№ 11646
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110164798 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца ************************, ЕИК *********,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
по реда на чл. 422 ГПК, за установяване спрямо ответника ************, ЕИК
*********, съществуването на вземане за сумата от 13,02 лв., представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес
*****************************************, с присъединен абонатен №
******, за периода от 01.06.2021 г. до 30.11.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 29.07.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 4,67
лв., представляваща мораторна лихва за период от 31.07.2021 г. до 09.05.2024
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 03.09.2024 г. по ч. гр. д. № 46191/2024 г. по описа на СРС, 166-
и състав.
Ищецът ************************, ЕИК *********, навежда
твърдения, че между страните съществува облигационно отношение по
доставка на топлинна енергия за топлоснабден имот – ***********, находящ
се в *****************************, с присъединен абонатен № ******,
съгласно чл. 149, ал. 1 т. 3 ЗЕ. Поддържа, че продажбата на топлинна енергия
за стопански нужди се осъществява от топлопреносното предприятие на
основание сключен между страните писмен договор при общи условия. Сочи,
че ответникът е ползвал топлинна енергия през исковия период, но не я е
заплатил. Твърди, че за периода са били в сила Общи условия за продажба на
ТЕ за стопански нужди на потребители, съгласно които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми в срок до 20-о число на месеца,
следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача
данъчна фактура. Поддържа, че сумите за топлинна енергия били начислявани
1
по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон били
изготвяни изравнителни сметки от *******************, извършващо
услугата по дялово разпределение, на база реален отчет. Моли за уважаване на
исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ************, ЕИК *********,
депозира отговор на исковата молба, чрез адв. Т. П., с който оспорва исковите
претенции по основание и размер. Твърди се наличието на неправилно
осчетоводяване на заплатените от ответника суми. Оспорва да има непогасени
задължения към дружеството ищец, респ. – поддържа, че е заплатил
дължимите главници в срок. Релевира възражение за погасителна давност.
Отправя искане за отхвърляне на исковите претенции.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
Исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са допустими, подадени в
едномесечния срок от получаване на разпореждането по чл. 415 ГПК във
връзка с подадено възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК срещу
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
За уважаване на исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
сключен договор за продажба между него и ответника за стопански нужди, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер; както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор. При установяване
на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания. По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД: В тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия
и на услугата по ДР. В тежест на ответника е да докаже правоизключващите и
правопогасяващите си възражения. В тежест на всяка от страните е да
установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия. Между страните е безспорно обстоятелството, че между
тях съществува облигационно отношение по доставка на топлинна енергия за
топлоснабден имот – ***********, находящ се в
*****************************, с присъединен абонатен № ******, по
силата на сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия №
36364/27.11.2017 г. за стопански нужди, по силата на който до процесния имот
е доставено претендираното количество топлинна енергия. Поради
изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия с включените в него
права и задължения на страните съгласно Закона за енергетиката.
Установено е от приетото по делото като неоспорено заключение на
2
съдебно-счетоводна експертиза, че за процесния период по процесната
партида са извършени плащания , които са отразени по партидата на аб. №
****** за топлоснабден имот находящ се в
************************************* в общ размер на 134,96 лева, в
това число главница в размер на 133,08 лева и лихва в размер на 1,88 лева.
Погасените суми са отчетени за погасяване на главници и лихви по фактури в
период от 30.06.2021 г. до 30.11.2022 г., посочени по пера в Таблица № 1 от
експертизата. Вещото лице заключава, че за период от м. 06.2021 г. до м.
11.2022 г., непогасеното задължение за топлинна енергия е в размер на 13,02
лева. Непогасеният размер на задължението от 13,02 лева се формира от
задължение за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, разбити по
месеца и пера в Приложение № 1 към експертизата. Вещото лице е изчислило
и законната лихва върху дължимата сума за периода от м. 06.2021 г. до м.
11.2022 г. , считано от датата на изпадане в забава до 09.05.2024 г., общо в
размер на 4,64 лева, т.е общ размер на лихви и главници за топлинна енергия и
дялово разпределение -17,66 лева. Вещото лице установява, че дружеството
******************* ежемесечно отчита уредите и начислява консумираната
топлинна енергия по реални данни, които подава към информационната
система на ******************** за фактуриране. От прегледа на
записванията по партидата на абонатен № ****** и извършено изчисление
на задълженията , които са съпоставени с посочените в исковата претенция,
вещото лице установява, че счетоводството на дружеството е водено редовно.
Съдебната експертиза е изготвена в рамките на професионалните знания на
вещото лице, приета е по делото като неоспорена от страните и се подкрепя от
събраните по делото доказателства, поради което при преценката им по чл.
202 ГПК същата следва да бъде кредитирана като компетентно, обективно и
безпристрастно изготвена.
Предвид гореизложеното и установено по делото, твърденията на
ответника за извършено плащане на процесните суми и неправилно водене на
счетоводството на ищцовото дружество се опровергават от приетото по делото
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, поради което съдът приема
същите за неоснователни. Предвид горното и предвид установените факти
посредством заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съдът
приема, че по делото е доказана по несъмнен начин потребената и незаплатена
от ответника топлоенергия за процесния период в общ размер на 13,02 лева.
Според общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди на ********************* от 2007 г., по-точно чл. 40, купувачът е
длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок до 20-то
число на месеца след изтичане на периода, за който се отнасят. Ето защо,
акцесорните претенции за обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за топлинна енергия се явяват установени в своето
основание съгласно ССчЕ за исковия период в размер на 4,64 лева.
По възражението за погасителна давност, съдът намира следното:
Съгласно задължителната съдебна практика вземанията на ищеца за
доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност,
тъй като се касае за "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от
деня падежа. В чл. 40, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди е предвидено, че купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то число
на месеца следващ месеца на доставката, след получаване на фактура. В
случая всички вземания, чиято изискуемост , настъпила преди 29.07.2021 г. са
погасени по давност, тъй като заявлението по чл.410 ГПК е подадено на
3
29.07.2024 г. Видно от ССчЕ, фактурата за месец юни 2021 г. е издадена на
30.06.2021 г., следователно вземането е станало изискуемо на 20.07.2021 г.,
поради което същото се явява погасено по давност, а на осн. чл. 119 ЗЗД
погасено по давност се явява вземане за лихви върху погасено по давност
главно вземане. Съгласно приложение № 1 към ССчЕ, вземането за м. 06.2021
г. е в размер на 1,74 лева, а лихвата е в размер на 0,12 лева. Следователно,
непогасени по давност са вземания в размер на 11,28 лева и лихва в размер на
4,52 лева.
По отношение на разноските:
За заповедното производство претенцията на ищеца е за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева и държавна такса в размер на 25 лева. В
тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за заповедното
производство, сторени от ищеца с оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 1
ГПК в размер на 67 лева.
За исковото производство, ищецът е заплатил държавна такса 25 лева и на
осн. чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева и
250 лева – депозити за съдебно-счетоводна експертиза. В тежест на ответника
следва да бъдат възложени разноските за исковото производство на ищеца с
оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 290,28 лева.
Ответникът претендира разноски, но не представя доказателства, че
такива са извършени, поради което не му се следват.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от
************************ искове по реда на чл. 422 ГПК с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че ************, ЕИК ********* дължи на
************************ сумата в размер на сумата от 11,28 лева /
единадесет лева и 28 стотинки/, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ
се на адрес *****************************************, с абонатен №
******, за периода от 01.06.2021 г. до 30.11.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 29.07.2024 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 4,52
лв. / четири лева и 52 стотинки/, представляваща мораторна лихва за период
от 31.07.2021 г. до 09.05.2024 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.09.2024 г. по ч. гр. д.
№ 46191/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 11,28 лева до пълния предявен размер от 13,02 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес
*****************************************, с абонатен № ******, за
периода от 01.06.2021 г. до 30.11.2022 г., и иска за разликата над 4,52 лева до
предявения размер от 4,67 лв. , представляваща мораторна лихва за период от
31.07.2021 г. до 09.05.2024 г. като неоснователни
4
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ************, ЕИК ********* да заплати
на ********************, ЕИК ********* със седалище и адрес :
************************** сумата от 67 лева / шестдесет и седем лева/,
разноски за заповедното производство и 290,28 лева/ двеста и деветдесет лева
и 28 стотинки /, разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на
ищеца *****************.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5