№ 1361
гр. Пловдив , 24.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети юли, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330203509 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 21-0329-000236/02.04.2021 г.
на ** ** РУ Раковски към ОД на МВР Пловдив, с което на Г. С. К с ЕГН **********, с
адрес *** на основание чл. 183, ал. 2, т. 3, пр. 1во от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 8 контролни точки.
Жалбоподателят в жалбата моли да се отмени НП, тъй като не бил разбрал за
какво нарушение бил наказан и нямало пълно словесно описание на извършеното, като
не била описана обстановката интензивност на движението и пътния участък.
Възразява се че в наказателното постановление не било дадено описание както в
санкционната норма. В съдебно заседание жалбоподателя се явява и дава обяснения,
поддържа доводите в жалбата, представлява се от процесуален представител.
Въззиваемата страна изпраща писмено становище по жалбата, в което моли
атакуваното НП да се потвърди, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата изхожда от лицето, което е санкционирано, подадена е в
законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на обжалване. Поради горното тя се
явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 25.03.2021 г. около 13:00 ч. жалбоподателят Г. С. К управлявала лек
автомобил „Мини Купър“ с рег. № *** в с. Белозем на кръстовището на ул. Родопи с
ул. Козлодуй. На същото кръстовище имало поставен знак Б-2, или така наречения
знак СТОП. Водачът преминал през кръстовището от ул. Козлодуй към ул. Родопи, на
която бил спрял полицейски автомобил, извършвайки маневра завой на дясно, като не
спрял на пътен знак Б-2. Като установил това свид. К. – * на РУП Раковски, подал
сигнал със стоп-палка и спрял автомобила който минал покрай полицейския.
Фактическата обстановка била възприета и от свид. В.- ** в полицейското управление.
1
При проверката установили, че същият бил управляван от жалбоподателя Г.К..
За установеното, в присъствието на водача, бил съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия GА № 387959/25.03.2021 г., в който било
посочено, че жалбоподателят е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Нарушителят отказал да
подпише акта като това било удостоверено с подпис на един свидетел – свид. В..
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на
основание чл. 183, ал. 2, т. 3 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на 20 лв. за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Отразено е, че на основание Наредба № Iз-2539 на
МВР са отнети общо 8 точки.
Описаната фактическа обстановка се установява от обясненията на нарушителя,
показанията на свидетелите П.К. – * и Д.В., както и от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени
към доказателствения материал по делото, включително АУАН, справка за нарушител
водач, докладна записка, възражение, ведно с разпечатка от интернет платформата
„google maps“ и снимка на полицейския автомобил, оправомощителна заповед №
8121з-515/14.05.2018 г., 7 бр. снимки на кръстовище.
Обясненията на нарушителя съдът кредитира въпреки двойнствената им
природа, а именно на защитно средство и доказателство. Съдът ги кредитира
доколкото същите не са в съществено противоречие с останалия събран доказателствен
материал. Съдът ги кредитира и в частта им относно скоростта, с която се е
придвижвал автомобила при навлизане в кръстовището като приема че тази скорост е
била в диапазон от 5 до 20 км./ч. тъй като това не е съставомерно обстоятелство и то не
се отразява на деянието. Съдът не намира за нужно да изследва по-конкретно и
задълбочено скоростта, с която нарушителят е преминал през кръстовището, тъй като
обективно същата е била ниска скорост, което не се отрича от събраните
доказателства. Без значение остава и факта дали сигнал със стоп палка е подал свид. К.
или другия негов колега, като това не се отразява нито на действителността на акта,
нито на законността на направената проверка и издаденото наказателно постановление.
Поради това съдът приема това противоречие за несъществено, но което не може да се
използва за дискредитиране, на което и да е от двете гласни доказателства.
Съдът кредитира показанията на свид. К. и свид. В.. Разпитан в съдебно
заседание свидетелят К. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите
в него. В допълнение изяснява къде точно се е намирал служебния автомобил и
механизма на установяване на нарушението, същите са в унисон с останалите
доказателства и показанията на другия свидетел В.. И двамата свидетели посочват къде
е извършено нарушението, какъв е адресът на мястото, както и релевантните към
нарушението факти – ниска скорост на преминаване през кръстовището. Показанията
им съдът намира за обективни, подробни, логични, непротиворечиви и в пълно
съответствие с приетите по делото писмени и веществени доказателства, поради което
им дава вяра. Същите съответстват на съставения АУАН, не опровергават
фактическите констатации в него и затова съдът отчете презумптивната му сила,
регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Същото се отнася и за депозираните
от жалбоподателя веществени доказателства – снимки на кръстовището – същите са в
унисон с установеното, няма данни да са от друго местопроизшествие, показват точния
механизъм на извършване на нарушението и свидетелстват за пътната обстановка,
поради което съдът намира че следва да ги кредитира, въпреки че изхождат от
жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като да
2
опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено то. Съдът не споделя аргумента на процесуалния представител на
жалбоподателя, че нарушението не е описано, тъй като не му ставало ясно за какво
нарушение бил санкциониран. Описано е местоположението на нарушението, описано
е времето на извършване и начинът, а именно водачът не спира на пътен знак Б-2 на
кръстовището на ул. Родопи с ул. Козлодуй. Като правоспособен водач на автомобил
от така описаното нарушение за нарушителя е ясно и недвусмислено с кой знак лицето
не е съобразило поведението си и дали същият ще бъде именован „СТОП“, „Б-2“ или
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ е без всякакво правно или
житейско значение, доколкото трите „имена“ на знака означават едно и също нещо и не
следва да има съмнение за кой знак става въпрос. Не се налага нито тълкуване, нито
поправка, нито допълнителни обяснения, доколкото знакът е индивидуализиран в
пределна степен и не се внася съмнение относно кой е този знак. Според настоящия
съд изискване за използването на точната формулировка посочена в закона е ненужно
и нецелесъобразно. Посочването недвусмислено на всички елементи на нарушението е
достатъчно, за да посрещне стандарта за изчерпателно посочване на фактическата му
страна. Посочен е ясно механизма на нарушението „не спира на пътен знак Б-2“,
посочено е и къде е осъществено нарушението. Посоката на движение не е
съставомерен елемент от описанието на нарушението според настоящия състав на
съда, доколкото същата е ирелевантна за довършване на деянието – дали преминава,
напред, наляво или надясно, водачът е длъжен да се съобрази с наличието на знак Б-2
и да спре.
Поради гореизложеното съдът намира, че нарушението е описано с всичките му
релевантни елементи и относими факти и не създава неяснота относно механизма на
извършване, поради което правото на защита на лицето не е нарушено. На следващо
място нарушението е установено в присъствието на водача, непосредствено след
извършването му и именно там е съставен АУАН, което е допълнителен довод за това,
че не е останало неясно местоизвършването на нарушението.
Съдът не споделя възражението на водача, че не му е бил връчен АУАН. Самият
той е отказал да го подпише и по този начин се е отказал сам от правото си. Няма
механизъм, по който при отказ, длъжностното лице да връчи насила АУАН на
нарушителя. Въпреки отказа и невръчването, нарушителят е упражнил в пълна степен
правото си на защита като е депозирал писмени възражения в тридневния срок, които
са приети и обсъдени от административнонаказващия орган.
Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за
съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Съставен е в присъствието на очевидец и
нарушителя. В акта е дадена правна квалификация на установеното нарушение.
Нормата е правилно посочена и отговаря напълно на правната квалификация, като
фактите описани в АУАН и НП недвусмислено сочат за какво е ангажирана
административно наказателната отговорност на лицето.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, видно от т. 2.8 и т. 1.3 (за актосъставителя) на заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г., в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.
Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В него се съдържат всички задължителни
реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на
наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
3
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за несъобразяване с пътния знак Б-2.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената
разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че участниците в
движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. От обективна и
субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на
нарушението, описано в предложение трето на т. 1 на цитираната разпоредба.
Безспорно се установява, че Г.К. като водач на МПС на 25.03.2020 г. около 13:00
часа в с. Белозем на кръстовището на ул. Козлодуй с ул. Родопи е преминал без да спре
на пътен знак Стоп или Б-2, като не е съобразил поведението си на пътя с него, което е
възприето от намиращите се там полицейски служители, а именно актосъставителя и
свидетеля по АУАН. Следователно той е нарушил вмененото му задължение за
спазване на знака.
Събраните доказателства категорично установиха, че актосъставителят и
свидетелят, посочен в акта са възприели нарушението от самото му начало.
Към датата на нарушението е в сила Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда
за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение. Чл. 6, ал. 1, т. 8 предвижда
отнемане на 8 контролни точки за нарушения на Закона за движението по пътищата, а
именно „за неспиране на пътен знак „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!“, за което е конкретното производство. Съдът установи, че за
извършеното нарушение, правилно е определен размера контролните точки, които
следва да се отнемат, след влизане в сила на НП. Отнемането на съответния брой
контролни точки настъпва по силата на закона, а отбелязването на това обстоятелство
в НП има характер на констативен административен акт.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да спазва
поставените пътни знаци, може да доведе до настъпване на общественоопасни
последици – за живота, здравето и имуществото всеки участник в движението, и е
избрал съзнателно и самостоятелно поведението си като именно е преминал без да спре
на знака.
Съдът намира, че същият е съзнавал, че не спира напълно на знак „Стоп“, като
сам в обясненията си посочва, че е преценил, че не следва да спре напълно, тъй като се
е уверил в безопасността на маневрата. Съдът не възприема това становище на
жалбоподателя тъй като пътните знаци, светлинната сигнализация и маркировката на
пътя не подлежат на преценка за спазването им от водачите. Тази преценка е оставена
на водачите само когато отсъстват тези три елемента. При наличието на знак стоп, или
червен сигнал на светофара, или двойна непрекъсната линия, водачът не следва да
извършва субективна преценка за безопасност на маневрата, която желае да
предприеме, а при несъобразяването с което и да е от този тип забранителни указания
4
извършва нарушение, независимо от пътната обстановка, интензивност на движение
или други фактори.
За размера на наложената имуществена санкция:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, която предвижда, че водач,
който не спира на пътен знак "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!",
се наказва с глоба в размер на 20 лв., т.е. размерът на глобата е фиксиран.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението. Определеното спрямо
жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице
основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен
случай” на административно нарушение.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти,
като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното
престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Касае се поведение,
което се характеризира с висока степен на обществена опасност, доколкото водачът
самосиндикално е решил да не се съобрази със забранителния знак. Видно от
справката за нарушител/водач същият е санкциониран неколкократно, т.е.
несъобразяването с правилата за движение по пътищата не се явява напълно изолиран
случай. Затова и съдът счете, че случаят не може да се определи такъв с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
същия вид и не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.С оглед
на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от
ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от
административнонаказателна отговорност. От друга страна обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно, обосновано и доказано, а опреденото с него
наказание – справедливо, поради което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0329-000236/02.04.2021 г.
на ** ** РУ Раковски към ОД на МВР Пловдив, с което на Г. С. К с ЕГН **********, с
адрес *** на основание чл. 183, ал. 2, т. 3, пр. 1во от Закона за движението по
пътищата е наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на
5
основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 8 контролни точки.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6