№ 257
гр. С., 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мая П. Величкова
Членове:Галина Хр. Нейчева
Мария Кр. Донева
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
в присъствието на прокурора К. Г. М.
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20252200600634 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда рег.№ 137/14.07.2022г. по НОХД № 963/2025г. С. районен съд
признал подс.Х. П. Н. за виновен в това, че от 03.01.2023г. до неустановена
дата в края на месец март 2023г. в гр.Ш., като непълнолетен, но като е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си, в условията на продължавано престъпление, се съвкупил неустановен брой
пъти с лице, ненавършило 14-годишна възраст - И.В. Д.а, ЕГН **********,
като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК - престъпление
по чл.151 ал.1, вр.чл.26 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК и на основание чл.58а ал.4,
вр.чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК му е наложил наказание пробация, изразяваща се
в следните пробационни мерки:
- Задължителна регистрация по настоящ адрес гр.Ш., общ.Т., обл.С.,
ул.“И.“ № 30, за срок от 6 месеца, като подсъдимият следва да се явява и
подписва пред пробационния служител или определено от него длъжностно
лице два пъти седмично;
- Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
1
шест месеца.
С присъдата подс.Н. е осъден да заплати направените деловодни
разноски в размер на 2111.20 лева в полза на бюджета на държавата по сметка
на ОП С..
Присъдата е обжалвана от защитника на подс.Х. П. Н. в частта
относно наложеното наказание на подсъдимия пробация. Иска се да се измени
присъдата и да се наложи наказание обществено порицание, тъй като подс.Н.
желае да продължи образованието си.
Представителят на ОП С., в съдебно заседание, счита депозираната
въззивна жалба за неоснователна, а искането за изменение на обжалваната
присъда – за неоснователно. Прокурорът намира присъдата на РС С. за
мотивирана, съобразена със закона, правилна и законосъобразна. Пледира да
се остави в сила и да се потвърди атакуваната присъда.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подс.Х. П. Н. не се
явява лично. За него се явява защитника му адв.Т. Т. от АК С.. Защитникът на
подсъдимия счита, че по-благоприятно за подсъдимия е налагане на наказание
обществено порицание. Посочва, че подс.Н. се е записал за дистанционно
обучение в гр.Ш., а през свободното си време работи в Г., за да се изхранва.
Пледира за отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която на
подс.Н. да се наложи наказание обществено порицание.
Настоящата въззивна жалба е подадена от подсъдимия, който има право
на такава жалба против постановената присъда, съгласно чл.318 ал.3 от НПК и
в 15-дневния преклузивен срок за атакуване, предвиден в чл.319 ал.1 от НПК,
поради което тя е допустима.
С. окръжен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото
наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното
производство и в хода на съдебно следствие пред първата инстанция, и
провери атакуваната присъда по оплакванията на жалбоподателя и служебно
изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314 ал.1 от НПК, направи извода, че
въззивната жалба е неоснователна.
Въззивният съд, действайки като втора поред инстанция по фактите и
разглеждайки оплакванията за несправедливост на наложеното наказание на
подсъдимия, съдържаща се във въззивната жалба на защитника и устно
заявени в публичното заседание, извърши собствена преценка на
2
доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по-
долу фактическа обстановка по спора, която съвпада с възприетата от
първостепенния съд, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт и
призната изцяло от подсъдимия в съдебно заседание, поради което делото се е
разгледало по реда на съкратеното съдебно следствие, при условията на чл.371
т.2 от НПК, като същата не обосновава различни правни изводи относно
разгледаното деяние, неговата правна характеристика, както и участието на
подсъдимия в него. Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички
доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните
фактически констатации:
Подсъдимият не е осъждан, не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а
ал.1 от НК, с добри характеристични данни е.
Подсъдимият Н. е роден на 27.09.2007г. в гр.С. и към периода на
извършване на деянието е бил непълнолетен. Същият живее в гр.Ш., като с
пострадалата били от един и същ квартал и учели в едно и също училище -
СОУ „Г.К.“ гр.Ш.. Подсъдимия бил ученик в 9-ти клас, но повтарял класа
поради голям брой отсъствия и слаби оценки. Пострадалата Д.а била ученичка
в 6-ти клас.
В края на 2022г. подсъдимият и пострадалата се запознали в двора на
училището и станали гаджета. Започнали да излизат в квартала, но криели
връзката си от родителите си.
Един ден, в края на 2022г., пострадалата била на гости на подсъдимия в
дома му в гр.Ш., м.“К.“. Там се запознала с неговите родители - свид.И. Д.а К.
и свид.П. Н. А.. Докато били в дома на подсъдимия, той и постр.И. Д.а решили
да избягат и да се оженят. Излезли от дома на подсъдимия Х. Н., като не
казали на никого къде отиват. Междувременно свид.В. Д.а А. - майка на
пострадалата, се притеснила, че дъщеря й не се е прибрала в къщи и подала
сигнал в полицията. Подсъдимият Х. Н. получил телефонно обаждане от чичо
си, че полицията ги издирвала, поради което той и пострадалата решили да се
върнат в дома на подсъдимия. Там свид.П. А. се обадил на свид.В. А., за да й
каже, че децата са се върнали. Свидетелката А. дошла до дома на подсъдимия
и въпреки нежеланието на дъщеря си, успяла да я прибере в дома им. След
около седмица, свид.И. Д.а и подс.Х. Н. отново избягали, но полицията ги
3
открила и върнала на родителите им. По време на двете бягства на подсъдимия
и пострадалата между тях нямало полов контакт.
На 03.01.2023г. свид.И. Д.а излъгала майка си - свид.В. Д.а А., че отива
на гости у своя братовчедка, а всъщност имала среща с подсъдимия. Двамата
се срещнали около 13.00 часа и отишли в гората, намираща се в северните
околности на гр.Ш., непосредствено до града. Там имало изоставена
постройка, в която двамата влезли и осъществили полов акт. До този момент
нито подсъдимия, нито пострадала били имали полови контакти с други
партньори. Те обаче добре знаели какво означава да правят секс и решението
им да се съвкупят било взето доброволно от всеки един от тях. Останали в
постройката до около 19.00 часа. След това отишли в дома на подсъдимия Х.
Н. и казали на родителите му, че са правили секс.
През това време свид.В. А. се обадила на дъщеря си и тя й казала, че
вече не е „мома“, защото правила секс с подсъдимия Х. Н.. Свидетелката В. А.
се съгласила постр.И. Д.а да остане да живее в дома на подсъдимия.
Семействата на подсъдимия и пострадалата, след като разбрали какво се
случило, се съгласили с желанието на децата им да живеят заедно. Седмица
по-късно се състоял „годежа“ и от тогава двама заживели като съпрузи в дома
на подсъдимия в гр.Ш., м.“К.“.
Подсъдимия Х. Н. и свид.И. Д.а редовно правели секс, докато живеели
заедно. Съжителството им и половите им контакти продължили до края на
месец март 2023г., когато решили да се разделят, тъй като не се разбирали и
постоянно се карали. Свидетелката И. Д.а се върнала в дома на родителите и
преустановила всякаква комуникация с подсъдимия.
От заключението на изготвената комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза относно подсъдимия Х. Н., се установява, че
подсъдимият има нормално за възрастта си психично, емоционално и
интелектуално развитие, като не се установили девиации в личностовата му
структура. Видно от заключението е, че подс.Х. Н. към периода на
инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството, значението и
противоправния характер на извършеното, бил психически здрав, като и
психически годен да участва в наказателното производство и да дава
достоверни обяснения за фактите по делото.
От заключението на изготвената комплексна съдебно-психиатрична и
4
психологична експертиза относно пострадалата И.В. Д.а е видно, че
пострадалата не страда от психични заболявания и степента на нервно-
психическото и интелектуалното й развитие били съответни на възрастта й.
Установено е от заключението, че към периода на инкриминираното деяние
пострадалата е разбирала свойството, но не и значението и противоправния
характер на извършеното спрямо нея деяние (осъществени съвкупления) от
подсъдимия Х. Н., психически годна е да участва в наказателното
производство и да дава достоверни показания за фактите по делото.
Съдебното производство е проведено по реда на глава XXVII от НПК. С
оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, съдът правилно е приел за
установени изложените обстоятелства, като се е позовал на направеното
самопризнание от страна на подсъдимия и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят.
Подсъдимият Н. е признал изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти, като се е съгласил да не се събират доказателства
относно тези обстоятелства. Решаващият съд, в съответствие с разпоредбата
на чл.373 ал.3 от НПК, е взел предвид направеното от подсъдимия
самопризнание, като правилно е приел, че същото се подкрепя от събраните в
хода на досъдебното производство доказателства – гласни и писмени, както и
от заключенията на назначените и изготвени две комплексни съдебно-
психиатрични и психологични експертизи. В този смисъл правилно е
постановил определение на основание чл.372 ал.4, вр. чл.371 т.2 от НПК, с
което е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от
самопризнанието на подсъдимия и от подкрепящите ги доказателства, събрани
в досъдебното производство, без да се събират нови доказателства относно
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът
правилно, преди постановяване на посоченото определение, е разяснил на
подсъдимия правата му по чл.371 т.2 от НПК. Обосновано е кредитирал
писмените доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им по
реда на чл.283 от НПК. Протоколите за съответните следствени действия са
изготвени в съответствие, както с общите изисквания на НПК, така и на
специалните изисквания за конкретното процесуално действие и следователно
са годни доказателствени средства по отношение на извършеното по време и
установено чрез тези действия.
5
Изложената фактическа обстановка решаващият съд обосновано е приел
за установена по несъмнен и безспорен начин, в резултат на извършения
внимателен и подробен анализ на всички събрани в хода на досъдебното
производство и проверени в хода на проведеното съкратено съдебно следствие
доказателства и доказателствени средства, съответно преценени както
поотделно, така и в тяхната съвкупност.
Фактическата обстановка, такава каквато е възприета от съда се покрива
с изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт, като същата не се
оспорва от страните по делото, а направеното от подсъдимия самопризнание
се подкрепя от доказателствата по делото, събрани при условията и по реда на
НПК.
Правилно съдът е приел, че подс.Х. Н. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.151 ал.1, вр. чл.26 ал.1, вр.
чл.63 ал.1 т.3 от НК за това, че от 03.01.2023г. до неустановена дата в края на
месец март 2023г. в гр.Ш., като непълнолетен, но като е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в
условията на продължавано престъпление, се съвкупил неустановен брой пъти
с лице, ненавършило 14-годишна възраст - И.В. Д.а, ЕГН **********, като
извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК.
Правилно контролираната инстанция е заключила, че деянието е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици. Подсъдимият е знаел, че към момента на
деянието пострадалата не е била навършила 14 години (била е малолетна – на
12 години), но независимо от това се съвкупил с нея неустановен брой пъти в
инкриминирания период – периода, в който са живели заедно при родителите
му. Бил е с ясното съзнание, че като извършва полов контакт с пострадалата
извършва противоправно деяние, макар и доброволно от двете страни.
Процесното деяние е извършено от подс.Н. като непълнолетен, но е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си, в продължителен период от време от 03.01.2023г. до неустановена дата в
края на месец март 2023г., когато пострадалата е напуснала дома на
родителите на подсъдимия, където са живеели заедно. Районният съд
правилно е заключил в конкретния казус, че деянието не е извършено от
6
подс.Н. поради лекомислие и увлечение, каквато е хипотезата на чл.61 от НК,
правилно съобразявайки начина и времето на осъществяване на
престъплението, упоритостта, с която са включени деянията в условията на
продължаваното престъпление по чл.26 ал.1 от НК.
Въззивната инстанция се присъединява към правилния извод на първата,
че подс.Н. е извършил деянието, съзнавайки всички обективни признаци от
състава на процесното деяние. Проверяваната инстанция правилно е
заключила, че подс.Н. е осъществявал с пострадалата редовно полови актове,
доброволно, неустановен брой в процесния период, осъществени през
непродължителен период от време, при еднородност на вината относно всяко
едно от деянията и при една и съща обстановка, като от обективна страна,
същите осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление по
чл.151 ал.1 от НК, извършени с пряк умисъл, при съзнавани
общественоопасен характер и последици, и тяхното целене. Поради това от
обективна страна е осъществен състава на продължавано престъпление по
чл.151 ал.1, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК, като от субективна страна
то е осъществено с пряк умисъл – при съзнавани общественоопасен характер
и последици, и тяхното целене.
Въззивната инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е
приел, че авторството на деянието е установено по несъмнен и категоричен
начин от събраните по делото доказателства, а именно от ясните,
последователни и логични показания на свидетелите И. Д.а, В. А., З. Д., И. К.,
П. А., относими към предмета на делото, които кореспондират с писмените
доказателства по делото, както и с обясненията на подсъдимия, и със
заключението на двете комплексни съдебно-психиатрични и психологични
експертизи.
При индивидуализацията на наказанието трябва да се вземат предвид
причините за извършване на престъплението, които според въззивния съд се
състоят в ниската обща и правна култура на подсъдимия, порядките и обичаи
в общността на подсъдимия и пострадалата, както и в слабия родителски
контрол.
Въззивният съд намира, че коментирайки обстоятелствата, значими за
размера на наказанието, първоинстанционният съд правилно е приел като
смекчаващи вината на подсъдимия липсата на осъждания, добрите
7
характеристични данни, младата му възраст, към които следва да се включи и
обстоятелството, че подсъдимият учи към момента, макар и дистанционна
форма на обучение (както заяви защитникът му в съдебно заседание).
Правилно първата инстанция е ценила като смекчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелството, че същият е съдействал за разкриване на
обективната истина по време на ДП. Настоящата инстанция намира, че следва
да се приобщи към смекчаващите обстоятелства и направените от подсъдимия
самопризнания при даване на обяснения на ДП, когато не отрича извършеното
деяние и вината си, като обяснява, че „такъв е нашия обичай да се женим
млади“. Цялостното процесуално поведение на подсъдимия на ДП е
способствало за разкриване на обективната истина по делото и следва да бъде
ценено като форма на съдействие при установяване на обективната истина,
спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия
извършител още при образуване на досъдебното производство, съобразно т.7
от ТР № 1/2009г., по т.д.№ 1/2008г., ОСНК, ВКС. По този начин поведението
на подсъдимия следва да се разглежда като такова, че да е спомогнало за
разкриване на обективната истина по делото и следва да се цени като
смекчаващо обстоятелство.
Съобразявайки изложените аргументи, въззивният съд намира, че в
настоящият казус са налице условията за приложение на чл.55 ал.1 от НК, тъй
като са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, изброени по-горе,
като и предвиденото в закона най-леко наказание е несъразмерно тежко на
причинения вредоносен резултат, както е приела първата инстанция, макар и
да не е изрично аргументирано в мотивите. Правилно районният съд е
наложил наказание на подс.Н. при условията на чл.58а ал.4, вр. чл.55 ал.1 т.2
б.“б“ от НК, а именно пробация с двете пробационни мерки за срок от шест
месеца. Определените пробационни мерки са задължителни, като определения
им срок от съда е минимален (шест месеца) и по-голямо снизхождение не е
законосъобразно. В този смисъл искането на защитата на подсъдимия за
налагане на наказание обществено порицание, е неоснователно. Наведените
доводи във въззивната жалба, че това ще спомогне на подсъдимия да
продължи образованието си, също не налага налагането на наказание
обществено порицание, тъй като именно с определеното наказание пробация
би се способствало в пълна степен за дисциплиниране на подсъдимия и
успешно завършване на учебния процес. Посоченото от защитата, че ако на
8
подс.Н. се наложи наказание обществено порицание, това би му спомогнало
да си намери работа, да работи и да се изхранва. Подсъдимият към момента е
ученик и задължение на родителите му е да се грижат за него, да му
осигуряват нормални условия на живот, включително и прехрана, за да може
да осъществява нормално образователния процес, поради което този довод на
защитата също е неоснователен. От друга страна, подсъдимият може да
помага на родителите си по време на ваканциите, когато може да работи, ако
желае. По този начин, въззивният съд намира, че правилно първата инстанция
е наложила наказание пробация на подсъдимия, съобразявайки целите на
наказанието – индивидуалната и генерална превенция по чл.36 от НК, а
именно поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, както и да се възпрат
останалите членове на обществото от подобни прояви. Именно чрез баланс
между двете цели на наказанието – генерална и индивидуална превенция, се
постига крайната цел на наказателно-правното въздействие - общата
превенция, както правилно е отбелязала проверяваната инстанция.
Предвид изложеното, въззивният съд счита, че за извършеното от
подсъдимия деяние, правилно районният съд му е наложил наказание при
условията на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК. Съобразявайки, че подсъдимият е
извършил деянието като непълнолетен, съдът правилно е заменил
предвиденото в разпоредбата на чл.151 ал.1 от НК наказание лишаване от
свобода от 2 до 8 години с наказание лишаване от свобода до 3 години, което е
сторил на основание чл.63 ал.1 т.3 от НК. По този начин правилно
контролираната инстанция е определила на подс.Н. за извършеното от него
престъпление по чл.151 ал.1, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК наказание
пробация, изразяваща се в двете задължителни пробационни мерки -
задължителна регистрация по настоящ адрес в гр.Ш., общ.Т., обл.С., ул.“И.“
№ 30, за срок от 6 месеца, като подсъдимият следва да се явява и подписва
пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично; и задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от шест месеца. Определените пробационни мерки са в минималния
размер, съобразявайки изложените многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, отчетени и от въззивният съд, както и причините за
извършване на деянието.
Ето защо, наложеното от първата инстанция наказание отговаря на
критерия за справедливост по чл.348 ал.5 от НПК, като липсват основания за
9
изменението му. Въззивната инстанция счита, че не е налице явно
несъответствие на наложеното наказание с обществената опасност на
извършеното и с личната на подсъдимия, както и че с наложеното наказание
ще се изпълнят целите по чл.36 от НК, поради което няма основание за
изменението му.
Предвид всичко изложено, искането на защитата и на подсъдимия за
налагане наказание обществено порицание е неоснователно и не почива на
събраната по делото доказателствена съвкупност.
Настоящата инстанция, след извършена цялостна проверка на
атакуваната присъда, не намери допуснати съществени нарушения на
процесуални правила. Изводите на решаващия съд са направени след
цялостен, задълбочен и правилен анализ на събрания доказателствен
материал, изготвените мотиви отговарят на изискванията на чл.305 ал.3 от
НПК, правилно е приложен и материалния закон, а наложеното наказание не е
прекомерно тежко за извършеното и неговия автор. Присъдата е
законосъобразна, обоснована и правилна, а подадената от подсъдимия и
защитата му въззивна жалба е неоснователна и не може да доведе до
претендираните с нея правни последици.
Правилно, с оглед правилата на процеса и на основание чл.189 ал.3 от
НПК, районният съд е осъдил подсъдимия да заплати в полза на бюджета на
държавата по сметка на ОП С. сумата от 2111.20 лева, представляваща
направени разноски по делото, за изготвените две съдебно-психиатрични и
психологични експертизи.
Мотивиран от гореизложените съображения, въззивният съд прие, че не
са налице основания за изменение или отмяна на Присъда рег.№
137/17.09.2025г. по НОХД № 963/2025г. по описа на С.ски районен съд и на
основание чл.334 т.6, вр.чл.338 от НПК, следва да я потвърди, тъй като
присъдата е правилна, обоснована и законосъобразна, и наложеното наказание
е справедливо определено.
Ето защо и ръководен от изложените съображения, С. окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда рег.№ 137/17.09.2025г. по НОХД №
10
963/2025г. по описа на Районен съд С..
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11