Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 04.03.2021
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III СЪСТАВ, в публичното
заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Цветелина
Велева, като разгледа докладваното гр.д. №910/2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Подадена е жалба
от И.Г.Х., наследник на И. М. Х., против Решение
№384/02.03.2001г. на
ПК, гр. Ихтиман,
за определяне правото на обезщетение по реда на
чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, чл. 10в и чл. 35 ЗСПЗЗ, с
което на наследниците на И. М. Х., е определено обезщетение за признато, но
невъзстановено право на собственост върху 1,120 дка земеделски земи, V кат.,
относно стойността на определеното обезщетение в размер на 486 лв..
В
жалбата и уточнителните молби към нея се твърди, че за Решение
№384/02.03.2001г. на ПК, гр. Ихтиман жалбоподателят е разбрал при връчване на
книжа по друго дело- гр.д. №89/2019г. по описа на РС- Ихтиман. Поддържа се, че
решението е незаконосъобразно.
Ответната
страна в срока по чл. 163, ал. 2 от АПК не представя писмен отговор.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Ответната
страна не изпраща представител.
По
допустимостта на жалбата:
От
представено удостоверение за наследници се установява, че жалбоподателят е
наследник по закон на И. М. Х., поради което е легитимирано лице с правен
интерес.
Атакуваното
решение съгласно чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ подлежи на обжалване в 14- дневен
срок от съобщаването му на заинтересуваните лица. В представената в цялост
преписка няма данни за връчване на решението на някое от тези лица.
Действително по делото е представена обратна разписка (л. 30, л. 44 и л. 96),
получено от жалбоподателя, но от същата не може да се установи дали съответната
пратка е съдържала атакуваното решение Решение №384/02.03.2001г.. Единственият
текст от обратната разписка, който сочи какво е било съдържанието на пратката е
„28“ и „ПК“, от което не може да се направи извод, че на жалбоподателя е
връчено именно атакуваното решение. В тази
връзка следва да бъде посочено, че в останалите представени по делото обратни
разписки, с които са връчвани различни актове (л. 15, л. 37, л. 49, л. 89, л.
101) ясно и точно са посочени актовете, които са връчвани с тях.
Следователно липсват доказателства за връчване на атакуваното решение.
Същевременно
жалбоподателят твърди, че е узнал за атакуваното решение при връчването на
книжата по друго дело- гр.д. №89/2019г. по описа на РС- Ихтиман (л. 18 от
настоящото дело). От изискана и приложена по делото призовка за страна с препис
от определение по гр.д. №89/2019г. по описа на РС- Ихтиман (л. 77 от настоящото
дело) се установи, че същите са връчени на жалбоподателя на 08.07.2019г., а
жалбата по настоящото дело е подадена на 19.07.2019г. (видно от пощенски плик
на л. 4 от делото), поради което следва да се приеме, че същата е подадена в
14- дневния срок по чл. 19, ал. 8 от ППЗСЗПЗЗ.
От фактическа страна:
От Удостоверение за наследници на И. М. Х. се установява, че жалбоподателят е негов наследник по закон.
От Решение №21-1.86/26.01.1993г. на ПК за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, издадено на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, се установява, че на наследниците на И. М. Х. е възстановено правото на собственост върху Нива от 2.500 дка, находяща се в землището на гр. Ихтиман, като в графа „Ограничения на ползването“ е посочено, че имотът попада в регулация и подлежи на обезщетение по ред и начин, определен със закон. Решението е връчено на жалбоподателя на 05.05.1993г..
От Решение №001-1.2/14.04.2003г. на ОСЗ за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, издадено на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, се установява, че на наследниците на И. М. Х. е признато правото на собственост върху нива от 2.500дка, находяща се в землището на гр. Ихтиман, възстановено е правото на собственост в съществуващи стари реални граници за Нива от 1.380 дка и е отказано да се възстанови правото на собственост върху 1.120дка поради това, че е застроено от трети лица.
С атакуваното Решение №384/02.03.2001г. на ПК, гр. Ихтиман, за определяне правото на обезщетение по реда на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, чл. 10в и чл. 35 ЗСПЗЗ на наследниците на И. М. Х., е определено обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху 1,120 дка земеделски земи, V кат., на стойност 486 лв. В самото Решение е посочено, че се издава въз основа на влязло в сила Решение на ПК по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ №001 от 09.01.1995г.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена СТЕ се установява, че в Решение №384/02.03.2001г. на ПК, гр. Ихтиман, за определяне правото на обезщетение по реда на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, определеният размерът на обезщетението (486лв.) е в съответствие с Наредбата за реда на определяне на цените на земеделските земи.
От Решение №001-1.2/14.04.2003г. на ОСЗ за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, издадено на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, се установява, че на наследниците на И. М. Х. е признато правото на собственост върху нива от 2.500дка, находяща се в землището на гр. Ихтиман, възстановено е правото на собственост в съществуващи стари реални граници за Нива от 1.380 дка и е отказано да се възстанови правото на собственост върху 1.120дка поради това, че е застроено от трети лица. С Решение №235/26.02.2020г. по КАД №69/2020г. по описа на АССО е потвърдено Решение №222/11.10.2019г. по гр. д. №89/2019г. на РС- Ихтиман, с което е отхвърлена жалбата на И.Г.Х. срещу Решение №001-1.2/14.04.2003г. на ОСЗ.
От Решение №76/20.06.2003г. на ОСЗ за стойността на обезщетението със земя и/или с поименни компенсационни бонове на собственици по реда на чл. 19, ал. 7, т. 1 от ЗСПЗЗ се установява, че на наследниците на И. М. Х. е определено обезщетение със земя на стойност 471лв., а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение- поименно компенсационни бонове на стойност 15лв.
От Решение №129-ОБ/19.01.2018г. на ОСЗ за обезщетяване със земеделска земя се установява, че наследниците на И. М. Х. са обезщетени чрез предоставяне в собственост а 1.572 дка земеделски земи на обща стойност 472 лв.. С влязло в сила Решение №223/11.10.2019г. по гр.д. №880/2018г. на РС- Ихтиман е прогласена нищожността на Решение №129-ОБ/19.01.2018г. на ОСЗ.
От правна страна:
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.
Както вече беше посочено, с Решение №001-1.2/09.01.1995г. на ПК за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, издадено на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, се установява, че на наследниците на И. М. Х. е възстановено правото на собственост върху Нива от 2.500 дка, находяща се в землището на гр. Ихтиман, като в графа „Ограничения на ползването“ е посочено, че имотът попада в регулация и подлежи на обезщетение по ред и начин, определен със закон.
Съгласно чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ в редакцията от 24.08.1993г., действала към датата на горепосоченото решение в едномесечен срок от постъпване на заявлението общинската поземлена комисия постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което описва размера и категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях. В ал. 3 на същата разпоредба се предвижда, че Решенията по предходните алинеи се съобщават на заинтересуваните лица по реда на ГПК и подлежат на обжалване пред районния съд в 14-дневен срок от съобщението.
По делото не се установи Решение №001-1.2/09.01.1995г. на ПК да е връчено на някого от наследниците на И. М. Х.. Следователно същото не е влязло в сила.
С жалбата се атакува Решение №384/02.03.2001г. на ПК, гр. Ихтиман, за определяне правото на обезщетение по реда на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, чл. 10в и чл. 35 ЗСПЗЗ на наследниците на И. М. Х., с което е определено обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху 1,120 дка земеделски земи, V кат., на стойност 486 лв. В самото Решение е посочено, че се издава въз основа на влязло в сила решение на ПК по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, а именно Решение №001-1.2/09.01.1995г. на ПК.
Решението по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ, се постановява на основание влезлите в сила решения по чл. 18ж, ал. 1 и ал. 2 ППЗСПЗЗ. За процесната земеделска земя е приложима нормата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, съгласно която, когато имотите попадат в границите на урбанизираните територии, или са извън тях, но са застроени, или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват реалното им връщане, собствениците, респективно техните наследници, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове.
След като Решение №001-1.2/09.01.1995г. на ПК по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ не е влязло в сила, то не са били налице предпоставките за постановяване на Решение №384/02.03.2001г. на ПК, гр. Ихтиман, за определяне правото на обезщетение по реда на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Това означава, че атакуваното решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Следователно атакуваното Решение №384/02.03.2001г. на ПК, гр. Ихтиман следва да бъде отменено.
За пълнота следва да се посочи, че по делото е приложено друго, различно Решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, а именно: Решение №001-1.2/14.04.2003г. на ОСЗ за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници. Това решение е обжалвано от И.Г.Х., но с Решение №235/26.02.2020г. по КАД №69/2020г. по описа на АССО е потвърдено Решение №222/11.10.2019г. по гр. д. №89/2019г. на РС- Ихтиман, с което жалбата е отхвърлена. Именно това е Решението по чл. 18ж, ал. 1 от ЗСПЗЗ, процедурата по чието постановяване е спазена.
По разноските:
При този изход на делото с оглед правилото на
чл.143, ал.1 от АПК и предвид обстоятелството, че възнаграждението на вещото
лице е заплатено от бюджета на съда, то административният орган следва да бъде
осъден да заплати по сметка на РС- Ихтиман сумата от 150лв., представляваща
възнаграждение за вещо лице..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №384/02.03.2001г. на ПК, гр. Ихтиман,
за определяне правото на обезщетение по реда на
чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ,
чл. 10в и чл. 35 ЗСПЗЗ, с което на наследниците на И. М. Х., е определено
обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху 1,120 дка
земеделски земи, V кат., относно стойността на определеното обезщетение в
размер на 486 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ОСЗ, гр.
Ихтиман да заплати по сметка на РС- Ихтиман сумата от 150 лв.,
представляваща възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните пред Административен съд – София област.
ПРЕПИС от настоящото решение да
се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: