№ 332
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20241100901161 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание на
единадесети февруари две хиляди двадесет и пета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Елеонора Г., като разгледа търговско дело № 1161 по описа
за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявени от ЕТ „Р.-П.М.“, ЕИК *********, представлявано от
П.М.М., срещу ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище:
гр. София, обективно кумулативно съединени искове за заплащане на сумата 26393 лева -
частично от вземане в размер на 43000 лева – обезщетение за унищожаване на влекач
„Мерцедес Актрос“, peг. № *******, съответно за увреждане на полуремарке „Векон АВЗ
218 ЛЗ“, peг. № ******* се претендира обезщетение в размер на 4001 лева - частично от
вземане в размер на 15000 лева, заедно със законната лихва за забава върху главницата от
1
26393 лева в размер на 1051,44 лева за периода 22.02.2024 г. – 04.06.2024 г. – частично от
1713,02 лева, а върху главницата от 4001 лева - в размер на 159,39 лева за периода 22.02.2024
г. – 04.06.2024 г. – частично от вземане в размер на 597,57 лева, след допуснато изменение на
размерите на предявените искове.
В исковата молба се твърди, че на 06.02.2024 г., около 21.30 ч. на път Е-79, посока от
гр. София – „Дунав мост 2“, влекач „Мерцедес Актрос“, рег. № *******, управляван от В. Б.
Г., преустановил движението си и останал да престоява на пътното платно, без нужните
обозначения, в резултат на което настъпило произшествие с движещия се в същата лента за
движение и в същата посока влекач „Мерцедес Актрос“, peг. № ******* с полуремарке
„Векон АВЗ 218 ЛЗ“, peг. № ******* управляван от С.И., в резултат на което на последните
били причинени значителни материални щети. Виновният за произшествието водач В. Б. Г.
бил страна по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника,
който обаче отказал да изплати обезщетение и това налагало провеждането на съдебно
производство за реализиране правото на ищеца за репариране на причинените му вреди.
Ответникът „ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, в срока за
отговор на исковата молба е депозирало напълно бланкетен отговор (на който е придаден
вид, че съдържа съображения в подкрепа на изведените искания към съда за отхвърляне на
исковете, присъждане на разноски и намаляване на адвокатското възнаграждение на ищеца,
но такива аргументи в документа не се съдържат и това не е резултат на технически
пропуск, тъй като същият представлява единен документ, затова грешка при изпращането
му няма как да е допусната), съответно постъпилият след изтичане на срока отговор на
исковата молба като преклудиран не следва да се обсъжда. Направените в него доводи по
същество на спора и признанието на факта на съществуващо застрахователно
правоотношение по отношение на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“, рег. № *******
следва да бъдат съобразени (по отношение на тях не настъпва преклузия). Няма как обаче да
се обсъжда релевираното възражение за съпричиняване на вредите от водача на
тежкотоварната композиция, формирана от влекач „Мерцедес Актрос“, peг. № ******* и
ремарке „Векон АВЗ 218 ЛЗ“, peг. № ******* С.И..
Допълнителна искова молба ищецът не е депозирал.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
С определение № 4014 от 18.10.2024 г. за безспорен и ненуждаещ се от доказване в
отношенията между страните е отделен фактът, че към настъпване на процесното ПТП
водачът на влекач „Мерцедес Актрос“, рег. № ******* - В. Б. Г. е бил страна по
задължителна застраховка „ГОА“, сключена със ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД.
Видно от представените 2 броя свидетелства за регистрация, ищецът ЕТ „Р.-П.М.“ е
вписан като носител на правото на собственост с обект МПС, представляващо влекач марка
„Мерцедес Актрос“, peг. № *******, както и на правото на собственост с обект ремарке
„Векон АВЗ 218 ЛЗ“, peг. № ******* които факти не са спорни.
В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на водачите
на участвалите в процесното ПТП товарни автомобили В. Б. Г. и С.А. И., които са
еднопосочни, основни на непосредствените им впечатления и следва да бъдат кредитирани.
Свидетелите са категорични, че пътят, на който е настъпило процесното ПТП бил двулентов
– с две платна, осигуряващи двупосочно движение, участъкът бил прав, със сух асфалт, без
улично осветление, като автомобил „Мерцедес Актрос“, рег. № ******* бил спрян в
2
единствената лента за движение, водачът му бил заспал и не се намирал на определеното
място в кабината, позволяващо осъществяване на управлението му. Влекачът и прикаченото
ремарке били без светлини, водачът В. Б. Г. бил поставил светлоотразителна жилетка,
завързана за ремаркето. Не бил поставил светлоотразителен триъгълник. Водачът на
товарната композиция „Мерцедес Актрос“, peг. № *******, с ремарке „Векон АВЗ 218 ЛЗ“,
peг. № ******* не успял да възприеме препятствието навреме и нямало как да избегне удара
в спряната върху пътното платно товарна композиция, тъй като имало насрещно движение.
ПТП настъпило в тъмната част на деня, като товарната композиция, управлявана от С.И.
била натоварена, което обективно значително увеличава спирачния път.
В производството е прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза, което
настоящият състав преценява критично. Вещото лице М. сочи, че товарната композиция,
състояща се от влекач „Мерцедес Актрос“, peг. № ******* и ремарке „Векон АВЗ 218 ЛЗ“,
peг. № ******* била увредена при следния механизъм: на 06.02.2024 г., в тъмната част на
денонощието по път 1-1 (Е-79) в посока към Дунав мост - 2 се движела товарна композиция,
състояща се от влекач „Мерцедес Актрос“, рег. № ******* и прикачено полуремарке
„Кроне“ с peг. № *******, управлявана от В. Б. Г., като при достигане до км 6+000 на път 1-1
(Е-79), товарната композиция спира, поради оформила се пред нея колона от товарни
автомобили, чакащи да преминат през ГКПП. Изчаквайки в колоната, водачът на товарната
композиция решил да използва полагащата му се почивка, съгласно действащ Регламент
561/2006, като изгасил двигателя на влекача и изключил светлинната сигнализация,
поставяйки в задната част на полуремаркето светлоотразителна жилетка. Път 1-1/Е-79/, при
км 6+000 е прав пътен участък, предназначен за двупосочно движение с по една лента за
всяка посока. Платното за движение е с широчина 7,20 м, ограничено от двете страни с
плътна непрекъсната линия. Всяка от лентите за движение е с широчина 3,60 м, като двете
пътни ленти са отделени една от друга с плътна маркировка M1 - „Единична непрекъсната
линия“. От двете страни на пътното платно са налице банкети, всеки от които е с широчина
1,50 м, засипани с натрошен камък. В зоната на произшествието се наблюдават периодично
поставени, повтарящи се през около 50 метра пътни знаци, разположени вертикално един
над друг: отгоре пътен знак В24 - „Забранено е изпреварването на МПС“ и отдолу пътен
знак В26 - „Забранено е движението със скорост, по-висока от 50 км/ч“.
Около 19,10 часа товарна композиция състояща се от влекач „Мерцедес Актрос“, peг. №
******* с полуремарке „Векон АВЗ 218 ЛЗ“, peг. № ******* управлявана от С.И., се
движела по същия път и в същата посока, приближавайки паркираната в лентата му на
движение товарна композиция състояща се от влекач „Мерцедес Актрос“, рег. № ******* и
прикачено полуремарке „Кроне“, с peг. № *******. Водачът не възприел като опасност
намиращата се в покой, без светлинна сигнализация товарна композиция, вследствие на
което е настъпил удар между челната част на влекач „Мерцедес Актрос“ с peг. № ******* и
задната част на полуремарке „Кроне“, с peг. № *******.
Сблъсъкът между товарните композиции се дължал на субективните действия на
водача на товарна композицията, състояща се от влекач „Мерцедес Актрос“, рег. № *******
и прикачено полуремарке „Кроне“ с peг. № *******, който допуснал престой на
управляваното от него превозно средство на забранено място, с изключена светлинна
сигнализация, без за това да е имало наличие на причини от технически и организационен
характер, като по този начин създал опасност за останалите участници в движението и
субективните действия на водача на товарна композиция, състояща се от влекач „Мерцедес
Актрос“, peг. № ******* с полуремарке „Векон АВЗ 218 ЛЗ“, peг. № ******* който не
3
възприел своевременно създаденото препятствие на пътя.
Водачът на влекач „Мерцедес Актрос“, рег. № ******* е имал възможност да
предотврати настъпването на процесното ПТП, ако не допусне престой на управляваното от
него превозно средство на забранено място с изключена светлинна сигнализация, без за това
да е имало каквито и да било обективни причини.
Пазарната стойност на щетите, нанесени на влекач „Мерцедес Актрос“, peг. № *******
от процесното ПТП, била в размер на 58724,30 лева (включваща стойността на новите части
от 43465,90 лева и необходимия труд за ремонтни дейности), при пазарна стойност на
застрахования влекач към момента на настъпване на произшествието от 37703,55 лева. Това
означава, че е налице тотална щета, тъй като разходите за възстановяване на влекача
надхвърлят пазарната му стойност. Разходите за възстановяване на полуремарке „Векон АВЗ
218 ЛЗ“, peг. № ******* възлизат на сумата 4037,30 лева, определена по средни пазарни
цени, като тази стойност не надхвърля действителната му пазарна стойност към момента на
ПТП.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани, а необсъдените касаят
установяването на безспорни в производството факти.
Относно исковете с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност", при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ, което
означава, че основателността на главните частични искове, освен наличието на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „ГОА“, сключена между
делинквента и ответника ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, който факт е отделен
за безспорен, предполага да се установи и наличието на правопораждащ деликтната
отговорност на застрахования водач В. Б. Г., фактически състав, който включва елементите:
поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка
между вредите и противоправното, виновно поведение. Субективният елемент от състава –
вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му
поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2
ЗЗД.
Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от ищеца, по
аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, като субективният елемент се приема за доказан при липсата
на ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника.
Съдът приема, че от събраните доказателства се установява наличието на всички
елементи от фактическия състав, пораждащ съдебно предявените под формата на частични
искове материални права на вземания.
Поведението на В. Б. Г. при управление на влекач „Мерцедес Актрос“, рег. № ******* е
осъществено в нарушение на редица разпоредби на специалния Закон за движението по
пътищата, а именно: на път извън населено място през нощта или при намалена видимост (в
тъмните часове на деня) всяко спряно на платното за движение моторно превозно средство и
тегленото от него ремарке трябва да бъдат обозначени с включени габаритни светлини – чл.
73 ЗДвП; за престой извън населените места пътните превозни средства се спират извън
платното за движение, а когато това е невъзможно, спирането за престой се извършва
успоредно на оста на пътя, най-вдясно на пътното платно (чл. 94, ал. 1, т. 1 ЗДвП), но при
4
съблюдаване на забраната на чл. 98, ал. 1, т. 7 ЗДвП, според която разпоредба престоят и
паркирането на платното за движение, където разстоянието между пътното превозно
средство и пътната маркировка, забранена за пресичане, е по-малко от 3 метра или с пътен
знак е забранено изпреварването, са забранени. В случая и двете предпоставки за прилагане
на пълната забрана са налице – поставен е знак, забраняващ изпреварването, включително е
налице и маркировка - единична непрекъсната линия на платното за движение, съответно
лентата е с обща ширина от 3,60 метра, поради което технически не е възможно да остане
разстояние от поне 3 метра при спиране на товарната композиция върху платното за
движение. В резултат на спирането, без обозначаване на намиращото се върху платното за
движение товарно превозно средство с габаритни светлини или аварийни такива, В. Б. Г. е
създал опасност и пречки за движението, в нарушение на чл. 5, ал. 1 ЗДвП, която опасност се
е реализирала чрез произтеклия контакт между двете товарни композиции.
Поставянето на светлоотразителна жилетка в долната лява част на ремаркето не
изпълнява никое от изискванията да бъде обозначено спряното за престой върху платното за
движение МПС, нито осигурява неговата видимост от достатъчно разстояние. В
нормативната уредба не е установено правило за ползване на светлоотразителна жилетка
чрез връзването върху престояващо върху платното за движение транспортно средство.
Същата изпълнява сигналната си функция при обличане върху човешка фигура, в който
случай светлоотразителните ленти се виждат ясно. При връзване в една точка няма никаква
гаранция, че тези линии ще бъдат видими - могат да останат сгънати и съответно да не бъдат
възприемани от по-голямо разстояние, респективно при порив на вятъра, включително при
завихряне от преминаващо МПС, е възможна промяна на пространственото им
разположение.
В този смисъл, съдът не кредитира посоченото от вещото лице, че вързаната жилетка в
задната част на ремаркето, теглено от влекач „Мерцедес Актрос“, рег. № *******, е била
видима от 150 метра, именно защото видими са светлоотразителните линии, а
доказателства как тези линии са били позиционирани не са събрани, като това обстоятелство
има пряко отношение към необходимото разстояние за възприемането .
В случая, причините, поради които В. Б. Г. е взел решение да престоява на пътното
платно при пълна липса на обозначаване на товарната композиция, не могат да придадат
правомерност на поведението му, доколкото нямат обективен характер. Ползването на
полагаща му се почивка същият е бил длъжен да осъществи на предвидените за тази цел
места и в никакъв случай като остави необозначено и без каквито и да било включени
светлини управляваното от него МПС върху единствената лента за движение, в нарушение
на ЗДвП. Именно в пряка причинна връзка с противоправното виновно поведение на В. Б. Г.
е настъпил сблъсък с движещия се в същата пътна лента товарен автомобил „Мерцедес
Актрос“, peг. № *******, с полуремарке „Векон АВЗ 218 ЛЗ“, peг. № *******.
Субективният елемент от състава на гражданския деликт – вината, съгласно чл. 45, ал.
2 ЗЗД се презюмира, като в тежест на ответната страна е да проведе обратно доказване, като
ангажира съответни доказателства за липсата й. В настоящото производство обратно
доказване не е неосъществено и презумпцията е останала необорена.
Ответникът в отговора на исковата молба, който обаче е подаден след изтичане на
предвидения преклузивен срок, релевира възражение за съпричиняване на вредите от водача
на влекач „Мерцедес Актрос“, peг. № *******, което е основано на конкретни факти, т.е.
възражението за съпричиняване не е основано на факти, изяснени в хода на производството,
5
а на такива известни за ответното дружество. По тази причина, възражението за
съпричиняване е преклудирано, а съдът не дължи служебно произнасяне по въпроса налице
ли е съпричиняване от страна на водача на увреденото МПС. Задължението за служебно
прилагане на правна норма, съдържащо се в т. 1 на ТР № от 9.12.2013 г. по тълкувателно
дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС касае случаите, при които тази норма е императивна и
установена в обществен интерес, както и когато защитата на някои частноправни субекти
също е въздигната в публичен интерес, но такава хипотеза не е налице. Разпоредбата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД не е установена в обществен, а в частен интерес на увреждащия, който не се
ползва с особена закрила и затова указанията в посоченото тълкувателно решение не
изискват от съда служебно да прилага тази разпоредба. Възражението, което не е повдигнато
от ответника своевременно в отговора на исковата молба се преклудира, съгласно чл. 370
ГПК. Принципите на равнопоставеност и състезателност в гражданския процес обуславят
преклудираните за ответника възражения да не бъдат обсъждани, а такова е именно
възражението за съпричиняване.
Действително, в практиката на ВКС, изразена в решение № 112/14.06.2011 г. по гр. д.
№ 372/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 92/24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012 г. на ВКС, І
т.о., се приема, че възражението на застрахователя за съпричиняване за настъпване на
вредоносния резултат от страна на увредения трябва изрично да се заяви в
първоинстанционното производство, като това следва да стане в срока за отговор на
исковата молба, при въпрос на съда за изясняване на фактите по делото – чл. 145, ал. 1 ГПК
или по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК, както и ответникът би могъл да поиска допълнителен срок
по чл. 144 ГПК, но такова искане не е направено.
В решение № 98/29.06.2016 г. по т. д. № 1499/2015 г. на ВКС, І т.о. изрично е възприета
практиката на ВКС, че надлежно възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД в
първоинстанционното производство може да бъде направено и след изтичане на срока за
отговор на исковата молба, ако е налице хипотезата на чл. 147, т. 1 ГПК по отношение на
обстоятелствата, на които се основава възражението, т.е. когато възражението се основава на
новоузнати факти (например в хипотеза на установени от вещо лице връзки между известни
по делото факти). В настоящото производство фактите, върху които е основано
преклудираното възражение за съпричиняване, не са такива по чл. 147, ал. 1 ГПК.
Възражението за принос е конкретизирано в преклудирания отговор чрез посочване на
подробните фактически обстоятелства, касаещи действията на водача на увредения влекач
„Мерцедес Актрос“, peг. № *******, които ответникът твърди да са в причинна връзка и да
са допринесли за настъпването на вредите. Затова и няма основание да се изследва приносът
на водача на притежаваните от ищеца влекач и ремарке, към настъпването на
неблагоприятните последици от произтеклия сблъсък.
По отношение обема на отговорността на ответника, в качеството му на застраховател
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, следва да се има
предвид следното.
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в
движението по пътищата, вреди, включително тези, причинени на чуждо имущество,
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на
движение или престой.
6
При настъпване на увреждане на имуществено благо, елемент от правната сфера на
ЕТ „Р.-П.М.“, дължимото обезщетение следва да бъде изчислявано по пазарната стойност на
претърпяната вреда към момента на настъпване на увреждащото събитие. В резултат на
реализираното по вина на В. Б. Г. ПТП, правната сфера на собственика на влекач „Мерцедес
Актрос“, peг. № *******, е увредена със стойността на щетите, причинени на обектите на
вещното право. Повреждането на движимата вещ – товарен автомобил/ремарке в резултат на
настъпилото ПТП я прави трайни или временно негодна за употребата й по предназначение
и намалява пазарната й стойност. Реалната обезвреда предполага вещта да бъде приведена в
състоянието, в което се е намирала към настъпването на произшествието.
Разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ установява за действителна стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а за
възстановителна, съгласно ал. 2 на същият текст, стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Обезщетението по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” обхваща действителната стойност на
причинената вреда, като при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, съдът следва да определи размера му по действителната (пазарна) стойност на
вредата към момента на настъпването , като ползва заключение на вещо лице. Именно
даденото от вещото лице при прилагане на специални знания заключение установява, че
разходите за ремонт на влекача биха надхвърлили пазарната му стойност, поради което
възстановяването му е икономически неизгодно и причинената щета е тотална. В този
случай, е дължима пазарната стойност на вещта, която е напълно унищожена, определена
към момента на ПТП, която стойност възлиза на сумата 37703,55 лева. Предмет на спора за
престиране на обезщетение по отношение на влекач „Мерцедес Актрос“, peг. № ******* е
частичен иск за сумата 26393 лева, който следва да бъде изцяло уважен.
По отношение на полуремарке „Векон АВЗ 218 ЛЗ“, peг. № ******* настъпилата щета
се изразява във временна и частична негодност да бъде използвано по предназначение, като
за отрементирането му е необходима сумата 4037,30 лева, която не е квалифицирана като
тотална щета, съответно не надхвърля пазарната му стойност. Това сочи, че този главен иск е
основателен до предявения размер от 4001 лева – частично вземане от общо обезщетение в
размер на 15000 лева.
Относно исковете с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите:
главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и
закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност
спрямо главното, като правопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение –
липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
В случая при възприетия извод за основателност на предявените главни искове, в
правната сфера на ответника е възникнало задължение за престиране на обезщетение за
вредите от противоправното виновно поведение на застраховано по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ лице, което не е погасено, т. е. налице е
неизпълнение.
Разпоредбата на чл. 497 КЗ предвижда застрахователят да дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
7
срок. В решение № 50110 от 12.03.2024 г. по т. д. № 1108/2022 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, е
разяснено, че в хипотеза на предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят, покривайки
отговорността на застрахования, е задължен и за лихвите за забавата на делинквента, които
се включват в застрахователното обезщетение, съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 вр. чл. 429, ал. 2, т.
2 вр., ал. 3 КЗ, но не от датата на увреждането, а в съответствие с възприетото от
законодателя с разпоредбата на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) разрешение -
от по-ранната от двете възможни дати - уведомяването на застрахователя за настъпването на
застрахователното събитие или предявяването на претенцията на увреденото лице пред
застрахователя. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е налице
нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ от 15 работни дни, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1/
изпадане на застрахователя в забава - чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи
лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск
срещу застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.
В случая претенцията за обезщетение е предявена пред ответника на 20.02.2024 г.,
съответно същият с писмо от 27.02.2024 г. е изискал представянето на допълнителни
документи. Предвид нормата на чл. 496, ал. 3, т. 1 КЗ застрахователят не може да откаже да
се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на
пътнотранспортно произшествие е бил представен протокол за ПТП, както в случая.
Наистина застрахователят има правната възможност, когато документите са
недостатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на
пътнотранспортно произшествие, да изисква представянето на документи и доказателства,
изготвени от други компетентни органи или лица, но това негово право не може да бъде
упражнявано превратно чрез изискване на доказателства, с които ползвателят на
застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки
или поради липсата на правна възможност за осигуряването им, както и на такива, за които
може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на
основанието и размера на претенцията, в който смисъл е и изричната забрана на чл. 106, ал.
5 КЗ. Изисканите от ответника с горецитираното писмо доказателства – постановление за
привличане на обвиняем, обвинителен акт, автотехническа експертиза и протокол за оглед,
фотоалбум, съдебно-медицинска експертиза и т.н., за които няма данни дали са съставени,
на първо място не могат да бъдат определени като такива, които са от съществено значение
за установяване на основанието и размера на обезщетението, в процесната хипотеза, при
която увреденият е представил протокол за ПТП, доказателства за собственост на увредените
вещи, и на второ място са такива, за които за него биха били налице пречки да се снабди,
доколкото няма данни към датата на изискването им да съществуват. Искането на
застрахователя в този смисъл се явява противно на императивното правило на чл. 106, ал. 5
КЗ, включително носи белезите на целящо необосновано забавяне и удължаване на
процедурата по уреждане на претенцията, и застрахователят не може да черпи права от
неправомерното си поведение. Отделно от гореизложеното, както е прието и в практиката
на ВКС (напр. решение № 50062 от 17.10.2023 г. по т. д. № 1215/2022 г., Т. К., ІІ Т. О. на
ВКС), нормата на чл. 496, ал. 3 КЗ защитава ползвателя на застрахователна услуга и в
хипотеза като процесната, когато последният е представил описаните в тази разпоредба
документи - протокол за ПТП, застрахователят дължи произнасяне по претенцията в
8
законоустановения срок. Липсата на произнасяне в установения срок от 15 работни дни, при
неустановена необходимост от представяне на допълнителни документи, поражда
аксесорно задължение за престиране на обезщетение за забава.
Срокът за удовлетворяване на претенцията е изтекъл на 13.03.2024 г. с оглед
заявяването на 20.02.2024 г. и от 14.03.2024 г. ответникът е изпаднал в забава. Размерът на
законната лихва е нормативно определен, на основание чл. 86 ал. 2 ЗЗД - основният лихвен
процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта (Постановление №
426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения в сила от 01.01.2015 г.), затова обезщетението за забава върху дължимата
главница от 26393 лева за периода 14.03.2024 г. – 04.06.2024 г. (денят, предхождащ
сезирането на съда) възлиза на сумата 839,13 лева, което означава, че предявеният
частичен иск е основателен до този размер и неоснователен за разликата до предявения
размер от 1051,44 лева – частично вземане от 1713,02 лева.
По отношение дължимото обезщетение за репариране щетите, нанесени на ремаркето,
обезщетението за забава възлиза на сумата 127,21 лева. Това налага частичният акцесорен
иск да бъде уважен до този размер, а за разликата до претендираната сума 159,39 лева – част
от общо обезщетение в размер на 597,57 лева, да бъде отхвърлен.
Върху главниците се дължи и законна лихва от предявяването на исковата молба до
окончателното им погасяване, но при съобразяване на извършеното в съдебно заседание,
проведено на 11.02.2025 г. увеличение на размерите им. С увеличаване на исковата
претенция вземането се заявява за защита в по-голям от пърноначалния размер, който до
този момент не е бил предмет на делото. Именно от този момент настъпват и
правоувеличаващите материалноправни последици от предявяване на увеличената част от
вземането, а именно правото на лихви поради забава. При увеличаване в хода на процеса на
частично предявен иск, моментът от който следва да се присъди законната лихва върху
увеличения размер е от датата на подаване на молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3, пр. 1 ГПК за
увеличаването на иска (в случая молбата е депозирана в проведеното съдебно заседание). В
този смисъл е решение № 60141/25.11.2021 г., т. д. № 2022/2020 г. на ВКС, І т.о..
С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноските за производството се
поражда за всяка от страните, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът претендира
присъждане на разноски в размер на общо 5584,22 лева, съгласно представен списък, срещу
който възражения ответникът не е релевирал, от които разноски има право на сумата 5541,02
лева. Ответникът е извършил разноски в размер на 1050 лева, от които 600 лева – внесен
депозит и 450 лева – юрисконсултско възнаграждение, поради което му се следва сумата 8,12
лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище:
гр. София, да заплати на ЕТ „Р.-П.М.“, ЕИК *********, представлявано от П.М.М., на
основание чл. 432 КЗ, сумата 26393 лева - частично от вземане в размер на 43000 лева –
обезщетение за вредите на влекач „Мерцедес Актрос“, peг. № *******, съответно сумата
4001 лева - частично от вземане в размер на 15000 лева – обезщетение за вредите на
9
полуремарке „Векон АВЗ 218 ЛЗ“, peг. № ******* причинени от ПТП, настъпило на
06.02.2024 г. на път Е-79, км. 6+000 по вина на застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответника водач на влекач „Мерцедес Актрос“, рег. №
*******, заедно със законната лихва за забава върху главницата от 26000 лева за периода от
предявяване на исковата молба - 05.06.2024 г. до 10.02.2025 г. и върху увеличения размер
от 26393 лева, считано от 11.02.2025 г. до погасяването , съответно заедно със законната
лихва за забава върху главницата от 1000 лева за периода от предявяване на исковата молба -
05.06.2024 г. до 10.02.2025 г. и върху увеличения размер от 4001 лева, считано от
11.02.2025 г. до погасяването , на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ,
сумата 839,13 лева – обезщетение за забава върху главницата от 26393 лева за периода
14.03.2024 г. – 04.06.2024 г. – частично от вземане в размер на 1713,02 лева и сумата 127,21
лева - обезщетение за забава върху главницата от 4001 лева за периода 14.03.2024 г. –
04.06.2024 г. - частично от вземане в размер на 597,57 лева, както и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата 5541,02 лева – разноски за производството, като отхвърля акцесорните искове
за мораторно обезщетение за разликата над сумата 839,13 лева до претендирания частичен
размер от 1051,44 лева и за периода 22.02.2024 г. – 13.03.2024 г., съответно за разликата над
сумата 127,21 лева до претендирания частичен размер от 159,39 лева и за периода 22.02.2024
г. – 13.03.2024 г..
ОСЪЖДА ЕТ „Р.-П.М.“, ЕИК *********, представлявано от П.М.М., да заплати на
ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище: гр. София, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 8,12 лева – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10