№ 85
гр. Велико Търново , 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА С. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело
№ 20204001000376 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно
обжалване.
С Решение № 62/8.04.2020 година по т. д. № 287/2018 година на Окръжен съд
Плевен „S. C. Asigurarea Romaneasca Asirom Vienna Insurance Group“ S. A. („Асигурареа
Романеска Асиром Виена Иншурънс Груп“), регистрирано в Търговския регистър на
Република Румъния, е осъдено да заплати на Р. А. М. сумата 50 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие виновно причиняване на смъртта на
A. A. A. при пътнотранспортно произшествие от 20.09.2016 година, причинено от водач на
автомобил марка „Ивеко“, модел „3507“, с рег. № CL *****, с валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при „S. C. Asigurarea Romaneasca Asirom Vienna Insurance Group“
S. A., ведно със законната лихва от 28.06.2017 година до окончателното изплащане, на
основание чл. 432 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите.
С посоченото решение е отхвърлена претенцията на Р. А. М. по чл. 432 от
Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 50 000 лева до
претендираните 200 000 лева като неоснователна и недоказана.
1
Със същото решение „S. C. Asigurarea Romaneasca Asirom Vienna Insurance
Group“ S. A. („Асигурареа Романеска Асиром Виена Иншурънс Груп“), регистрирано в
Търговския регистър на Република Румъния, е осъдено да заплати на Е. А. А. сумата 50 000
лева – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие виновно
причиняване на смъртта на A. A. A. при пътнотранспортно произшествие от 20.09.2016
година, причинено от водач на автомобил марка „Ивеко“, модел „3507“, с рег. № CL *****, с
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при „S. C. Asigurarea Romaneasca
Asirom Vienna Insurance Group“ S. A., ведно със законната лихва от 28.06.2017 година до
окончателното изплащане, на основание чл. 432 от Кодекса за застраховането, във връзка с
чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.
С посоченото решение е отхвърлен иска на Е. А. А. по чл. 432 от Кодекса за
застраховането, във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 50 000 лева до претендираните 200 000
лева като неоснователен и недоказан.
Със същото решение „S. C. Asigurarea Romaneasca Asirom Vienna Insurance
Group“ S. A. („Асигурареа Романеска Асиром Виена Иншурънс Груп“), регистрирано в
Търговския регистър на Република Румъния, е осъдено да заплати на А. А. А. сумата 50 000
лева – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие виновно
причиняване на смъртта на A. A. A. при пътнотранспортно произшествие от 20.09.2016
година, причинено от водач на автомобил марка „Ивеко“, модел „3507“, с рег. № CL *****, с
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при „S. C. Asigurarea Romaneasca
Asirom Vienna Insurance Group“ S. A., ведно със законната лихва от 28.06.2017 година до
окончателното изплащане, на основание чл. 432 от Кодекса за застраховането, във връзка с
чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.
С посоченото решение е отхвърлена претенцията на А. А. А. по чл. 432 от
Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 50 000 лева до
претендираните 200 000 лева като неоснователна и недоказана.
Със същото решение „S. C. Asigurarea Romaneasca Asirom Vienna Insurance
Group“ S. A. („Асигурареа Романеска Асиром Виена Иншурънс Груп“), регистрирано в
Търговския регистър на Република Румъния, е осъдено да заплати на К. М. М. сумата 50 000
лева – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие виновно
причиняване на смъртта на A. A. A. при пътнотранспортно произшествие от 20.09.2016
година, причинено от водач на автомобил марка „Ивеко“, модел „3507“, с рег. № CL *****, с
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при „S. C. Asigurarea Romaneasca
Asirom Vienna Insurance Group“ S. A., ведно със законната лихва от 28.06.2017 година до
окончателното изплащане, на основание чл. 432 от Кодекса за застраховането, във връзка с
чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.
2
С посоченото решение е отхвърлен иска на К. М. М. по чл. 432 от Кодекса за
застраховането, във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 50 000 лева до претендираните 200 000
лева като неоснователен и недоказан.
Със същото решение „S. C. Asigurarea Romaneasca Asirom Vienna Insurance
Group“ S. A. („Асигурареа Романеска Асиром Виена Иншурънс Груп“), регистрирано в
Търговския регистър на Република Румъния, е осъдено да заплати на адвокат К.К. С. сумата
4 382.50 лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
С посоченото решение Р. А. М., Е. А. А., А. А. А., К. М. М. са осъдени да
заплатят на „S. C. Asigurarea Romaneasca Asirom Vienna Insurance Group“ S. A. („Асигурареа
Романеска Асиром Виена Иншурънс Груп“), регистрирано в Търговския регистър на
Република Румъния, сумата 13 147.50 лева – деловодни разноски съразмерно отхвърлената
част на исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Със същото решение „S. C. Asigurarea Romaneasca Asirom Vienna Insurance
Group“ S. A. („Асигурареа Романеска Асиром Виена Иншурънс Груп“), регистрирано в
Търговския регистър на Република Румъния, е осъдено да заплати на Окръжен съд Плевен
сумите: 8 000 лева – държавна такса, 1 695 лева – разноски за вещи лица и превод, 5 лева –
за служебно издаване на изпълнителен лист.
С Определение № 350/6.07.2020 година по т. д. № 287/2018 година на Окръжен
съд Плевен е оставена без уважение Молба с вх. рег. № 5574/4.06.2020 година (пощенско
клеймо 1.06.2020 година), подадена от ответника „Асигурареа Романеска Асиром Виена
Иншурънс груп“, представлявано от адвокат Д.М., за изменение на Решение № 62/8.04.2020
година по т. д. № 287/2018 година на Окръжен съд Плевен в частта относно разноските за
адвокатско възнаграждение по делото, присъдени в полза на дружеството-ответник.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат К.С. – пълномощник на
Р. А. М., Е. А. А., А. А. А., К. М. М., против Решение № 62/8.04.2020 година по т. д. №
287/2018 година на Окръжен съд Плевен в частите, с които са отхвърлени исковете за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди за сумите над 50 000 лева до
претендираните 200 000 лева, началния момент, от който се дължи законна лихва върху
обезщетенията. Във въззивната жалба се излага, че размерите на определените обезщетения
не съответстват на критерия за справедливост и трайната съдебна практика; не са
съобразени със задължителните указания по тълкуването и прилагането на чл. 52 от Закона
за задълженията и договорите, дадени с ППВС 4/2968 година. Първостепенният съд
3
правилно е очертал обема на релевантните в случая обстоятелства, но не е отчел съвсем
точно тежкото психическо състояние на жалбоподателите, тяхната мъка от необратимата
загуба, настъпилата стресираща и коренна промяна в техния живот. Съобразно практиката
на Съда на Европейския съюз, макар да отсъстват очевидни или общоприети икономически
критерии за сравнение, съдилищата при отсъждане на размера на обезщетението за
неимуществени вреди могат да открият насоки в общи принципи като честността,
справедливостта и пропорционалността от една страна, и от друга предвидимостта,
правната сигурност и равното третиране. В случая следва да се съобразят обемът на
негативните изживявания, естеството на безвъзвратната загуба, песимистичната прогноза за
възстановяването на ищците, което съставът на Окръжен съд Плевен не е сторил.
Недооценено е обстоятелството, че между доверителите на адвокат К.С. и
пострадалия е съществувала силна връзка, характеризираща се с искреност, обич и
разбирателство, за която са изложени подробни съображения. Първоинстанционният съд не
е взел предвид, че ищците така и не са преживели смъртта на обичания си съпруг и баща; не
е отчел в пълна степен неизмеримата мъка от неочакваната и трагична загуба. С оглед
точното прилагане на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите е необходимо
паричният еквивалент на болките и страданията на жалбоподателите да се завиши до
размерите, посочени в исковата молба.
При постановяване на съдебния акт не са съобразени нивата на
застрахователните лимити към датата на застрахователното събитие, които следва
действително да се отчитат „като ориентир“. Спорен процесуалния представител на
жалбоподателите именно лимитите безспорно доказват рамката на справедливия размер на
обезщетенията в тази икономическа обстановка.
Не е взета предвид последователната практика на съдилищата при прилагане на
критерия за справедливост, отчитането на икономическата конюнктура в страната,
общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на обществото.
Рязкото отдалечаване на присъжданите от други съдилища при подобни обстоятелства
застрахователни обезщетения налага заключение за несигурност, възможност за „изненади“,
които допълнително потискат хората, подложени на стреса от преживяното
пътнотранспортно произшествие. Цитирана е съдебна практика. Приетият от състава на
Окръжен съд Плевен справедлив размер на дължимото обезщетение е изключително
занижен. Не са съобразени официални данни на НСИ за времето от 2005 година до 2016
година – средната месечна работна заплата е отбелязала ръст от почти 200 лева, а само от
2010 година до 2015 година – с над 70 лева; минималните застрахователни суми по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; ежегодното
увеличаване на размера на застрахователните премии по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите; поскъпването на цената на живота,
инфлационните процеси, увеличаването на пазарната стойност на всички стоки от първа
необходимост.
4
Неправилно е прието за доказано наличието на съпричиняване от страна на
починалия за настъпване на вредоносния резултат. Заключението на експерта инж.
Димитров е категорично, че водачът на товарен автомобил „Ивеко Дейли“ е имал
техническа възможност към момента на навлизане на лек автомобил „ВАЗ“ в кръстовището
при движение със скорост от 50 километра в час или с по-малка от тази стойност да спре до
мястото на удара и да предотврати пътнотранспортното произшествие, но сам се е поставил
в това положение, движейки се със скорост с над 30 километра в час по-висока от
разрешената за движение в населеното място и е допуснал закъснение при използването на
спирачната система – при условие, че водачът на товарния автомобил бе спазил
елементарното правило да се движи с допустимата скорост за движение в населеното място,
произшествието е нямало да настъпи. Не е установено при условията на пълно и главно
доказване нарушение на починалия A. A. A., което да е в причинно-следствена връзка с
настъпването на вредоносния резултат. При условията на евентуалност се сочи, че приетият
процент на съпричиняване е прекомерен. Вината на водача на товарен автомобил „Ивеко
Дейли“ е в пъти по-голяма. Той е навлязъл в населено място с изключително висока скорост,
дори не е предприел намаляване на скоростта на движение при навлизането в село
Радомирци, което ако бе сторил, удар между двата автомобила нямаше да настъпи.
Първостепенният съд неправилно е определил началния момент, от който се
дължи лихва по присъдените обезщетения. В Кодекса за застраховането е уреден двояк
режим на мораторната лихва. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена
от тази на делинквента, поради което застрахователят отговаря в рамките на лимита на
отговорност за законната лихва до предявяване на застрахователната претенция – чл. 84, ал.
3 от Закона за задълженията и договорите, чл. 429, ал. 3, изречение първо от Кодекса за
застраховането. В тези рамки застрахователят не може да прави възражения за късно
уведомяване пред третото лице – чл. 432, ал. 2 от Кодекса за застраховането. След подаване
на претенцията застрахователят отговаря за собствената си забава и извън лимита на
отговорност – чл. 497, ал. 2 от Кодекса за застраховането. В този смисъл е правната теория.
Противното би лишило задължителната застраховка от нейния обезпечителен характер, би
наложило воденето на отделен иск против делинквента (евентуално неплатежоспособен) и
би противоречало на практиката на Съда на Европейския съюз (дело С-166/02, дело С-22-
12). Лихвата за времето от пътнотранспортното произшествие до уведомяването на
застрахователя не надхвърля лимита на отговорност, поради което искането за нейното
присъждане от датата на увреждането – 20.09.2016 година, е основателно и доказано.
Направено е искане да се отмени Решение № 62/8.04.2020 година по т. д. №
287/2018 година на Окръжен съд Плевен в обжалваните части и да се постанови друго
такова, с което да се присъдят допълнителни обезщетения до размера на исковите
претенции, ведно с мораторна лихва, считано от датата на увреждането – 20.09.2016 година;
в полза на жалбоподателите да се присъдят сторените разноски пред първостепенния съд,
включително и адвокатско възнаграждение в пълен размер; да се присъди законна лихва от
5
датата на причиняване на увреждането до окончателното изплащане на сумите, направените
разноски за въззивната инстанция, включително адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адвокат Д.М. – процесуален представител на Застрахователно дружество „Асигурареа
Романеска Асиром Виена Иншурънс груп“, в който са изложени съображения за нейната
неоснователност.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция и с писмена защита
пълномощникът на Застрахователно дружество „Асигурареа Романеска Асиром Виена
Иншурънс груп“ е оспорил въззивната жалба.
В законния срок е постъпила частна жалба от адвокат Д.М. – пълномощник на
Застрахователно дружество „Асигурареа Романеска Асиром Виена Иншурънс груп“, против
Определение № 350/6.07.2020 година по т. д. № 287/2018 година на Окръжен съд Плевен. В
частната жалба се излага, че изводите на първостепенния съд са в нарушение на правилото
на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – „За процесуално представителство, защита и съдействие по граждански
дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки
един от тях поотделно.“ Поради това определеното от състава на Окръжен съд Плевен
възнаграждение е в размер, по-нисък от предвидения с Наредба № 1 от 2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Първостепенният съд е приел за
основателно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В
производството са предявени за съвместно разглеждане четири отделни иска. Посочва се по
какъв начин са уговорени възнагражденията в договора за правна помощ – по 5 530.11 лева
за всеки един от исковете. Нормата на чл. 7, ал. 2, точка 5 от Наредба № 1 от 2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е приложима при условие, че се
разглежда един иск с цена 800 000 лева, какъвто настоящият случай не е. Съобразно чл. 7,
ал. 2, точка 5, във връзка с чл. 2, ал. 5, във връзка с чл. 1 от Наредба № 1 от 2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед цената на отделните искове
минималното възнаграждение за всеки един от тях е 5 530.11 лева. Съразмерно с
отхвърлената част от претенциите е следвало да се присъди в полза на дружеството-
застраховател възнаграждение за оказана адвокатска помощ общо в размер на 16 590.32
лева. Процесуалният представител на юридическото лице-застраховател не споделя
становището на състава на Окръжен съд Плевен за наличие само на един правопораждащ
факт. Защитата, която всеки от ищците търси, се основава на фактически твърдения за техни
отделни, лични отношения със загиналия и се провежда самостоятелно доказване на
твърдените от всеки от ищците неимуществени вреди. В този смисъл не може да се формира
извод, че не са необходими „допълнителни усилия“, както е заключил съда.
Направено е искане да се отмени Определение № 350/6.07.2020 година по т. д. №
6
287/2018 година на Окръжен съд Плевен и да се измени Решение № 62/8.04.2020 година по
т. д. № 287/2018 година на Окръжен съд Плевен в частта за разноските, като в полза на
дружеството-застраховател се присъди целият дължим размер на адвокатските
възнаграждения – 16 590.32 лева, за четирите предявени иска.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на частната жалба от
адвокат К.С. – процесуален представител на Р. А. М., Е. А. А., А. А. А., К. М. М., с който я
оспорва.
В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново пълномощникът на Р.
А. М., Е. А. А., А. А. А., К. М. М. е оспорил частната жалба.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбите, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по Търговско дело № 287/2018 година на Окръжен съд Плевен е
образувано въз основа на предявени от адвокат К.С. – пълномощник на Р. А. М., Е. А. А., А.
А. А., К. М. М., против „S. C. Asigurarea Romaneasca Asirom Vienna Insurance Group“ S. A.
(„Асигурареа Романеска Асиром Виена Иншурънс Груп“) искове с посочено правно
основание чл. 226 от Кодекса за застраховането (отм.).
В исковата молба се твърди, че при пътнотранспортно произшествие, настъпило
на 20.09.2016 година, е причинена смъртта на A. A. A., живял на съпружески начала с К. М.
М., баща на Р. А. М., Е. А. А., А. А. А.. На 20.09.2016 година Ghiorahe Ioana управлявал
автомобил марка „Ивеко“, модел „35с17“, с рег. № CL ***** по главен път I-3 в посока
Бяла-Ботевград. В района на километър 133+517 на кръстовище в село Радомирци водачът
нарушил правилата за движение по пътищата – движил се със скорост, несъобразена с
конкретните пътни условия, със законовите ограничения, не контролирал непрекъснато
превозното средство, в резултат на което реализирал удар с автомобил марка „ВАЗ“, модел
„2104“, с рег. № ОВ 67 52 АС, управляван от A. A. A., който загинал при инцидента. Във
връзка с пътнотранспортното произшествие е образувано досъдебно производство № ЗМ-
211/2016 година по описа на ОД на МВР Плевен (прокурорска преписка № 3668/2016 година
на Окръжна прокуратура Плевен). Произшествието настъпило по изключителна вина на
водача на автомобил марка „Ивеко“, модел „35с17“, с рег. № CL *****, който нарушил чл. 5,
ал. 1, точка 1; чл. 20, ал. 1; чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата. Причина за
смъртта на A. A. A. са множеството несъвместими с живота травми, намиращи се в
причинна връзка с инцидента. Прекият делинквент е извършил деянието виновно при форма
на вината непредпазливост.
7
Загиналият при произшествието A. A. A. е живял на съпружески начала с К. М.
М.. Двамата заедно създали семейство, в което отглеждали и възпитавали децата си – Р. А.
М., Е. А. А., А. А. А.. В исковата молба са описани отношенията на A. A. A. с жената, с
която е съжителствал, както и с техните деца, преживените болки и страдания от страна на
ищците вследствие внезапната кончина на A. A. A.. Процесуалният представител на ищците
смята за справедливо обезщетение в размер на по 200 000 лева за всеки един от неговите
доверители, което е съобразно със степента и интензитета на причинените неимуществени
вреди, обстоятелството, че същите ще бъдат търпени продължително време, е
За автомобил марка „Ивеко“, „35с17“, с рег. № CL *****, при чието управление
виновно е причинено пътнотранспортното произшествие, има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „S. C. Asigurarea Romaneasca Asirom
Vienna Insurance Group“ S. A. („Асигурареа Романеска Асиром Виена Иншурънс Груп“). На
28.06.2017 година е депозирана Молба с вх. № 03200 от ищците пред ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс груп“ АД (представител на дружеството-ответник) за обезщетяване на
причинените вследствие на пътнотранспортното произшествие вреди, по повод на която е
образувана Щета № 54382901-0140/17-1, но към момента на подаване на исковата молба не
са определени застрахователни обезщетения на ищците.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди „S. C.
Asigurarea Romaneasca Asirom Vienna Insurance Group“ S. A. („Асигурареа Романеска
Асиром Виена Иншурънс Груп“) да заплати обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили вследствие виновно причиняване на смъртта та A. A. A. при пътнотранспортно
произшествие от 20.09.2016 година, причинено от водач на автомобил „Ивеко“, модел
„35с17“, с рег. № CL *****, с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при „S. C. Asigurarea Romaneasca Asirom Vienna Insurance Group“ S. A.
(„Асигурареа Романеска Асиром Виена Иншурънс Груп“), в размер на по 200 000 лева на
всеки от ищците; да присъди компенсаторна лихва в размер на законната такава по чл. 86,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите от деня на увреждането – 20.09.2016 година,
до окончателното изплащане на обезщетенията; да присъди в полза на ищците направените
по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
адвокат Д.М. – пълномощник на „S. C. Asigurarea Romaneasca Asirom Vienna Insurance
Group“ S. A. („Асигурареа Романеска Асиром Виена Иншурънс Груп“), в който са изложени
доводи за нередовност на исковата молба; неоснователност на претенциите по основание и
размер – не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на дружеството-
застраховател; сочи се виновно поведение на A. A. A. за настъпване на пътнотранспортното
произшествие; при условията на евентуалност е направено възражение за съпричиняване по
чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите – A. A. A., управлявал лек автомобил
„ВАЗ“, модел „2104“, с рег. № ОВ 67 52 АС, не е спрял на знак „Стоп“, не е пропуснал
8
движещия се по път с предимство автомобил марка „Ивеко“, модел „35с17“, с рег. № CL
*****, не се е съобразил с него; не е бил с поставен предпазен колан; развити са
съображения за прекомерност на претендираните обезщетения с оглед принципа за
справедливост по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите; оспорено е твърдението,
че К.М. е живяла на съпружески начала с A. A. A..
Постъпила е допълнителна искова молба от адвокат К.С. – процесуален
представител на К. М. М., Р. А. М., Е. А. А., А. А. А., с която се оспорват твърденията на
пълномощника на дружеството-застраховател.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е депозиран допълнителен отговор от адвокат
Д.М. – пълномощник на „S. C. Asigurarea Romaneasca Asirom Vienna Insurance Group“ S. A.
(„Асигурареа Романеска Асиром Виена Иншурънс Груп“), с който заявява, че поддържа
отговора на исковата молба; оспорва твърденията, изложени в допълнителната искова
молба.
В съдебно заседание пред първостепенният съд процесуалният представител на
дружеството-ответник е оспорил исковете.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 62/8.04.2020 година по т. д. № 287/2018 година на Окръжен съд
Плевен е валидно. Същото е допустимо в обжалваните части.
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане,
съдът счита, че предявените от адвокат К.С. – пълномощник на К. М. М., Р. А. М., Е. А. А.,
А. А. А., против „S. C. Asigurarea Romaneasca Asirom Vienna Insurance Group“ S. A.
(„Асигурареа Романеска Асиром Виена Иншурънс Груп“) искове са с правно основание чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от Кодекса
за застраховането. При наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси
обезщетение за причинените му вреди от застрахователя или от застрахования по свой
избор.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
застрахователят – в случая „S. C. Asigurarea Romaneasca Asirom Vienna Insurance Group“ S.
A. („Асигурареа Романеска Асиром Виена Иншурънс Груп“), се задължава да покрие в
9
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие – чл. 429, ал. 1,
точка 1 от Кодекса за застраховането. В застрахователното обезщетение се включват и
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице
при условията на чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането (чл. 429, ал. 2, точка 2 от
Кодекса за застраховането).
Ангажирането на отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането предпоставя съществуване на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на настъпване на
пътнотранспортното произшествие, осъществяване на състава на чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите от застрахования. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва следните елементи: деяние (действие или бездействие), вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина, които трябва да са налице
кумулативно.
С Присъда № 10/5.03.2019 година по НОХД № 1151/2018 година на Окръжен съд
Плевен подсъдимият Г. Й. е признат за виновен в това, че на 20.09.2016 година на път I-3,
Бяла-Ботевград, в село Радомирци, област Плевен, кръстовището на ул. „Васил Левски“ и
ул. „Георги Димитров“, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил
марка „Ивеко“, модел „Дейли“, с рег. № CL ***** (румънска регистрация), нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата –
управлявал посоченото моторно превозно средство със скорост 80.30 километра в час, при
условията на независимо съпричинителство с починалия A. A. A. по непредпазливост
причинил смъртта на две лица: A. A. A., Л. В. Г., тежка телесна повреда на П. М. С. –
разкъсване на далака (слезката), средна телесна повреда – спукване на капсулата на черния
дроб, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, средна телесна
повреда на В. Е. С. (В. Л. Г. – ново име) – счупване на дясната подколенница, довело до
трайно затруднение движението на десния крак – престъпление по чл. 343, ал. 4, във връзка
с ал. 3, предложение трето, буква „б“, предложение първо, във връзка с ал. 1, буква „в“, във
връзка с чл. 342, ал. 1, предложение трето от НК.
С Решение № 161/29.07.2019 година по ВНОХД № 181/2019 година на
Апелативен съд Велико Търново присъдата е изменена – на основание чл. 66 от НК е
отложено изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за
срок от пет години от влизане в сила на присъдата; в останалата част присъдата е
потвърдена
С Решение № 249/27.12.2019 година по н. д. № 1042/2019 година на Върховен
касационен съд на Република България е оставено в сила въззивно Решение №
161/29.07.2019 година по ВНОХД № 181/2019 година на Апелативен съд Велико Търново.
10
На основание чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Влязлата в сила присъда на наказателния съд няма задължителен характер за гражданския
съд относно съпричиняването на общественоопасните последици от страна на пострадалия
(увредения), освен ако то представлява елемент от състава на престъплението. В случая с
присъдата е прието, че подсъдимият Г. Й. е причинил последиците от деликта при условията
на независимо съпричинителство с починалия A. A. A..
С оглед на изложеното, съдът намира, че са безспорно установени всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Пред въззивната инстанция не е оспорено заключението на първостепенния съд,
че към момента на пътнотранспортното произшествие за товарен автомобил марка „Ивеко“,
модел „Дейли“, с рег. № CL ***** е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите със „S. C. Asigurarea Romaneasca Asirom Vienna Insurance Group“ S. A.
(„Асигурареа Романеска Асиром Виена Иншурънс Груп“).
С Молба с вх. № 03200/28.06.2017 година адвокат К.С. – пълномощник на Р. А.
М., Е. А. А., А. А. А., К. М. М., отправил писмена застрахователна претенция до
„Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД –
кореспондент на „S. C. Asigurarea Romaneasca Asirom Vienna Insurance Group“ S. A.
(„Асигурареа Романеска Асиром Виена Иншурънс Груп“) по смисъла на чл. 503 от Кодекса
за застраховането.
Въз основа на изложеното, съдът смята, че са налице предпоставките на чл. 432,
ал. 1 от Кодекса за застраховането за ангажиране на отговорността на „S. C. Asigurarea
Romaneasca Asirom Vienna Insurance Group“ S. A. („Асигурареа Романеска Асиром Виена
Иншурънс Груп“).
A. A. A. е починал на 20.09.2016 година и за свои наследници по закон е оставил:
Р. А. М., Е. А. А. – дъщери, А. А. А. – син. Майка на Р. А. М., Е. А. А., А. А. А. е К. М. М.
(преписи от удостоверения за раждане). От показанията на свидетелите А. А. М., С. Р. М. е
видно, че К. М. М. и A. A. A. са живеели на съпружески начала повече от четиридесет
години.
На обезщетяване подлежат всички вреди – имуществени и неимуществени, които
са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане (деликта).
Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост”
като морално-етично такова включва „съотношението между деянието и възмездието,
достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията”. При
11
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смърт, от
значение са възрастта на пострадалото лице, неговото обществено положение, отношенията
му с близките, които претендират обезщетение за неимуществени вреди, други
обстоятелства. Следва да се отчитат и икономическите условия, а като ориентир за размера
на обезщетението трябва да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Към 20.09.2016 година,
когато е настъпило пътнотранспортното произшествие, минималната застрахователна сума
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за
неимуществени и имуществени вреди вследствие увреждане или смърт за всяко събитие,
независимо от броя на пострадалите лица, е 10 000 000 лева (чл. 492, точка 1 от Кодекса за
застраховането), а минималната работна заплата за страната е 420 лева.
При претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди предметът
на спора е очертан в рамките на обичайните негативни преживявания за съответното
деяние. Единствено в случай, че се твърди причиняване на болки и страдания над
привичните такива или специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността
на увредения, неговата традиционна среда или обществено положение, същите трябва да се
посочат изрично в исковата молба. Неимуществените вреди са емоционалните и
психологически аспекти на страданието, за които са от значение конкретната психика,
емоционалната устойчивост, житейската мотивираност и възприемчивост на отделния
индивид.
Към момента на инцидента A. A. A. е бил почти на 61 години, К. М. М. – на 59
години, Р. А. М. – на 38 години, Е. А. А. – на 36 години, А. А. А. – на 33 години.
Свидетелите А. А. М., С. Р. М. сочат, че К. М. М. и A. A. A. се уважавали взаимно, не са се
разделяли, никога не са се карали. А.А. А. бил глава на семейството, К. М. М. боледувала,
не ходела на работа, „той си я гледаше“ (свидетелката С. Р. М.). А. А. А. и Е. А. А. живеели
в дома на своите родители, а Р. А. М. е омъжена в село Крушовица и живее там, но често
посещавала баща си и майка си (свидетелката С. Р. М., свидетелката Ц. А. А., свидетелката
Е. В. М.). К. М. М. била шокирана при новината за смъртта на A. A. A., дори припаднала,
била неадекватна, тежко преживяла неговата загуба, чудела се как ще живее като е
нетрудоспособна, и до ден днешен плаче. Свидетелката С. Р. М. заявява, че К. М. М. все още
не е превъзмогнала загубата на мъжа, с когото е живяла. Свидетелят А. А. М. обяснява, че К.
М. М. и децата на A. A. A. били стресирани от неговата загуба, А. А. А. посещавал
психолог, Е. А. А. също била силно стресирана („то пък хептен се стресира това момиче, все
по болници“). Свидетелката Ц. А. А. сочи, че Р. А. М. живее в село Бежаново, има дете, тя
поддържала добри отношения с баща си A. A. A., гостували си взаимно. Р. А. М. много
тежко приела смъртта на своя баща, затворила се в себе си, нейният баща липсва много,
не е превъзмогнала загубата му и до момента, при споменаването за него очите се
насълзяват. Свидетелката Е. В. М. обяснява, че Е. А. А. е самотна майка, не е
трудоспособна, A. A. A. се грижел за нея и за детето; Е.А. много тежко преживяла загубата
на своя баща – не може да спи в леглото, а спи седнала на дивана, постоянно е по болници,
12
има недостиг на кислород в мозъка, не може да се пенсионира поради липса на трудов стаж,
не е превъзмогнала загубата на баща си и едва ли ще го стори („тя разчиташе напълно на
него“). Свидетелят А. А. А. заявява, че към момента А. А. А. има собствено семейство –
съпруга и три деца, живеят в къща, която се намира в един двор с жилището на родителите
на А. А. А.. Отношенията между последния и неговия баща били спокойни. А. А. А.
преживял тежко загубата на своя баща – станал по-мълчалив, не може да я превъзмогне.
Свидетелят А. А. А. близо две години не е бил в България, прибрал се в страната през месец
май 2019 година. Понастоящем отново работи заедно с А. А. А. („Ние сме гурбетчии“).
С оглед продължителността и интензитета на конкретно претърпените
неимуществени вреди от К. М. М., Р. А. М., Е. А. А., А. А. А. от кончината на A. A. A.,
установени в процеса; възрастта на починалия, на К. М. М., Р. А. М., Е. А. А., А. А. А. към
момента на произшествието; общественото положение на A. A. A.; фактът, че Р. А. М., А. А.
А. имат собствени семейства, няма данни да са неработоспособни; К. М. М., Р. А. М., Е. А.
А., А. А. А. са били лишени от моралната подкрепа на A. A. A., а К. М. М., Е. А. А. и от
материална такава; обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на A. A. A. (внезапно,
неочаквано, по начин, различен от естествения за всяко човешко същество); съдържанието
на съществувалата между последния и К. М. М., Р. А. М., Е. А. А., А. А. А. духовна и
емоционална връзка; необратимостта на понесените морални болки и страдания,
обществено-икономическите условия в страната при проявлението на вредите и към
настоящия момент, нивата на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент, съдът смята, че паричният еквивалент на понесените
неимуществени вреди от К. М. М., Р. А. М., Е. А. А., А. А. А. възлиза на по 100 000 лева за
всеки един. Не са налице предпоставки за определяне на обезщетение за неимуществени
вреди в по-висок размер от посочения. Обезщетението по чл. 52 от Закона за задълженията
и договорите се отсъжда според спецификата на всеки конкретен случай. При преценката на
размера на дължимото обезщетение за претърпените от К. М. М., Р. А. М., Е. А. А., А. А. А.
неимуществени вреди вследствие смъртта на A. A. A. първостепенният съд се е съобразил с
указаните в ППВС № 4/23.12.1968 година общи критерии, взел е предвид специфичните за
делото обстоятелства, които имат значение за правилното прилагане на регламентирания с
чл. 52 от Закона за задълженията и договорите принцип за справедливост, както и
установената съдебна практика. Критерият за справедливост не е нарушен вследствие
неотчитане на установени по делото конкретни факти, релевантни към претендираното
обезщетение за неимуществени вреди. Съпоставянето на присъденото обезщетение на всеки
един от жалбоподателите (ищци в производството пред първостепенния съд) с определено
по друго дело такова не следва да се съобразява. Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди винаги е обусловен от конкретни за всеки случай обективно
съществуващи обстоятелства. Недопустимо е прякото вземане предвид на отсъдените
обезщетения за неимуществени вреди по различни дела и съответно поддържане на доводи
за противоречиво прилагане на регламентирания от закона принцип за справедливост.
13
Безспорно е, че при застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
застрахователят разполага с всички материалноправни и процесуалноправни възражения,
основаващи се както на застрахователното му отношение със застрахования, така и на
деликтното такова. Застрахователят може да противопостави на третото лице всички
възражения, които се отнасят до основанието и размера на дължимото обезщетение (в това
число, че не е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане; пострадалият е
съпричинил вредите – чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите; част от вредите
са вече поправени от застрахования и други). В производството по чл. 432, ал. 1 от Кодекса
за застраховането приносът на пострадалия трябва да бъде установен по категоричен начин
при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела (Решение №
92/24.07.2013 година по т. д. № 540/2012 година на Върховен касационен съд). В същия
смисъл е формираната практика на Върховен касационен съд на Република България по реда
на чл. 290 ГПК, обективирана в Решение № 54/22.05.2012 година по т. д. № 316/2011 година,
ІІ т. о.; Решение № 44/26.03.2013 година по т. д. № 1139/2011 година на ВКС, ТК; Решение
№ 151/12.11.2012 година по т. д. № 1140/2011 година на ВКС, ІІ т. о.; Решение №
74/04.06.2010 година по т. д. № 679/2009 година на І т. о.; Решение № 55/30.05.2009 година
по т. д. № 728/2008 година, І т. о.
Според Решение № 135/31.10.2011 година по т. д. № 971/2010 година на
Върховен касационен съд на Република България при извършване на преценка относно
съпричиняването на настъпилите в резултат на пътнотранспортно произшествие вреди
трябва да се отчита не само факта на осъществено от страна на пострадалия нарушение на
правилата за движение по пътищата, но и дали то е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат. С Присъда № 10/5.03.2019 година по НОХД № 1151/2018 година на Окръжен съд
Плевен подсъдимият Г. Й. е признат за виновен в това, че на 20.09.2016 година на път I-3,
Бяла-Ботевград, в село Радомирци, област Плевен, кръстовището на ул. „Васил Левски“ и
ул. „Георги Димитров“, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил
марка „Ивеко“, модел „Дейли“, с рег. № CL ***** (румънска регистрация), нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата –
управлявал посоченото моторно превозно средство със скорост 80.30 километра в час, при
условията на независимо съпричинителство с починалия A. A. A. по непредпазливост
причинил смъртта на две лица: A. A. A., Л. В. Г., тежка телесна повреда на П. М. С. –
разкъсване на далака (слезката), средна телесна повреда – спукване на капсулата на черния
дроб, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, средна телесна
повреда на В. Е. С. (В. Л. Г. – ново име) – счупване на дясната подколенница, довело до
трайно затруднение движението на десния крак – престъпление по чл. 343, ал. 4, във връзка
с ал. 3, предложение трето, буква „б“, предложение първо, във връзка с ал. 1, буква „в“, във
връзка с чл. 342, ал. 1, предложение трето от НК. В мотивите на Решение № 249/27.12.2019
година по н. д. № 1042/2019 година на Върховен касационен съд на Република България е
отразено, че при определяне на наказанието на подсъдимия въззивната инстанция изрично е
подчертала съпричиняването на вредоносния резултат от страна на водача на лекия
14
автомобил – А. А., като е отчела изключително високата му степен; факти за същото са
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са отразени в мотивите към
съдебните актове – А. А. предприел неправомерно навлизане в кръстовището, отнемайки
предимството на движещия се камион, управляван от подсъдимия. От заключението на
експерта маг. инж. П. Д. Д., което съдът приема за законосъобразно и обосновано, е видно,
че за посоката на движение на автомобил „ВАЗ“ на ул. „Г. Димитров“ при навлизане в
кръстовището има поставен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“.
На ул. „Васил Левски“ за посоката на движение на автомобил „Ивеко Дейли“ е поставен
знак Б3 „Път с предимство“, пътен знак Д11 „Начало на населено място“. Скоростта на
водача на автомобил „Ивеко Дейли“ в населено място е ограничена до 50 километра в час. В
заключението е подробно описан механизма на пътнотранспортното произшествие. Водачът
на автомобил „Ивеко Дейли“, с рег. № CL ***** е имал техническа възможност към момента
на навлизане на автомобил „ВАЗ“ в кръстовището при движение със скорост 50 километра в
час или с по-малка от тази стойност да спре до мястото на удара и да предотврати
произшествието, но той се е движил със скорост, по-висока от максимално разрешената за
съответния пътен участък, допуснал е закъснение при използването на спирачната система.
От техническа гледна точка причина за настъпване на инцидента са действията на водачите
и на двете моторни превозни средства. В материалите по делото липсват данни за
техническа повреда или неизправност в някое от двете превозни средства, които са в
причинна връзка с произшествието. В мотивите на присъдата е отразено, че A. A. A.
предприел пресичане на ул. „Васил Левски“ с управлявания от него лек автомобил марка
„ВАЗ“ без да пропусне движещия се по пътя с предимство товарен автомобил „Ивеко
Дейли“, с рег. № CL *****.
С оглед на изложеното, съдът приема, че вредоносният резултат е настъпил от
действията на водачите на двете моторни превозни средства – при спазване на предимството
на автомобил „Ивеко Дейли“, с рег. № CL ***** и ненавлизане в района на кръстовището от
лек автомобил „ВАЗ“, с рег. № ОВ 67 52 АС, управляван от A. A. A., произшествието е
нямало да настъпи. Същевременно при движение с допустимата скорост или с по-малка
стойност водачът на автомобил „Ивеко Дейли“, с рег. № CL ***** е имал възможност да
спре до мястото на удара и да предотврати инцидента, независимо от отнемането на
предимството и пресичането на неговата траектория на движение от лек автомобил „ВАЗ“, с
рег. № ОВ 67 52 АС.
По изложените съображения, съдът смята, че приносът на пострадалото лице за
настъпване на уврежданията е установен при условията на главно и пълно доказване.
Възражението на процесуалния представител на „S. C. Asigurarea Romaneasca Asirom Vienna
Insurance Group“ S. A. („Асигурареа Романеска Асиром Виена Иншурънс Груп“) за
съпричиняване на вредите от страна на A. A. A. е основателно и доказано. Съпричиняването
от страна на A. A. A. на вредоносния резултат е в размер на 50%. Не са налице предпоставки
за определяне на по-нисък процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
A. A. A. или за изключване наличието на такова. Определеното обезщетение за
15
претърпените от К. М. М., Р. А. М., Е. А. А., А. А. А. неимуществени вреди – по 100 000
лева за всеки един, следва да се намали на по 50 000 лева в съответствие с чл. 51, ал. 2 от
Закона за задълженията и договорите.
От представените пред въззивната инстанция преписи от преводни нареждания се
установява, че „S. C. Asigurarea Romaneasca Asirom Vienna Insurance Group“ S. A.
(„Асигурареа Романеска Асиром Виена Иншурънс Груп“) чрез своя кореспондент
„Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД е превело на
К. М. М., Р. А. М., Е. А. А., А. А. А. по 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди,
ведно с лихви за забава.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че предявените от
адвокат К.С. – пълномощник на Р. А. М., Е. А. А., А. А. А., К. М. М., против „S. C.
Asigurarea Romaneasca Asirom Vienna Insurance Group“ S. A. („Асигурареа Романеска
Асиром Виена Иншурънс Груп“) искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането са основателни и доказани до размер на по 50 000 лева. В останалата част –
за сумата над 50 000 лева до претендираните по 200 000 лева, исковете на Р. А. М., Е. А. А.,
А. А. А., К. М. М. по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането са неоснователни и
недоказани.
С Молба с вх. № 03200/28.06.2017 година адвокат К.С. – пълномощник на Р. А.
М., Е. А. А., А. А. А., К. М. М., отправил писмена застрахователна претенция до
„Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД –
кореспондент на „S. C. Asigurarea Romaneasca Asirom Vienna Insurance Group“ S. A.
(„Асигурареа Романеска Асиром Виена Иншурънс Груп“) по смисъла на чл. 503 от Кодекса
за застраховането.
С Решение № 128/4.02.2020 година по т. д. № 2466/2018 година, I т. о. на
Върховен касационен съд на Република България е прието, че при предявен пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите в застрахователната сума по чл. 429 от Кодекса за застраховането, в сила
от 1.01.2016 година, се включва дължимото от застрахования на увреденото лице
обезщетение за забава от момента на уведомяване на застрахователя, респективно
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не от датата на
увреждането. Съгласно чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, точка 2 – лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, точка 2 от Кодекса за
застраховането или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
16
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В чл. 494, точка 10 от Кодекса за
застраховането изрично е визирано, че застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите не заплаща лихви и съдебни разноски извън
тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 от Кодекса за застраховането при спазване на условията по чл.
429, ал. 3 от Кодекса за застраховането – не се покриват лихви за времето от датата на
деликта до момента на уведомяване на застрахователя. С действащия Кодекс за
застраховането е въведена абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия
иск на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите на основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането – отправяне на писмена застрахователна претенция спрямо
застрахователя по реда на чл. 380 от Кодекса за застраховането. След предявяване на
претенцията от увреденото лице за застрахователя е налице нормативно регламентиран срок
за произнасяне – чл. 496 от Кодекса за застраховането. Непроизнасянето на застрахователя и
неизплащането на застрахователното обезщетение е свързано с: изпадане на застрахователя
в забава – чл. 497, ал. 1, точки 1 и 2 от Кодекса за застраховането – в тази хипотеза той
дължи лихва за собствената си забава; възможност увреденото лице да предяви пряк иск
срещу застрахователя на основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането. В същия смисъл е и Решение № 167/30.01.2020 година по т. д. № 2273/2018
година, II т. о. на Върховен касационен съд на Република България.
С оглед липсата на други данни по делото, настоящият състав приема, че
дружеството-застраховател е уведомено за застрахователното събитие на 28.06.2017 година
с предявяване на претенцията от увредените лица. Следователно от 26.07.2018 година
дружеството-застраховател дължи законна лихва за забава върху присъдените обезщетения
за неимуществени вреди на основание чл. 429, ал. 3, във връзка с чл. 493, ал. 1, точка 5 и чл.
429, ал. 2, точка 2 от Кодекса за застраховането. След изтичане на тримесечния срок по чл.
496, ал. 1 от Кодекса за застраховането юридическото лице-застраховател дължи законна
лихва за собствената си забава по чл. 497, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Въз основа на изложеното, съдът смята, че законна лихва за забава върху
отсъдените обезщетения за неимуществени вреди се дължи от 28.06.2017 година, както е
постановил и първостепенният съд. Несъстоятелни са доводите на процесуалния
представител на жалбоподателите за дължимост на лихва за забава от датата на
пътнотранспортното произшествие. Решението на Съда (втори състав) от 24 октомври 2013
година по дело С-22/12 (Katarína Haasová срещу Rastislav Petrík, Blanka Holingová), съгласно
което член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година
относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката
„Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане
на задължението за сключване на такава застраховка, член 1, параграфи 1 и 2 от Втора
директива 84/5/EИО на Съвета от 30 декември 1983 година за сближаване на
законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства (МПС), изменена с Директива
17
2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година, и член 1, първа
алинея от Трета директива 90/232/ЕИО на Съвета от 14 май 1990 година за сближаване на
законодателствата на държавите членки относно застраховките „Гражданска отговорност“
при използването на моторни превозни средства трябва да се тълкуват в смисъл, че
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни
превозни средства трябва да покрива обезщетението за неимуществените вреди, претърпени
от близките на лица, загинали при пътнотранспортно произшествие, доколкото
обезщетението се дължи по силата на гражданската отговорност на застрахования съгласно
приложимото към спора по главното производство национално право, не касае началния
момент, от който се дължи лихва за забава от застрахователя. Соченото във въззивната
жалба дело С-116/02 – Референция до Съда съгласно Протокола от 3 юни 1971 година
относно тълкуването от Съда на Конвенцията от 27 септември 1968 година относно
юрисдикцията и изпълнението на решения по граждански и търговски дела от
Oberlandesgericht Innsbruck (Австрия) за преюдициално заключение от производството,
висящо пред този съд, също е неотносимо към въпроса за началния момент на дължимост на
лихва за забава върху отсъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Крайните изводи на въззивната инстанция относно исковете по чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането, началния момент, от който се дължи законна лихва върху
обезщетенията, съвпадат с тези на първостепенния съд. Решение № 62/8.04.2020 година по
т. д. № 287/2018 година на Окръжен съд Плевен в частите, с които са отхвърлени исковете за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди за сумите над 50 000 лева до
претендираните 200 000 лева, началния момент, от който се дължи законна лихва върху
обезщетенията – 28.06.2017 година, е правилно – във въззивната жалба не са наведени
доводи, обуславящи неговата неправилност, не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми от първостепенния съд, поради което на основание чл. 271, ал. 1
от ГПК следва да се потвърди в посочените части.
С посоченото решение Р. А. М., Е. А. А., А. А. А., К. М. М. са осъдени да
заплатят на „S. C. Asigurarea Romaneasca Asirom Vienna Insurance Group“ S. A. („Асигурареа
Романеска Асиром Виена Иншурънс Груп“), регистрирано в Търговския регистър на
Република Румъния, сумата 13 147.50 лева – деловодни разноски съразмерно отхвърлената
част на исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. В мотивите на решението е прието, че
пълномощникът на дружеството-застраховател е представил списък по чл. 80 от ГПК и
платежен документ за сумата 22 120.44 лева; направено е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение – съдът го преценява в минималния размер по чл. 7, ал. 2,
точка 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на 17 530 лева; отхвърлената част от исковете е общо 600 000 лева – по
150 000 лева на ищец, или се следва заплащане на разноски в размер на 13 147.50 лева.
18
Препис от решението е връчен на пълномощника на дружеството-ответник на
18.05.2020 година.
С Молба с вх. № 5574/4.06.2020 година (изпратена чрез пощенски оператор на
1.06.2020 година) адвокат Д.М. – пълномощник на „S. C. Asigurarea Romaneasca Asirom
Vienna Insurance Group“ S. A. („Асигурареа Романеска Асиром Виена Иншурънс Груп“),
направил искане на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК да се измени решението в частта за
разноските, присъдени на дружеството. В молбата се излага, че в случая са предявени за
съвместно разглеждане четири отделни иска; възнаграждението на процесуалния
представител на дружеството-застраховател е уговорено в размер на по 5 530.11 лева за
всеки един от исковете; нормата на чл. 7, ал. 2, точка 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година
за минималните размери на адвокатските възнаграждения е приложима при разглеждане на
един иск с цена 800 000 лева; съобразно отхвърлената част от исковете в полза на
юридическото лице е трябвало да се присъди възнаграждение за оказана адвокатска помощ
общо в размер на 16 590.32 лева (по 4 147.58 лева за всяка една от претенциите).
С Определение № 350/6.07.2020 година по т. д. № 287/2018 година на Окръжен
съд Плевен е оставена без уважение Молба с вх. рег. № 5574/4.06.2020 година (пощенско
клеймо 1.06.2020 година), подадена от ответника „Асигураре Романеска Асиром Виена
Иншурънс груп“, представлявано от адвокат Д.М., за изменение на Решение № 62/8.04.2020
година по т. д. № 287/2018 година на Окръжен съд Плевен в частта относно разноските за
адвокатско възнаграждение по делото, присъдени в полза на дружеството-ответник.
Първостепенният съд е приел, че предявените субективно съединени искове по чл. 432 от
Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за
заплащане на застрахователно обезщетение се основават на един и същ правопораждащ
факт – причинена по непредпазливост смърт на наследодателя на ищците, настъпила в
резултат на пътнотранспортно произшествие; не са извършвани самостоятелни
съдопроизводствени действия по отделните искове, обуславящо фактическо и правно
усложняване, за което са необходими допълнителни усилия и съдействие от пълномощника
на ответника; съдът е определил размера на деловодните разноски за адвокатско
възнаграждение, присъдени на дружеството-ответник, с оглед минималния размер,
предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като е съобразил общата сума на предявените и уважени искове.
Определение № 350/6.07.2020 година по т. д. № 287/2018 година на Окръжен съд
Плевен е валидно и допустимо.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срока по
чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Пред Окръжен съд Плевен са предявени искове от Р. А. М., Е. А. А., А. А. А., К.
М. М. против „S. C. Asigurarea Romaneasca Asirom Vienna Insurance Group“ S. A.
19
(„Асигурареа Романеска Асиром Виена Иншурънс Груп“) за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди на всеки един от ищците в размер на по 200 000 лева (общо 800 0000
лева).
С Решение № 62/8.04.2020 година по т. д. № 287/2018 година на Окръжен съд
Плевен всеки един от исковете е уважен за по 50 000 лева, а в останалата част – за разликата
над 50 000 лева до претендираните 200 000 лева исковете са отхвърлени.
По делото е представен списък на разноските на „S. C. Asigurarea Romaneasca
Asirom Vienna Insurance Group“ S. A. („Асигурареа Романеска Асиром Виена Иншурънс
Груп“), в който се сочи, че адвокатското възнаграждение за осъществената защита е в размер
на 22 120.44 лева (левовата равностойност на 11 310 евро). Уговореното с договора за
правна помощ възнаграждение е общо в размер на 11 310 евро без включен данък върху
добавената стойност – по 2 827.50 евро за всеки един от исковете. „Адвокатско дружество
„К. И. и Я. Н.“ издало на „S. C. Asigurarea Romaneasca Asirom Vienna Insurance Group“ S. A.
(„Асигурареа Романеска Асиром Виена Иншурънс Груп“) Фактура № **********/3.06.2019
година за сумата 22 120.44 лева с включен данък върху добавената стойност по договора за
правна помощ по т. д. № 287/2018 година на Окръжен съд Плевен. Сумата е преведена от
дружеството-застраховател.
Приложимата разпоредба за определяне на минималния размер на адвокатското
възнаграждение е чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – претенциите са оценяеми. Възнаграждението за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес се изчислява въз основа
на интереса по конкретното дело. При предявени с исковата молба от един ищец срещу
определен ответник обективно кумулативно съединени оценяеми искове, интересът, върху
който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът
от цената на всички искове. При предявени с една искова молба субективно съединени
искове от няколко ищци срещу определен ответник – всеки ищец претендира защита на свои
права, адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие
се формира на база интереса на всеки отделен ищец по делото.
Неправилно съставът на Окръжен съд Плевен е определил минималния размер на
дължимото адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. При интерес
за всеки ищец от съответния иск в размер на 200 000 лева, минималното адвокатско
възнаграждение за производството пред Окръжен съд Плевен, изчислено на основание чл. 7,
ал. 2, точка 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на 5 530 лева или общо за всички искове – 22 120 лева, за
осъщественото процесуално представителство от един адвокат. Исковете са уважени за по
50 000 лева, съответно отхвърлени за по 150 000 лева. Предвид отхвърлената част от
исковете от първостепенния съд дължимото адвокатско възнаграждение за всяка една от
претенциите е 4 147.50 лева или общо 16 590 лева. В този размер заплатеното от
20
дружеството-застраховател адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл.
78, ал. 5 от ГПК.
По изложените съображения, съдът смята, че Определение № 350/6.07.2020
година по т. д. № 287/2018 година на Окръжен съд Плевен, с което е оставена без уважение
Молба с вх. рег. № 5574/4.06.2020 година (пощенско клеймо 1.06.2020 година), подадена от
ответника „Асигурареа Романеска Асиром Виена Иншурънс груп“, представлявано от
адвокат Д.М., за изменение на Решение № 62/8.04.2020 година по т. д. № 287/2018 година на
Окръжен съд Плевен в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение по делото,
присъдени в полза на дружеството-ответник, е неправилно, следва да се отмени и да се
измени Решение № 62/8.04.2020 година по т. д. № 287/2018 година на Окръжен съд Плевен в
частта за присъдените в полза на „S. C. Asigurarea Romaneasca Asirom Vienna Insurance
Group“ S. A. („Асигурареа Романеска Асиром Виена Иншурънс Груп“) разноски на
основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, като Р. А. М., Е. А. А., А. А. А., К. М. М. бъдат осъдени да
заплатят на „S. C. Asigurarea Romaneasca Asirom Vienna Insurance Group“ S. A. („Асигурареа
Романеска Асиром Виена Иншурънс Груп“) още 3 442.50 лева (разликата над присъдените
13 147.50 лева до дължимите 16 590 лева) – разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Пред въззивната инстанция са представени списък на разноските на „S. C.
Asigurarea Romaneasca Asirom Vienna Insurance Group“ S. A. („Асигурареа Романеска
Асиром Виена Иншурънс Груп“), в който е отразено, че е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 18 126.63 лева – левова равностойност на 9 268 лева; договор от
19.01.2021 година, съобразно който договореното възнаграждение за защита на
дружеството-застраховател в производството пред втората инстанция от „Адвокатско
дружество „К. И. и Я. Н.“ е общо в размер на 9 268 евро без включен данък върху
добавената стойност – по 2 317 евро за претенцията на всеки един от жалбоподателите,
платимо по банкова сметка; Фактура № **********/22.01.2021 година, издадена от
„Адвокатско дружество „К. И. и Я. Н.“ на юридическото лице-ответник по въззивната
жалба. До приключване на устните състезания пред Апелативен съд Велико Търново не са
представени доказателства за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение, а това
е сторено едва със защитата, депозирана от адвокат Д.М. на 4.02.2021 година. Страните са
длъжни да изчерпят всички свои процесуални искания до приключване на устните
състезания пред съответната инстанция, в същия срок трябва да представят и
доказателствата за направените разноски. Отговорността за разноски може да се ангажира
само за действително извършени такива, като съдът следи служебно за реалното
осъществяване на съответните разходи. С оглед на изложеното, съдът намира, че в полза на
„S. C. Asigurarea Romaneasca Asirom Vienna Insurance Group“ S. A. („Асигурареа Романеска
Асиром Виена Иншурънс Груп“) не следва да се присъждат разноски за производството
пред въззивната инстанция, независимо от изхода на спора – доказателствата за направени
такива не са представени до приключване на устните състезания пред Апелативен съд
Велико Търново.
21
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 62/8.04.2020 година по т. д. № 287/2018 година на
Окръжен съд Плевен в обжалваните части.
ОТМЕНЯ Определение № 350/6.07.2020 година по т. д. № 287/2018 година на
Окръжен съд Плевен, с което е оставена без уважение Молба с вх. рег. № 5574/4.06.2020
година (пощенско клеймо 1.06.2020 година), подадена от ответника „Асигурареа Романеска
Асиром Виена Иншурънс груп“, представлявано от адвокат Д.М., за изменение на Решение
№ 62/8.04.2020 година по т. д. № 287/2018 година на Окръжен съд Плевен в частта относно
разноските за адвокатско възнаграждение по делото, присъдени в полза на дружеството-
ответник, вместо което ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 62/8.04.2020 година по т. д. № 287/2018 година на
Окръжен съд Плевен в частта за присъдените в полза на „S. C. Asigurarea Romaneasca
Asirom Vienna Insurance Group“ S. A. („Асигурареа Романеска Асиром Виена Иншурънс
Груп“) разноски на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, а именно:
ОСЪЖДА Р. А. М., с ЕГН **********, от село Бежаново, област Ловеч, *******,
Е. А. А., с ЕГН **********, от село Бежаново, област Ловеч, *******, А. А. А., с ЕГН
**********, от село Бежаново, област Ловеч, *******, К. М. М., с ЕГН **********, от село
Бежаново, област Ловеч, *******, със съдебен адрес: гр. София, ул. „********* – адвокат
К.С., да заплатят на „S. C. Asigurarea Romaneasca Asirom Vienna Insurance Group“ S. A.
(„Асигурареа Романеска Асиром Виена Иншурънс Груп“), регистрирано в Търговския
регистър под № J40/304/1991, с адрес: Румъния, гр. Букурещ, п. к. 020 912, бул. „Карол I“
31-33, сектор 2, със съдебен адрес: гр. София, бул. ********* – „Адвокатско дружество „К.
И. и Я. Н.“, още 3 442.50 лева (разликата над присъдените 13 147.50 лева до дължимите
16 590 лева) – разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
22
2._______________________
23