№ 3708
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20231110122293 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от „с..............”
АД против С. С. Й. искове за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1 ГПК на парични задължения, за които по ч.гр.д.№ 19706/2021 г. на
СРС в полза на ищеца и против ответника е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, а именно: с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД
във връзка с Наредба № 4/2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи в размер на: 1129.79 лв., претендирани като неизплатена сума за
потребена вода в периода от 11/07/2018 г. до 11/12/2020 г., ведно със законна
лихва от 07.04.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 82,83 лв. за забава в периода от 11/08/2018 г. до 11/12/2020 г. Твърди се
водоснабдяване на имот, находящ се на посочен адрес и с клиентски №
**********.
От страна на ответника исковете се оспорват.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
От страна на ответника не е оспорен представения от ищеца
Споразумителен протокол от 31.07.2020 г., който съдържа признание на
ответника за задължения към ищеца за периода от 2017 г. до 31.07.2020 г. в
1
посочен общ размер 1370,12 лв. В това споразумение обаче не са посочени
размерите на отделните месечни задължения, които са дължими, съответно –
признати, което не може да се установи нито от останалата част от
съдържанието на споразумението /нито от напр. разсрочените равни вноски
на плащането/, нито са налице други доказателства по делото. Поради това и
по реда на чл. 162 ГПК съдът приема, че за периода от 11.07.2018 г. до
31.07.2020 г. са били дължими 367,50 лв. /24,5 месеца х 15 лв./
От заключението на назначената по делото съдебна експертиза се
изяснява, че от страна на ответника са заплатени 274 лв. за процесния период
и съобразно споразумението, поради което съдът намира, че конкретно за
частта от процесния период, съставляваща периода от 11/07/2018 г. до
31.07.2020 г. от страна на ответника са останали неизплатени 93,50 лв.
/367,50 лв. минус 274/. По реда на чл. 162 ГПК съдът приема, че законната
лихва за забава относно 93,50 лв. възлиза на 6,85 лв.
За останалата част от периода – от 01.08.20 до 11.12.2020 г., която не
се обхваща от сключеното от страните споразумение исковете са
неоснователни, поради следното:
Съгласно чл. 32, ал. 1 от наредбата, у слугите В и К се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко
водопроводно отклонение.
Изразходваното количество вода се разпределя между потребителите
в сграда - етажна собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им
водомери по реда наредбата, като в разпределението се включват всички
разходи в общите части на сградата и загубите на вода в сградната
водопроводна инсталация. Съгласно чл. 30, ал. 4, отчетените данни се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на
общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или
негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
Заключението на назначената по почин на ищеца експертиза не дава
отговор за обстоятелства, въз основа на които съдът да прецени дали
осчетоводените като доставени услуги, съответно задълженията за тяхното
плащане са били определени в съответствие с нормативните правила –
например задачи, чрез които да се установи как са били определени
доставяните количества (въз основа на отчитане на показания на водомера в
имота или служебно начисляване само в предвидените за това хипотези).
Поради това, дори и да се приеме, че има доставени в полза на
ответника Вик услуги в твърдяното от ищеца количество и стойностно
съответни на утвърдените от КЕВР за периода цени, заключението по така
2
поисканата експертиза не доказва тезата на ищеца, след като липсват
доказателства за редовност на отчитането на показанията на водомера и/или
доказателства, че е била осъществена хипотеза, в която се следва служебно
начисляване на задължения, и то само в определен от наредбата размер.
Нарочни указания от съда по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК (чл. 146, ал. 2
ГПК – „Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не
сочат доказателства”) не са давани, тъй като исковата молба съдържа
твърдения за ползвани от ответника услуги, но не съдържа твърдения за
обстоятелствата, поради които ищецът е определил обема на ползваните
услуги, стойностно възлизащи на процесните сега задължения.
Следва, че искът е неоснователен за задължения за периода от
01.08.20 до 11.12.2020 г., от което следва извод за неоснователност и на
обусловения иск за лихви за забава.
С оглед изхода на спора – основателен главен иск за периода от
11/07/2018 г. до 31.07.2020 г. за 93,50 лв. , съответно за лихва за забава в
размер на 6,85 лв., и неоснователни искове в останалата част, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК частично основателна е претенцията за разноски
– в размер на 15,54 лв.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. С. Й. с ЕГН
**********, че има неизплатени задължения към „с..............” АД в размери:
93,50 лв. - неизплатена сума за ВиК услуги и потребена вода за периода от
11/07/2018 г. до 31.07.2020 г., ведно със законна лихва от 07.04.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 6,85 лв. – законна
3
лихва за забава, за водоснабдяване на имот с клиентски № ********** –
ЧАСТ от задълженията, за които по ч.гр.д.№ 19706/2021 г. на СРС е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „с..............” АД против С. С. Й. с ЕГН
********** искове: за ВиК услуги и потребена вода – за разликата над 93,50
лв. до 1129,79 лв. и за периода от 01.08.2020г. до 11.12.2020 г ., както и за
мораторна лихва – за разликата над 6,85 лв. до 82,83 лв. – останалата
ЧАСТ от задълженията, за които по ч.гр.д.№ 19706/2021 г. на СРС е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА С. С. Й. с ЕГН ********** да заплати на „с..............” АД с
ЕИК ********* да заплати на сумата 15,54 лв. – съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от датата на връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4