обвинителния акт на основание чл.373 ал.3 от НПК, а
именно: Подсъдимият А.Е.А. *** и бил пенсионер. Тъй като нямал достатъчно
финансови средства той периодично преглеждал обявите за работа във вестниците.
По средата на месец април 2018 г. подсъдимият А. попаднал на обява във вестник
„Изберете“, в която било отбелязано, че набират пазачи. От мобилния си телефон
с № *** той се обадил на номера за връзка оставен в обявата, а именно № ***,
като отсреща се обадил мъж, който не се представил. Подсъдимият А. попитал мъжа
за къде набират пазачи, при което получил отговорил- за строителни обекти.
Мъжът обяснил на подсъдимия А., че щял да провери къде има свободни места на
„пазачи“ и ще му се обади. На следващия ден подсъдимият А. получил обаждане от
неизвестен номер „11“, като разпознал гласа на мъжа, с когото разговарял
предния ден на № ***. Същият обяснил на подсъдимия А., че местата за пазачи
били заети, но че имал фирма в гр.Велико Търново за отоплителни инсталации и
трябвало да ходи и да взема пратки с пари от клиентите и да му ги носи в офиса.
За всяка пратка подсъдимият А. щял да получава сумата от 100 лева, както и пари
за разходите- пътни и хотели. Подсъдимият А.А. се съгласил, като приел да взема
пратки с пари от клиенти. Мъжът обяснил на подсъдимия А., че щял да му се обади
след време. На 21.04.2018 г. около 15.00 часа деецът А. се намирал в центъра на
гр.Добрич, където се разхождал. По същото време свидетелката Г.Е.В. се намирала
в дома си намиращ се в гр.Добрич на ***. Същият ден около 15.00 часа на
домашния й телефон с № *** й се обадил мъж, който се представил за полицай С.Г..
Последният обяснил на свидетелката Г.В., че в района имало много полицаи, които
били там, за да заловят „телефонни измамници“, които ги заплашвали и тормозели
по телефона. Първоначално свидетелката В. не повярвала, но след като чула
записи от предишни телефонни разговори, че ги заплашват, се убедила. Мъжът
представил се за полицай С.Г. попитал свидетелката Г.В. колко точно пари и
ценности има в себе си, както и за точния й адрес. Свидетелката В. му обяснила,
че в себе си имала сумата от 1000 лева, като му продиктувала и точния си адрес,
а именно гр.Добрич ***. В този момент „полицай С.Г.“ й обяснил, че трябвало да
съдейства на полицията, за да заловят „телефонните измамници“. Указал на
свидетелката В. да постави сумата от 1000 лева в торба, която да постави пред
входната си врата и когато дойдат „измамниците“ да ги вземат, щели да ги
заловят. Убедена, че помага на полицията да залови телефонни измамници,
свидетелката Г.Е.В. поставила сумата от 1000 лева в жълта найлонова торбичка с
надпис „най-яката торба“ и я оставила пред входната си врата. По същото време
21.04.2018 г. около 15.30 часа подсъдимият А. Е.А., който се намирал в центъра
на гр. Добрич, получил обаждане от неизвестен номер „11“, като разпознал гласа
на мъжа, с когото разговарял за работата като куриер. Мъжът обяснил на
подсъдимия А.А., че трябвало да отиде на адрес гр.Добрич ***, от където
следвало да вземе пари за него. Подсъдимият А. запитал мъжа защо парите се
намирали пред портата, при което получил обяснение, че жената била болна и не
можела да излезе, като му заявил „отивай и ги вземай“. В този момент
подсъдимият А. установил, че по този начин спомагал на телефонни измамници да
мамят лица, но въпреки това се придвижил до указания адреса в гр.Добрич. Пред
кафява желязна порта, подсъдимият А. забелязал жълта найлонова торбичка с
надпис „най-яката торба“, взел я и се насочил към дома си. По същото време
свидетелката Г.В. забелязала действията на подсъдимия А., а именно да взема
торбичката с парите, след което се прибрала в дома си. Малко по-късно
свидетелката В. получила отново обаждане от „полицай С.Г.“, който я попитал
дали е оставила парите. Свидетелката В. обяснила, че ги била оставила като го запитала
не са ли задържали „измамниците“. В този момент свидетелката Г.Е.В. установила,
че била измамена, като лицето представило се за полицай не бил такъв. От там
свидетелката Г.Е.В. посетила съседката си, от където се обадила в РУ на МВР –
Добрич. По пътя към дома си подсъдимия А. отново получил обаждане по телефона
от същото лице от скрит номер „11“, което му указало да се прибере в дома си и
да преброи парите. От тях да вземе за себе си сумата от 50 лева, като отново
щял да получи телефонно обаждане. В дома си подсъдимият А. преброил парите и
установил, че били 1000 лева. От торбичката взел за себе си сумата от 50 лева.
Същата вечер 21.04.2018 г. около 20.00 часа подсъдимият А. отново получил обаждане
от същото лице с неизвестен номер „11“, който му указал на следващия ден с
влака да се придвижи до гр.Горна Оряховица. На 22.04.2018 г. сутринта в 05.50
часа подсъдимият А.А. *** Оряховица, като със себе си носел и сумата от 950
лева, която бил взел на 21.04.2018 г. от гр.Добрич на *** от свидетелката Г.В..
Същият ден, по-късно след като пристигнал в гр.Горна Оряховица, отново бил
потърсен от същото лице, което му обяснило да се придвижи до Бърза помощ в
гр.Горна Оряховица. След като стигнал указаното место подсъдимият А. отново
получил обаждане от лицето, което му заявило, че в лявата част пред входа на „Бърза
помощ“ имало две дървета и да остави торбичката с парите зад по-дебелото дърво.
Тъй като на подсъдимия А. му било известно, че е извършена измама и е спомогнал
за това, не оставил торбичката с парите, където му било указано, а решил да ги
задържи за себе си. С таксиметров автомобил той се придвижил до Ж.П.Гара -
Горна Оряховица, от където възнамерявал да се качи във влак в посока към гр.Варна.
По същото време подсъдимият А. отново получил обаждане от същото лице, което го
запитало дали е оставил торбичката с парите на указаното место. Деецът А. му
заявил, че ги оставил под дебелото дърво, за което получил одобрение. От
гр.Горна Оряховица с влак подсъдимият А.А. се придвижил до гр.Варна. С автобус се
прибрал в дома си в гр.Добрич.
На 23.04.2018 г. вечерта подсъдимият А.Е.А. се намирал в
дома си в гр.Добрич, когато на мобилния си телефон с № *** отново бил получил
обаждане от номер „11“, като разпознал гласа на същото лице. Последното му
обяснило на следващия ден да се качи на автобуса и да отиде в гр.Велико
Търново, където същия имал офис. На 24.04.2018 г. с автобус подсъдимият А.Е.А.
пристигнал в гр.Велико Търново. Там получил отново обаждане от същото лице от
скрит номер „11“, което му обяснило, че в гр.Велико Търново в хотел „Елена“ бил
резервирал стая на негово име, да отиде там и да се настанява в същия хотел. Казал
му да се разходи из града, да пие някъде кафе, и отново щял да му се обади.
Късният следобед подсъдимият А. отново получил обаждане на мобилния си телефон
от номер „11“ от същото лице, което му заявило да отиде до автогарата и да
провери кога има автобус за гр.Габрово. На автогарата в гр.Велико Търново
подсъдимият А. установил, че на 25.04.2018 г. в 09.30 часа имало автобус за
гр.Габрово. Вечерта деецът А. пренощувал в хотел „Елена“ в гр.Велико Търново.
На 25.04.2018 г. в късния следобед той пристигнал в гр.Габрово. По същото време
отново получил обаждане от скрит номер „11“ от същото лице, което му указало да
отиде на квартира в „Къща за гости“ намираща се в гр.Габрово на ***, където да
пренощува. Същата вечер подсъдимия А. нощувал там. На следващият ден- 26.04.2018
г. преди обяд, получил обаждане от същото лице, което му заявило, че в града
щяло да има пратка с пари, която да вземе, за което щял да му се обади. Заявил
му да отиде и да пие кафе някъде, и да очаква обаждане следобед. На 26.04.2018
г. следобед около 15.00 часа, свидетелката Н.Д.И. се намирала в дома си в
гр.Габрово на ***. Не след дълго в дома й пристигнала майка й- свидетелката Н.П.
И., като двете започнали да разговарят. По същото време на домашния телефон на
свидетелката Н.И. с № *** се обадил мъж, който се представил с имена „полицай С.Г.“
от полицията в гр.Габрово и я попитал дали е сама в дома си. Свидетелката Н.И.
обяснила на представилия се мъж, че в дома си била с майка си. От своя страна
полицай Г. обяснил на свидетелката И., че в града имало група бежанци, като
били заловили само двама от тях, а другите се укривали в града. В заловените
лица намерили списък с телефони, като нейния телефонен номер *** бил на второ
място. Пояснил, че след около 10 минути щели да й се обадят и да се представят
за „телефонни измамници“. Обяснил на свидетелката Н.И., че най-вероятно щяло да
се обади плачещо дете, което щяло да поиска да я измами, като каже, че са го
оперирали и за операцията трябвало да се плати. В този момент, представилия се
за „полицай С.Г.“ поискал от свидетелката Н.И. номерът на мобилния й телефон,
за да се обади, за да освободят линията на домашния телефон, както и точния й
адрес, за да можело да засекат „измамниците“. Свидетелката И. продиктувала на „полицай
С.Г.“ номера на мобилния си телефон, а именно *** и точния си адрес- гр.Габрово
***. Същият обяснил на свидетелката И., че щял да и се обади по мобилния
телефон от защитен номер от компютър- 9112, който бил номер на полицията в
гр.Габрово. Освен това „полицай С.Г.“ помолил свидетелката Н.И. да остави
мобилния си телефон на линия, за да можел да чува какво си говорят с
„измамниците“, след което прекъснал разговора. Не след дълго на домашния й телефон
с номер *** се обадило плачещо дете, което и заявило: „Мамо счупих си крака и
ми направиха операция.“ След това „плачещото дете“ дало на друг човек да
разговаря със свидетелката Н.И.. Лицето се представило за „доктор Д.“, който й заявил,
че операцията струвала 15000 лева, да намери тези пари и да ги даде на хората,
които щели да дойдат до няколко минути. Свидетелката Н.И. казала на „доктор Д.“,
че нямала тези пари. От своя страна мъжът й заявил, че ако не намерила парите
щял да я подпали, да я изнасили, имал туби с бензин и знаел къде живее. Тя
затворила домашния си телефон и продължила да разговаря с „полицай С.Г.“. Последният
й обяснил да постави вестници в непрозрачен сак, за да имитират пари, а
всичките си ценности и златни накити да ги сложи в плик и да ги постави в
камерата на хладилника си, за да се изолират. Казал й, че измамниците
разполагали с техника, която от разстояние от около 800 метра засичала
ценностите, а в камерата на хладилник не можели да ги засекат. Убедена, че й се
били обадили измамници, а че преди това разговаря с полицай от полицията,
свидетелката Н.И. решила да съдейства на полицията. Поставила вестници в тъмен
сак, съгласно указанията на „полицай С.Г.“, а в торбичка сложила сумата от 300
лева в банкноти от по 20 лева, 5 лева и монети от 1 лев, както и 1 брой златен
пръстен от руско злато с кръгъл червен камък, 1 брой златен пръстен от руско
злато с червен елипсовиден камък, 1 брой малък златен пръстен тип халка, 1 брой
златен пръстен с гравирани листенца, 1 брой малко златно пръстенче с камъчета,
1 брой малко златно пръстенче с гравюри, 1 брой златна висулка наподобяваща слонче с червено око, 1 брой
златен синджир с плетка тип „Картие“ с висулка буква „Н“, 1 брой златен синджир
с дължина от 70 см. и висулка наподобяваща буквата „Р“ със закачена златна
гривна, 1 чифт златни обици с дълга висулка, 2 броя еднотипни златни монети, 1
брой златна пендара с дупка, всички златни накити с тегло от 61,30 грама, както
и сребърни накити с общо тегло 114,75 грама- 1 чифт сребърни обици с проба 925,
1 брой сребърна гривна и ланец с еднаква плетка, 1 брой сребърна висулка
наподобяваща роза с закичен на нея сребърен синджир с дължина от 60 см., 5 броя
сребърни пръстена с големи орнаменти. Тази торбичка с парите заедно със
златните и сребърни накити свидетелката Н.И. поставила в камерата на хладилника
си. След това „полицай С.Г.“ по телефона й казал да вземе сака с вестниците и
да отиде пред пощата в гр.Габрово, където да го предаде на „измамниците“, които
щели да бъдат едри мъже облечени в черно с черен джип. Свидетелката Н.И. взела
сака с вестниците, излязла от дома си и се насочила към „Централна поща“ в
гр.Габрово. Около 16.40 часа стигнала на указаното място и започнала да чака
„измамниците“.
На 26.04.2018 г. около 16.30 часа подсъдимият А.Е.А. се
намирал в централната част на гр.Габрово. По това време той получил отново телефонно
обаждане на мобилния си телефон от същото лице от скрит номер „11“. Същото
обяснило на дееца А., че в гр.Габрово имало пратка с пари за него, която
трябвало да отиде и да вземе. Продиктувал му адреса на свидетелката Н.И.,***, откъдето
да отиде да я вземе. С таксиметров автомобил той се насочил към указания адрес.
По същото време свидетелката Н.П. И. се намирала в
жилището на дъщеря си- свидетелката Н.Д.И.,***. Не след дълго домашния телефон
на последната с номер *** позвънил, като слушалката вдигнала свидетелката Н. И..
Лицето се представило за полицай от полицията в гр.Габрово, който й обяснил,че
дъщеря й Н.И. била повикана от „измамници“, поради което се намирала пред
пощата в града и била много зле. Обяснил й също, че дъщеря й била следена от
патрулен автомобил и наоколо имало снайперисти. Поради това тя трябвало да
вземе оставената от дъщеря й Н.И. в
камерата на хладилника найлоново торбичка, която да хвърли през терасата.
Не след дълго подсъдимият А.А. пристигнал на указания
адрес в гр.Габрово като се насочил под терасите на блока. Тогава свидетелката Н.
И. взела найлоновата торбичка от хладилника, която била оставена там от дъщеря й
Н.И., излязла на терасата и я хвърлила. Подсъдимият А. забелязал хвърлянето на торбичката
през терасата, взел я от земята и се насочил към „Къща за гости“, където бил
отседнал в гр.Габрово. А свидетелката Н. И. веднага след като хвърлила
торбичката се прибрала в жилището.
По същото време свидетелката Н.И. продължавала да чака
пред централната поща в гр.Габрово. „Полицай С.Г.“, който през цялото време
поддържал телефонна връзка с нея, й казал, че ще затвори телефона, и ако има
нещо допълнително щял да и се обади. Тъй като минало доста време, а никой не
идвал, свидетелката Н.И. решила да се обади на защитения номер „9112“ на „полицай
Г.“. След като набрала този номер тя установила, че това бил несъществуващ
номер. Веднага се обадила на ЕЕН 112 и запитала служителката как може да се
свърже с телефон номер „9112“. Било й обяснено, че това били измамници и
веднага при нея ще бъдат изпратени служители на МВР. Не след дълго на место
пристигнали служители на МВР- Габрово, на които свидетелката И. обяснила какво
се е случило. С полицаите тя се насочила към дома си. Там майка й свидетелката Н.
И. обяснила, че по домашния телефон се бил обадил мъж, който й казал да хвърли
торбичката с ценностите и парите от хладилника през терасата, което и
направила. В този момент свидетелката Н.И. установила, че била измамена.
В „Къща за гости“ в гр.Габрово подсъдимият А. проверил
съдържанието на найлоновата торбичка и установил, че в нея имало сума от 300
лева, златни и сребърни накити. Не след дълго той получил обаждане от същото
лице от скрит номер „11“, което му заявило да вземе от торбичката сумата от 40
лева за себе си, а останалите пари, златни и сребърни накити да увие в
торбичката и да чака обаждане на следващия ден.
На 27.04.2018 г. сутринта подсъдимият А.Е.А. отново
получил телефонно обажда на мобилния си телефон от същото лице от скрит номер „11“.
Същото му обяснило да се придвижи с автобус от гр.Габрово до гр.Стара Загора, а
от там до гр.Кърджали, където щяло да има пратка, която да вземе. На 27.04.2018
г. около 17.30 часа с автобус подсъдимият А.А. ***. Отседнал в къща за гости
„Божур“ в града, намираща се в близост до Автогара- Кърджали. Същата вечер той
пренощувал там. На следващият ден- 28.04.2018 г. сутринта, когато все още се
намирал в къща за гости „Божур“ в гр.Кърджали на мобилния си телефон отново
получил обаждане от същото лице от скрит номер „11“. Лицето обяснило на дееца А.
да се придвижи до Автогара в гр.Кърджали, където щяло да има оферта, а именно
пратка с пари за него, и да чака обаждане. Не след дълго той отишъл до
указаното място, а именно „Автогара 21- век“ в гр. Кърджали.
На 28.04.2018 г. около обяд свидетелката Т.П.Н. се
намирала в дома си в гр.Кърджали на ***. По това време на домашния й телефон с
номер *** се позвънило. Свидетелката Н. вдигнала слушалката и отсрещното лице
се представило за „полицай С.Г.“ от МВР. Същият й обяснил, че била в опасност,
тъй като в района в който живеела имало група измамници, които пребивали
възрастни хора. Казал й още, че в района щяло да се провежда полицейска акция
за залавянето им, която щяла да се заснема и да се предава по телевизиите БТВ и
по Нова телевизия. „Полицай С.Г.“ запитал свидетелката Т.Н. дали желаела някой
от близките й да бъде свидетел на полицейската акция. Тя заявила, че желаела
сина й да стане такъв свидетел. От своя страна „полицай С.Г.“ попитал свидетелката
Т.Н. за трите имена и телефонния номер на сина й. Тя казала само трите имена на
сина си, но отказала да даде телефонния му номер. „Полицай Г.“ обяснил на свидетелката
Н., че щели да вземат другите му данни от компютъра, и че в района имало много
цивилни полицаи за залавяне на измамниците. Веднага след това я попитал за
номера на мобилния й телефон и за точния й адрес. Тя продиктувала номера на
мобилния си телефон, а именно ***, както и домашния си адрес- ***. Веднага след
това „полицай Г.“ прекъснал телефонната връзка. Същият позвънил на свидетелката
Т.Н. на мобилния й телефон с номер ***, като й обяснил, че измамниците били в
района, където живеела, и я били наблюдавали от два месеца. По същото време домашният
телефон на пострадалата Т.Н. позвънил. Тя вдигнала слушалката и установила, че
разговаря с мъж. Последният й заявил, че ако до няколко минути не събере 150000
евро щял да я убие. Обяснил й също, че към дома й идвали 4 човека сирийци,
които не говорели български език, и ако не им даде парите, щели да я убият. Свидетелката
Н. обяснила на мъжа, че нямала тези пари, при което той й казал, че имал
електронен уред , който в радиус от 800 метра засичал пари и ценности. Въпреки
това тя отново обяснила, че нямала тези пари. През това време линията на
мобилния й телефон с номер ***, по която говорела с „полицай С.Г.“, била
отворена. Последният слушал разговора на свидетелката Т.Н., който водела по
домашния си телефон с мъжа. „Полицай С.Г.“ й заявил да не се притеснява, че
всичко се записвало, да постави каквито пари и ценности има в торбичка, която
да сложи в камерата на хладилника, за да не ги засече уреда. В този момент свидетелката
Т.Н. поставила в розова найлонова торбичка наличните си пари в размер на 13400
лв., представляващи банкноти с номинал от 20 лева, номинал от 50 лева и номинал
от 10 лева, както и златни накити с общо тегло от 20,636 грама - 2 броя златни
дамски пръстена, 1 брой златен пендар, 1 брой синджирче с медальон глава на
„Нефертити“, която торбичка поставила в камерата на хладилника съобразно
указанията на „полицай Г.“. Не след дълго, телефонните линии на домашния и
мобилния телефон ползвани от свидетелката Н. прекъснали.
Същият ден- 28.04.2018 г., около обяд подсъдимият А.Е. А.
се намирал на „Автогара 21 век“ в гр.Кърджали, където чакал обаждане от непознатото
лице, за да вземе пратката за него от гр.Кърджали. Не след дълго той получил
обаждане на мобилния си телефон с номер *** от същото лице от скрит номер „11“.
Лицето го запитало дали наоколо имало таксита и ме продиктувал адреса, от който
следвало да вземе пратка за него, а именно гр.Кърджали ***, като му обяснило,
че жена от петия етаж щяла да хвърли торбичка, която той да вземе. С
таксиметров автомобил подсъдимият А. се придвижил до указания адрес и като
застанал зад входовете на блока, където започнал да чака.
По същото време на мобилния телефон на свидетелката Т.Н.
се обадил представилия се за „полицай С.Г.“. Той й обяснил, че връзката с
машината била прекъсната и всичко било готово, както и че техен човек щял да дойде пред блока, където
живеела, и да му хвърли през терасата торбичката. Казал й още, че сина й бил
при тях долу пред блока, както и че всичко се записвало. Попитал я колко пари
била събрала, при което тя му казала точния размер на парите и броят на
златните накити, които била поставила в торбичката. „Полицай С.Г.“ уверил свидетелката
Т.Н., че парите й били застраховани, както и че след като отидели в
управлението, щели да й ги върнат.Указал й да хвърли торбичката с парите и
златните накити през терасата. Свидетелката Т.Н. така и направила- взела
торбичката от камерата на хладилника, в която била поставила сумата от 13400
лева и златни накити с общо тегло от 20,636 грама, и я хвърлила през терасата
на жилището си. В това време подсъдимият А. забелязал хвърлената розова
торбичка през терасата, взел я и съгласно указания от непознатото лице, се
придвижи до гр.Стара Загора, а от там и до гр.Велико Търново.
Не след дълго свидетелката Н. отново получила обаждане от
„полицай С.Г.“, който я запитал как е и дали е добре. Между разговорите с него
тя позвънила на нейна приятелка и на сина си, когато установила, че била измамена.
По този повод тя се обадила в РУ на МВР- Кърджали и съобщила за случилото се.
Съобразно указанието на непознатото лице подсъдимият А. с
влак се придвижил до гр.Стара Загора, а от там се качил на влак в посока от
гр.Стара Загора за гр.Велико Търново. Преди влака да пристигне в гр.Велико
Търново, подсъдимият А.А. посетил тоалетната във влака. В нея от джоба му
изпаднал мобилния му телефон. Същата вечер той пренощувал в хотел „Росица“ в гр.Велико
Търново. В хотела подсъдимият А. проверил съдържанието на торбичката, която
взел от гр.Кърджали и установил, че в нея имало голяма сума пари и златни
накити. На 29.04.2018 г. той се придвижил до гр.Добрич. През следващите дни се
свързал с негов приятел- свидетеля П.П.. От сумата, която взел от гр.Кърджали,
подсъдимият А. взел 1000 лева, които предал на свидетеля П. като му казал да му
ги пази докато му ги поиска.
Тази фактическа обстановка се установява безспорно от
всички събрани гласни и писмени доказателства, а именно: обясненията на
подсъдимия А. дадени на досъдебното производство, гласните показания на Г.В., Н.И.,
Н. И., Т.Н., П.П..
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Подсъдимият А.А. от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл.209 ал.1 вр.чл.20 ал.4 вр.чл.26 ал.1 от НК, което представлява
престъпление против собствеността. Като субект тук може да бъде всяко наказателноотговорно
лице, а от обективна страна изпълнителното деяние се осъществява само чрез действие,
като в случая обвинението е за възбуждането на заблуждение. Това последното представлява
такова въздействие върху съзнанието на измамения, което формира у него неверни представи.
Като съществен признак от обективната страна на измамата е поведението на измаменото
лице, защото то мотивирано от неправилните си представи за действителността, извършва
акт на юридическо или фактическо разпореждане с имуществения предмет. Освен това
престъплението по чл.209 ал.1 от НК е резултатно увреждащо, защото законът изисква
да е настъпила имотна вреда. При това за измамата е характерна и особената причинна
връзка между деянието и престъпния резултат. Последният- имотната вреда, настъпва
като пряко следствие от имущественото разпореждане, осъществено от измаменото лице,
а разпореждането пък е следствие от неправилната представа на това лице относно
основанието или условията на разпореждането. Видът и формата на вината са прекият
умисъл, с предвиден в състава и допълнителен субективен признак- специална користна
цел: деецът да набави за себе си или за другиго имотна обла, като е достатъчно тази
цел да бъде поставена, но не е нужно да бъде обективно постигната.
Настоящата инстанция приема, че деецът е осъществил вмененото му деяние досежно
обвинението за двете форми възбуждане и поддържане на заблуждение в качеството
си помагач, защото подсъдимият А. той умишлено е улеснил извършването на престъплението
като следвал неговите инструкции и отивал на указаните от него места и взимал
от там вещите, с които измамените пострадали лица са се разпоредили.
И двата признака от субективна страна на престъплението- пряк умисъл и користна
цел у дееца, са налице по настоящото дело. Подсъдимият А.А. е предвиждал, че в резултат
на неговите действия той взима инкриминираните пари, както и че така се уврежда
имуществото на пострадалите три лица. Наред с това субектът цели имотна облага за
себе си и за другиго- неустановеното лице, като съзнава неизбежността на настъпилата
имотна вреда. По делото специалната цел е видна и от признанието на дееца направено
по реда на чл.371 т.2 от НПК. В случая обаче не само, че деецът А. си е поставил
користната цел да набави за себе си имотна облага, но тя е и реализирана от него,
което обаче не е изискване за съставомерността на престъплението.
Деянието, за което подсъдимият А.А. бе осъден е съставомерно и по чл.26
ал.1 от НК, защото извършените от него три деяния осъществяват поотделно един състав
на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
По наказанието: Съдът като взе предвид степента на обществена опасност- висока, предвид
характера на обществените отношения, които се засягат, а именно нормалното
упражняване на правото на собственост върху движими вещи; като отчете и
обществената опасност на самия деец- ниска, предвид наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства- чистото съдебно минало към датата на деянието,
добри характеристични данни и голямата му възраст; както и отегчаващите
обстоятелства- високия размер на щетата и голям брой пострадали лица които са
на възраст; и съобрази разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, която препраща към чл.58а
от НК. Заради всичко изброено по- горе при баланс на обстоятелствата към средния
предвиден размер, а именно „лишаване от свобода” за срок от 3 години, чието изпълнение
на основание чл.66 ал.1 от НК отложи за срок от 4 години, ще се реализират целите
на чл.36 от НК. Така определеното наказание съдът намали с 1/3 на основание чл.58а,
ал.1 от НК, поради което наказанието, което следва да изтърпи е „лишаване от свобода“
за срок от 2 години. Съгласно чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание
бе отложено за срок от 4 години, тъй като са налице условията за това- наложеното
наказание е до 3 години, деецът не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление
от общ характер преди да извърши това престъпление, както и за поправянето му не
е наложително да изтърпи наказанието.
При този изход на делото съдът осъди подсъдимия А. да заплати
по сметка на ОДМВР гр.Кърджали направените по делото разноски в размер на 82лв.,
както и по сметка на Районен съд- Кърджали разноските в размер на 200лв.
Настоящата инстанция постанови след влизане в сила на присъдата
веществените доказателства да бъдат върнати на техните собственици, както следва:
12150лв. и 20.636 грама златни накити, всички на съхранение в РУ на МВР- Кърджали-
на Т.П.Н. ***; 300лв., 61.30 грама златни накити и 114.75 грама сребърни накити,
всички на съхранение в 01 РУ на МВР- Добрич- на Н.Д.И. ***; 1000лв. на съхранение
в 01 РУ на МВР- Добрич- на Г.Е.В. ***.
По изложените съображения от фактическо и правно естество
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: