Решение по адм. дело №280/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с във връзка с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО) образувано по жалба, подадена

О.: Д. Г. К., [ЕГН],

[населено място], ул.Р. Д., [адрес]

[тел. номер]

ПРОТИВ: Решение № 700813****/23.05.2025г. с изх.№ 1012-13-39# 2 на ТД на НОИ, [населено място], с което e преизчислен размер на получаваната от нея лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 на КСО и е определен размер на стойност 913.41 лв.

С ИСКАНЕ: Да се отмени Решение № 700813****/23.05.2025г. с изх.№ 1012-13-39# 2 на ТД на НОИ, [населено място], като незаконосъобразно, постановено в противоречие и при правилно приложение на материалния закон.

Жалбоподателят твърди, че обжалва постановеното решение в частта на определения размер на отпусната ѝ пенсия и определения ѝ индивидуален коефициент от 0.9782. Тъй като имала осигуряване в универсален пенсионен фонд, ѝ било ограничено правото на избор на промяна на осигуряването по чл. 46 от НСО. С Уведомително писмо № 145432404403908/16.10.24 г. ѝ било отказано промяна на пенсионен фонд. Заявено ѝ било, че промяна не може да бъде изпълнена поради това, че упражнявала правото си на пенсия и нямала право на промяна. Към дата 16.10.2024г. не била упражнявала правото си на пенсия, тъй като същата ѝ била отказана на 22.07.2024 г. с разпореждане [номер]/22.07.24 г. Поради тази причина правото ѝ на избор за промяна на осигуряването по чл.70, ал.10 от КСО и чл.21 от НПОС била възпрепятствана, поради което осигурителния ѝ доход, от който е изчислен индивидуалният коефициент за определяне размера на пенсията бил намален.

Необосновано административният орган на отдел „Пенсии“ - ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ, [населено място] е изключил, респективно не бил зачел осигурителния ѝ стаж положен за периода от 29.10.1992 г. до 03.12.1992 г. при осигурителя „ТД СИНБИМ“ .

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, се явява лично и поддържа подадената жалба, не излага съображения по съществото на делото.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ- Перник, редовно призован, не се явява, чрез процесуалния си представител оспорва депозираната жалба, като счита същата за неоснователна, тъй като размера на пенсията бил правилно определен. Жалбоподателката не се била възползвала преди отпускане на пенсията да се прехвърлят средствата от универсалния пенсионен фонд и не било налице основание същата да се изчисли без намаление. Нямало незачетен осигурителен стаж и доход при изчисляване на пенсията.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като провери процесуалните предпоставки за допустимост и след като констатира, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна – лице с право и интерес от обжалването, в предвидения в чл. 118, ал. 1 от КСО преклузивен срок, пред надлежен съд съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК във вр. чл.118, ал. 3 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол за законосъобразност на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на директора на ТП на НОИ, счита същата за допустима, поради което дължи разглеждането ѝ по същество.

Съдът, след като прецени доводите на страните и приобщените по делото писмени и гласни доказателства по препращане от чл. 144 от АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК и след като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспореното решение на всички основания по чл. 146 от АПК, за да се произнесе взе предвид следното:

От фактическа страна:

Със заявление вх. № 2113-13-18 при ТП на НОИ [населено място] от 04.01.2024 Д. Г. К. е поискала да ѝ бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст

С разпореждане [номер] (прот.№N01165) от 14.05.2024 г., на основание чл.69б, ал. 1 от КСО длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО е постановило отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. Г. К., считано от 20.03.2024 г. до пожизнено, в минимален размер до определяне на размера ѝ по реда на КСО съгласно разпоредбата на чл.70, ал.12 от КСО.

С разпореждане [номер]**** (прот.№ 2113-13-18#9) от 22.07.2024 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, преди пенсията да бъде изменена в действителен размер с осигурителен доход, отменило разпореждане [номер]****(прот.№01165) от 14.05.2024 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал.1 от КСО и постановило отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. Г. К.. Тъй като неправилно била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.1 от КСО, вместо на основание чл.69, ал.2 от КСО. Към датата, от която била отпусната пенсията 20.03.2024 г. заявителя имал навършена възраст - 53 г. 07 м. 07 дни. По представените документи, данните от информационната система/регистри на НОИ и допълнително постъпили доказателства след приложена служебна инициатива зачетен общ осигурителен стаж за времето от 03.04.1989 г. до 19.03.2024 г. , превърнат на основание чл.104 от КСО към трета категория труд - 40 години 04 месеца и 24 дни (в т.ч. осигурителен стаж от първа категория труд, положен в структурите на МВР - 16 год. 02 месеца и 05 дни и осигурителен стаж от трета категория труд - 13 години 05 месеца и 05 дни). А към 05.01.2024 г. - датата на заявлението лицето имало навършена възраст - 53 г. 04 м. 22 дни и по представените документи, данните от информационната система/регистри на НОИ и допълнително постъпили доказателства след приложена служебна инициатива зачетен за времето от 03.04.1989 г. до 04.01.2024 г. общ осигурителен стаж, превърнат на основание чл.104 от КСО към трета категория труд - 40 години 00 месеца и 10 дни (в т.ч. осигурителен стаж от първа категория труд, положен в структурите на МВР -15 год. 11 месеца и 15 дни и осигурителен стаж от трета категория труд - 13 години 05 месеца и 05 дни).

С Решение № № 700813 **** от 17.09.2024 г. директорът на ТП на НОИ- Перник при осъществяване на проверка на постановеното разпореждане в хода на административно обжалване, приел за неоснователна жалбата на Д. Г. К. срещу разпореждане [номер]**** (прот.№ 2113-13- 18#9) от 22.07.2024 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал.1 от КСО и отхвърлил същата. Приемайки, че към датата на заявлението - 05.01.2024 г. жалбоподателката Д. Г. К. не отговаряла на посочените условия за отпускане на лична пенсия за стаж и възраст по чл.69б, ал.1 от КСО, а именно към 20.03.2024 г. (датата, на която сбора от осигурителен стаж и възраст е 94 точки). Така постановеното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

С ново заявление с вх. № 2113-13-1113 при ТП на НОИ [населено място] от 16.10.2024 г. Д. Г. К. поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, с приложени по опис документи за удостоверяване на положен от нея осигурителен стаж.

С разпореждане [номер]****(прот.№ N01427) от 15.11.2024 г. на основание чл.69б, ал. 1 от КСО длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО е постановило отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. Г. К., считано от 13.10.2024 г. до пожизнено, в минимален размер да определяне на размера ѝ по реда на КСО съгласно разпоредбата на чл.70, ал.12 от КСО, със зачетен осигурителен стаж от първа категория труд -16 г. 09 м. и 21 д. (в т.ч. 16 г. 00 м. и 18 д. осигурителен стаж и 00 г. 09 м. 03 д. извънреден труд като служител по ЗМВР) и осигурителен стаж от трета категория труд - 13 г. 05 м. и 05 д. или общ осигурителен стаж, превърнат на основание чл. 104 от КСО към трета категория труд - 41 г. 05 м. и 10 д.

С разпореждане [номер]**** (прот.№ N01104) от 18.03.2025 г. на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО на основание по чл.99, ал.1, т.2 буква „д” КСО във връзка с чл. 10, ал.2 НПОС, считано от 13.10.2024 г. до пожизнено, размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е изменен, като е определен действителен размер на осигурителен доход, като за определяне размера на пенсията, индивидуалният коефициент - 0,9782 бил изчислен по правилата на неговото намаление, в сила от 01.09.2021 г., чл. 70, ал. 8-9, ал. 10, т. 2 и 3, ал. 11 и 19 от КСО, от общ осигурителен доход - 252 598.08 лв. за периода от 01.01.2000 г. до 12.10.2024 г.

С решение № 700813**** / 23.05.2025 г. директорът на ТП на НОИ - П.** при осъществяване на проверка на постановеното разпореждане в хода на административно обжалване, приел за неоснователна жалбата на Д. Г. К. срещу разпореждане [номер]**** (прот.№ N01427) от 15.11.2024 г. и разпореждане [номер]**** (прот.№ N01104) от 18.03.2025 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал.1 от КСО. Приемайки, че в условията на обвързаност се оспорват и разпореждане [номер]**** (прот.№ N01104) от 18.03.2025 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал.1 от КСО и разпореждане [номер]**** (прот.№ N01427) от 15.11.2024 г., с което на основание чл.69б, ал.1 от КСО, считано от 13.10.2024 г. до пожизнено на Д. Г. К. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, определена за изплащане в минимален размер съгласно чл.70, ал.12 КСО до определянето на размера й по реда на КСО, а жалбата се явявала допустима, тъй като видно от намиращите се в пенсионното досие - известие за доставяне и приемо-предавателен протокол, разпореждания на длъжностното лице по чл. 98, ал.1 КСО, били получени от Д. Г. К. на 03.04.2025 г., поради което жалбата с вх. № 1012-13-39 от 25.04.2025 г. била подадена в едномесечния срок за обжалване. За да постанови обжалваното решение Директорът на ТП на НОИ – Перник, приел че при определяне размера на пенсията, индивидуалният коефициент - 0,9782 бил изчислен по правилата на неговото намаление, в сила от 01.09.2021 г. Тъй като Д. Г. К. била лице родено след 31.12.1959 г. и имала осигуряване в универсален пенсионен фонд (УПФ), но същата не била упражнила правото си на избор за промяна на осигуряването по чл. 4б от КСО, осигурителният й доход, от който бил изчислен индивидуалния коефициент за определяне размера на пенсията, бил намален при спазване разпоредбата на чл.70, ал.10 от КСО и чл.21а от НПОС. Съгласно чл. 70, ал. 8-9, ал. 10, т. 2 и 3, ал. 11 и 19 от КСО бил определен общ осигурителен доход - 252 598.08 лв. за периода от 01.01.2000 г. до 12.10.2024 г. При спазване разпоредбата на чл.70, ал.1 КСО размера на пенсията бил определен в размер на 853,41 лв.. С след прилагане правната норма на §7ж от ПЗР на КСО към този размер била прибавена сумата от 60.00 лв. по §7ж, ал.18 от ПЗР на КСО/2022 г., с която крайният размер на пенсията от отпускането й възлизал на 913,41 лв.

Срещу това решение, директно пред Административен съд – Перник е подадена жалба с вх. № 1433 от 09.06.2025г. година, във връзка с която е образувано настоящото дело.

В хода на съдебното производство е прието, като доказателство по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че от предоставената пенсионна преписка на Д. Г. К., същата има зачетен осигурителен доход за периода 01.01.2000 — 12.10.2024г. в общ размер на 252 598,08 лева и зачетени работни дни за същия период общо 5 325 дни. Данните за осигурителен стаж и осигурителен доход били коректно изчислени. При така въведените данни в системата на НОИ, бил изчислен индивидуален коефициент 0,9782. При изчисляването на индивидуалния коефициент, осигурителният доход за всеки период на осигуряване в универсален пенсионен фонд, бил намален с дохода, определен от съотношението за съответния период между размера на осигурителната вноска за универсалния пенсионен фонд и размера на вноската за фонд Пенсии на ДОО, за лицата, родени преди 1 януари 1960г. Средствата от индивидуалната партида в универсалния пенсионен фонд не били прехвърлени във фонд, „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване. При наличните данни в регистрите на НОИ, правилно бил определен размерът на пенсията на Д. Г. К. с индивидуален коефициент 0,9782, и намаляването му за времето на осигуряване в универсален фонд.

Съдът кредитирани заключението на вещото лице, като безпристрастно и обективно изготвено, даващо отговор на всички относими към спора въпроси.

При така установените по делото фактически обстоятелства, съдът достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО задължава ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт да се произнася по жалбите по ал.1, т.2, б. „а“ с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Изчерпването на административния ред за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното обжалване. Съгласно чл.118, ал.1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ по чл.117, ал.3 от КСО. В случая законоустановения ред на оспорване е спазен.

Предмет на съдебния контрол в рамките на настоящото съдебно производство е Решение № 700813**** от 23.05.2025 година, издадено от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Перник, който съобразно разпоредбата на 117 ал.3 от КСО в едномесечен срок от получаване на жалбите или исканията следва да се произнесе с мотивирано решение. Въз основа на това следва да се направи извод, че именно ръководителят, в лицето на директора на териториалното поделение на Национален осигурителен институт- Перник се явява териториално и материално компетентен да издаде съответното решение, с което е отхвърлил жалбата на жалбоподателя, респективно е потвърди оспорените разпореждания на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че не е налице основание за отмяна по смисъла на чл.146, т.1 от АПК.

Оспореният акт е издаден в предписаната от закона форма, като нито един от неговите съществени елементи, посочени в чл.59, ал.2 от АПК и съставляващи съвкупността от изисквания за външното оформяне не е нарушен по начин, който да води до липса на волеизявление. Същият е мотивиран, като в него са посочени както правните, така и фактическите основания за издаването му. Въз основа на изложеното, съдът счита, че не е налице хипотезата на чл.146, т.2 от АПК.

При издаване на оспорения административен акт изцяло са спазени и административнопроизводствените правила, поради което не е налице отменително основание по чл.146, т.3 от АПК.

Решението и потвърденото с него разпореждане, са постановени при правилно прилагане на материалния закон.

На жалбоподателя е отпусната пенсия по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО, който определя, че лицата, които са навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. Касателно настоящия случай между страните не се спори, че жалбоподателката към дата на подаване на заявлението 16.10.2024г. е имала навършена възраст от 50 години и осем месеца и 10 години осигурителен стаж при условия на първа категория труд и сбора от осигурителния стаж и възраст е 94 точки, като на лицето е зачетен осигурителен стаж от първа категория труд -16 г. 09 м. и 21 д. (в т.ч. 16 г. 00 м. и 18 д. осигурителен стаж и 00 г. 09 м. 03 д. извънреден труд, като служител по ЗМВР) и осигурителен стаж от трета категория труд - 13 г. 05 м. и 05 д. или общ осигурителен стаж, превърнат на основание чл. 104 от КСО към трета категория труд - 41 г. 05 м. и 10 д.

Спорният въпрос по делото е правилно ли е изчислен размерът на пенсията на жалбоподателя въз основа на съдържащите се в административната преписка данни за осигурителен стаж.

За изясняването му по делото бе допусната съдебно-икономическа експертиза, по която вещото лица, дава заключение, че размерът на пенсията на жалбоподателя е правилно изчислен. Вещото лице установява, че осигурителния доход на Д. Г. К. за периода 01.01.2000-12.10.2024г., е изчислен в общ размер на сумата от 252 598,08 лева за 5 325 работни дни. Вещото лице потвърждава изводите на органа, че въз основа на правилно определения осигурителен доход на жалбоподателя за посочения период от 01.01.2020 г. до 12.10.2024 г., е правилно определен и индивидуалния коефициент – 0.9782. Вещото лице дава заключение, че при определяне размера на пенсията и изчисляването на индивидуалния коефициент, е взето предвид, че лицето не е променило осигурителният доход за всеки период на осигуряване в универсален пенсионен фонд, поради което е намален с дохода, определен от съотношението за съответния период между размера на осигурителната вноска за универсалния пенсионен фонд и размера на вноската за фонд Пенсии на ДОО, за лицата, родени преди 1 януари 1960г. Индивидуалния коефициент е пресметнат по реда на чл. 70, ал. 9 във вр. с ал. 8 и ал.10, т.1 и 3 и ал.11 и 19 от КСО. Взет е предвид общо осигурителният доход и средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията, съгласно чл. 70, ал. 3 от КСО и е умножен по индивидуалния коефициент на лицето. Съобразено е от длъжностното лице по пенсионното производство и действието на пар. 7ж от ПЗР на КСО, с което е увеличен размерът на пенсията. Следователно длъжностното лице по пенсионно осигуряване е постановило разпореждането за отпускане на пенсия и за размера й след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая и в съответствие с действащата нормативна уредба. Като е потвърдил това разпореждане на длъжностното лице Директорът на ТП-Перник при НОИ е постановил материално законосъобразен акт.

С оглед изложеното се явява неоснователно възражението на жалбоподателката, че административния орган неправилно не й бил признал осигурителния й стаж за периода от 29.10.1992г. до 03.12.1992г. при осигурителя „ТД СИНБИМ“, тъй като с обжалваното разпореждане [номер]**** (прот.№ N01104) от 18.03.2025 г., с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст няма непризнаване на осигурителен стаж, напротив зачетен е осигурителен стаж за трета категория включващ и посочения.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателката за прилагане не разпоредбата на §7е от ПЗР на КСО, доколкото сочената разпоредба се отнася до преизчисляване на вече определен размер на лична пенсия, а не по отношение на изчисляване на индивидуалния коефициент при първоначално определяне на размера на личната пенсия. Съгласно разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО при преизчисляване на пенсиите не се променя средномесечния осигурителен доход, а за новополучените размери е приложима и относима нормативната уредба за осъвременяване, преизчисляване и индексиране, действаща от датата на отпускане на пенсията до 24.12.2021 г.

Според чл. 4б, ал. 1 КСО осигурените в универсален пенсионен фонд лица имат право да изберат да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 6", с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд не по-късно от 5 години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поради което се явява неоснователно възражението на жалбоподателката, че с оглед депозираното на 16.10.2024г. заявление за избор за промяна на осигуряване от допълнително задължително осигуряване в професионален фонд „Пенсии“ на ДОО не е следвало да се намалява. Съгласно чл. 70, ал. 11 КСО в относимата редакция, осигурителният доход, от който се изчислява индивидуалният коефициент на лице, родено след 31 декември 1959 г., не се намалява, когато към датата на постановяване на разпореждането за отпускане на пенсията лицето е с променено осигуряване по чл. 4б КСО. Жалбоподателката не е променила осигуряването си по чл. 4б КСО, с оглед постановения отказ за промяна на пенсионен фонд обективиран в уведомително писмо № 145432404403908/16.10.2024г., който не е бил обжалван и е породил правните си последици. Когато лице, на което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст не е променило осигуряване по чл. 4б от КСО, преди подаване на заявление за отпускане на лична пенсия, липсва нормативно основание изчисленият при отпускането на пенсията/последното й преизчисляване/ индивидуален коефициент да бъде преизчислен без намаление на осигурителния доход от който е определен. С оглед на което правилно пенсията на жалбоподателката е изчислена с намален коефициент.

С оглед така установените факти по спорния по делото въпрос съдът приема, че административния орган не е допуснал нарушение на материалния закон определяйки размера на получаваната от жалбоподателя пенсия. След като не е налице някое от основанията на закона за отмяна на решението, жалбата като неоснователна, следва да се отхвърли.

По разноските:

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати в полза на ТП на НОИ – Перник съдебни разноски за настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 100 лева /сто лева/.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК с чл. 118, ал. 3 КСО, СЪДЪТ

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на Д. Г. К., [ЕГН], [населено място], ул.Р. Д., [адрес] срещу Решение № 700813**** / 23.05.2025 г. на директорът на ТП на НОИ - Перник с което е отхвърлена, като неоснователна жалбата на Д. Г. К. срещу разпореждане [номер]**** (прот.№ N01427) от 15.11.2024 г. и разпореждане [номер]**** (прот.№ N01104) от 18.03.2025 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал.1 от КСО.

ОСЪЖДА Д. Г. К., [ЕГН], [населено място], ул.Р. Д., [адрес] ДА ЗАПЛАТИ на Националния осигурителен институт – [населено място] сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.