Р Е Ш
Е Н И Е
№ 261071 05.04.2021 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на осми март две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА
ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 9938 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от „Теленор
България” ЕАД, ЕИК: *********, против Й.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, с
която са предявени обективно съединени искове, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т.
2 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи
сумата от 329.26 лева - главница,
дължима за незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни
услуга от 04.05.2017 г., за отчетен период от 18.05.2017 г. до 17.08.2017 г.,
ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда –
21.01.2019 г. до изплащане на вземането, която сума е присъдената със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, по частно гр. дело № 1031/ 2019 г. на РС -
Пловдив.
В исковата молба се твърди, че по
повод договор за мобилни услуги от дата 04.05.2017г., сключен с мобилния оператор „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ответникът Й.Н.М. е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с
клиентски номер № *** и титуляр по предпочетения мобилен номер *** с избрана
абонаментна програма Стандарт 9.90лв.
Въз основа на
посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни
услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № ***.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор
„при ползване на услуги чрез индивидуален договор
заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се
издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален
договор всеки потребител -страна по договора бива уведомен за датата от месеца,
на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.".
За потребените от
абоната-ответник услуги, за периода 18.05.2017г. до 17.08.2017г., ищцовото
дружество било издало следните фактури:
Фактура №**********/18.06.2017г.
за отчетения период на потребление 18/05/2017 - 17/06/2017г., с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 312.84лв. с ДДС, от
които 8.32лв. без ДДС, за месечен абонамент Стандарт 9.99лв.; Кратки текстови
съобщения (SMS) 0.16лв., Международни
разговори 6.45лв., Разговори към други национални мрежи 0.81лв. Услуги с
добавена стойност (SMS) 245.00лв.
Дължимата сума била платима в срок 03.07.2017г.;
Фактура №**********/18.07.2017г.
за отчетения период на потребление 18/06/2017- 17/07/2017г., с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 9.98лв. с ДДС, от
които 8.32лв. без ДДС за месечен абонамент Стандарт 9.99лв. Дължимата сума била
платима в срок 02.08.2017г., и
Фактура №**********/18.08.2017г.
за отчетения период на потребление 18/07/2017- 17/08/2017г. с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 9.98лв. с ДДС, от
които 8.32лв. без ДДС за месечен абонамент Стандарт 9.99лв. Дължимата сума била
платима в срок 02.09.2017г.
Абонатът бил потребил
и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 332.80лв., фактурирани за три
последователни отчетни месеца - за месец 06/2017г., за месец 07/2017г. и за
месец 08/2017г. Към всяка от фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана
справка от потреблението на ползвания номер.
С Кредитно известие №***/18.09.2017г.
за извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на -3.54лв.
с ДДС за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на
абонамента такси и е отразен незаплатения баланс в размер на 332.80лв., за
предходните три отчетни периода, при което задължението за плащане възлиза на
сума в размер на 329.26лв.
Неизпълнението на
абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност
329.26лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния
договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния
оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника Й.Н.М.
за ползваните абонаменти и е издал по абонатен номер №*** на дата 18.10.2017г.
крайна фактура №********** с начислена обща сума за плащане в размер на 496.75лв.
В издадената крайна
фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги в размер на 167.49лв. и била включена сумата за потребените
мобилни услуги от
предходните два отчетни периода в размер на 329.26лв.
Като абонат на
обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ответникът Й.Н.М. се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от
Общите Условия, Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими
от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 от
Общите условия „Потребителят е длъжен да заплаща, определените от Теленор цени
по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а
именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й". Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната
фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор /чл.75 от
ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на Й.Н.М.. При неспазване на
което и да е задължение по част XIII от тези Обши условия или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т.
196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да
откаже сключване на нов договор с него“.
Съгласно сключения
договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и
общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се
прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към
него. По силата на същите, индивидуалН.договор влиза в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са
в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В чл.20 от Общите
условия е посочено, че, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно
действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл. 23, б) месечния
абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор
и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя
ежемесечно, в разговори, съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет.
По силата на чл. 26 от Общите условия, неполучаването на фактура не освобождава
потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят
отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/
разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен
ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата
сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след
датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка
за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
В конкретН.случай
ответникът Й.Н.М. бил подписал договор за услуги с мобилния оператор, ползвал е
мобилен номер ***, не е изпълнил задължението си по договор да заплаща
стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в
забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен бил
фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което
ответникът следва да понесе отговорността си. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначеН.му
особен представител адвокат А.Б., е депозирал отговор, с който оспорва предявения
иск като неоснователен, недоказан. Възразява, че ответникът дължи
претендираните суми. Възразява, че ответникът не е ползвал посочените във
фактурите, услуги, като оспорва всички данни, посочени във фактурите.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявлеН.а на
страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
Със заповед за изпълнение на парично
задължение № 624/ 22.01.2019 г. по чл. 410 ГПК, издадена по частно гр. дело № 1031/2019
г. на ПРС, XVІІІ гр.
с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: 329.26 лева -
главница, дължима за незаплатени далекосъобщителни услуги от 04.05.2017 г., за
отчетен период от 18.05.2017 г. до 17.08.2017 г., за която е издадена фактура №
**********/18.08.2017 г., с падеж: 02.09.2017 г.; 42.05 лева – мораторна лихва
за периода от 03.09.2017 г. до 07.01.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 21.01.2019
г. до окончателното й погасяване, както и разноските по делото в размер на 25
лева за държавна такса и 180 лева- адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по
реда на чл. 47 ал. 5 ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът
е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи
на разглеждане по същество.
Като писмени доказателства по делото
са приети сключените между страните договор за мобилни услуги от 04.05.2017 г.,
издадените по договора фактури и общите условия на оператора.
По делото е прието и заключение на
вещо лице по изслушана съдебно- техническа експертиза, според която ищецът е
фактурирал суми за предоставени мобилни услуги по договора между страните.
Според вещото лице, за клиента Й.Н. М., в системата на Теленор България ЕАД
присъства договор за мобилни услуги № *** от 04.05.2017 г., с предпочетен номер
+ ***, като за този номер, за периода от 18.05.2017 г. – 17.06.2017 г., са
предоставяни далекосъобщителни услуги, чрез обществена далекосъобщителна
подвижна мрежа от „Теленор България“ ЕАД. Според справка за издадените от
ищцовото дружество фактури за ползваните телефонни услуги и съответните
плащания, за периода от 18.05.2017 г. до 28.08.2020 г., на ответника, се
установява, че размерът на задължеН.а и плащаН.а за ползваните телефонни услуги
са формирани, както следва: фактура № **********/18.05.2017 г., на стойност
16.55 лева, с извършено на 20.05.2017 г. в размер на 16.60 лева; фактура №
**********/18.06.2017 г. на стойност 312.89 лева, не са извършвани плащания;
фактура № **********/18.07.2017 г. на стойност 9.98 лева, не са извършвани
плащания; фактура № **********/18.08.2017 г. на стойност 9.98 лева, не са
извършвани плащания; фактура № ***/18.09.2017 г. на стойност – 3.54 лева;
фактура № **********/18.10.2017 г. на стойност 167.49 лева, не са извършвани
плащания, като крайното салдо към 28.08.2020 г. е 496.75 лева. Вещото лице
установява също, че за номер +***, за периода от 18.05.2017 г. – 17.06.2017 г.,
са потребени далекосъобщителни услуги, чрез обществена далекосъобщителна
подвижна клетъчна мрежа от „Теленор България“ ЕАД, в общ размер на 260.74 лева
с ДДС, от които такса 8.32 лева без ДДС, кратки текстови съобщения (SMS) в размер на 0.16 лева без ДДС, международни
разговори на стойност 6.45 лева без ДДС, разговори към други национали мобилни
мрежи на стойност 0.81 лева без ДДС услуга с добавена стойност (SMS) на стойност 245 лева, общо 245 лева с ДДС, или 260.74
лева с ДДС.
При така събраните доказателства съдът намира исковата претенция за частично
доказана по основание и размер, по следните съображения:
От представените писмени
доказателства се установява, че страните са се намирали в договорни отношения
по сключен между тях договор за мобилни услуги от 04.05.2017 г. По силата на валидно
възникналото облигационно правоотношение, операторът е предоставил на абоната
телефонен номер, при съответна месечна такса и срок на действие на договора,
срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни
такси. В договора се съдържа описание на тарифния план и ценовите условия, като
са посочени задължеН.а на абоната и последиците от неизпълнението им. Договорът
откъм съдържание отговаря на законовите изисквания за договори, сключени при
общи условия, като включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок и
описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите
условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на
абоната, който не е оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е
запознато с тях и е получило екземпляр от същите. В този смисъл не са налице основаН.а
за наличие на предпоставките за нищожност на договора поради противоречието му
с нормата на чл. 228 ЗЕС, като същият е редовен от външна страна и обвързва
страните с договорените им задължения.
Ответникът
има задължението да заплаща цената за предоставените му услуги, като в негова
тежест е да установи, че го е изпълнил, но по делото въобще не се ангажират
писмени доказателства за погасяване на сумите по фактурите. Дали дадена фактура
е достигнала или не до знанието на потребителя е обстоятелство, което няма
никакво отношение към задължението му за заплащане на предоставяните услуги.
Във всяка фактура и приложеН.а й е направена подробна разпечатка за вида,
продължителността и стойността на ползваните услуги по договора. Действително
задължеН.а като конкретни суми са посочени в процесните фактури, но основанието
за плащане представляват не фактурите, а ползваните услуги, които абонатът е
потребил и оттук няма значение дали фактурата е получена или подписана от
клиента. В ОУ операторът е предоставил срок от издаване на фактурата за
доброволното й плащане, а след това и допълнителен срок за оспорване на
дължимите суми, ако те са били формирали неправилно, като няма данни абонатът
да е упражнил това свое право. При това положение, всички оспорвания в отговора
за дължимостта на конкретната стойност на фактурите за начислените мобилни
услуги не следва да бъдат обсъждани. След като клиентът има сключен договор, по
който получава изпълнение, той следва да дължи и насрещно такова, като липсата
на доказано изпълнение от негова страна е предпоставка за осъждането му да
заплати ползваните услуги. Недоказани остават възражеН.а в отговора за
неизпълнен договор от страна на оператора, в каквато връзка са наведени
твърдения, без обаче каквито и да е доказателства в тяхна подкрепа. Дори
напротив - от събраните писмени такива по делото, както и от СТЕ, се
установява, че изрядната страна по договора е ищецът, който е предоставил на
ответника услугите по договора, без обаче същите да са били заплатени в цялост.
Досежно въпросът за едностранното прекратяване на договора от страна на
оператора, същото е предвидено в ОУ при неплащане на месечните суми от абоната,
като това прекратяване настъпва автоматично по силата на договора, без да е
необходима форма за валидност или за доказването му.
По
отношение на размера на дължимите суми, следва да се посочи, че в.л. по СТЕ е
установило, че ответникът е заплатил част от задължеН.а си по фактурите, поради
което от тези му действия се презюмира както съгласие с договора, така и
изпълнение по него, но в крайна сметка има непогасен остатък от дълга.
От СТЕ,
приета по делото като обективна, компетентно изготвена и неоспорена от
страните, се установява, че за периода от 18.05.2017 г. – 17.06.2017 г., са
потребени от ответника, далекосъобщителни услуги, чрез обществена
далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа от „Теленор България“ ЕАД, в общ
размер на 260.74 лева с ДДС. В. л. установява още, че фактура №
**********/18.07.2017 г. и фактура № **********/18.08.2017 г., всяка е на
стойност 9.98 лева с ДДС (8.32лв. без ДДС), който
размер съвпада с уговорената между страните в Договора, месечна такса.
Ето
защо, предявеН. установителен иск, следва да бъде уважен за сумата от 280.70
лева с ДДС (сборът от сумата 260.74 лева + 9.98 лева + 9.98 лева), а за
разликата до пълния предявен размер от 329.26 лева, да бъде отхвърлен, като
недоказан.
Относно сумата в размер на 167.49 лева – начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, съдът намира следното:
На
първо място, тази сума, за първи път се заявява в исковата молба, което е
недопустимо, предвид обстоятелството, че в заявлението, въз основа на което е
издадена процесната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
не се съдържа претенция за такова вземане. Единствено е посочено, че
претендираната сума в размер на 329.26 лева е дължима за незаплатени
далекосъобщителни услуги по договора от 04.05.2017 г., за отчетен период от
18.05.2017 г. до 17.08.2017 г.
За допустимостта на установителния
иск по чл. 422 ГПК е необходимо да е налице пълен идентитет на претенциите,
заявени в двете производства – по основание, размер и период, доколкото в
исковото производство се установява дължимостта именно на тези вземания, за
които е образувано заповедното такова и за които е издадена заповед за
изпълнение.
Производството по чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 415, ал.
1 ГПК е специално и е пряко обвързано със заповедното такова по чл. 410 и сл. ГПК. Тази пряка обвързаност е свързана с обстоятелството, че искът по
чл. 422 ГПК
се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на
ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и
съответно в издадената заповед за изпълнение. Изложеното е основание да
се приеме, че искът по чл. 422 ГПК
трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със
заявения в заповедното производство дълг. Сочената идентичност е изискване,
процесуална предпоставка, както за редовността на иска, респективно за
надлежното сезиране на съда, така и за допустимостта на предявената претенция.
Това е така, тъй като с решението по този иск ще бъде признато или отречено същото право, за което е
издадена заповедта, поради което в заявлението за издаването й трябва да бъдат
посочени всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването
и съществуването на вземането.
Освен това, за пълнота на изложеното, съдът отбелязва, че в Договора за
мобилни услуги от 04.05.2017 г., страните са уговорили дължимост на неустойка в размер на сумата от стандартните
месечни абонаменти до края на срока на договора, при предсрочно прекратяване
поради неизпълнение. Няма уговорка за дължимост на неустойка в фиксиран размер
от 167.49 лева, както се твърди в исковата молба, но дори и при такава, важат
следните мотиви:
Подобни
клаузи противоречат на добрите нрави и като такива са нищожни.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с
добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР
№ 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава
е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване
на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката
и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /Решение № 107/25.06.2010 г.
на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Съобразно
чл. 92 ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Тоест функциите, които
изпълнява неустойката, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на
обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите
задължения. Не трябва да се пренебрегва и санкционната функция, която се
извлича от възможността неустойката да бъде единствено намалена. В
конкретния случай, уговореН. размер всъщност е равен на цената на самата услуга
за оставащия период от договора, като по този начин позволява на доставчика да
получи цялата цена, независимо от това, че след прекратяването не предоставя
услугата.
Клаузата за дължимостта й изцяло противоречи на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД,
тъй като драстично нарушава принципа на справедливост, създава условия за
неоснователно обогатяване и излиза извън обезпечителните и обезщетителните
функции, които законодателят определя за неустойката,
като не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението и причините за
прекратяването - Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №
541/2010 г., IV г. о., ГК.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и
добрите нрави е налице още при уговарянето, следва изводът, че в конкретния
случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на
чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част правоотношението изобщо не е
породило правно действие.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат на двете страни, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът е направил искане, представил е списък по чл. 80 ГПК /л.79 / и
доказателства за сторени такива от 25 лева– платена ДТ и 180 лева – адв.
възнаграждение, съгл. ДПЗС, платен депозит за особен представител на ответника
– 300 лева и депозит за вещо лице – 150 лева. По съразмерност се дължат общо 558.40
лева, които ще се присъдят в тежест на ответника.
Следва да се присъдят и разноските в заповедното
производство /т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК/, които по съразмерност
възлизат на общо 154.97 лева.
Ответникът не претендира разноски и не е представил
доказателства за сторени такива.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Й.Н. М., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 280.70 лева – главница, представляваща сбор от абонаментни такси и незаплатени
далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от 04.05.2017 г., за
отчетен период от 18.05.2017 г. до 17.08.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 21.01.2019
г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за установяване дължимост на сумата над 280.70 лева до пълния
предявен размер 329.26 лева – главница, като неоснователен, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 624/22.01.2019 г. по ч.гр.д. № 1031/2019 г. на ПРС, XVІІІ гр.с.
ОСЪЖДА Й.Н. М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес парк София, сграда
6, следните суми: общо 154.97 лева /сто
петдесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки/ - разноски по съразмерност за
заповедното производство по ч. гр. д. № 1031/2019 г. на ПРС, XVІІІ гр.с. и общо
558.40 лева /петстотин петдесет и
осем лева и четиридесет стотинки/ - разноски по съразмерност за настоящото
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ