№ 38012
гр. София, 20.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседА.е на
двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110115475 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 202720 от 19.06.2024 г. от адв. А. В. – пълномощник на
ответницата ФА. - М. В. Й., с която се иска изменение на решение № 8096 от 02.05.2024 г. по
делото в частта на разноските, тъй като молителят счита, че размерът им е определен
неправилно. Твърди, че съдът неправилно е определил размера на полагащото се адвокатско
възнаграждение за подаденото възражение в заповедното производство, както и в исковото
производство. Счита, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съгласно
чл. 7, ал. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за заповедното производство.
Освен това посочва, че размерът на определеното адвокатско възнаграждение за исковото
производство е неправилно изчислен.
Препис от молбата е изпратен до ищеца, който не е изразил становище във връзка с
нея.
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок, от легитимирана
страна, представила списък по чл. 80 ГПК (л. 87), поради което молбата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
В постановеното решение № 8096 от 02.05.2024 г. съдът е изложил подробни
аргументи относно начина на определянето на разноските в процесния случай, като не
намира за необходимо да ги преповтаря и препраща към тях. Както е посочено с Решение на
Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е прието, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако
се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я
приложи.
Безспорно е, че съгласно принципа на примата, когато е налице противоречие между
правото на ЕС и националното право следва да бъде приложено европейското право. С оглед
на това съдът счита за неоснователни твърденията на ответницата, че в случая следва да се
приложи правилото на чл. 36 ЗАдв., който препраща към минималните размери на
адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/09.07.2004 г. Предвид така
дадените разрешения, включително при съобразяване и на разясненията на определение №
1016 от 06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023 г. по описа на ВКС, IV г. о., при определяне
размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на
страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от посочените в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални
1
размери. Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване на фактическата и
правната сложност на делото, цената на иска и действително извършената работа, като
бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско
възнаграждение, както съдът е сторил при постановяването на съдебното решение, поради
което поддържа своите мотиви.
Не са налице основА.я за промяна и на размера за адвокатското възнаграждение за
исковото производство, като следва да се посочи, че молителят не излага доводи защо счита,
че същият е определен неправилно. По отношение на исковото производство важат
изложените по-горе аргументи, а именно, че възнаграждението е определено съгласно
фактическата и правната сложност на делото и действително извършената работа, като в
полза на молителя са присъдени разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Поради изложеното, молбата по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 202720 от 19.06.2024 г., подадена от адв.
А. В. – пълномощник на ответницата ФА. - М. В. Й., с която се иска изменение на решение
№ 8096 от 02.05.2024 г. по гр. д. № 15475/2023 г. по описа на СРС, 48 състав, в частта за
разноските.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2