Р Е Ш Е Н И Е
№ 254/5.12.2019г. гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на пети декември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ
ДИМО ДИМОВ
при
секретар:Десислава Вълчева
прокурор: Стоян Загоров
Като
разгледа докладваното от съдия Димов
ЧНД
№ 1355 по описа за 2019 год.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.32, вр. чл.16, ал.1 - 8 от Закон за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС обн. ДВ бр.15 от 23.02.2010г., изм. и доп. бр.55
от 19.07.2011г./
Образувано
е въз основа на изпратено от решаващата държава РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ, Удостоверение
по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, на база решение за
признаване и изпълнение на Решение № 19213000385 за налагане на финансова
санкция, постановено на 16.03.2019 год. от несъдебен орган на издаващата
държава Словения – DARS d.d. – влязло в сила на 26.03.2019 год.
срещу българския гражданин П.Л.Г., ЕГН **********.
Засегнатото
лице е с постоянно местоживеене ***, поради което компетентен да разгледа
решението, съгласно чл. 31, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС е Окръжен съд Варна.
В съдебно заседание представителят на Варненска
окръжна прокуратура изразява становище за признаване на решението.
Засегнатото лице П.Л.Г. - редовно призован, се явява лично. Изразява становище, че са налице условията за
даване ход на делото. По същество заявява, че следва да се признае решението на
решаващата държава – Република Словения, тъй като същото отговаря на
изискванията предвидени в закона. Заявява, че и към настоящия момент не е
правил пълни или частични плащания във връзка с наложената санкция.
Съдът като взе
предвид събраните по делото доказателства, както и становищата на страните,
изразени в съдебно заседание, намира за установено следното :
От
приложеното по делото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР от
08.08.2018 год. на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване
на финансови санкции се установява, че с Решение от 16.03.2019 год. на
несъдебен орган на издаващата държава Словения - DARS d.d.
– влязло в сила на 26.03.2019,
год. срещу българския гражданин П.Л.Г.,
е наложена финансова санкция в размер на
300 евро за извършено от него нарушение, което се санкционира по реда на :
- Параграф
1 на чл.50.а от Закона за пътните такси /Сл.в. РС, брой 24/2015 – Закон за
пътните такси/.
- Ал.1
на пар. 1 от чл. 42 от Закона за пътните такси /Сл. в РС бр. 24/2015 – Закон за
пътните такси.
Наложена
му е санкция в общ размер на 300 евро.
От фактическа страна е прието следното:
На
16.03.2019 год. в 18.02 ч. на граничния пункт Obrezje е
установено, че засегнатото лице П.Л.Г. извършил
нарушение на пар.1 на чл.50.а от Закона за пътните такси, като управлявайки
четириколесно превозно средствос рег. № В1151 НХ е използвал платен път А2 без
валидна винетказа съответната категория превозно средство, поставена по
съответния начин.
В настоящото
производство следва да бъде установено:
На първо място налице ли е решение за налагане на
финансова санкция по смисъла на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
На второ – налични ли са условията на чл.30 от
Закона, и
На трето - налице ли е някое от основанията по
чл.35 от Закона, при което съдът може да откаже признаване.
Предмет
на настоящото производство е влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава –
членка на Европейския съюз с което е била ангажирана административната
отговорност на българския гражданин П.Л.Г.,
ЕГН ********** – в случая Решение за
налагане на финансова санкция по смисъла на чл.3, ал.1., т. 1 от ЗПИИРКОРНФС.
Актът, с който на Г. е наложена глоба общо в размер на 300 евро е за
допуснато нарушение на Регулативите уреждащи начина на плащане на пътни такси в
Република Словения.
Т. е. несъмнено е налице решение за налагане на
финансова санкция по смисъла на чл.3, ал.1, т.1, предложение последно от
Закона.
Изпълнени са и условията на разпоредбата на чл.30,
ал.2, т.1 от Закона – при поведение, което нарушава правилата за движение по
пътищата, за които не се изисква двойна наказуемост /като такова е посочено в
чл.30, ал.2 т.1./
С оглед
квалификацията на извършеното от Г. – деянието е от кръга на изрично посочените
по чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС за които не се изследва двойна наказуемост.
Съгласно
удостоверението, решението на несъдебен орган в решаващата държава се издава
въз основа на наказуемо деяние по нейния национален закон. Потвърждава се, че
съответното засегнато лице е имало възможността да отнесе въпроса и до съд по
наказателни дела.
Издаващият
орган е посочил, че в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу
същото лице за същото деяние и такова решение не е изпълнявано в изпълняващата
държава или държава, различна от издаващата или изпълняващата държава. Не се
установяват и отрицателните предпоставки визирани в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС.
Съгласно
удостоверението в проведеното административно производство Г. е бил уведомен за решението, съобразно
законодателството на решаващата държава относно правото си да го обжалва, както
и за сроковете за обжалване.
Решението
е било връчено лично на лицето на 16.03.2019 год. и то е било изрично уведомено
за правото му на повторна разглеждане или обжалване, в което има правото да
участва и което позволява делото да се преразгледа по същество, включително и с
оглед нови доказателства и което може да доведе до отмяна на първоначалното
решение.
Лицето
не е поискало повторно повторно разглеждане или обжалване в приложимия за това
срок
По
информация на органа издал удостоверението се установява, че решаващата държава
не допуска в изпълняващата държава
да бъдат издавани решения за алтернативни санкции, ако решението за плащане на
финансовата санкция не може да бъде изпълнени, или може да бъде изпълнено само
частично.
Не са налице и
основанията за отказ, предвидени от чл.35 от Закона.
С оглед
на изложеното съдът намери, че са налице всички изискуеми от закона
предпоставки за признаване на решението за налагане на паричната санкция на П.Л.Г., ЕГН **********.
При това следва да се съобрази изискването на
текста на чл.16, ал.8 от Закона –
съгласно който съдът следва да определи равностойността на сумата от 300 евро в български левове, по фиксирания курс на БНБ към деня на постановяване
на решението, равностойни на 586.75 /петстотин
осемдесет и шест лв. и 0.75 ст./.
Това е сумата, дължима от Г. понастоящем и която следва да бъде събрана от органа по
приходите след влизането на решението в сила.
Предвид изложеното на основание чл.32, ал.1, вр. чл.16, ал.7, т.1 от
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции Варненският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА Решение № 19213000385 за налагане на финансова
санкция, постановено на 16.03.2019 год. от несъдебен орган на издаващата
държава Република Словения - DARS d.d. – влязло в сила на 26.03.2019 год.
срещу българския гражданин П.Л.Г., ЕГН **********,***,
с което е му наложена финансова санкция - глоба в общ размер на 300 евро, равностойни на 586.75 /петстотин осемдесет и шест
лв. и 0.75 ст./.
Решението
подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен срок от днес пред Апелативен
съд – гр. Варна.
Препис от решението да се изпрати на НАП - Варна за
изпълнение.
Да се
уведоми незабавно компетентният орган на издаващата държава, а копие да се
изпрати и на МП на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.