№ 741
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100506836 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20098696/19.04.2021г. по гр. д. № 79981/2018г. по описа
на Софийски районен съд, 36 състав е признато за установено, по искове по
реда на чл. 422, ал.1 от ГПК с правно основание чл. 149, ал.1 от ЗЕ и чл. 86 от
ЗЗД, че К. С. Д., ЕГН **********, дължи на „Т. София“ ЕАД, ЕИК *******,
адрес: ул. „******* сумата от 5975,80 лв. представляваща главница за
незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2014г. – м.04.2016г. и сумата
от 28,07 лв., видно със законната лихва върху главниците считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК. – 31.05.2017г. до окончателното им изплащане за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 352119/2017г., като исковете с правно основание чл. 86 от ЗЗД са
отхвърлени.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Т.С.“
ЕООД.
Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е
подадена в за коноустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
особения представител на К. С. Д.. В жалбата са изложени оплаквания за
неправилност на първоинстанционното решение. Поддържа че за вземането
следва да се приложи кратката тригодишна давност и в тази връзка сочи че
вземанията за периода 01.05.2014г. – 30.04.2016г. са погасени по давност. На
1
следващо място излага, че ищецът не е доказал че ответницата е собственик
на процесния имот в посочените периоди поради което не се установявало,
реалното ползване на топлинна енергия.. Моли за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на ново с което исковете се
отхвърлят.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от „Т. София“ ЕАД.
Третото лице помагач също не взема становище по жалбата.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивн ата жалб а пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема
следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 150 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се посочи
следното:
Безспорно е във въззивното производство, че процесният имот –
апартамент № 97, находящ се в гр. София, общ. „******* ет. 7. е бил
топлофициран и че сградата - етажна собственост /в която се намира този
имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, както и че
стойността на доставената през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г.
възлиза на 5975,80 лв.,
Не е спорно във въззивното производство обстоятелството, че между
страните е налице валидно облигационно отношение за доставка на топлинна
енергия.
Първият спорен въпрос е свързан с обстоятелството дали е доказано, че
ответницата реално е ползвала топлинна енергия.
Видно от представената по делото Заповед за настаняване от
25.07.2000г., ответницата е била настанена под наем в процесния имот. От
приложената по делото справка от Столична община – район „Люлин“ е
посочено че за процесния период титуляр е била ответницата.
При това положение неоснователно се явява оплакването на
жалбоподателката, че не е установено реално ползване на топлинна енергия и
претенцията на ищеца се явява основателна.
2
По отношение на своевременно релевираното възражение за
погасителна давност настоящият състав намира следното:
Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на
ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е
уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да
тече от деня, в който задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесните
задължения за главници въззивният съд приема, че е приложимо правилото на
чл. 114, ал. 2 ЗЗД. И това е така, тъй като страните по правоотношението не са
определили срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/, но давността започва
да тече от деня, в който задължението е възникнало, поради следните
съображения:
Съгласно действалите през процесния период Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 12.03.2014 г., на
които ищецът се позовава във въззивната жалба, месечната дължима сума за
доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача - чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
фактурите по, ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки - чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на продавача - чл. 33, ал. 1 от горепосочените
Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане
в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни
месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия - в този случай според чл. 33, ал. 2
3
от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за
отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет
страницата на продавача.
Публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 /в
която се отразява и стойността на услугата дялово разпределение - виж и чл.
36, ал. 2 от Общите условия/, представлява по своето естество уговорен
между страните начин, по който кредиторът отправя искането си /поканата
си/ за изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи от
волята на кредитора, т.е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като
правото на иск в случая зависи от волята му, законодателят пренася началото
на погасителната давност към възникване на задълженията, защото поканата
за изпълнение може да се отправи от възникването на правото.
В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че задълженията за
месечни вноски възникват след изтичането на съответния месец, пред който е
доставена топлинна енергия - всяка доставка поражда вземане за месечна
вноска. Т.е., в частност тригодишната давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД за
процесните вземания за стойността на топлинната енергия е започнала да тече
от 1-во число на съответния следващ месец и не е изтекла към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
– 31.05.2017 г. /виж чл. 422, ал. 1 ГПК/, поради което и същите не се явяват
погасени по давност, както законосъобразно е приел и СРС.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
решението на СРС - потвърдено в обжалваната му част, като правилно.
По отношение на разноските:
При това положение право на разноски има въззиваемия "Т. София"
ЕАД. Същият е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 8 вр. с, ал. 1 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с 25, ал. 1 НЗПП
жалбоподателят /ответникът/ следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК настоящото решение подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20098696/19.04.2021г. по гр. д. №
79981/2018г. по описа на Софийски районен съд, 36 състав в обжалваната му
част.
ОСЪЖДА К. С. Д., ЕГН **********, адрес гр. София, общ. „*******
4
*******да заплати на „Т. София“ ЕАД, ЕИК *******, адрес: ул. „*******, на
основание чл. 78, ал. 8 вр. с, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Т.С.“
ЕООД
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5