Решение по дело №12743/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 15.07.2020 год.

                       

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА

при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №12743 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 34751/15.05.2019 г. от  „В.и к.” ООД ***, ЕИК ********* представлявано от Валентин Вълканов-Управител  срещу Р.С.П. ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени в  условията на обективно кумулативно съединяване, искове с правно основание, както следва:

чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 183, във вр. с чл. 187, във вр. с чл. 200 от ЗЗД за признаване за установено, че Р.С.П. ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер 1270273, дължи на „В.и к.” ООД сума в общ размер на 769.68 лв. (седемстотин шестдесет и девет лева и 68ст.), представляваща главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 28.07.2016г. до 27.03.2019г. на адрес: гр. В., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-23.04.2019 г. до окончателното й плащане.

и с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че признаване за установено, че Р.С.П. ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер 1270273, дължи на „В.и к.” ООД сума в общ размер на 85.18 лв. (осемдесет и пет лева и 18 ст.), представляваща лихва за забава върху главницата от 769.68 лв. за периода от 26.09.2016г. до 17.04.2019г.,

за които суми е издадена заповед № 3318 от 24.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 6291/2019г. по описа на ВРС,

Претендират се съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и в производството по ч.гр.д.№6291/2019 г. на ВРС.

В срока по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер, като излага следното: Твърди, че претенцията на ищеца е неясна, като не става ясно ответникът въз основа на кои фактури дължи търсената сума, по какъв начин е отразено потреблението и как е засечено същото. Не е ясно дали ответницата изобщо е клиент на ищцовото дружество, нито на какво основание се твърди това.

Твърди, че ищецът не сочи доказателства и дали средството за измерване, което отчита потреблението за съответният абонат е одобрено по реда на Закона за измерванията и подзаконовата нормативна уредба към него. Не са представени карнетите за отчитане на потреблението в обекта през процесния период. Прави възражение за погасяване на вземането на ищеца по давност, на основание чл. 111, б. В от ЗЗД.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковете, както са предявени, а ответникът отговора си,  като ищецът моли за уважаване на иска и присъждане на разноски, а ответника чрез назначения му особен представител съответно за отхвърляне на иска.

В предоставения му срок ответникът излага доводите си по същество и в писмен вид.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

От приобщеното към настоящото дело ч.гр.д.№ 6291/2019г. е видно, че същото и образувано по заявление с вх. № 29671/23.04.2019 г. и е издадена Заповед № 3318 от 24.04.2019г. за изпълнение на парично задължение, по силата на която е разпоредено Р.С.П. ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Варна, ООД сумата от 769,68 лв./седемстотин шестдесет и девет лева и 68 ст./, представляваща главница, дължима за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен номер 1270273, за периода от 28.07.2016 г. до 27.03.2019 г. за обект - имот, находящ се в гр.Варна, ж.к.“Младост“, бл.121, вх.1, ап.1, сумата от 85,18 лв. /осемдесет и пет лева и 18 ст./, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 26.09.2016 г. до 17.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, ведно със сумата от 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ за платена държавна такса, както и сумата от 50,00 лв. /петдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски по настоящото производство.

По делото са представени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор на „Водоснабдяване и канализация – Варна, ООД.

Представени са и справки за недобора на частен абонат с клиентски и абонатен номер 1270273, с адрес на потребление: гр. Варна, ж.к. „Младост” бл.121, вх.1, ап.1 за периода 28.07.2016 г. до 27.03.2019 г. с титуляр Р.С.П. ЕГН **********, съгласно която са дължими суми за ВиК услуги в размер на 769,68 лв., както и законната лихва върху тази, считано от падежа на всяко от фактурите до 17.04.2019 г. в размер на 85,18 лв.

От представената по делото разпечатка от Служба по вписванията към Агенция по вписванията се установява, че на 30.06.2008 г. Р.С.П. ЕГН ********** е придобила недвижим имот, представляващ апартамент №1, находящ се на адрес: гр. Варна, ж.к. „Младост” бл.121, вх.1 (л.68).

На л. 69 – 71 от делото се намират карнети за извършено отчитане в обект  на потребление с абонатен № 1270273 за адрес на потребление: гр. В. с Р.С.П. ЕГН ********** за периода: 28.10.2015 г. – 29.08.2019 г. От същата е видно, че последният положен от абоната подпис е на дата 29.01.2019 г.

Представен е талон за пломбиране на водомер 0030029 от 12.10.2016 г. за водомер с фабричен №206699 и със срок на метрологична годност до 2026 г. с кл. № 1270273, получен от Р.П..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК, като по същество ищецът претендира установяване дължимостта на сума представляваща потребено и незаплатено количество вода за процесните отчетни периоди, както и сума, представляваща обезщетение за забава върху незаплатените количества вода, въз основа на сключен договор при Общи условия.

Въз основа на общите правила на договорното право, в тежест на ищеца по делото е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е налице неизпъление на договорно задължение за заплащане на цената на предоставена стока/услуга, в случая - вода и В и К услуги по Договора при Общи условия на ответника.

По делото е спорно на пъвро място, че ответникът е потребител на В и К услуги, предвид липсата на сключен договор между страните.

Съгласно пар.1 т. 2 от ЗРВКУ, „потребители“ са: а) юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б) юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.

В чл. 11 ал.7 и 8 от ЗРВКУ се урежда реда, по който се изготвят, одобряват, публикуват и влизат в сила общите условия на В и К операторите, а именно „В и К операторите публикуват одобрените от комисията общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от В и К операторите различни условия се отразяват в допълнителни писмени споразумения.”

Чрез приетите по реда на чл. 11 ал.7 от ЗРВКУ Общи условия не се създават правоотношенията между В и К операторите и потребителите на В и К услуги. Качеството потребител на В и К услуги, възниква по силата на закона - пар.1 т. 2 от ЗРВКУ.

Отношенията между В и К операторите и потребителите на В и К услуги се регулират още от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно наредбата, правоотношенията между операторите и потребителите възникват още преди присъединяването и се регулират чрез предварителен договор за присъединяване към водоснабдителната система по чл. 12 ал.2 т.2 от Наредбата. След подаване на писмено заявление за присъединяване към водоснабдителната система по чл. 13 от Наредбата, се сключва договор за предоставяне на В и К услугите по чл. 14 от Наредбата, който има силата на окончателен договор за присъединяване.

От изложеното до тук става ясно, че и преди влизане в сила на представените по делото Общи условия между потребителите на В и К услуги и В и К операторите съществуват договорни отношения. Задължението за заплащане на предоставените В и К услуги възниква от момента на присъединяването на обекта към водопреносната и канализационна мрежа. Задължението за плащане възниква в патримониума на потребителя по смисъла на пар.1 т. 2 от ЗРВКУ, а именно на собственика или ползвателя на обекта. В този смисъл  по делото е релевантно установяването на качеството собственик или ползвател на ответника за претендирания период.

Видно от събраните по делото доказателства партида с номер 1270273 се води на името на ответника Р.С.П. ЕГН **********, адрес: ***. Същата е собственик на процесния обект на потребление, видно от справката от АВ, като същият е посочен и като нейн настоящ и постоянен адрес в НБД.

Въз основа на това съдът приема, че в качеството си на собственик на жилище, находящо се на адрес: гр. В., присъединено към ВиК мрежата и ползващо услуги от ищеца в качеството му на оператор на ВиК услуги /обстоятелство, ответникът се явява потребител на ВиК услуги по смисъла на пар.1 т. 2 от ЗРВКУ. Въз основа на тези факти, същият е обвързан от Общите условия на ищцовото дружество в качеството му на потребител. Не е установено по делото ответникът да е възразил срещу конкретни разпоредби на договора при Общи условия, да е подал заявление, при което да е сключен индивидуален договор – „допълнително писмено споразумение”, дерогиращо разпоредбите на договора при Общи условия /чл. 11 ал.7 и 8 от ЗРВКУ/.

Съгласно чл. 5 т. 1, б. а във вр. с чл. 22 от ОУ потребителят е длъжен да осигури достъп на инкасатора за отчитане на водомера. Съгласно чл. 22, ал.4 от ОУ отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписна си удостоверява съответствието на показанията с данните от отчета. При неосигуряване на представител отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора, като се посочват трите имена и адреса на свидетеля. Този ред не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет.

В тази връзка съдът намира, че видно от карнета за абонат е положен подпис на 29.01.2019 г. Независимо от факта, че не е подписвал всяко от показанията към последната дата същият е присъствал на проверката на и е подписал, без възражения, с което се е съгласил с отчетените до този момент количества вода в обекта на потребление. След тази дата са начислени 19 куб. м вода, релевантни към процесния период, но видно от карнета на 25.06.2019 г. е отчетено реално количество и извършвано уравняване. Твърдението на ответника, обективирано в писмените бележки по делото, че не било доказано че подписът върху карнетите е на абоната съдът намира за неоснователно, тъй като на първо място подписът не е оспорен и на второ той може да е положен от присъствал на проверката представител на абоната.

Поради изложеното до тук съдът намира, че в обекта на потребление са потребените начисленото количество ВиК услуги.

По направеното от ответницата възражение за погасяване на вземането на ищеца по давност съдът намира следното: Съгласно чл. 6 т. 2 от ОУ на ”ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги съгласно чл. 31 ал. 2 от ОУ. Съгласно чл. 31 ал. 1 и 2 от ОУ на ищеца, „В и К операторът издава ежемесечни фактури, освен при изрична уговорка за различен период на фактуриране. Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране”. От разпоредбата е видно, че падежът на задължението за плащане и съответно изискуемостта му настъпва 30 дни след датата на издаване на фактурата, от която и дата започва да тече погасителната давност.

Най-старата претендирана фактура е с падеж 29.09.2016 г., а заявлението е подадено на 24.04.2019 г. Съгласно чл. 422, ал.1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал.4 от ГПК, или в настоящия случай на 24.04.2019 г. Поради това съдът намира, че искът е предявен преди погасяване на вземането по давност при условията на чл. 111, б. В от ЗЗД, поради и което възражението за давност се явява неоснователно.

Доколкото се дължи главното вземане, съдът намира, че е дължимо и акцесорното вземане за лихви с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

На основание изложеното по-горе съдът намира исковата претенция за изцяло основателна и като такава следва да бъде уважена.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год. и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производството и в производството по ч.гр.д.№ 6291/2019 г. на ВРС. По делото са представени доказателства за направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 525,00 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 75,00 лв., юрисконсултско  възнаграждение в размер на 150,00 лв. и възнаграждение за особен представител в размер на 300,00 лв. В производството по ч.гр.д. №6291/2019 г. на ВРС, ищецът е направил разходи в размер на 75,00 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 25,00 лв. и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50,00 лв.

 

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 183, във вр. с чл. 187, във вр. с чл. 200 от ЗЗД и вр. с чл. 86 от ЗЗД, в отношенията между страните, Р.С.П. ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ НА ”ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Валентин Вълканов, в качеството си на потребител на ВиК, с адрес на потребление: гр.В., сумата от 769,68 лв. /седемстотин шестдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща главница, дължима за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен номер 1270273, за периода от 28.07.2016 г. до 27.03.2019 г. за обект - имот, находящ се в гр.В. и сумата от 85,18 лв. /осемдесет и пет лева и осемнадесет стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 26.09.2016 г. до 17.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 3318 от 24.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №6291/2019 г. на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Р.С.П. ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА ”ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Валентин Вълканов сумата от 525,00 (петстотин двадесет и пет) лв., представляваща разноски в производството, както и сумата от 75,00 (седемдесет и пет) лева, представляваща направени разноски в производството по ч.гр.д.№ 6291/2019 г. на ВРС, на осн. чл. 87, ал.1, във вр. с ал. 8 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.

ПРЕПИСИ от решението да се върчат на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: