№ 4374
гр. Варна, 24.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. С.
като разгледа докладваното от Николай Св. С. Въззивно гражданско дело №
20253100501931 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ж. П. С., ЕГН **********, срещу
Решение №2456/30.06.2025г. по гр. д. №7559/2024г. на ВРС, 18-ти състав, с
което:
1/ е осъден отв. Ж. П. С., ЕГН**********, да преустанови
неоснователните си действия, с които пречи на ищеца К. П. Б.,
ЕГН**********, да упражнява правото си на собственост върху следните
имоти, находящи се в ********************, а именно: гараж № 5,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор
№********************.17 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-
32/26.04.2011 г. на изп. директор на АГКК-Варна, и гараж №6, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор №********************.18 по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18- 32/26.04.2011 г. на изп. директор на АГКК-
Варна, които неоснователни действия се изразяват в паркиране на лек
автомобил пред входната врата на посочените гаражи на ищеца, на осн.
чл.109 от ЗС;
2/ е отхвърлен насрещният иск на Ж. П. С., ЕГН **********, за
осъждане на К. П. Б., ЕГН**********, да премахне изградената козирка и
дострояване или удължаване стените на собствените му гаражи №5 и №6,
находящи се в ********************, и да възстанови положението на
обектите по одобрения архитектурен план, на осн. чл.109 от ЗС.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно,
необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния
1
закон и на съдопроизводствените правила. Обобщено оплакванията се свеждат
до неточен анализ и обсъждане на събраните доказателства, довели до
погрешни решаващи изводи на съда относно предпоставките на предявените
искове. Не е доказано от разпитаните свидетели, че ответникът Ж. С. системно
паркира автомобила си пред гаражите на ищеца К. Б., а напротив – изяснява
се, че още през 2018г. ищецът доброволно е предоставил възможност на
ответника да паркира пред гаражите му, както и че след получаване на
нотариалната покана ответникът е започнал да паркира само на улицата извън
имота и така с нищо не пречи на ищеца, което води до неоснователност на
иска. Неправилно ВРС е ценил гласните доказателства и в тази връзка
въззивникът прави свой техен анализ. Не е било изяснено по делото и
отдаване под наем на гаражите на ищеца, респ. намерението му за това. ВРС
не обсъдил и приетите по делото строителни книжа, според които пред
гаражите на ищеца имало обособено „паркомясто“ на трето лице и така още
при закупуването на гаражите ищецът се е съгласил, че трето лице може да
паркира пред тях. По насрещния иск изводите на ВРС, че с удълженията на
стената и на козирката на гаража на ищеца не се затруднявало паркирането от
ответника пред неговия гараж, са необосновани, базирани са на едностранчив
анализ на доказателствата и са израз на „толериране на страна в процеса“, при
безспорния факт на незаконност на достроеното. Моли за отмяна на
решението на ВРС, за отхвърляне на начално предявения иск, за уважаване на
насрещния такъв и за присъждане на разноски за две инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата и доводите в нея, като взема отношение по основните
въззивни оплаквания. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано, за
което излага аргументи. Поддържа позицията си пред ВРС за изцяло доказани
предпоставки на начално предявения иск по чл.109 от ЗС, респ. за недоказани
тези на насрещния такъв по чл.109 от ЗС. Правилно ВРС приел, че ответникът
продължава да паркира автомобила си във вътрешния двор на сградата, в т.ч.
и пред гаражите на ищеца; показанията на свидетелите за правилно ценени от
ВРС; насрещният иск е отхвърлен съобразно СТЕ. Моли за потвърждаване на
решението на ВРС и за разноски пред ВОС.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок,
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
По доказателствата: Пред ВОС няма заявени доказателствени искания.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 17.11.2025г. от 13.30часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с
редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и
възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3