№ 301
гр. Б., 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20251810200432 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Предметът на делото:
Наказателно постановление /НП/ № ****г. на инж. Н.А. Н., за Директор
РДГ – София, упълномощен със заповед РД ****. на Изпълнителна агенция по
горите и на основание заповед № ****г. на Министъра на земеделието и
храните, с което на Д. П. Г., ЕГН ********** е наложена "Глоба" в размер на
600. 00 лева на основание чл. ****, ал. 1, пр. 2, т. 1, пр. 1 от ЗГ, за нарушение
на чл. ****, ал. 1, пр. 2 (лице, упражняващо лесовъдска практика), т. 1, пр. 1
(не изпълни), във връзка с чл. 108, ал.3 от ЗГ, във връзка с чл. 12б, ал. 1, т. 7 от
Наредба № 1 от 30 януари 2012 г. за контрола и опазването на горските
територии, за това, че в периода от 10.07.2024 г. до 11.10.2024 г., в качеството
си на лице по чл. 108, ал. 2 ЗГ, на чието име е издадено позволително за сеч №
**** г. за отдел ****, **** - държавна горска територия /ДГТ/, попадаща в
землището на гр. Б., не е изпълнило задълженията си съгласно изискванията
на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30 януари 2012 г. за контрола и
опазването на горските територии, а именно да упражнява контрол, като следи
за спазване на одобрения и регистриран технологичен план на подотдела, в
следствие на което, в отдел ****, **** - държавна горска територия /ДГТ/,
1
попадаща в землището на гр. Б. е изграден със специализирана техника
временен извозен горски път с дължина 90 метра и ширина 3 метра, без същия
да е отбелязан в одобрения технологичен план.
Становищата на страните:
Наказаното лице, чрез адв. А. И. от САК обжалва така издаденото НП с
искане за отмяна му. Релевираните въззивни основания са за допусната
незаконосъобразност, съществени нарушения на материалния закон и на
процесуалните правила от Административно наказващия орган /АНО/, и
нищожност на обжалвания акт аргументирани в жалбата.
Пред РС-Б. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се
явява упълномощения му представител – адв. А. И. от САК, който заявява, че
подържа жалбата. Според него /в представената писмена защита/, в хода на
настоящето дело са се събрали достатъчно доказателства, че констатациите
отразени в акта и в обжалваното НП, не отговаряли на действителното
констатирано в проверявания отдел и подотдел. Излага, че при извършване на
проверката в отдела са допуснати редица нарушения, които опорочават
констатацията от самата проверка. Приема, че обжалваното НП е абсолютно
неправилно и незаконосъобразно, нищожно и моли съда да постановите
решение, с което да го отмени. Претендира и присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение
Въззивната страна - директор на Регионална дирекция по горите-
гр.София, чрез пълномощника си гл.юрисконсулт Сириев в съдебно заседание
оспорва жалбата. В представена писмена защита излага че в Акта за
установяване на административно нарушение/АУАН/ и НП е точно описано
нарушението, мястото и времето на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Предвид
изложеното моли жалбата да бъде отхвърлена, а НП, с което е наложена глоба
- потвърдено. Направено е възражение за прекомерност на разноските.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 11.10.2024г. служители на РДГ – София установили в отдел ****,
**** - държавна горска територия /ДГТ/, попадаща в землището на гр. Б., че е
изграден със специализирана техника временен извозен горски път с дължина
2
90 метра и ширина 3 метра, без същия да е отбелязан в одобрения
технологичен план. В хода на проверката се установило, че в този отдел и
подотдел отговорен за контрола върху дейността по добив на дървесина е Д.
П. Г., вписана в публичния регистър на лицата, упражняващи лесовъдска
дейност. На нейното име било издадено позволително за сеч № ****г. за този
отдел. За проверката бил съставен констативен протокол № **** година. На
нарушителя бил съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН), който той подписал.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е
издадено и обжалваното наказателно постановление, с което административно
наказващият орган е възприел изцяло констатациите в него, като е приел, че са
нарушени разпоредбите на чл. ****, ал. 1, т. 1 ЗГ и чл. 12б, ал. 1, т. 7 от
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии,
във връзка с вр. чл. 108, ал. 3 ЗГ, за което е наложил на жалбоподателя
административно наказание "глоба" в размер от по 600 лв.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, а именно: показанията на свидетелите В. М.,
Я. Н., П. Д., АУАН № ****.; констативен протокол № **** г., съставен от В.
М.; констативен протокол № **** г., съставен от Я. Н.; констативен протокол
№ ****., съставен от Д.Х.; констативен протокол № **** г., съставен от Д.Х.;
доклад на В. М. до зам. директора на РДГ-София; позволително за сеч № ****
на жалбоподателя; технологичен план № 1 за добив на дървесина от отдел
****, **** в землището на гр. Б. от дата 10.08.2023г.; разписка за връчване на
наказателно постановление; справка с актуално състояние на дружество ****,
ЕИК ****; заповед РД ****. на Изпълнителна агенция по горите и заповед №
****г. на Министъра на земеделието и храните и др.
Писмените доказателства са обективни, непредубедени и достоверни.
Показанията на свидетелите В. М., Я. Н., П. Д. са последователни, звучат
достоверно, почиват на непосредствени впечатления, за които свидетелите
имат спомен, а и защото съдържанието им /фактическите данни/ намират
пълна опора в събрания и проверен по делото писмен доказателствен
материал, пряко изясняват доказуемия факт по делото, с който са в причинна
връзка.
От заповед РД ****. на Изпълнителна агенция по горите и заповед №
3
****г. на Министъра на земеделието и храните и храните, се установява, че
административно наказващият орган е разполагал с териториална и
материална компетентност.
От съдържанието на позволително за сеч се установява, че
санкционираната Д. Г., в качеството й на лицензиран лесовъд и наета от фирма
"****" ЕООД е получила позволително за сеч **** година за процесния
подотдел за землище в Б.. Същото е представено пред настоящата инстанция.
От него се установява, че на "****" ЕООД и на Д. Г. е издадено позволително
за сеч за отдел ****, ****. При извършена проверка от състава в публичния
регистър по чл. 108, ал. 2 от ЗГ с ел. адрес https: //www. iag.
bg/registry/lang/1/license_pers, Изпълнителна агенция по горите при
Министерство на земеделието и храните се установи, че "****"ЕООД е
вписано в регистъра за извършване на дейности по стопанисване на горски
територии и добив на дървесина, съгласно чл. 241 от ЗГ, а Д. Г. е вписана в
публичния регистър като лице упражняващо лесовъдска практика за
планиране и организация на дейности по залесяване; маркиране на
насаждения, предвидени за сеч; планиране и организация на добива на
дървесина и планиране и организация на добива на недървесни горски
продукти, т. е. за осъществяване на дейности по чл. 233, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 от
ЗГ, поради което правилно е посочена като субект на извършеното
нарушение.
От технологичен план за добив на дървесина от отдел ****, **** от дата
10.08.2024 г. се установява, че изграденият със специализирана техника нов
временен извозен горски път с дължина 90 метра и ширина 3 метра, не е
предвиден за изграждане в одобрения технологичен план на подотдела.
От констативните протоколи съставени от длъжностни лица и които
притежават материална доказателства сила за установените факти, тоест за
наличието на изградения нов временен извозен горски път с дължина 90 метра
и ширина 3 метра, не е бил предвиден за изграждане в одобрения и
регистриран технологичен план на подотдела.
Същата фактическа обстановка е отразена и в съставения АУАН, връчен на
жалбоподателя при отказ, което обстоятелство е удостоверено с подписа на
един свидетел.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе
4
доказателствен анализ съдът достига до следните правни изводи:
Издаденото НП е от вида на обжалваемите. Спазен е преклузивният
четиринадесет срок от връчването на НП /03.06.2025г./, установен в чл.59 ал.2
от ЗАНН срок при депозиране на жалбата. Видно от приложеното заверено
копие на разписка за връчване на наказателно постановление, обжалваното е
връчено на жалбоподателя на 03.06.2025г., като жалбата срещу него е
депозирана в законоустановения четиринадесетдневен срок – на дата
16.06.2025г., видно от отбелязването върху жалбата.
Относно направените възражения на процесуалния представител за
допуснати процесуални нарушения:
На първо място се навежда довод, че Д. Г., поради промяна
собствеността в дружествените дялове на **** ЕООД, не можела да изпълнява
функциите на лесовъд, освен ако не е била на трудов договор към
дружеството, какъвто не е бил сключван. Ето защо е изведен довод, че тя не е
извършила твърдяното нарушение. Както бе посочено, от съдържанието на
позволително за сеч и при извършена от съдебния състав проверка в
публичния регистър по чл. 108, ал. 2 от ЗГ с ел. адрес https: //www. iag.
bg/registry/lang/1/license_pers, Изпълнителна агенция по горите при
Министерство на земеделието и храните се установи, че "****"ЕООД е
вписано в регистъра за извършване на дейности по стопанисване на горски
територии и добив на дървесина, съгласно чл. 241 от ЗГ, а Д. Г. е вписана в
публичния регистър като лице упражняващо лесовъдска практика за
планиране и организация на дейности по залесяване; маркиране на
насаждения, предвидени за сеч; планиране и организация на добива на
дървесина и планиране и организация на добива на недървесни горски
продукти, т. е. за осъществяване на дейности по чл. 233, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 от
ЗГ от 2016 година до приключване съдебното следствие пред въззивната
съдебна инстанция, поради което правилно Д. Г. е посочена като субект на
извършеното нарушение, поради което това възражение съдът приема за
неоснователно.
На второ място се сочи, че липсва дата на извършеното нарушение, не е
посочен и период, за които се приема да е извършено нарушението, което е в
противоречие с чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В съдържанието
на АУАН и обжалваното НП ясно е посочен периода на твърдяното
5
нарушение, а именно от 10.07.2024 г. (началната дата на периода е датата на
която е била извършена предходна проверка) до 11.10.2024г. (крайната дата на
периода е датата на извършване на проверка от контролните органи), в отдел
****, ****, в землището на гр. Б.. Техническата грешка в годината на
предходната проверка „20324 /по никакъв начин не е засегнало правото на
защита на санкционираното лице/. За съществено нарушение на
административно - производствените правила би могло да се говори само и
единствено ако нито в АУАН, нито в НП не бе посочено мястото и периода на
извършване на нарушението и какво нарушение е извършил - хипотеза, която
в случая категорично не е налице. Ето защо и това възражение съдът приема
за неоснователно.
На трето място се сочи, че отказът на нарушителя да подпише акта се
установява, чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес на който се
отбелязва в акта. В конкретния случай е изписан служебния адрес на
свидетеля, а не точния, което е довело до липса на императивни реквизити на
акта, респ. до неговата отмяна. В акта е посочен адресът, но е посочена
длъжността и местоработата на този свидетел. Този свидетел е известен,
самоличността му е установена по безспорен начин и същият е разпитан в
съдебно заседание. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 ЗДвП свидетел по
акта може да бъде и служебно лице, какъвто се явява свидетелят М., който е
непосредствен очевидец на отказа да бъде подписан акта от санкционираното
лице. Ето защо и това възражение се приема за неоснователно.
На четвърто място се сочи, че обжалваното НП е нищожно, поради
липса на компетентност на органа, който го е издал. Оспорването на
компетентността на наказващия орган, която в случая е налице, не означава, че
е въведено оплакване за нищожност на НП. В производството по чл. 59-63 от
ЗАНН районният съд действа като въззивна инстанция, тъй като НП макар и
да представлява акт на изпълнителната власт, разкрива характеристиките и на
юрисдикционен акт – с него се решава въпроса относно наличието на
правонарушение, неговия автор и юридическата отговорност, която следва да
понесе извършителя (на настоящия състав на съда е известно Решение №
22/24.09.1998 г. на Конституционния съд на РБ по к. д. № 18/1998 г., но за
определянето на едно правно явление е важно преди всичко неговото
съществуване и едва след това съответствието му с установения в правов ред).
Ето защо, съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, районният съд има правомощие да
6
потвърди, измени или отмени НП, подобно на въззивния съд по наказателните
дела – чл. 334 от НПК, но не и да прогласява нищожността на НП.
Нищожността като понятие, за разлика от гражданското и
гражданскопроцесуалното право (чл. 26 от ЗЗД и чл. 270 от ГПК), е чужда на
наказателнопроцесуланото и административнонаказателното право. Тъй като
в ЗАНН не се съдържа изрична уредба на случаите, в които районният съд
упражнява правомощията си по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, следва да се приеме, че
е налице празнота в закона, която следва да бъде преодоляна чрез прилагането
на разпоредбите (analogia legis), които се отнасят до подобни случаи (чл. 46,
ал. 2 от Закона за нормативните актове). Ето защо следва да намерят
съответно приложение чл. 336-338 от Наказателно-процесуалния кодекс
(НПК). В случая обжалваното НП е издадено от компетентен орган,
оправомощен със заповед РД ****. на Изпълнителна агенция по горите и с т. 1
от заповед № ****г. на Министъра на земеделието и храните, поради което и
това възражение се приема за неоснователно.
Неоснователни са доводите, че АУАН като издаден въз основа на КП,
който бил неотносим към делото, е довело до нарушение на процесуалните
правила. Административнонаказателното производство започва със съставяне
на АУАН /а не с констативен протокол/, който АУАН е надлежно предложен да
бъде връчен на жалбоподателя, същия е отказал, но реално е упражнил
правото си на жалба пред съда, поради което не е нарушено по какъвто и да е
начин правото му на защита.
Възражение в жалбата е наведено и в насока на липса у наказаното лице
на субективния елемент - вина. Административното нарушение обаче е
извършено виновно от жалбоподателката. За осъществяване състава на
процесното нарушение е без значение формата на вината - умисъл или
непредпазливост, тъй като чл. 7 ЗАНН изрично закрепва и двете форми на
вина при субективната страна на деянието. Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН не се
наказват само онези непредпазливи нарушения, за които това е изрично
предвидено. Нарушението на чл. ****, ал. 1 ЗГ обаче не е сред тях.
Жалбоподателката е била наясно, че носи контролни функции, вменени й
пряко от нормативен акт - Закона за горите във връзка с дейността, която
упражнява, въпреки което не ги е осъществила ефективно. В случая не се
касае за допустителство по смисъла на чл. 10 ЗАНН, което се наказва само в
7
предвидените случаи и представлява непопречване да се извърши нарушение
от друго лице, а се касае за неосъществен контрол, наказуемост за което е
изрично предвидена, като контролът може да е не само предварителен, а и
последващ. Пред това възражението е неоснователно.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът достигна до
извода, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно
постановление са изцяло в съответствие с процесуалния и материалния закон;
отговарят на изискванията на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН; съдържащото се в
АУАН и НП описание достатъчно ясно индивидуализира деянието и дееца.
Описани са обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
Индивидуализирани са както в АУАН, така и в НП имота и подотдела, в които
е извършено нарушението. Не е необходимо да бъде описван собственика на
имота. Противно на тезата на въззивника в АУАН и НП са посочени
нарушените разпоредби на Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването
на горските територии и ЗГ и са издадени са от компетентни лица. Съгласно
разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, нарушенията по закона и
подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове на
служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури,
които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование, както и
определените със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната
агенция по горите. Следователно, с факта на съставяне на процесния АУАН от
свидетеля В. М. и с оглед заеманата от него длъжност - „горски инспектор"
при РДГ –София, за което данни са изложени непосредствено при снемане на
самоличността на лицето и в писмените доказателства, се обосновава извод за
надлежна материална компетентност на актосъставителя по ЗГ. Спазени са и
давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и в двете хипотези както тримесечния
от датата на установяване на процесното нарушение, станало със съставяне на
цитирания констативен протокол, на която дата може да се приеме, че е бил
открито и санкционираното лице, така и едногодишния от датата на
извършване на деянието. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган,
оправомощен със заповед РД ****. на Изпълнителна агенция по горите и с т. 1
от заповед № ****г. на Министъра на земеделието и храните и храните.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Правилно административно наказващият орган е издирил и приложил
8
материалния закон. Член 108, ал. 3 от ЗГ гласи: „Лицето по ал. 2, на което е
издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за
предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива
на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред,
определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището.“.
По несъмнен начин се установи по делото, че жалбоподателят има качеството
лице по чл. 108, ал.2 от ЗГ.
Именно в качеството му на лице, упражняващо лесовъдска дейност,
вписано в съответния публичен регистър, жалбоподателят е следвало да
контролира за спазване на одобрения и регистриран Технологичен план на
подотдела. Съгласно т. 7 лицата по чл. 108, ал. 2 от Закона за горите, след
получаване на позволителното за сеч са длъжни да следят спазването на
одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива
на дървесина. В конкретния случай обективно се е стигнало до изграждане със
специализирана техника на временен извозен горски път с дължина 90 метра
и ширина 3 метра, без същия да е отбелязан в одобрения технологичен план.
За процесния период от 10.07.2024 г. (началната дата на периода е датата
на извършена предходна проверка от служители на РДГ - София,
констатациите от която са отразени в КП № **** г., от текста на който се
установява, че в хода на проверката контролните органи не са установили
новоизграден временен извозен горски път с дължина 90 метра и ширина 3
метра, без същия да е отбелязан в одобрения технологичен план) до 11.10.2024
г. (крайната дата на периода е датата на извършване на проверката и
установяване на нарушението), за който е издадено позволителното за сеч,
жалбоподателят е имал контролни и санкционни правомощия по отношение
на сечището в подотдела, вменени му с нормативен акт. По какъв начин е
следвало да организира работата си частният лесовъд, е въпрос на негова
оперативна самостоятелност. Меродавно в случая е, че в повереното му
сечище обективно се е стигнало до изграждане на нов временен извозен
горски път с дължина 90 метра и ширина 3 метра, без същия да е отбелязан в
одобрения технологичен план. Сам по себе си този факт сочи към извод за
неефективно изпълнение на задълженията, за проявено бездействие под
формата на дължим, но неупражнен контрол.
Фактическото описание на административното нарушение в АУАН и в
9
НП е ясно и разбираемо, и "съответно" на приложената правна квалификация.
Жалбоподателят е санкциониран в специалното му качество на лесовъд, на
който много добре са му известни всички задължения, който са му възложени
от закона в това му качество. А освен това в АУАН и НП ясно е посочено, че е
санкциониран за бездействие – неизпълнение на задълженията му по контрол.
Следователно налице е словесна конкретизация на задълженията за контрол –
спазване на одобрения технологичен план. Конкретизацията е достатъчна за да
гарантира, че санкционираното лице е разбрало за какво точно нарушение му
е наложено наказание, както и му е осигурено в пълен обем правото на
защита.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление се
явява законосъобразно и правилно.
По наказанието:
Санкционната разпоредба на чл. ****, ал. 1, т. 1 от ЗГ предвижда
налагане на глоба от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено по-тежко
наказание, на длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика,
което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни
правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по
прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. В случая по
отношение на размера на наложеното наказание в НП въззивната инстанция
приема, че същият неправилно е определен от АНО и не са съобразени
тежестта на извършеното административно нарушение и смекчаващите
обстоятелства, а именно няма данни за други извършени нарушения от същия
вид от санкционираното лице. Предвид изложеното този съдебен състав
намира, че издаденото НП следва да се измени, като вместо наложеното
наказание глоба в размер на 600 лв., следва да се наложи глоба в минималния
предвиден размер от 300 лв., което наказание съответства на тежестта на
извършеното нарушение в случая. Според задължителната практика на ВКС,
дадена с ТР № 1 от 12.12.2007 г. преценката на административнонаказващия
орган "за маловажност" на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. За това дали нарушението е
маловажно следва да се изхожда от неговата малозначителност, а тя е в
зависимост от обществената му опасност, която може да не е налице или да е
явно незначителна. В конкретния случай не са представени доказателства и не
10
са налице обстоятелства, обуславящи по – ниска степен на обществена
опасност на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение
с обикновените случаи по посочения текст от ЗГ, поради което не е налице
хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. В случая нарушението е типично за вида си и
не разкрива по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
нарушения от същия вид. Деянието не се отличава с по – ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на други такива нарушения.
Касае се за формално нарушение, при което настъпването на вредоносни
последици не е елемент от фактическия му състав. Липсата на такива
последици не се преценява като смекчаващо обстоятелство, респ. като
основание за преценка на случая като маловажен.
По разноските:
При този изход на спора на административно наказващия орган не се
дължат разноски, доколкото не са претендирани и съдът не дължи
произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Б.,
въззивен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № ****г. на инж. Н.А. Н., за
Директор РДГ – София, упълномощен със заповед РД ****. на Изпълнителна
агенция по горите и на основание заповед № ****г. на Министъра на
земеделието и храните, с което на Д. П. Г., ЕГН ********** е наложена
"Глоба" в размер на 600.00 лева на основание чл. ****, ал. 1, пр. 2, т. 1, пр. 1 от
ЗГ, за нарушение на чл. ****, ал. 1, пр. 2 (лице, упражняващо лесовъдска
практика), т. 1, пр. 1 (не изпълни), във връзка с чл. 108, ал.3 от ЗГ, във връзка с
чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30 януари 2012 г. за контрола и
опазването на горските територии, като НАМАЛЯВА размера на ГЛОБАТА
от 600 /шестстотин/ лв. на 300 /триста/ лв.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София
област в 14-дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
11