№ 37904
гр. София, 11.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20251110126273 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Федерация „Съобщения“ на Конфедерация на труда
„Подкрепа“ срещу „Български пощи“ ЕАД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба.
При извършване на последваща служебна проверка за редовност на исковата молба
съдът констатира, че същата не отговаря на изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1, т. 4
и т. 5 ГПК. Следва да бъдат дадени указания на ищеца да уточни правния си интерес от
предявените установителни искове, като съобрази съдебната практика, че искът с правно
основание чл. 59 КТ е осъдителен по своя характер. Процесуалноправно легитимирани да
предявят иска по чл. 59 КТ са страните по колективния трудов договор, в т.ч. и
синдикалните организации, когато неизпълнението на КТД е по отношение на всички или на
голяма група работници или служители. С предявяването на иск по чл. 59 КТ страната по
колективния трудов договор може да претендира от насрещната страна реално изпълнение
на поетите по КТД задължения, респ. да търси отговорност за причинените вследствие от
неизпълнението вреди. Под „неизпълнение на задълженията по колективния трудов
договор“ по смисъла на чл. 59 КТ следва да се разбира неизпълнение на поети с КТД
задължения, най-често от страна на работодателя, което неизпълнение може да се прояви в
различни форми: пълно, частично, неточно, забавено и пр. Претенцията по чл. 59 КТ се
явява процесуално допустима, когато е предявена от страна по колективния трудов договор
и с нея се цели изпълнение на поети от работодателя задължения по този договор - Решение
№ 2121 от 14.07.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2476/2001 г., III г. о., Определение № 94 от
24.04.2001 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2/2001 г., II г. о., Определение № 12 от 6.01.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 5519/2013 г., III г. о., ГК.
Независимо от горното и с цел процесуална икономия делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание.
По доказателствените искания:
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящето определение съдът съобщава на страните
1
проекта си за доклад по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена
молба с 1 бр. препис за ответника да уточни правния си интерес от предявените
установителни искове, като съобрази мотивната част на настоящото определение и изложи
конкретни фактически твърдения относно неизпълнението от страна на ответника на
поетите от него в качеството му на работодател задължения по процесния колективен трудов
договор, в какво се е изразило това неизпълнение и неговата форма, както и да приведе в
съответствие с уточнените фактически обстоятелства искането си за защита към съда.
При неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните
документи.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 04.11.2025 г. от 10,00 часа,
за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на
ищеца - и препис от отговора на исковата молба с приложенията.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Федерация „Съобщения“ на Конфедерация на труда „Подкрепа“ е предявила срещу
„Български пощи“ ЕАД установителен иск с правно основание чл. 59 КТ за признаване за
установено, че Вътрешни правила за работна заплата в „Български пощи“ ЕАД от 10.11.2024
г., представляващи неразделна част от Колективен трудов договор на „Български пощи“ ЕАД
за м. юни 2024 г. – м. юни 2026 г., са приети в нарушение на чл. 35, ал. 1 от колективния
трудов договор – при липса на взето решение на Съвета за социално сътрудничество, и в
нарушение на чл. 105, ал. 1, т. 1 от колективния трудов договор – при едностранна промяна
на клаузите към по-неблагоприятни за работниците и служителите от клаузите, приети с
Вътрешни правила за работна заплата в „Български пощи“ ЕАД от 01.06.2022 г.
В исковата молба се твърди, че между ищеца Федерация „Съобщения“ на
Конфедерация на труда „Подкрепа“ и ответника „Български пощи“ ЕАД е сключен
Колективен трудов договор на „Български пощи“ ЕАД за м. юни 2024 г. – м. юни 2026 г.,
влязъл в сила на 01.06.2024 г. Посочва се, че на 10.11.2024 г. изпълнителният директор на
„Български пощи“ ЕАД приел нови Вътрешни правила за работна заплата в „Български
пощи“ ЕАД /ВПРЗ/, влезли в сила на 01.11.2024 г. Ищецът счита, че новите ВПРЗ са приети
в нарушение на клаузата на чл. 35, ал. 1 от КТД и разпоредбата на чл. 37 КТ - при липса на
взето решение на Съвета за социално сътрудничество /ССС/. Твърди, че вътрешните правила
не са били разглеждани, приемани и актуализирани от ССС. Поддържа, че в нарушение на
клаузата на чл. 105, ал. 1, т. 1 от КТД и разпоредбата на чл. 50, ал. 2 КТ новоприетите
правила съдържат по-неблагоприятни за работниците и служителите клаузи от тези,
съдържащи се в предходните Вътрешни правила за работна заплата в „Български пощи“
ЕАД от 01.06.2022 г. На първо място, твърди, че по силата на клаузата на чл. 43, ал. 2 от
новите ВПРЗ характерът на допълнителното възнаграждение за персонала, работещ при
изкуствено осветление, е променен, като от възнаграждение с постоянен характер същото е
трансформирано във възнаграждение с непостоянен характер. Посочва, че съгласно клаузата
на чл. 43, ал. 3 от новоприетите правила допълнителни възнаграждения с постоянен
характер не следва да се изплащат на работник или служител, за когото е установено
системно нарушение на трудовата дисциплина и/или е налице наложено административно
наказание. На следващо място, новоприетите ВПРЗ вече изобщо не предвиждали изплащане
на допълнителни възнаграждения с постоянен характер на работниците или служителите,
2
работещи на обекти над 1 200 м. надморска височина. Ищецът излага, че в клаузата на чл.
45, т. 4 от новите ВПРЗ е уредено правомощието на директорите на регионалните
управления със заповед да определят длъжностите, които могат да получават материални
стимули по чл. 45, т. 1 и т. 3, както и реда и условията за това. Клауза в този смисъл
липсвала в предходно действащите ВПРЗ. Счита, че това новоприето правило дава широки
правомощия на директорите на регионални управления да определят длъжностите, които
могат да получават материални стимули, без за това да са налице ясни и обективни
критерии. Поддържа, че определянето на тези длъжности е в компетентността единствено на
работодателя. За гореописаните нарушения ищецът сезирал ИА „Главна инспекция по
труда“, която дала на ответника задължителни предписания, които обаче ответното
дружество не е изпълнило и до настоящия момент. Правният си интерес ищецът извежда от
обстоятелството, че е страна по колективния трудов договор за м. юни 2024 г. – м. юни 2026
г., както и от наличието на посочените нарушения на процесните клаузи от КТД, при които
са приети новите ВПРЗ, които нарушения моли да бъдат установени от съда. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че е спазил процедурата по
колективно договаряне по чл. 35, ал. 1 вр. чл. 37 КТ, като е отправил покана с изх. №
******** г. до председателя на ищеца Федерация „Съобщения“ на Конфедерация на труда
„Подкрепа“ за участие в заседание на Съвета за социално сътрудничество на 29.10.2024 г., на
което да бъдат разгледани процесните ВПРЗ, относими към трудовоправните отношения
между служителите при ответното дружество. В поканата бил посочен и дневният ред, при
който щяло да се проведе заседанието – по т. 1: актуализиране на класификатор на
длъжностите в „Български пощи“ ЕАД за София-град в съответствие с предложението за
повишаване на квалификационната група за персонала, и по т. 2: разглеждане и съгласуване
на отразените промени в класификатор на квалификационни групи на длъжностите при
ответното дружество. Излага, че новоприетите на заседанието вътрешни правила отразяват
всички въпроси, свързани с трудовото възнаграждение и организацията на работната заплата
на работниците и служителите на „Български пощи“ ЕАД. Твърди, че на 29.10.2024 г.
изпратил протокола от проведеното заседание на всички участвали в заседанието
синдикални организации, в т.ч. и на ищеца. Излага, че в тази връзка Съветът на директорите
на ответното дружество взел решение за приемане на изменение на действащите ВПРЗ на
служителите в „Български пощи“ ЕАД, считано от 01.11.2024 г., което решение е
обективирано в Протокол № ********* г. Впоследствие била извършена проверка от ИА
„Главна инспекция по труда“, чиито задължителни предписания съгласно т. 1 и т. 3 от
Протокол № ******** г. ответното дружество изпълнило. Излага, че срокът за изпълнение
на задължителното предписание по т. 2 от Протокол № ******** г. бил удължен по силата на
Решение № ********* г. на ИА „Главна инспекция по труда“ по молба на ответното
дружество. Претендира разноски.
По иска с правно основание чл. 59 КТ в тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване, че между страните е налице облигационно правоотношение,
възникнало въз основа на колективен трудов договор със съдържанието, посочено в исковата
молба; твърдяната форма на неизпълнение на задълженията на ответника по колективния
трудов договор, в т.ч., че новите вътрешни правила за работната заплата в ответното
дружество са приети в нарушение на задълженията на работодателя, поети по силата на
сочените клаузи от КТД.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
изпълнил точно задълженията си по колективния трудов договор, в т.ч., че е приел новите
вътрешни правила за работната заплата в съответствие с постигнатите в КТД уговорки
между страните.
3
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ по делото следва да се отделят обстоятелствата, че между страните е налице
облигационно правоотношение, възникнало въз основа на Колективен трудов договор на
„Български пощи“ ЕАД за м. юни 2024 г. – м. юни 2026 г., влязъл в сила на 01.06.2024 г., със
съдържанието, посочено в исковата молба; че са приети нови Вътрешни правила за работна
заплата в „Български пощи“ ЕАД, влезли в сила на 01.11.2024 г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4