№ 129
гр. гр. Димитровград, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Димитровград в публично заседание на двадесет и
пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Вл. Петров
при участието на секретаря Пламена Ст. Дянкова
като разгледа докладваното от Петър Вл. Петров Административно
наказателно дело № 20255610200183 по описа за 2025 година
1. ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ - Р. А. А. от гр.Димитровград е останала недоволна от
наказателно постановление № 23- 0254-000427/10.07.2023 г. на НАЧАЛНИК РУ в
ОДМВР Хасково, РУ- Димитровград, с което за нарушени на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и
чл.150а, ал.1 ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП й е наложено наказание
„глоба“ в размер на 800 лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца, на основание чл. 185 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 20 лева. Счита
постановлението за незаконосъобразно като издадено при допуснати процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон и моли съдът да го отмени изцяло.
2. НАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН - НАЧАЛНИК НА РУ в ОДМВР ХАСКОВО, РУ
Димитровград, не изпраща представител. Излага становище за неоснователност на
жалбата. Моли съдът, в случай на претендирани адвокатски разноски в размер над
минимално определения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, същите да бъдат редуцирани при прекомерност.
3. РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - Хасково, ТО - Димитровград, не изпращат представител.
По фактите:
4. На 21.06.2023 г. актосъставителят мл. автоконтрольор Н. К., в присъствието на
свидетеля полицейския служител В. Д. е съставил АУАН № 495 бл. № 188532 против Р.
А. А. от гр.Димитровград за това, че на 06.05.2023 г., около 16:12 часа, в гр.
Димитровград по ул. „Панорамен път“ до № 40 в посока север-юг е управлявала л.а.
марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ****, собственост на Р. А. А. със скорост
112 км/ч след приспаднат толеранс от - 3 км/ч, при максимално допустима скорост в
населено място - 50 км/ч. Скоростта е установена и заснета с TFR1-M № 596. АУАН е
съставен във връзка с Декларация по чл. 188 от ЗДвП с вх. № 254000- 4079/14.06.2023
г. Водача А. е управлявала със СУМПС с изтекъл срок на валидност на 01.08.2021 г.
Според св. А., компания семейни лица били на празник, като употребили алкохол.
Съпругът на жалбоподателят вдигнал кръвно налягане , а тъй като семейният лекар
1
била позната , жалбоподателят се качила на колата и тръгнала да я взема. Тъй като
километража бил в мили, затова жалбоподателят се объркала и карала с висока
скорост. От показанията на актосъставителя Н. К. се установява, че на посочената
дата бил на работа на ул.“Панорамен път“ № 40 и работили с техническо средство
TFR1-M 596 за превишена скорост. Същият автомобил преминал и бил заснет. След
справка се установило, че трябва да се състави АУН на водача. . На базата на
съставения акт за установяване на административното нарушение Началник РУ в
ОДМВР Хасково, РУ? Димитровград е издал атакуваното НП № 23-0254-000427, с
което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 800 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, а за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от
ЗДвП, на основание чл.185 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ размер на 20 лева.
Постановлението е връчено на 28.08.2023 г.
По правото.
5. Жалбата е процесуално допустима - подадена на 08.09.2023 г., а разгледана по
същество е неоснователна.
6. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение, съдът не
констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат
отмяна на наказателното постановление на това конкретно процесуално основание.
Жалбоподателят е имал възможност да се запознае с АУАН и да направи своите
възражения по акта, след като го е получил лично. Нарушителя не е възразил по
никакъв начин срещу констатациите в АУАН и не се е възползвал от правото си на
възражение.
7. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря
на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити. При
осъществяване на дължимата преценка от съда за спазване на сроковете по чл. 34 от
ЗАНН за образуване на административно наказателното производство със съставяне
на акта за установяване на административно нарушение следва да се отбележи, че
същите са спазени. Обжалваното наказателно постановление е издадено в
шестмесечния преклузивен срок п о чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен орган, а по
съдържанието си то формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН,
установяващ изискуемите реквизити. Затова и съдът прие, че не са на лице съществени
процесуални нарушения, които да водят до отмяната на НП.
8. При издаване на наказателното постановление, административно- наказващият орган е
възприел изцяло изложената в АУАН фактическа обстановка, като се съобразил с
допустимата при отчитане на уреда грешка от 3% при скорост 112 км. ч. и също
възприел реално измерена скорост на движение - 109 км/ч.Изложената дотук
фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени
доказателства, посочени на съответното място по - горе, както и приложения снимков
материал клип с № 33662 от
2023. г., заснет с техническо средство АТСС TFR1-M № 596. Така приложеният снимков
материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като
изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час
на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява веществено доказателствено средство в административно-наказателния
процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото. Съдът кредитира и
2
показанията на св. К.д в тази връзка, свързани с действията по установяване на
твърдяното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и авторството и по съставяне на АУАН,
като логически последователни и безпротиворечиви.Съгласно разпоредбата на чл. 21,
ал. 1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности
на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното
място е 50 км. ч., извън населено място - 90 км. ч., а по автомагистрала - 130 км. ч., а
според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл. 182,
ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за превишаване на разрешената максимална скорост в населено
място над 50 км/ч, водачът се наказва с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право
да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване
над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. Следователно, деянието, за което са
наложени на жалбоподателя административни наказания, е обявено от закона за
наказуемо.
9. Към доказателствата, водещи на извода за извършено от жалбоподателя нарушение
следва да се има предвид и декларацията по чл. 188 от Закона за движението по
пътищата с дата 14.06.2023 г., попълнена от собственика на превозното средство - Р. А.
А., която е посочила, че на
2023. г. около 16.00 ч. автомобилът е бил управляван от Р. А. А.. Самият жалбоподател Р. А.
А. е декларирала, че на същата дата и час - 06.05.2023 г. около 16.00 часа тя е
управлявала лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № ****.
10. Правилно това деяние е квалифицирано като нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата, наказуемо, съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от
Закона за движението по пътищата с кумулативно предвидените наказания Глоба" в
размер на 800 лева, отмерен законосъобразно с оглед конкретното превишаване и
"Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца, като не се констатира
пропуск и в този аспект от дейността на наказващия орган при индивидуализация на
следващите се санкции.
11. Безспорно и установено и нарушението на чл.150а, ал.1 ЗДвП - за да управлява
моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен
или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност.
12. Видно от приложеното СУМПС с № *********, издадено на 01.08.2011 г., същото е
било със срок на валидност до 01.08.2021 г., която валидност към
2023. г. е изтекла.
13. Съдът не възприема доводите на защитата за извършване на деянието при условията
на крайна необходимост, с цел спасяване на блага на другиго от непосредствена
опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин. Визираната в чл.13, ал.1
НК опасност е конкретно фактическо положение, дължащо се на стихийни или
обществени бедствия, на физиологични и производствени нужди; на внезапни
болестни състояния и злополуки и на други причини с оглед многообразието на
житейските ситуации, поднасяни от ежедневието и социално-икономическите условия
на живот, при които се създава висока степен на вероятност за предстоящо, близко по
3
време засягане на правно защитени интереси. На подобни хипотези не сочат
констатираните данни в конкретния случай за развълнуване от празника и
прилошаване на бащата на жалбоподателката, респ. повишени стойности на кръвното
налягане. Ангажираните гласни доказателства за наличието на крайна необходимост не
са убедителни. Същите не са подкрепени и от каквито и да е медицински документи за
наличието на евентуално спешно състояние, респективно търсена помощ на тел.112.
Посочването, че следвало да бъде взет от града и превозен личния лекар до селото,
очевидно не сочи на такава спешна причина, вместо да бъде подаден спешен сигнал и
да се изчака пристигането на екип на ЦСМП.По изложените съображения, подадената
жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с
нея НП, като правилно и законосъобразно потвърдено.
С оглед горното и на основание чл. 63 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0254-
000427/10.07.2023 г. на НАЧАЛНИК РУ в ОДМВР Хасково, РУ Димитровград, с което на Р.
А. А., ЕГН ********** от гр. Димитровград, ул.“*********, за нарушение на чл.21, ал. 1
ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т. 6 от ЗДвП са й наложени административно наказание
„глоба“ в размер на 800 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца,
а за нарушение на чл.150а, ал.1 ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено наказание
„глоба“ в размер на 20 лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ПРАВИЛНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е обявено
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
4