№ 46
гр. Каварна, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на тринадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина М. У. Панчева
при участието на секретаря Елена Б. Шопова
като разгледа докладваното от Веселина М. У. Панчева Гражданско дело №
20243240100238 по описа за 2024 година
Производството е по чл.127, ал.2 и чл.127а, ал.2 от СК.
Гражданско дело №238/2024г. е образувано въз основа на искова молба с
вх.№1708/30.05.2024г., подадена от П. Й. У. с ЕГН ********** от гр.Каварна,
ул.“****“, №6, чрез процесуалния представител адв.М. К. – ДАК, съдебен
адрес гр.Каварна, ул.“****а“, №39, срещу Е. В. К. с ЕГН ********** от
гр.Каварна, ул.“****“, №9А.
Предявени са обективно съединени искове по чл. 127, ал. 2 от СК и
чл.127а, ал.2 от СК.
В исковата си молба ищцата излага, че с ответника са живеели на
семейни начала до 2018г. През 2013 г. се родил синът им Й.. Посочва, че
съжителството й с ответника е било добро - гледали си детето, работили.
Преди шест години се разделили, но така и не уредили въпроса относно
родителските права спрямо детето.
Ищцата посочва, че от една година живее на семейни начала с друг мъж,
който закупил жилище, ремонтирали и обзавели заедно.
Твърди, че от раздялата им през 2018г. многократно правила опити да
разговаря с ответника за постигане на съгласие относно упражняването на
родителските права на синът им, но разговорите били трудни, а това се
отразявало недобре и на Й..
Моли съда да постанови решение, с което да предостави упражняването
на родителските права по отношение на детето Й. Е.ов В., на нея, за
местоживеене на детето да бъде определено местоживеенето на майката на
1
адрес гр.Каварна, ул.“****“, №6, да се определи режим на лични отношения
на детето с бащата Е. В. К., както следва: бащата да вижда и взема детето при
себе си всяка седмица от месеца за времето от 17.00 часа в петък до 16.00 часа
в неделя, с преспиване /две нощувки/; един месец през лятото, който не
съвпада с платения годишен отпуск на майката, като майката се задължава до
01. юни на текущата година да уведоми бащата; всяка нечетна година - по
време на пролетната ваканция, с време на продължителност определена от
МОН за съответната година, за времето от 10.00 часа на първия ден от
ваканцията до 10.00 часа на последния ден от ваканцията: всяка нечетна
година - по време на Коледните празници за времето от 10.00 часа на 24.12. до
16.00 часа на 26.12.; всяка четна година - по време на Новогодишните
празници за времето от 10.00 часа на 30.12 до 16.00 часа на 01.01.; всяка четна
година - по време на Великденските празници за времето от 10.00 часа на
Разпети петък до 16.00 часа на понеделника след Великден, със задължение за
бащата или негов близък родственик /родител или брат/ да взема и връща
детето от и в дома на майката. Претендира издръжка в размер на 400
/четиристотин/ лева, начиная от датата на завеждане на исковата молба, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на
всеки месец, за който издръжката се отнася; претендира издръжка и за минал
период, за една година преди предявяване на настоящият иск, общо в размер
на 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева.
На основание чл.127а, ал.2 от СК във вр. с чл.45 и чл.76, т.9 от ЗБДС,
моли съда да издаде разрешение, заместващо съгласието на бащата Е. В. К. за
издаване на необходимите лични документи - задграничен паспорт за пътуване
в чужбина на детето Й., както разрешение заместващо съгласието на бащата,
детето да пътува в чужбина, придружаван от майката си, без ограничения в
броя на пътуванията и времето на пребиваване, с цел екскурзия и почивка за
срок от 5 години, считано от влизане на решението в сила.
Моли съда да допусне предварително изпълнение на решението, по
отношение на исковете, подлежащи на такова.
Претендира разноски.
С молба, депозирана в о.с.з., проведено на 13.02.2025г., ищцата е
направила искане по реда на чл.214, ал.1 от ГПК, за изменение размера на
претендираната издръжка за бъдеще време от 400 на 800 лева и за изменение
режима на лични отношения на бащата с малолетното дете, където е
записано, че „Бащата има право да взима детето всяка седмица от месеца за
времето от 17.00 часа в петък до 16.00 часа в неделя, с преспиване – две
нощувки“, да се измени: “Бащата да вижда и взема детето при себе си всяка
втора и четвърта седмица от месеца за времето от 17.00 часа в петък до 16.00
часа в неделя, с преспиване – две нощувки“. С протоколно определение, съдът
2
е допуснал изменение на иска за размера на претендираната издръжка от 400
на 800 лева и по отношение на личните отношения с детето.
В о.с.з., ищцата редовно призована, явява се лично и се представлява от
адв.М.К. – АК Добрич, която поддържа исковете по чл.127, ал.2 от СК и
чл.127а, ал.2 от СК, с направеното изменение относно размера на дължимата
издръжка за бъдеще време и личните отношения.
Ответникът е представил писмен отговор.
Счита предявените искове за допустими, но неоснователни.
Твърди, че детето Й. се чувства по спокойно, когато е при него, тъй като
майка му била доста изнервена. Често му крещяла, като включително налагала
и физически тормоз. Твърди, че осигурява на детето нужните за възрастта му
удобства. Заплаща храната в училищния стол, води го всеки вторник в
гр.Шабла за работа с логопед. Осигурява както финансова, така и морална
подкрепа на детето.
Претендира за по-разширен режим на лични отрошения с детето, с оглед
на неговата възраст и пол.
Оспорва иска за издръжка за минал период, като моли съда да го
отхвърли като неоснователен. Твърди, че през този едногодишен период, в
които са били във фактическа раздяла с ищцата е заплащал по-голяма част от
разходите за детето, плащал е сметките за телефон, купувал му е дрехи и
много други.
Оспорва и допуснатото изменение на иска за издръжка и за режима на
лични отношения.
В о.с.з., ответникът редовно призован, явява се лично и се представлява
от адв.А. – АК Добрич. Пледира за едно споделено упражняване на
родителските права, като посочва, че ще е в интерес на детето да бъде една
седмица при майка си и една седмица при баща си, така както първоначално
са били уредени отношенията на детето с двамата родители. Посочва, че
детето е тийнейджър и сам може да определя при кого от родителите си иска
да живее.
Каварненският районен съд след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е, че ищцата П. Й. У. и ответникът Е. В. К. са родители на
малолетното дете Й. Е.ов В., роден на 15.09.2013г., с ЕГН **********, видно
от Удостоверението за раждане, издадено въз основа на Акт №****г. на
Община Добрич-град. Това обстоятелство се потвърждава и от Удостоверение
за семейно положение, съпруг/а и деца, изх.№АО-01-460/30.05.2024г.,
издадено от Община Каварна на П. Й. У., където единствен е записан син Й.
3
Е.ов В. с ЕГН **********. Детето и майката имат един и същ постоянен адрес
– гр.Каварна, ул.“****“, №6, видно от удостоверенията за постоянен адрес на
двамата. Детето Й. Е.ов В. е ученик в ОУ “****“ гр.Каварна и през учебната
2023/2024г. (към момента на подаване на исковата молба) е бил ученик в ****
клас. За това обстоятелство свидетелства Служебна бележка изх.№АС-09-
567/30.05.2024г., издадена от училището.
Майката П. Й. У. е в трудови правоотношения с фирма „****“ ЕООД,
където работи като продавач-консултант и получава трудово възнаграждение в
размер на 710 лева.
Семейството на ищцата П. У. и съжителят й Г.Т.Г. притежават собствена
къща, видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот.
С отговора на исковата молба ответникът е представил доказателства за
трудовата си заетост – Трудов договор с „****“ ЕООД, както и Доклад за Й.
Е.ов В. за периода 22.11.2021г. – 22.04.2023г., когато е посещавал ЦОП в
гр.Шабла.
От изисканата справка от НАП офис Добрич става ясно, че ответникът
Е. В. К. е в трудовоправни отношения с „****“ ЕООД, както и за доходите му
за период от 2023г. до 2024г.
Банковото удостоверение, изх.№812-0002/07.01.2025г. свидетелства, че
Е. В. К. има сключен договор за кредит в размер на 39 800 лева.
С оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДтетето по делото е
представен социален доклад от ДСП – Каварна. От него става ясно, че всеки
от двамата родители поотделно се старае да задоволява жизнените
потребности на детето Й., както базовите от храна, сън, сигурна и безопасна
среда, така и социалните такива от обич, принадлежност и развитие. Към
момента на изготвяне на доклада, детето живее заедно с майка си, като в
определени дни, предимно почивните гостува на баща си. От социалния
доклад се установява, че Й. има роднински кръг по линия на двамата
родители, с които свободно и безпроблемно общува без ограничения. Същия
е на възраст, в която има изградени приятелства с деца на близки до неговата
възраст, които родителите му познават и одобряват.
Според социалното проучване, детето е привързано и към двамата си
родители, затова и първоначално след раздялата родителите се разбрали една
седмица детето да е при майката и една седмица да е при бащата. В
последствие нещата се променили, и ищцата отказвала да му дава детето. В
хода на проучването е установено, че родителите не постигат съгласие и по
4
отношение на потребността синът им да посещава логопед в ЦОП, като
майката е тази, която се противопоставила.
В с.з. е изслушано детето Й. Е.ов В., който сподели, че желае да общува
и с двамата с родители, както е било първоночолно, като една седмица е при
майка си и една седмица е при баща си.
В с.з. са разпитани свидетели на страните.
Свидетелите Г.Т.Г. и К.Н.Д. водени от ищцата посочват, че детето Й.
живее при майка си, но всяка събота и неделя ходи при баща си. В дома има
обзаведена стая и според свидетеля Г., той го води на училище, защото живеят
по-надалеч. Свидетелят твърди, че детето се разстроило, когато разбрало от
баща си за делото, защото искало да живее с двамата родители.
Свидетелката Д. също потвърждава, че детето Й. се отглежда от майката,
но всяка седмица ходи и при баща си.
Свидетелите, водени от ответника – Н.А. Г. и П.К. Д. твърдят, че бащата
полага грижи за детето. Св.Г. посочва, че Й. е възпитано дете, баща му го води
в ЦОП Шабла, на спортни мероприятия, купува му всичко необходимо.
Св.Д., който е съсед на бащата твърди, че той много се грижи за сина си,
възпитава го в трудови навици.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК. Съгласно чл. 127,
ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие
относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права,
личните отношения с него и издръжката му. Aл. 2 от същия член предвижда,
че ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния
съд по настоящия адрес на децата, който се произнася относно
местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните
отношения с децата и издръжката му.
Решението на съда по чл. 127, ал. 2 СК относно местоживеенето на
децата, упражняването на родителските права и режима на личните
отношения с децата е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези
актове е промяната на граждански правоотношения съгласно установени от
закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират граждански
правоотношения, се характеризират с отменимостта или изменимостта на
постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства - факти с
правно значение, преценявани от съда по целесъобразност.
Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по
5
чл. 127, ал. 2 СК, са интересите на децата. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при определяне
на понятието "най-добър интерес на децата" е възложено задължение на
решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а) желанията и
чувствата на децата; б) физическите, психическите и емоционалните
потребности на децата; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики
на децата; г) опасността или вредата, която е причинена на децата или има
вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат
за децата; е) последиците, които ще настъпят за децата при промяна на
обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към децата.
Страните са родители на детето Й. Е.ов В., роден на 15.09.2013г. Не са
постигнали писмено споразумение по въпросите по чл. 127, ал. 1 СК, не
живеят заедно.
Не е спорно и от всички събрани по делото доказателства, обективирани
в социалния доклад, показанията на свидетелите, се установява, че страните са
във фактическа раздяла от 2018г. От тогава детето Й. живее едновременно при
двамата си родители, като първоначално било една седмица при майка си и
една седмица при баща си, които се грижели за него. Между родителите и
детето има изградена добра емоционална връзка. Детето се чувства спокойно с
баща си, същевременно е обгрижвано и от майка си. Не са констатирани
данни да е развит синдром на родителско отчуждение спрямо някой от
двамата родители.
При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл. 127, ал. 2 СК е основателен. В ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г., е
възприето, че съдът следва да предостави упражняването на родителските
права на единия от родителите, като под упражняване на родителските права
съдът има предвид "тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по
закрилата, защитата и представителството на децата". Чрез решението си по
чл. 59, ал. 2 СК съдът изпълнява социалната си функция за предоставяне на
адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца с оглед запазването на
висшите им интереси и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-
вече вменявайки отговорност на "по-добрия" (с оглед интересите на децата)
родител да се грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание, до
постигането на общо съгласие относно упражняването на родителските права.
В ППВС № 1/74 г. също е прието, че съдът следва да определи родителя,
който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи
сметка за интересите на децата. Под "интереси на децата" се разбират
всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание,
създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен
труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Това
тълкуване е актуално и днес, както е посочено в ТР № 1/17 г. ОСГК, при
6
сходната правна уредба в чл. 29 СК, отм. и чл. 59, ал. 2 СК/2009 г. (вж.
Решение № 50079 от 5.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2347/2022 г., III г. о., ГК).
Според практиката на ВКС (ППВС № 1 от 12.11.1974 г. и указанията,
съдържащи се в Решение № 60244 от 14.01.2022 г. по гр. д. № 784/2021 г. на III
ГО на ВКС) при възлагането на родителските права най-важни са
възпитателските качества на всеки от родителите, моралния облик, начина,
вида, продължителността, ефективността на полаганите от родителя грижи
към децата. Децата имат интерес упражняването на родителските права да
бъдат възложени на този родител, който с оглед обстоятелствата е по-
способен да полага грижи за тях.
Също нужно е изрично да се посочи, че производството по чл. 127, ал. 2
СК и чл. 59, ал. 9 СК не е исково, а представлява спорна съдебна
администрация относно начина на осъществяване на признати и гарантирани
от закона материални субективни права. Актът на съда в това производство не
поражда последици, които засягат (отричат или признават) съществуването на
подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението
(администрирането) им, т. е. определяне начина на упражняването им. Като
производство спорната администрация е учредена именно, за да се даде
възможност за уреждане реализирането на субективни права от обществена
значимост, каквито са тези по чл. 127 СК, пряко свързани със закрилата на
децата и държавната политика за реализирането й. Поради вменената му от
закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за разлика от
исковото и охранителното производства, е засилено служебното начало и
съдът е задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения,
дори и без да е сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите на
страната, ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатива
всички относими данни и доказателства, без ограничение във времето и извън
установените в исковото производство преклузии. В този смисъл в
производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при
липса на споразумение между родителите по смисъла на чл. 127, ал. 1 СК, по
който и да е от елементите му - местоживеене, упражняване на родителски
права, лични отношения и издръжка на децата, да се произнесе служебно по
всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на
родителските права и правното положение на децата, макар и да е сезиран
само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да има
предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по останалите
въпроси (Определение № 4196 от 47.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4283/2023
г., IV г. о., ГК).
От събраните по делото доказателства – писмени и гласни и изслушани
по реда на чл.59, ал.6 от СК, родители съдът достигна до извода, че и двамата
7
родители са с добър родителски капацитет, доколкото от раждането на детето
и до настоящия момент и двамата полагат грижи за него. След раздялата на
страните, детето живее съвместно при двамата родител, като се редуват една
седмица при единия родител и една седмица при другия родител, което обаче
затруднява детето при подготовката му за училище, според майката. От
социалния доклад се установява, че и двамата родители обгрижват,
задоволяват битовите, интелектуални и емоционални потребности на детето.
Създават му уюта и комфорта на една добра среда за живеене. Констатациите
от социалното проучване намират подкрепа в показанията на разпитаните по
делото свидетели, които също излагат, че както майката, така и бащата
осигуряват всичко необходимо за детето. Във връзка с влошените отношения
между родителите, следва да се посочи, че при липсата на постигнато
споразумение в хода на производството не е възможно постановяване на
съвместно упражняване на родителските права по отношение на малолетното
дете, съобразно т. 2 на Тълкувателно решение 1/2016 г. на ВКС, ОСГК.
Съдът, като съобрази, че майката полага необходимите грижи за детето,
то е с нормално за възрастта си развитие, добър здравен статус, изградило е
емоционална връзка със своята майка, няма данни за рискови фактори в
заобикалящата го среда, родителските права следва да бъдат предоставени на
майката. При нея следва да бъде определено и местоживеенето на детето.
На бащата следва да бъде определен режим на лични отношения с
детето, като съдът счита, че той трябва да бъде относително широк, за да не
създава предпоставки за развитие на родителско отчуждение и да гарантира
възможността за регулярен контакт между бащата и детето. В този смисъл
съдът счита, че ежеседмичните срещи с бащата ще спомогнат за физическото
и емоционално развитие на детето. Ето защо на бащата следва да бъде
предоставен режим на лични отношения, както следва: всяка седмица от
месеца за времето от 17.00 часа в петък до 16.00 часа в неделя, с преспиване
/две нощувки/; един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен
отпуск на майката, като майката се задължава до 01. юни на текущата година
да уведоми бащата; всяка нечетна година - по време на пролетната ваканция, с
време на продължителност определена от МОН за съответната година, за
времето от 10.00 часа на първия ден от ваканцията до 10.00 часа на последния
ден от ваканцията: всяка нечетна година - по време на Коледните празници за
времето от 10.00 часа на 24.12. до 16.00 часа на 26.12.; всяка четна година - по
време на Новогодишните празници за времето от 10.00 часа на 30.12 до 16.00
часа на 01.01.; всяка четна година - по време на Великденските празници за
времето от 10.00 часа на Разпети петък до 16.00 часа на понеделника след
Великден, със задължение за бащата или негов близък родственик /родител
или брат/ да взема и връща детето от и в дома на майката. Между впрочем
8
такъв режим предложи и ищцата при подаване на исковата молба, който съдът
възприема като правилен. И двамата родители ще имат пряко наблюдение
върху развитието на детето и ще спомогнат за неговото израстване.
Относно издръжката:
В производството по чл. 127, ал. 2 СК всеки родител действа като
процесуален субституент, предявявайки иск за издръжката на децата, като
част от мерките за уреждане отношенията по упражняването на родителските
права. Съгласно чл. 127, ал. 2 СК приложими съответно са правилата на чл. 59
СК, като съгласно ал. 2 на последния член съдът служебно се произнася по
въпросите на издръжката на децата.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, конкретният размер на издръжката във
всеки отделен случай следва да се определя не само въз основа на нуждите на
лицето, което има право на такава, но и съобразно възможностите на лицето,
което я дължи. Това означава, че следва да се търси разумният и обективно
възможен баланс между нужди и възможности, като се отчитат характерните
за всеки конкретен случай релевантни обстоятелства. Насоки за преценка на
последните са дадени в т. 4 и 5 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г. Нуждите на
децата от издръжка се установяват от самия факт на биологичното им
съществуване и не е необходимо да се обосновават специално. Издръжката се
дължи от двамата родители, независимо при кого децата живеят, но
отглеждащият родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от
издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с децата и посрещането на разходите на домакинството,
част от които са и в негова полза.
В конкретния случай съдът намира, че на детето Й. следва да бъде
определена месечна издръжка в размер на 400 лева, която да се заплаща от
бащата. При определяне на този размер съдът отчита, че непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието на детето, откликване на ежедневните
му потребности, които са неоценими в пари, ще се осъществяват от майката.
Доколкото е предявен и иск за заплащане на издръжка за минал
едногодишен период, в размер на 2400 лева, то съдът счита, че този иск е
неоснователен и недоказан. Това е така, защото от събраните по делото
доказателства се установи, че след раздялата на родителите, детето е живяло
едновременно при двамата от тях – една седмица при майката, една седмица
пир бащата. Както майката, така и бащата е задоволявал неговите ежедневни
нужди от заплащане на ученически стол, закупуване на дрехи и други. Не се
доказа, майката да е давала повече средства при отглеждането на детето.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
9
По иска с правно основание чл.127а, ал.2 от СК
Чл.76, т.9 ЗБЛД предвижда да не се разрешава напускането на страната
на малолетни лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за
пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители. При
разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл.127а СК.
Съгласно чл.127а СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина
и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо
съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато,
спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
За уважаване на депозираната молба с посоченото правно основание, в
производството, имащо характер на спорна съдебна администрация, следва да
се установи по делото, че страните са родители на детето, които не са
постигнали съгласие относно излизането извън граница на детето, както и че
заместването на съгласието на родителя, който не дава разрешението си, е в
интерес на детето. Целта на цитираната по-горе нормативна уредба е от една
страна да защити в максимална степен децата, така и да охрани от друга
страна техните права, като не се ограничава излишно възможността им да
пътуват, когато това е в техен интерес.
В конкретния случай се установи, че родителите не постигат съгласие,
както по отношение на упражняването на родителските права и издръжката на
детето Й., така и относно неговите пътувания и издаване на документи за
това. В такъв случай, съдът следва да издаде исканото разрешение, като
постанови да се издаде разрешение заместващо съгласието на бащата Е. В. К.,
за издаване на необходими документи – задграничен паспорт за пътуване в
чужбина на детето Й. Е.ов В. и разрешение, заместващо съгласието на бащата,
детето да пътува придружаван от майка си в чужбина, без ограничения за
броя на пътуванията с цел екскурзия и почивка за срок от 5 (пет) години,
считано от влизане на решението в сила.
По разноските:
С оглед изхода на делото и уважаване на предявените искове, то в тежест
на ответника следва да се възложат разноските, които е направила ищцата.
Съгласно приложен на л.86 от делото списък, същите са в общ размер на 860
лева, от които 60 лева, платена държавна такса и 800 лева за процесуално
представителство на един адвокат.
Водим от гореизложеното КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето Й.
10
Е.ОВ К., роден на 15.09.2013г., с ЕГН **********, на майката П. Й. У. с ЕГН
**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето на адреса на майката П. Й. У. с
ЕГН **********, в гр.Каварна, ул.”****” № 6.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между детето Й. Е.ОВ К. с
ЕГН ********** и бащата Е. В. К. с ЕГН **********, както следва: всяка
седмица от месеца за времето от 17.00 часа в петък до 16.00 часа в неделя, с
преспиване /две нощувки/; един месец през лятото, който не съвпада с
платения годишен отпуск на майката, като майката се задължава до 01. юни на
текущата година да уведоми бащата; всяка нечетна година - по време на
пролетната ваканция, с време на продължителност определена от МОН за
съответната година, за времето от 10.00 часа на първия ден от ваканцията до
10.00 часа на последния ден от ваканцията: всяка нечетна година - по време на
Коледните празници за времето от 10.00 часа на 24.12. до 16.00 часа на 26.12.;
всяка четна година - по време на Новогодишните празници за времето от 10.00
часа на 30.12 до 16.00 часа на 01.01.; всяка четна година - по време на
Великденските празници за времето от 10.00 часа на Разпети петък до 16.00
часа на понеделника след Великден, със задължение за бащата или негов
близък родственик /родител или брат/ да взема и връща детето от и в дома на
майката.
ОСЪЖДА Е. В. К. с ЕГН ********** с адрес гр.Каварна, ул.“****“,
№9А, да заплаща на сина Й. Е.ОВ К. с ЕГН **********, чрез неговата
майката и законен представител П. Й. У. с ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 400.00 (четиристотин) лева, с падеж първо число на
месеца, за който се отнася, начиная от датата на подаване на исковата молба –
30.05.2024г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до
настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване.
ДОПУСКА, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдените суми за издръжка.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на издръжка за минал период –една
година преди завеждане на исковата молба, предявен от П. Й. У. с ЕГН
**********, като майка и законен представител на Й. Е.ОВ К. с ЕГН
**********, в размер на 2400,00 (две хиляди и четиристотин) лева, като
неоснователен.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на Е. В. К. с ЕГН
********** с адрес гр.Каварна, ул.“****“, №9А да се издаде паспорт за
задгранично пътуване на детето Й. Е.ОВ К. с ЕГН **********, представляван
от П. Й. У. с ЕГН **********, гр.Каварна, ул.“****“, №6, като негова майка
и законен представител, на основание чл.45 и чл.76 от ЗБДС.
11
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на Е. В. К. с ЕГН
********** с адрес гр.Каварна, ул.“****“, №9А детето Й. Е.ОВ К. с ЕГН
********** да пътуват без ограничение на броя на пътуванията, тяхната
продължителност и времето, през което се провеждат за период от
5/пет/години, придружаван от своята майка - П. Й. У. с ЕГН **********,
гр.Каварна, ул.“****“, №6, на основание чл.127а СК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, на основание
чл.127а, ал.4 СК.
ОСЪЖДА Е. В. К. с ЕГН ********** с адрес гр.Каварна, ул.“****“, №9А,
да заплати на П. Й. У. с ЕГН **********, гр.Каварна, ул.“****“, №6, сумата
от 860,00 (осемстотин и шестдесет) лева, представляваща направени от нея
разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА Е. В. К. с ЕГН ********** с адрес гр.Каварна, ул.“****“,
№9А, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Каварненски районен съд сумата от общо 576,00 (петстотин седемдесет и
шест) лева, държавна такса върху присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Добрич, в
двуседмичен срок от връчване на съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
12