Р Е Ш Е Н И Е
№ 260063
гр.Варна ;18.08.2020год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ състав в публично
заседание на двадесет и втори юли през
две хиляди и двадесета година , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 21048 по описа за 2019 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 178, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Производството по делото
е образувано по повод искова молба предявена от
Д.К.М., ЕГН **********, съд. адрес: ***2А, офис 318, представляван от
"Адвокатско дружество С. и Д.", Булстат *, гр. Варна, чрез адв. В.С.,***,
офис 318, тел. ********** срещу О. Д. . М. . В. Р. гр. Варна, с административен
адрес ***, представлявана от Д. С. П. в качеството му на Директор, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца, сумата от 1632.65 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 234.52
часа за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на
преизчисление на положения нощен труд от 1640часа в дневен с коефициент 1,143,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска
23.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, по сметка с IBAN: ***, на
осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
В исковата молба се
излагат твърдения, че през периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е
полагал труд като „младши инспектор“ в О. д. на М.-В.. Орган по назначаването
се явява Директорът на ОД на М. – В. по силата на чл. 159 ал. 1 от ЗМВР и
Заповед ч 8121з-140/24.01.2017г. на Министър на в. р., обн. ДВ бр. 13/2017г.
Ищецът е със статут на държавен служител и е полагал труд на 12 часови смени
при сумирано изчисляване на работното време.
Съгласно чл.176 от ЗВМР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
По силата на чл. 178,
ал.1,т.3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение се изплаща и допълнително
възнаграждение за извънреден труд. Нормалната продължителност на работното
време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица. Твърди,
че от 14.10.2016г. работното време на държавни служители се изчислява в работни
дни сумирано за тримесечен период, а преди това – ежемесечно. Работата извън
работното време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд. Съгласно чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време. Самият коеф. е 1.143. За
процесния период ищецът е положил 1640 часа нощен труд, който преизчислен с
коеф. 1,143 възлиза на 1874.52часа. Пояснява, че разликата от 234.52 часа труд следва да бъде допълнително
заплатен. Сочи, че размерът е 1632.65лв., като е изчислен на база основното
месечно възнаграждение на ищеца, увеличено с 50 %, съгласно чл. 187 ал. 6 от ЗМВР.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника.
Ответникът не оспорва, че
ищецът през процесния период е бил държавен служител и че работата му е изпълнявана
на смени при сумирано изчисляване на работното време. Твърди обаче, че целият
положен от ищеца извънреден труд му е бил заплатен своевременно, на основание
чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, доколкото приложимите за ищеца, като държавен
служител в МВР, норми са тези по ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл и
КТ.
Сочи, че процесните
отношения се регулират от Наредба 8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба 8121з-908
от 02.08.2018г. за реда за организацията и разпределянето на работното време,
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР, които не предвиждат преизчисляване на нощния труд в дневен.
Оспорва приложимостта на
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, доколкото считат
че съгласно чл. 9 ал. 2 и ал. 3 от същата, се установява, че тя е приложима
само за работници и служители по трудово правоотношение, но не и за държавни
служители, какъвто е ищецът. Считат, че за ищеца са приложими само нормите на
ЗМВР.
Сочи, че съгласно чл. 178
ал. 1 от ЗМВР са изчерпателно изброени възнагражденията, които се изплащат на
служителите на МВР и съгласно чл. 179 от
ЗМВР, работно време през нощта е с продължителност от 22:00 ч. до 06:00
ч.
Оспорва часовете положен
нощен труд, както и изчисленията на ищеца за заплащане на извънреден труд.
В съдебно заседание
ищецът поддържа иска.В писмена форма процесуалния
представител на ищеца моли за уважаване на иска и присъждане на сторените по
делото разноски.Процесуалния представител на ищеца депозира писмени бележки.
В съдебно заседание
ответникът поддържа отговора на исковата молба. В писмена форма процесуалния
представител на ответника моли за отхвърляне
на иска и присъждане на разноски. Процесуалния представител на ответника
депозира писмени бележки.
СЪДЪТ, след като
взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че между страните е съществувало служебно правоотношение в процесния
период, по което ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност; че в
процесния период ищецът е работил на смени, като същото се потвърждава от
заключението на вещото лице и представените от страните писмени доказателства.
Спорно между
страните е какъв е размерът на дължимите от ответника възнаграждения за положен
извънреден труд, както и дали тези възнаграждения са изплатени изцяло на ищеца,
както се поддържа с отговора на исковата молба.
За
изясняване на фактическата страна на спора са ангажирани специални знания
посредством назначена съдебно-счетоводна експертиза.
От
заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира изцяло, като обективно, обосновано и базирано на обследване и
изчисления не само на база материалите по делото, но и на справка със
съхранявани при ответника протоколи и графици за положения извънреден труд в
предприятието му през исковия период, се установява, че отработените нощни
смени 12/24 часови, съобразно действително отработените дни в месеца - 204бр. За
периода от 01.10.2016год. до 30.09.2019год. общо отработените часове нощен труд
– 1637 часа, заплатени – 409.25лв. Преизчислен положеният нощен труд в дневен с
коефициент 1.143 се равнява на 1872 часа общо.Разликата след преизчислението с
коеф. 1.143-235 часа дневен извънреден труд. На ищеца е изплатен извънреден
труд като разлика между нормочасовете за
месеца и часовете положени при дежурства по график, както и полаган по
заповед в извън работно време. Извънреден труд, получен при преизчисляване на
положения нощен труд в дневен с коефициент-1.143, не е изплащан в периода от 01.10.2016год.
до 30.09.2019год. Размерът на сумата за така вписания , изчислен извънреден
труд за 235часа – 1 657.97лв.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ възприе следните изводи от правна страна:
Ищецът е предявил иск за
заплащане на възнаграждение за положен от него извънреден труд.
Съгласно чл.176 ЗМВР
„Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения“.
Сред предвидените в същия
закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3.
Според нормата на чл.187,
ал.9 ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“.
В процесния период приложима към спора, касаещ нощния труд полаган от
служителите в МВР е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. издадена от министъра
на вътрешните работи и уреждаща реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Според чл.3, ал.3
от наредбата „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период“.
В Наредба № 8121з-779
/обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение №
16766/10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС, петчленен състав/ липсва
изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от предходно действалата в периодите
от 19.08.2014г. до 31.03.2015г. и от 11.07.2016г. до 02.08.2016г. Наредба № 8121з-407 /ДВ, бр. 69/19.08.2014
г., в сила от 19.08.2014 г./ за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143. Липсата на изрична норма, обаче не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и
противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща
служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.),
като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Действително в чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР е предвидена възможност полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Разпоредбата определя допустимата продължителност на полагания
нощен труд, но не изключва възможността за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен. При действието на посочената
норма на чл.187, ал3, изр.4 ЗМВР е била издадена и Наредба №8121з-407 от
министъра на вътрешните работи, в която изрично е предвидено преизчислението на
часовете положен нощен труд.
По изложените съображения
исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен се явява доказана
по своето основание. При липсата на специална уредба за служителите в МВР
основание за преизчисляване на часовете
положен нощен труд е субсидиарно приложимата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. По отношение на претендирания размер, то
същият следва да се приеме за доказан, тъй като е съответен и в рамките на
изчисленията направени от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, която се кредитира от съда.
Досежно разноските:
С оглед изхода на спора, отправеното искане, представените
доказателства и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 414лева за
платено адвокатско възнаграждение с ДДС. Претендираното от ищеца
адв.възнаграждение в размер от 400лв., с оглед направените от ответника
възражения, съдът намили до размера от 345лв. При намаляване на
възнаграждението, съдът отчете фактическата и правна сложност на делото и
съобразно с това и размера на претенцията, намали възнаграждението в рамките на
минимума установен в Наредба за минималните размери на адв.възнаграждения.
Върху намаления размер се полага ДДС в размер от 69лв.
На основание чл.83,ал.1,т.1 от ГПК, ищецът е освободен от
заплащане на такси и разноски, като предвид основателността на иска, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС разноски за държавна такса от
65.31лева и 200,00 лева депозит за вещо
лице, или общо разноски в размер от 265.31лева.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА О. Д. НА М. - гр. В., с адрес*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.М.,
ЕГН **********, съд. адрес: ***, представляван от "Адвокатско дружество С.
и Д.", Булстат *, гр. Варна, чрез адв. В.С.,***, офис 318,както следва:
сумата от 1632.65 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 234.52
часа за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на
преизчисление на положения нощен труд от 1640часа в дневен с коефициент 1,143,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска
23.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, по сметка с IBAN: ***,на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5,
т.2 от ЗМВР.
ОСЪЖДА О. Д. НА М. - гр. ВАРНА, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на Д.К.М., ЕГН **********, съд. адрес: ******, представляван от
"Адвокатско дружество С. и Д.", Булстат *, гр. Варна, чрез адв. В.С.,***,
офис 318,сумата от 414лв., представляваща
сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Присъдените в полза на ищеца сума
следва да се платят по следната адвокатска банкова сметка ***: ***.
ОСЪЖДА О. Д. НА М. - гр. ВАРНА, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски
районен съд сумата от 265.31лева, представляваща дължима
държавна такса за производството по делото и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от
решението на страните , ведно със съобщението за постановяването му, на
основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.Христова/