№ 131
гр. В., 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на първи
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20221320201351 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от С. Ц. М.,
ЕГН : **********, адрес :гр. П., обл. П., ул. „К.“, № 21, вх. „В“, ет. 2, ап. 9,
против Наказателно постановление № 26-0000499 от 15.11.2022г. на
Директора на РД „АА“ - В., с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93, ал. 1, т. 1
от Закона за автомобилните превози – „Глоба” в размер на 2000 /две хиляди/
лв. за извършено административно нарушение по 19, ал. 1, т. 2 от Наредба №
11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари,
издадена от министъра на транспорта и съобщенията.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се
уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да
се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му
представител заема идентично становище в с.з.
Ответната страна чрез процесуалния си представител заема становище в с.
з., да се потвърди атакуваното наказателно постановление като
законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като
неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в
тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа
1
обстановка:
На 01.11.2022 г. около 09.13 часа в гр. В., пред ТЕЦ – В., по чл. път Е-
79 на км 13+300 в посока Дунав мост II, жалбоподателят извършвал
междуналроден превоз на товари, видно от ЧМР от 31.10.2022г. със заверено
копие на лиценз на ЕО № ********* с товарен автомобил ДАФ с рег. № ЕН
1660КМ, собственост на Сожелиз България ЕООД – клон П. и полуремарке с
рег. № ЕН0413ЕА, собственост на фирма „МПП БГ“ ЕООД, като при
проверката от контролен орган на РД „Автомобилна администрация“ –В., а
именно свидетеля Б. В. – инспектор към РД „АА“ – В., се установило
нарушение по чл. 19, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от
министъра на транспорта и съобщенията, изразяващо се в извършване на
превоз, като в момента на проверката в управляваното МПС при водача не се
е намирало заверено копие на договор за наем или лизинг на товарния
автомобил, който не е собственост на превозвача.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетеля Б. Н. В. и
административно-наказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират
помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от
лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, като АУАН
също е съставен от компетентно лице. АУАН е съставен в присъствието на
представляващия дружеството и свидетел, присъствал при установяване на
нарушението.
Съдът не констатира нарушение и на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН –
относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно
2
индивидуализацията на нарушителя.
Спазено е от страна на административнонаказващия орган на изискването
на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да
бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е
извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното
административно нарушение.
Съставът на съда намира за неоснователно направеното в жалбата и с.з.
възражение. В АУАН и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в
достатъчна степен описват вмененото на нарушителя нарушение от
обективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма
като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.
Фактите описани в акта и НП напълно съответстват на юридическото
обвинение. По изложените доводи не е налице нарушено правото на защита,
нито неяснота по отношение на вмененото нарушение. В случая приетата за
нарушена разпоредба на чл. 19, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/31.10.2002 г.
изисква в превозното средство да се намира заверено (не нотариално) копие
на договор за наем или за лизинг на същото, какъвто не е представен при
извършената проверка. Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП
отговорността за това нарушение е на водача на превозното средство, какъвто
безспорно е бил жалбоподателят. Като такъв той е длъжен да притежава и да
носи изискуемите от закона документи, в това число и заверено копие от
договор за наем или лизинг на превозното средство. При установеност на
такъв договор приложената санкционна норма предвижда наказание именно
при липсата му в превозното средство. В тази връзка неоснователни са
доводите в жалбата и в с.з., че водачът не е отговорен за превозните
документи на превозвача и осъществяваната от него транспортна дейност.
Именно негова е отговорността за липса на изискуемите от закона документи
при извършване на превоза. В тази насока е и Решение № 45/22.02.2023 г. по
КАНД № 22 по описа за 2023г. на Административен съд – В..
Наказанието е съобразено със степента на обществена опасност на
деянието, по вид и размер е правилно определено в рамките на предвиденото
по закон.
Допуснатото нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на
3
чл. 28 ЗАНН.
В този смисъл Съдът намира, че НП е законосъобразно и обосновано и
ще следва да бъде потвърдено, а жалбата е неоснователна и ще следва да се
отхвърли.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26-0000499 от 15.11.2022г.
на Директора на РД „АА“ - В., с което на жалбоподателя С. Ц. М., ЕГН :
**********, адрес :гр. П., обл. П., ул. „К.“, № 21, вх. „В“, ет. 2, ап. 9, е
наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93,
ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози – „Глоба” в размер на 2000 /две
хиляди/ лв. за извършено административно нарушение по 19, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на
пътници и товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4