№ 14644
гр. София, 03.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110150314 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Предявени са следните искове от С. Е. В., ЕГН: **********, адрес: ********,
срещу „Кредито“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
********
по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване
недействителността на индивидуален договор за потребителски кредит №
OL00073079 от 05.01.2023 г., а при условията на евентуалност
по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2 и чл. 19, ал. 5 ЗПК за прогласяване
недействителността на клаузата на чл. 11, ал. 2 от индивидуален договор за
потребителски кредит № OL00073079 от 05.01.2023 г.;
по чл. 26, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване недействителността на
клаузата на чл. 26, ал. 2 от индивидуален договор за потребителски кредит №
OL00073079 от 05.01.2023 г.
Ищецът твърди, че страните сключили процесния договор на 05.01.2023 г. за
сумата от 500 лв. със срок на погасяване от 5 месеца, като уговорили, че ищецът дължи
и такса за експресно разглеждане на документи съгласно чл. 11, ал. 2 от договора,
както и неустойка за непредоставяне на поръчител съгласно чл. 26, ал. 2 от договора,
сумите по които не били включени в общия ГПР.
В срока по чл. 131 ГПК ********* оспорва исковете по основание. Счита, че
процесният договор е действителен, като сумата по него била преведена на ищеца на
05.01.2023 г. Заявява, че двата евентуални иска са основателни, но не е дал повод за
завеждане на делото. Ищецът върнал само сумата от 150 лв. на 12.05.2023 г., с която
съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД била погасена дължимата лихва и част от главницата, като
ищецът не заплатил суми за таксата за експресно разглеждане на документи, нито
1
неустойката за неустойка за непредоставяне на поръчител.
В срока по чл. 131 ГПК са предявени следните насрещни искове от *********,
ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: *******, срещу С. Е. В., ЕГН:
**********, адрес: ********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните
суми:
искове по чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от
387,99 лв., представляваща просрочена главница по индивидуален договор за
потребителски кредит № OL00073079 от 05.01.2023 г., ведно със законната лихва
от 22.02.2024 г. до окончателното изплащане, както и иск по чл. 33, ал. 1 ЗПК вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 39,63 лв. – мораторна лихва за периода 13.05.2023-
20.02.2024 г., а при условията на евентуалност на уважаване изцяло или
частично на главния иск на първоначалния ищец за прогласяване
недействителността на процесния договор:
иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 350 лв. – остатък от недължимо
платена сума по нищожния процесен договор, както и сумата от 3,77 лв. –
разноски по превод на заемната сума от 500 лв. по процесния договор, ведно със
законната лихва върху главницата от 22.02.2024 г. до изплащане на вземането.
Насрещният ищец твърди, че процесните вземания са станали предсрочно
изискуеми с просрочване още на първата от пет определени вноски по процесния
кредит, като същият приспаднал направеното от ответника плащане на сумата от 150
лв. за лихва от 37,99 лв. и частично за главница от 112,01 лв. Така остатъкът от 387,99
лв. се олихвил в съответен размер за сочения период. При условията на евентуалност
предявява иск по чл. 55 ЗЗД за суми, с които ответникът се е обогатил неоснователно
за негова сметка.
В срока по чл. 131 ГПК С. В. оспорва насрещните искове, но същевременно
сочи, че при приемане на процесния договор за недействителен, ответникът следва да
върне остатъка от чистата стойност по кредита, а именно сумата от 350 лв. с оглед
извършеното заплащане на сумата от 150 лв. по процесния договор.
Съдът, след служебна проверка по чл. 140 ГПК намира следното:
В исковата молба е обективирано недопустимо искане за разсрочване на
изпълнението по процесния договор, което ищецът може да отправи към ответника,
след като твърди, че изплатил по договора само сумата от 150 лв., но не и към съда,
при липса на изрично предвиден в закона такъв иск.
По първоначалния иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД ищецът С. В. следва да докаже
сключен между него и ответника договор за паричен заем със соченото в исковата
молба съдържание, съответно съдържанието на процесните клаузи, чиято
недействителност е атакувана с евентуалните искове а ответникът – че процесният
договор съдържа валидни и равноправни клаузи, съответно процесните клаузи по
2
евентуалните искове, както и своите възражения.
По насрещните искове ищецът ********* следва да докаже:
1. Наличието на валидно облигационно правоотношение между страните въз
основа на договор за потребителски кредит;
2. Усвояване на главницата по кредита в пълен размер от ответника;
3. Размерът и изискуемостта на процесните вземания, като
в доказателствена тежест на ответника при установяване на горните
обстоятелства е да докаже погасяване на дълга, както и своите искания и възражения.
По иска чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - извършено плащане на процесната сума в
полза на ответника на основание процесната клауза, а ответникът - наличие на
основание за получаване на платените от ищеца суми въз основа на валидно
обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия
кредит в размерите на така извършеното плащане, както и своите възражения.
Приложените към исковата молба , нейния отговор и насрещната искова молба
доказателства следва да бъдат приети като относими към предмета на спора.
Евентуалното искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е
основателно с оглед и на искане от страна на насрещния ищец за поставяне на въпроси
към експертизата.
Искането на ищеца за задължаване на основание чл. 190 ГПК на ответника да
представи посочените в исковата молба документи е основателно като относимо към
предмета на спора.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба на С. В. В ЧАСТТА, с която е поискано разсрочване на
изпълнението на индивидуален договор за потребителски кредит № OL00073079 от
05.01.2023 г.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщението.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.05.2023 г.
от 09,45 ч, за когато да се призоват страните с връчване на препис от настоящия акт, а
на насрещния ищец - и препис от отговора на ответника С. В..
ПРИЕМА доказателствата към исковата молба, нейния отговор и насрещната
искова молба.
ОТДЕЛЯ за безспорно, че между страните е сключен процесният договор със
3
соченото в исковата молба съдържание, по който С. В. заплатила сумата от 150 лв.
УКАЗВА на насрещния ищец, че не сочи доказателства за предсрочна
изискуемост на претендираните от него вземания, както и за размера на отделните
претендирани от него вземания с насрещната искова молба, включително и че
процесния договор съдържа валидни и равноправни клаузи.
УКАЗВА на насрещния ищец, че не е представил посочените в т. 4 от
насрещната искова молба доказателства – две разписки съответно от 05.01.2023 г. за
сумите от 500 лв. и 3,77 лв. и от 12.05.2023 г. за сумата от 150 лв.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК в срок до ОСЗ ответникът да
представи документите, посочени в т. 2 от първоначалната искова.
Неизпълнението на указанията в срок влече преценка по чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещо лице Л. С.,
което след запознаване с делото, включително с приложените от насрещния ищец
справки за извършване на плащания, и необходимите справки, включително и при
ответника, да отговори на поставените в исковата молба и в насрещната искова
молба въпроси, както и на служебно поставения от съда въпрос – към кои съответни
задължения са съотнесени извършените плащания от страна на ответника, при депозит
от 300 лв., вносим в 3-дневен срок от съобщението, както следва - 250 лв. от С. В. и 50
лв. от *********.
Неизпълнението на указанията влече отмяна на акта относно допускане на
експертиза.
УКАЗВА на ответника, че неоказването на съдействие на вещото лице влече
преценка по чл. 161 ГПК и евентуално налагане на глоба.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до ОСЗ да изразят становище
относно наличието на неравноправни клаузи в договора, за което съдът следи
служебно на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че първото открито съдебно заседание е и последно за
събиране на каквито и да е доказателства и следва да ангажират доказателствени
искания своевременно с оглед евентуалната необходимост от изготвяне и приемане на
експертизи и приемане на други доказателства по делото.
Неизпълнението на указанията влече налагане на глоба на съответна страна, ако
стане причина за неоснователно отлагане на делото въпреки гореотправеното
предупреждение.
4
СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕ И МЕДИАЦИЯ.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5