№ 234
гр. Плевен, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Весела Люб. Сахатчиева
Членове:Рени М. Спартанска
Красимир Ив. Петракиев
при участието на секретаря Евгения М. Русева
като разгледа докладваното от Рени М. Спартанска Въззивно гражданско
дело № 20214400500569 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и сл.от ГПК.
С решение на Никополски Районен съд ,ІІІ-ти гр.с.№19 от 19. 05.
2021г.,постановено по гр.д.№27/2021г. по описа на същия съд Главна
дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“- МВР гр.София ,
представлявана от директора-главен комисар Н.Н. е осъдена да заплати на М.
Р. А.,ЕГН ********** сумата 1 796,89лв.,представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
01.10.2017 г.до 11.07.2020г. ,получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд ,лихва за забава в размер на 312,20лв.от първо
число,следващ тримесечието до предявяване на ИМ, ведно със законна лихва
върху сумата,считано от датата на депозиране на ИМ в съда-
11.01.2021г.до окончателното й изплащане,както и сумата 460лв. направени
деловодни разноски.Със същото решение на НРС Главна дирекция “Пожарна
безопасност и защита на населението“- МВР гр.София, представлявана от
директора-главен комисар Н.Н. е осъдена да заплати по сметка на
Никополски Районен съд държавна такса в размер на 84,36лв.
1
Срещу така постановеното решение на НРС е постъпила въззивна
жалба от Главна дирекция“Пожарна безопасност и защита на населението“-
МВР София,представлявана от главен комисар Н.Н.-директор чрез старши
юрисконсулт С.Н.,като в жалбата са изложени подробни доводи за
неправилност и незаконосъобразност на решението. Твърди се,че НРС
неправилно е тълкувал и приложил нормативната уредба ,уреждаща
прилагането,отчитането и заплащането на нощен труд от държавни
служители, чиито служебни правоотношения са уредени от
ЗМВР.Въззивникът счита,че основния порок на обжалваното решение е в
това,че съдът е допуснал субсидиарно прилагане на НСОРЗ.Изложени са
доводи,че ищецът е държавен служител по смисъла на чл.142 ал.1,т.1 ЗМВР и
неговото правоотношение с ответника се определя от нормите на ЗМВР и
издадените въз основа на него наредби,които са специални спрямо ЗДСл. и
спрямо КТ.Твърди сече за разлика от КТ,който ограничава нощния труд до 7
часа дневно,такова ограничение не е предвидено в ЗМВР,в който нормалната
продължителност на работното време през деня,съвпада с
продължителността на работното време през нощта-8 часа, като е направено
разграничение между разпоредбите на чл.143 ал.2 КТ относно извънредния
труд и тези на чл.187ал.7 ЗМВР при държавните служители в
МВР.Въззивникът счита,че тези различия не обуславят извода за
неравностойно третиране на държавните служители по ЗМВР спрямо
работниците и служителите по КТ,както неправилно е приел НРС.Изложени
са подробни съображения ,че редът за полагане, отчитане и заплащане на
нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ
по тези елементи на служебните правоотношения на служителите
няма.Твърди се,че неправилно ПРС е приел,че следва субсидиарно да бъде
приложена НСОРЗ, поради наличие на празнота в правната уредба,че не е
налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба, относима
към служебното правоотношение на ищеца,чийто елементи са уредени от
ЗМВР и подзаконовата нормативна уредба. За държавните служители, чиито
служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато
положеният нощен труд е в рамките на 8-часова продължителност, той не се
трансформира в дневен такъв, а се заплаща съгласно заповед на Министъра
на вътрешните работи по 0,25 лв. на час. Налице е специална нормативна
уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и
2
следователно, не може да намерят приложение разпоредбите на НСОРЗ. На
следващо място, съдът не мотивира извода си, че при преизчисляване на
положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, на ищеца се
дължи заплащане като извънреден труд. Дори и при прилагането на общите
трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове
претенцията си, е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с
коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд. Да се извърши
преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента,
посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на
дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентиран в КТ и
приложима за лица, работещи по трудово правоотношение би означавало с
неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на
законовата норма на чл.187 ал.3 от ЗМВР, която регламентира специалната 8-
часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и
работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на
йерархия на нормативните актове.Изложени са доводи,че въззивникът вече е
изпълнил задължението си и е изплатил изцяло и своевременно положения от
ищеца нощен труд.Твърди се,че съгласно чл.2,ал.3 от НСОРЗ изрично е
предвидено,че същата не се прилага за служителите по трудово
правоотношение в държавната администрация,за които се прилага чл.107а
КТ,че тази наредба още по-малко е приложима за държавните служители по
ЗДСл.и ЗМВР ,тъй като за тях нормалната продължителност на дневния и
нощния труд е 8 часа и коефициентът би бил 1.Твърди се,че съгласно чл.187
ал.9 ЗМВР на министъра на вътрешните работи е делегирана компетентност
да издава наредби както за въвеждането на коефициент на превръщане на
нощния труд в дневен ,така и за отпадането на този коефициент, че се касае
за действия по целесъобразност ,които не подлежат на съдебен
контрол.Изложени са доводи,че министърът на вътрешните работи като орган
, на когото е делегирано правомощието по създаването на наредба относно
полагането и отчитането на труда,е последователен,като в пет
наредби,издадени в периода 2015г.-2020г.,две от които приложими за
процесния период не е уреден такъв коефициент в синхрон с разпоредбите на
чл.187 ал.1 и ал.3 ЗМВР, тъй като по ЗМВР нормалната продължителност на
работното време през деня и през нощта е еднаква и този коефициент е 1.В
жалбата е посочено,че вторият съществен порок на обжалваното решение се
3
състои в това,че НРС не е мотивирал извода си,че при преизчисляване на
положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен,на ищеца се
дължи заплащане като за извънреден труд,че след като е установено,че
ищецът е полагал нощен труд , съдът е постановил решение ,че му се дължи
извънреден труд. В заключение въззивникът моли Окръжния съд да отмени
изцяло обжалваното решение на НРС като неправилно и необосновано.В
съдебното заседание на 15.09.2021г. процесуалният представител на
въззивника ст. юрисконсулт С.Н. поддържа подадената въззивна жалба и
моли Окръжния съд да я уважи. Подробни доводи и съображения в тази
насока са изложени в депозираните писмени бележки .
Въззиваемият М. Р. А. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.263
ал.1 ГПК.В съдебното заседание на 15.09.2021г.въззиваемият и неговият
пълномощник адвокат В.В. от ПАК не се явиха. Депозирана е молба за
разглеждане на делото в тяхно отсъствие,в която е взето становище,че
въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.Претендират се направените разноски за въззивната инстанция,
съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Окръжният съд като прецени изложените във въззивната жалба
оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна
страна ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е
допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
Безспорно между страните е,че за процесния период 01.08.2017г.-01.08.
2020г.ищецът М. Р. А. е заемал длъжността „Водач на специален автомобил
І-ва степен“ в РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Г. при
ОД „ПБЗН „към МВР.Няма спор,че между страните е възникнало служебно
правоотношение.Трудовата си дейност ищецът е осъществявал по утвърдени
графици и протоколи при режим на труд на смени , като е полагал труд и през
нощта за времето от 22.00.до 06.00ч.,а работното време е изчислявано
сумарно , съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР.
В исковата си молба,ищецът твърди, че за процесния период е положил
4
2000 часа нощен труд на /250 смени по 8 часа нощен труд/. От общо
положените 2000 часа нощен труд за целия период ,ищецът твърди, че следва
да бъдат преизчислени с коефициент от 1,143 ,съгласно чл.9 ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за
преобразуване на нощния труд към дневен труд,което води до разлика от 286
часа,представляващи извънреден труд.Съобразно заплатата ищецът
претендира ,че му се дължи допълнително възнаграждение за този
извънреден труд в размер на 2 288лв. за периода 01.08.2017г.-
01.08.2020г.,ведно със законна лихва върху сумата , считано от датата на
завеждане на ИМ -11.01.2021г.до окончателното й изплащане.На осн.чл.86
ЗЗД се претендира и мораторна лихва за забава за процесния период в размер
на 300лв.
В хода на съдебното дирене пред Никополски РС са събрани писмени
доказателства,назначена е и съдебно-икономическа експертиза.От
заключението на вещото лице Теодора Илиева,което не е оспорено от
страните и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло се
установява, че с оглед характера на заеманата длъжност, през процесния
период ищецът е полагал труд на 12/24 часови смени,вкл.и през нощта от
22,00 часа до 06,00 часа, а отработеното време се е изчислявало сумарно.За
процесния период от министъра на вътрешните работи са приети няколко
наредби, съгласно които при работа на смени е възможно полагането на труд
през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните смени не трябва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В тези наредби не е
предвидено изрично и не е регламентирано преизчисляване на нощен труд
към дневен.Вещото лице е извършило преизчисляване на нощните часове към
дневни,с коефициент 1,143, съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ.В заключението е
описан начина на формиране на коефициента 1.143 - съгласно КТ нощните
смени при 5 дневна работна седмица не могат да надвишават 7 часа, а
нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно при 5
дневна работна седмица.Поради различната нормална продължителност на
дневното и нощното работно време, установени в КТ, за 7 часа през нощта
следва да се заплати трудово възнаграждение,колкото за 8 часа през деня.
Когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа и
нормалната продължителност на нощното работно време е 7
5
часа,отношението е 8 ч :7 ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните
часове в дневни е равен на 1,143. ВЛ е изготвило два варианта за размера на
дължимите суми.По първи вариант за периода ,посочен в ИМ-01.08.2017г.-
01.08.2020г. ищецът е положил общо 1 791 часа нощен труд,който не е
преизчислен от ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен
труд.Установено е от ВЛ,че този нощен труд е заплащан своевременно от
ответника по 0.25 лв./час. Нощният труд, приравнен в дневен с коефициент
1.143 се равнява на 2047,113 часа,като разликата от 256,113 часа
представлява извънреден труд.ВЛ е определило, че този извънреден труд се
равнява на възнаграждение в общ размер на 1 945,94лв., изчислено с
увеличение 50% за извънреден труд.Лихвата за забава,изчислена от първо
число,следващ тримесечието да завеждане на ИМ е в размер на 347,78лв. По
втори вариант ВЛ е изчислило размера на дължимите суми за периода
01.10.2017г.до 11.07.2020г.За този период ищецът е положил общо 1631 часа
нощен труд ,който приравнен с коефициент 1.143 се равнява на 1864,233 часа
, като разликата от 233,233 часа представлява извънреден
труд.Възнаграждението за извънреден труд е в размер на
1 796,89лв.,изчислено с увеличение 50 %,а лихвата за забава,изчислена от
първо число,следващ тримесечието да завеждане на ИМ е в размер на
312,20лв.
В съдебното заседание на 23.04.2021г. ищецът е направил изменение на
исковете по реда на чл.214 ал.1 ГПК,прието от съда до размерите и за
периода по втори вариант от заключението на ВЛ .
Никополски РС е уважил така предявените искове за главницата до
размер на 1 796,89лв.за периода 01.10.2017г.до 11.07.2020г. и за мораторната
лихва до размер на 312,20лв.,като е приел, че следва да бъде приложен чл.9
ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,като
разпоредбите на тази Наредба следва да бъдат приложени субсидиарно и по
отношение на лицата със служебно правоотношение в МВР, поради празнота
в правната уредба.Съдът е счел,че в противен случай държавният служител в
МВР ще бъде поставен в неравностойно положение спрямо работниците по
трудови правоотношения,чиито правоотношения са регулирани от КТ.
Изложените от НРС доводи относно приложението на чл.9 ал.2 от НСОРЗ за
преизчисляване на положения нощен труд от ищеца към дневен труд с
6
прилагане на коефициент от 1,143 изцяло се споделят от въззивната
инстанция.
Безспорно е установено от приетата експертиза,че въззивникът за
процесния период е изплащал на въззиваемия допълнително възнаграждение
за положените часове нощен труд по 0,25лв./час.Нормите на чл.9 ал.2 НСОРЗ
и на чл.8 от НСОРЗ се прилагат едновременно,респ.при сумарно изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент
1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд по 0,25лв./час.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители, работещи в МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителното
възнаграждение и неговото заплащане изрично е предвидено в чл.178 ал.1 т.3
от ЗМВР.Съгласно чл.143 от КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя
или на съответния ръководител от работника или служителя, извън
установеното за него работно време. В чл.144 от КТ е предвидено, че по
изключение се допуска полагането на извънреден труд в изрично определени
случаи, като т.2 на чл.144 от КТ позволява полагането на извънреден труд от
служители на МВР при изрично посочени случаи. Нормалната
продължителност на работното време от държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл.187 ал.1
от ЗМВР/редакцията преди изм.ДВ бр.60/07.07.2020г./Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8, 12 или 24-часови смени – сумарно за тримесечен период.
При работа на смени е възможно полагане на труд и през нощта между 22,00
часа и 06,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период/чл.187 ал.3 ЗМВР в редакцията преди изм.ДВ
бр.60/07.07.2020г./Работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез
заплащане на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение
– чл.187 ал.5 т.2 , ал.6 и ал. 7от ЗМВР/ в редакцията на закона за процесния
период ,преди изм.ДВ бр.60/07.07.2020г./
7
Както се посочва във въззивната жалба и в мотивите на РС за
процесния период са действали две наредби на министъра на вътрешните
работи: Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.,която е отменена с решение на
петчленен състав на ВАС №16766/10. 12. 2019г.по адм.д.№8601/2019г.и
Наредба 8121з-1174 от 07.01.2020г.,в сила от 10.01.2020г.И в двете наредби
текстовете на чл.3 ал.3 са идентични и предвиждат, че за държавните
служители в МВР е възможно полагането на труд през нощта за периода от
22,00 часа до 06,00 часа,като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24 часов период.И в двете наредбите липсва изрично
правило, аналогично на чл.31 ал.2 от Наредбата от 11.08.2014г.,съгласно
което при сумарно отчитане на отработеното време, общия брой часове
положен нощен труд следва да се умножи по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
При липсата на специално правило, което да определя методологията за
превръщането на отработените нощни часове в дневни, при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР,нормативната празнота следва да се преодолее чрез субсидиарно
приложение на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.Цитираната разпоредба предвижда,че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент ,равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време,установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място.
Окръжният съд не споделя направеното от въззивника-ответник
възражение,че НСОРЗ е неприложима в конкретната хипотеза. Съгласно
чл.67,ал.3 от Закона за държ.служител,който също намира субсидиарно
приложение по отношение на ЗМВР,размерите на допълнителните
възнаграждения по ал.7,т.1-5,както и редът за получаването им се определят с
наредба на МС и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство.В този смисъл НСОРЗ като наредба от общото трудово
законодателство намира приложение,след като в др.специални подзаконови
нормативни актове издадени по ЗДСл.или ЗМВР са налице празноти или са
предвидени по-неблагоприятни разпоредби относно условията и размерите на
допълнителните възнаграждения и редът за получаването им.В този смисъл,
8
правилни са изводите на Никополски РС относно основателността на
исковата претенция.
Тази непълнота в нормативната уредба е преодоляна едва с измененията
на чл.187 ЗМВР и приетата нова ал.4/ДВ бр.60 от 07.07.2020г.,в сила от
11.07.2020г./,съгласно която при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1.Видно
е,че новата разпоредба на чл.187 ал.4 ЗМВР възпроизвежда текста на чл.9 ал.2
НСОРЗ.За процесния период 01.10.2017г.до 11.07.2020г.,т.е.до влизане в сила
на новата разпоредба на чл.187 ал.4 ЗМВР,приложение следва да намери чл.9
ал.2 НСОРЗ.
При постановяване на обжалваното решение ,Никополски РС не е
съобразил разпоредбата на чл.9г от Наредбата за работното време,почивките
и отпуските,в редакцията ДВ бр.41/2017г. Разпоредбата на чл.9г от НРВПО
/нов - ДВ, бр. 41 от 2017г./,влязла в сила на 01. 01.2018г е действала за част
от процесния период,от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г.Съгласно същата
отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време са повече от
часовете, определени съгласно чл.9б от Наредбата, се отчитат за извънреден
труд по реда на чл.149 от КТ пред Инспекцията по труда,без превръщане
на нощните часове в дневни. Впоследствие разпоредбата на чл.9г от
НРВПО е изменена/ ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г., в сила от 17.07.2018г./, като
думите "без превръщане на нощните часове в дневни" се заличават.Налага се
извода,че и в двете хипотези отчетените в повече часове са извънреден труд,
като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със сигурност е
над броя отработени часове, определени по чл.9б НРВПО.
При сумирано изчисляване на работното време обаче отработените
часове (фактически отработените часове, към които се прибавят часовете,
получени след превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143)
се определят в края на отчетния период и се съпоставят с работните часове
при нормална продължителност на работното време за същия този период. В
този смисъл правилото на чл. 9г НРВПО следва да намери приложение за два
9
от периодите на отчитане 01.01.2018г.-31.03.2018г. и 01.04.2018г.- 30.06.2018
г., но не и за положените за периода от 01.07.2018 г. до 17.07.2018 г. часове
нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от 01.07.2018г. до 30. 09.
2018г.и по отношение на тях преценката за наличието на извънреден труд
следва да се извърши към 30.09.2018г.,когато вече действа новата редакция на
чл.9г от НРВПО /изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г./
С оглед гореизложените съображения следва да бъде намалена
дължимата сума, съобразно заключението на вещото лице. За периода от
01.01.2018 г. до 30.06.2018г.не следва да се преизчислява нощния труд към
дневен с коефициент от 1,143 , като съобразно дадените суми от ВЛ за
отделните месеци и за всяко тримесечие, сумата е общо размер на
292,21лв.,съответно за първо тримесечие на 2018г.-сумата 119,70лв.и за ІІ-ро
тримесечие на 2018г. – сумата 172,51 лв.Тази сума от 292,21лв. следва да се
извади от общо дължимата сума в размер на 1 796,89лв.,
представляваща извънреден труд. Искът с правно основание чл.178 ал.1 т.3
от ЗМВР вр. чл.179 ал.1 от ЗМВР и чл.143 от КТ се явява основателен и
доказан за сумата 1 504,68лв., до който размер следва да бъде уважен,ведно
със законна лихва върху сумата,считано от датата на завеждане на ИМ-
11.01.2021г.За разликата над 1 504,68лв.до 1 796,89лв. или за сумата
292,21лв.искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
От дължимото обезщетение за мораторна лихва по чл.86 ЗЗД в размер
на 312,20лв.следва да се приспадне лихвата върху сумата за двете тримесечия
на 2018г.,съответно за периода 01.01.2018 г. до 30.06.2018г. в размер на
77,86лв. Искът по чл.86 ЗЗД е основателен за сумата 234,34лв.,като за
разликата до 312,20лв. следва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения,решението на Никополски РС като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено в частта,в която
искът за главницата е уважен за сумата 1 504,68лв.,ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба,както и в частта,в
която искът по чл.86 ЗЗД е уважен за сумата 234,34лв.Решението на НРС
следва да се отмени на осн. чл.271 ГПК в частта,която ГД „ПБЗН“-МВР
София е осъдена да заплати на М.А. разликата над 1 504,68лв. до 1 796,89
лв.или за сумата 292,21 лв., представляваща неизплатено допълнително
10
възнаграждение за извънреден труд, получен чрез преизчисляване с
коефициент от 1,143 на нощния труд към дневен труд за периода
01.01.2018г.-30.06.2018г.Решението на НРС следва да се отмени и в частта,в
която ГД“ПБЗН“МВР София е осъдена да заплати на М.А. разликата над
234,34лв.до 312,20лв.или сумата 77,86лв.мораторна лихва за забава. В
отменената част Окръжният съд следва да се произнесе в горния смисъл като
отхвърли исковете.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати ДТ върху уважената
част от исковете в размер на 70 лв.Решението на НРС следва да се отмени в
частта,в която ответникът е осъден да заплати ДТ за разликата над 70 лв.до
84,36лв.
При този изход на процеса на осн.чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца деловодни разноски за двете инстанции в размер на
495лв.,съобразно уважената част от исковете.От направените от ответника/
въззивник разноски общо за двете инстанции в размер на 142,18лв./100лв.
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в мин. размер и ДТ
за въззивно обжалване в размер на 42,18лв./, ищецът на осн.чл.78 ал.3 ГПК
следва да заплати на ответника разноски,съобразно отхвърлената част от
исковете в размер на 25лв.По компенсация ответникът следва да заплати на
ищеца деловодни разноски за двете инстанции в размер на 470лв. Решението
на НРС следва да се отмени и в частта за разноските.
Водим от горното , Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Никополски
Районен съд,ІІІ-ти гр.с.№19 от 19.05.2021г.,постановено по гр.д.
№27/2021г.по описа на същия съд В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
-В ЧАСТТА,в която Главна дирекция“Пожарна безопасност и защита
на населението“- МВР София ,представлявана от директора-главен комисар
Н.Н. е осъдена да заплати на М. Р. А.,ЕГН ********** разликата над 1
504,68лв. до 1 796,89 лв.или сумата 292,21 лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд,след превръщане на нощните
11
часове към дневни за периода 01.01.2018 г. до 30.06. 2018г.,ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на ИМ -
11.01.2021г. до окончателното й изплащане;
-В ЧАСТТА , в която Главна дирекция“Пожарна безопасност и защита
на населението“- МВР София ,представлявана от директора-главен комисар
Н.Н. е осъдена да заплати на М. Р. А.,ЕГН ********** разликата над
234,34лв.до 312,20лв.или сумата 77,86лв. представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода 01.01.2018 г.до 30.06. 2018г.;
-В ЧАСТТА,в която на осн.чл.78 ал.1 ГПК Главна дирекция“Пожарна
безопасност и защита на населението“- МВР София е осъдена да заплати на
М. Р. А. , ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 460лв.
-В ЧАСТТА,в която на осн.чл.78 ал.6 ГПК Главна дирекция“Пожарна
безопасност и защита на населението“към МВР София е осъдена да заплати
по сметка Никополски РС ДТ за разликата над 70 лв.до 84,36лв. КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Р. А. ,ЕГН ********** от
с.***,ул.“***“№14 ,със съдебен адрес за призоваване: адвокат В.В. от ПАК,
гр.Плевен,ул. “***“ №*** против Главна дирекция “Пожарна безопасност и
защита на населението“- МВР София,представлявана от главен комисар Н.Н.-
директор иск с правно основание чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР вр. чл.179 ал.1 от
ЗМВР за разликата над 1 504,68лв. до 1 796,89 лв.или за сумата 292,21
лв., претендирана като неизплатено възнаграждение за извънреден
труд,вследствие преобразуването на нощен труд към дневен за периода от
01.01.2018 г. до 30.06.2018 г.,ведно с претенцията за присъждане на законна
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -11.01.2021г. до
окончателното изплащане на сумата КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Р. А. ,ЕГН ********** от
с.***,ул.“***“№14 ,със съдебен адрес за призоваване:адвокат В.В. от ПАК,
гр.Плевен,ул. “***“ №*** против Главна дирекция “Пожарна безопасност и
защита на населението“-МВР София,представлявана от главен комисар Н.Н.-
директор иск с правно основание чл.86 ЗЗД за разликата над 234,34лв.до
312,20лв.или за сумата 77,86лв. ,претендирана като обезщетение за забава
12
върху главницата за периода 01.01.2018 г.до 30.06. 2018г.КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски
Районен съд В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК Главна дирекция“
Пожарна безопасност и защита на населението“- МВР София, представлявана
от главен комисар Н.Н.-директор ДА ЗАПЛАТИ на М. Р. А. ,ЕГН **********
от с.***,ул.“***“№14, със съдебен адрес за призоваване:адвокат В.В. от
ПАК, гр.Плевен,ул. “***“ №*** деловодни разноски по компенсация,за
двете съдебни инстанции, съобразно уважената и отхвърлената част от
исковете в размер на 470лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл.280,ал.3,т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13